№ 1170
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501548 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ф. К. Ф.
против решение № 2041 от 07.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16608 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивника против Прокуратурата на Република
България осъдителен иск по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 700 лева,
представляваща разликата над присъдената сума от 500 лева до
претендирания размер от 8 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП
№ 379/2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна и пр.пр.№
10888/2022 г. по описа на РП - Варна, което е приключило с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.12.2022
г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със
законна лихва, считано от датата на сезиране на съда /19.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него
1
наказателно производство, поради което и присъденият размер на вредите е
прекалено нисък и не е съобразен с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се
уважаване на иска в отхвърлената част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Постъпила е и жалба от Прокуратурата на Република България
против цитираното по-горе решение на Районен съд – Варна в частта, с която
е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Ф. К.
Ф. сума в размер от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания,
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП
№ 379/2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна и пр.пр.№
10888/2022 г. по описа на РП – Варна, което е приключило с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.12.2022
г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със
законна лихва, считано от датата на сезиране на съда /19.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 2, алинея 1,
точка 3 от ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Набляга се, че ПРБ не е легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем, което се
установява от приложените по делото писмени доказателства. Също така ПРБ
не може да отговаря и за предявените от ищеца вреди от задържане за 24 часа
и от издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка,
доколкото отнемането на свидетелството му за правоуправление и на
регистрационните табели на автомобила не се намират в причинно-
следствена връзка с действията на ПРБ, още повече, че са извършени от МВР
преди информирането на прокуратурата за започнатото досъдебно
производство. Иска се отхвърляне на иска в уважената част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва, като се излагат
идентични на наведените във въззивната жалба на Ф. аргументи.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твъди се в исковата молба, че на 16.08.2022 г. докато ищецът управлявал
собствения си автомобил бил спрян за проверка от полицай към сектор ПП
при ОД на МВР – Варна, като след извършване на тест с техническо средство
била установена употребата на амфетамин. Ф. бил отведен до ВМА за
2
вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата на Трето РУ при ОД
на МВР Варна за 24 часа, били снети регистрационните табели на автомобила
му, а свидетелството му за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ било отнето със заповед за принудителна административна мярка
№ 22-0819- 001064 от 17.08.2022 г. за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Било образувано досъдебно
производство /ДП/ № 379/2022 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР
Варна и прокурорска преписка № 10888/2022 г. по описа на Районна
прокуратура /РП/ - Варна. По собствено желание на 23.08.2022 г. ищецът си
направил изследване във ВМА за употреба на наркотични вещества и тестът
излязъл отрицателен, като този токсикохимичен анализ бил представен на
прокуратурата. Ищецът твърди, че прокуратура е прекратила досъдебното
производство едва на 02.12.2022 г., а на 12.12.2022 г. му били върнати
табелите с peгистрационния номер и свидетелството за регистрация на МПС -
част I. 1 Сочи, че в продължение на половин година не е можел да управлява
собствения си автомобил, нито да шофира и е следвало да наеме автомобил.
През целия процес е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в
състояние на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото.
Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и
тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради
възможността, да бъде осъден без вина.
В срока по член 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на
исковата претенция, като намира, че прокуратурата не е легитимирана да
отговаря за предявените вреди от ищеца, които произтичат от заповедта за
задържане за 24 часа и издадената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, тъй като за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР
– Варна, доколкото за тези действия прокурорът не е давал разрешение за
извършването им и вредоносните действия са извършени от полицията, в
рамките на нейната компетентност и оперативна самостоятелност. Оспорва
причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица
от досъдебното производство, като намира, че същите не са подкрепени с
доказателства за настъпването им.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Предвид изложеното, материалноправната претенция на ищеца се
обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните
правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично
изброени в член 2 от ЗОДОВ. Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената
разпоредба на ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции в резултат на повдигнато му обвинение в извършване на
3
престъпление, за което лицето е оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда
на член 212, алинея 2 от НПК – със съставяне на протокол за първото
действие по разследването, а именно за разпит на свидетел. Ищецът не е
привлечен в качеството му на обвиняем с нарочно постановление, но
работното обвинение е повдигнато срещу същия съгласно правилото на член
219, алинея 2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по
разследването срещу него – разпита на ищеца като свидетел. До този извод
настоящия съдебен състав достига от писмото на разследващия полицай до
РП - Варна от 18.08.2022 г., в което изрично е посочено, че ДП е образувано,
за това че на 16.08.2022 г. около 21,50 часа в град Варна Ф. К. Ф. е управлявал
лек автомобил „***“, рег.№ *** след употреба на наркотични вещества –
престъпление по член 343б, алинея 3 от НК. Поради това и възраженията на
прокуратурата, за това че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди
от ищеца, тъй като те произтичат от заповедта за задържане за 24 часа и
издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка и
за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – Варна, са несъстоятелни.
Образувано е наказателно производство, което е прекратено с постановление
от 02.12.2022 г. от РП – Варна, тоест налице е предпоставката, визирана в
член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ наказателното производство, по което на
лицето е повдигнато обвинение, да е прекратено.
