Р Е Ш
Е Н И Е № 260206
14.04.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2931 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес ***, адв.В. П. Г.,
против К.Д.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника било образувано ч.гр.д.№887/2019г. по описа на РС-Кърджали. Против
ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
253,45лв. за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, дружеството предявява настоящия иск на
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение до пълния размер от 253,45лв. По повод сключен между
страните договор за мобилни услуги от 22.05.2017г. ответницата била абонат на
дружеството с клиентски номер ********* и титуляр по предпочетения мобилен
номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 с неограничени
нац.минути и изх.роуминг в зона ЕС с уговорен срок на действие 24 месеца до
22.05.2019г. Като лоялен абонат на оператора и при възползване от
преференциални условия, ответницата посредством допълнително споразумение от
22.06.2017г. получава за предоставените мобилни услуги устройство и се
съгласява да продължи срока за ползване на предоставените от оператора услуги
за срок от 24 месеца до 22.06.2019г.
За
потребените от абоната услуги за периода 05.12.2017г. – 04.04.2018г. ищцовото
дружество издало фактура на 05.01.2018г., от която останал неизплатен остатък в
размер на 21,11лв., както и фактура на 05.02.2018г. Твърди се, че абоната
потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 48,48лв., фактурирани за
два последователни отчетни месеца – за м.12.2017г. и за м.01.2018г. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания мобилен номер. Неизплащането на стойността на потребените и
фактурирани услуги довело до едностранно прекратяване на договора за ползваните
абонаменти и издаването на крайна фактура с дата 05.04.2018г. с начислена обща
сума за плащане в размер на 253,45лв. В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 204,97лв. и
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 48,48лв. Датата на деактивация на процесния абонамент
мобилен номер ********** била 02.04.2018г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичане на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Размера на начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги бил формиран съгласно постигнатата
спогодба между мобилния оператор и комисията за защита на потребителите.
Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ищеца има следните вземания срещу ответника, а именно сума в общ
размер на 253,45лв., от която 48,48лв. – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по абонатен номер *********
и 204,97лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
от 22.06.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
разноските в заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.С.Й.А.
депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че намира предявените
искове за допустими и основателни. Счита, че следва да се уважат изцяло
предявените искове, като основателни.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№887/2019г. по описа на РС-Кърджали
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 48,48лв. – неизпълнено парично задължение за дължими месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 22.05.2017г. и
издадена крайна фактура №**********/05.04.2018г. за отчетен период на
потребление 05.12.2017г. – 04.04.2018г. по индивидуален клиентски номер на
абоната ********* и 204,97лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и 6,43лв. – мораторна лихва за забава
върху просрочено задължение за периода 21.02.2018г. – 12.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от
04.07.2019г. до окончателното изплащане и разноски
в размер на 25лв. за държавна такса и 180лв. за адвокатско възнаграждение. За
тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№887/2019г. по описа на РС-Кърджали.
Видно от приложения с исковата молба договор
за мобилни услуги е, че същият е сключен между страните на 22.05.2017г. за
предпочетен номер ***********. На 22.06.2017г. между страните е подписано
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, при което ответницата
е получила мобилно устройство с посочените марка, модел и сериен номер. По
делото са приложени и издадените фактури за процесния период, подробно описани
в исковата молба. Представя се и подписаната между Комисията за защита на
потребителите и мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД спогодба, въз основа
на която се твърди, че е изчислен размера на претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба
суми за неизплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги,
сключен между страните, както и неустойка за предсрочното му прекратяване.
Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен
в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за мобилни услуги.
Разгледан по същество иска
се явява основателен. От представените по делото писмени доказателства може да
се направи еднозначен извод, че между страните се установява наличието на
облигационни отношения. Същевременно нито се оспорват стойността или
предоставянето на мобилните услуги на абоната за процесния период. Изцяло в
тежест на ответника е да установи наличие на плащане на предоставените му
услуги в съответните срокове, но в тази насока липсват ангажирани доказателства
в настоящото производство. Установи се също така, че поради неизпълнение на
поетите задължения от ответника за заплащане в договорените срокове на
дължимите такси мобилният оператор е прекратил едностранно договора за мобилни
услуги. При тези данни по делото следва извода, че е налице основание за
начисляване и на търсената неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Размера на същата е
определен съгласно сключената спогодба между мобилния оператор и Комисията за
защита на потребителите, като наред с това следва да се вземе предвид, че същият
нито е оспорен от ответната страна, нито са ангажирани доказателства, сочещи на
различен такъв.
При
тези данни по делото съдът намира предявения установителен иск за основателен и
доказан в пълния размер и счита, че следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 760лв., от които 100лв. – държавна такса; 300лв. – възнаграждение за
особен представител и 360лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Д.М.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес ***,
адв.В. П. Г., сумите от
48,48лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение за дължими месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
22.05.2017г. и издадена крайна фактура №**********/05.04.2018г. за отчетен
период на потребление 05.12.2017г. – 04.04.2018г. по индивидуален клиентски
номер на абоната ********* и 204,97лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 04.07.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед №399/08.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№887/2019г.
по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА К.Д.М. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес ***,
адв.В. П. Г., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 760лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.