Обезщетението за вреди в хипотезата на член 2 от ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени
вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства.
В тежест на ищеца с оглед наведените в исковата молба конкретни
твърдения е да докаже засягането на съответното благо /правото на чест и
достойнство, на психическа неприкосновеност, на социална реализация, на
общностна интеграция/ и с това, ако са доказани останалите елементи от
фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан
в своето основание.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция свидетели Н. И. и Х.Г., които съдът кредитира при условията на
член 172 от ГПК, имайки предвид възможната им заинтересованост от изхода
на делото. И двамата свидетели сочат, че привличането на Ф. Ф. като
4
обвиняем се отразило негативно върху неговото емоционално и психическо
състояние. Същият бил притеснен и тревожен от повдигнатото обвинение,
което неминуемо е довело до депресивни състояния у ищеца. Несъстоятелни
са доводите на ответника досежно това, че не се установява наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
неимуществените вреди поради обстоятелството, че срещу ищеца по същото
време няма образувано друго наказателно производство. Несъмнено се
установява, че процесните неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица именно от незаконното обвинение по член 343б, алинея 3 от НК,
доколкото при евентуална осъдителна присъда ищецът се притеснявал от
това, че ще изтърпи ефективно наказанието си.
Във връзка с направените от представителя на ПРБ възражения следва да
бъде отбелязано, че искът по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ е деликтен
иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на
повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения
и за повдигане на обвинение, които са свързани с упражняване на държавна
принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си
същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение, е същия иск по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ,
тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение. Следователно за
неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е
повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради
липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по посочената разпоредба.
Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките
срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки
за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните
административни мерки, които са налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не. ПРБ отговаря
член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от
наложените принудителни мерки – "задържане за 24 часа" по член 72, алинея
1, точка 1 от ЗМВР, "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността" по член 171, алинея 1, точка
1, буква „б“ от ЗДвП и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца“ на основание член 171, точка 2а, буква „б“ от ЗДвП при образувано
наказателно производство по член 343б, алинея 3 от НК, което е прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е
повдигнато обвинение. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение
5
№ 50084 от 30.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1961/2022 г. - III ГО;
решение № 187 от 13.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 1215/2012 г. - III ГО;
определение № 295 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 3996/2018 г. - IV
ГО и други.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква член 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда
по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност - в
този смисъл е задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в
ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се
обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетението.
Повдигнатото обвинение не е за тежко по смисъла на член 93, точка 7 от
НК престъпление, тъй като член 343б, алинея 3 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 лева до 1 500 лева.
Продължителността на наказателното преследване е по-малко от четири
месеца – работното обвинение е повдигнато на 17.08.2022 г., а наказателното
производство е прекратено с постановление на 02.12.2022 г. Производството
се развило само в досъдебната фаза, като спрямо ищеца е осъществено едно
единствено процесуално–следствено действие с негово участие, а именно:
разпит в качеството му на свидетел на 17.08.2022 г. Ищецът не е привлечен
като обвиняем с нарочно постановление и същият дори не е разбрал
първоначално, че срещу него е повдигнато работно обвинение, като в тази
насока са и показанията на свидетелите. Спрямо ищеца не е взета мярка за
неотклонение в рамките на досъдебното производство, тоест обвинението не
е довело до съществено ограничаване на правата и свободите му, той дори е
напуснал пределите на Република България около месец след инцидента и се
върнал обратно в Германия. Същият е бил задържан за срок от 24 часа по
реда на ЗМВР, извършена му е полицейска регистрация, взети са му
биологични проби за извършване на експертиза. На ищеца са наложени
принудителни административни мерки – прекратена е регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца и временно е отнето СУМПС, които мерки са наложени от
административния орган в рамките на друго производство, но са във връзка с
повдигнатото обвинение и са отпаднали след постановлението на Районна
прокуратура – Варна - табелите с регистрационния номер и СРМПС част I са
върнати обратно на ищеца на 12.12.2022 г. Тоест, ищецът в продължение на
около 4 месеца е бил лишен от възможността да управлява МПС, което за
един активен шофьор неминуемо би създало психо-емоционален дискомфорт
6
и стрес, в каквато насока са и свидетелските показания. Частта на тези
показания, в която и двамата свидетели сочат, че ищецът работи в Германия;
че в резултат от отнемането на книжката му е останал без работа; че е женен и
че има две деца са недопустими по аргумент от член 164, алинея 1, точка 3 от
ГПК, доколкото за сключването и прекратяването на трудовия договор
законодателят изисква писмен акт, а сключването на граждански брак и
раждането на дете също следва да бъдат установени единствено с писмени
доказателства – акт за сключен граждански брак и акт за раждане.
Изброените обстоятелства имат отношение към размера на
обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му. Доказаните
неимуществени вреди са обичайните, които неосъждан и с добро име човек
търпи от повдигнатото му обвинение и не разкриват висока степен на
душевно страдание. Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че справедливият размер на обезщетението е 500 лева.
В резултат на идентичния краен извод, до който достигна
въззивният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2041 от 07.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16608 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, девети състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7