Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260043
18.11.2020г., гр.Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС Д.
при секретаря Михаела Пенева,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 257 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
С.Н.Е., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И. против Наказателно постановление № 38-0001268
от 11.09.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ – Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят счита, че
така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна. В представените писмени бележки са развити съображения за
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за липса на
компетентност на контролните органи.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2020г.,
актосъставителят Д.,***, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Алеф
Караосман на път Е-85 в гр.Бяла, обл.Русе. Около 23.20ч., в посока гара Бяла, било
спряно за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „ДАФ“, категория
N3, с рег.№ . и
прикачено към него полуремарке с три оси марка „Панав“, категория О4, с рег. № .,
превозващо въглища. В хода на проверката и от представената от водача кантарна
бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 50 200кг., което
надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 10 200кг. Актосъставителят
поискал от водача да представи разрешение за претоварването, но такова не било
представено. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал
без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе,
определен със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.189,
ал.12 от ЗДвП, издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 29.09.2020г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.; НП № 38-0001268/11.09.2020г.; АУАН от 05.08.2020г. с
бл.276728; товарителница сер.М № **********/05.08.2020г.; кантарна бележка №
734172/05.08.2020г.; експедиционна бележка № 001771/05.08.2020г.; Трудов договор № 222/05.06.2020г. По
делото се събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно
заседание разпит на актосъставителя. Съдът приема и кредитира, както писмените,
така и гласните доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е
незаинтересован и непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно
съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12
от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. По отношение направеното възражение за
липса на материална компетентност на контролните органи, съдът счита същото за
неоснователно. Изложените съображения касателно разпоредбата на чл.36 от
Наредба № 11 на МРРБ, предвиждаща че контролът на извънгабаритните ППС по
пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ се отнасят до
случаите на установени нарушения на Закона за пътищата, който регламентира обществените
отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,
стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на
пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. В случая, компетентността на органите на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ произтича от нормата на чл.166, ал.1, т.1
от ЗДвП, които контролират спазването на правилата за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната регламентация
на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Не се констатираха
твърдените нарушения на материалния закон, доколкото в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, недвусмислено са посочени, както законните
разпоредби, които са нарушени, така и обстоятелствата по конкретното нарушение.
В обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочено, че при извършването
на проверката, водачът не е представил разрешително от Агенция „Пътна инфраструктура“
за претоварването. Възражението за липса на доказателства, че водачът не е имал
разрешение на администрацията, стопанисваща пътя е неоснователно, доколкото
отрицателните факти не подлежат на доказване. Жалбоподателят не твърди да е
притежавал такова разрешение, нито е ангажирал доказателствени искания в тази
насока. След като той сам не твърди наличието на такова разрешително, което да
изключва ангажирането на административнонаказателната му отговорност, то няма
как и да бъдат събирани доказателства за установяването на тези обстоятелства.
Както беше посочено,
компетентността на органите за контрол произтича от нормата на чл.166, ал.1,
т.1 от ЗДвП, съгласно която извършват проверка на всички документи, свързани с
извършването на превоза. В хода на проверката от контролните органи е била
представена кантарна бележка, удостоверяваща масата на управляваното от
жалбоподателя ППС. В кантарната бележка е посочено и индивидуализирано, както
процесното ППС, така и масата на самия товар и тази на ППС. Видно от същата,
масата на ППС с товара е 50 200кг., което очевидно надвишава допустимите
норми от 40 000кг. Неоснователно се твърди, че кантарната бележка не може
да послужи като доказателство, тъй като имала значение само за търговския оборот.
Същата представлява удостоверителен документ, издаден от служител на „Пристанище
ТЕЦ Езерово“ ЕАД - „оператор везна 1“, подписана и подпечатана, като
количеството товар е отразено и в товарителница сер. М № **********. Извършената проверка от контролните
органи е по документи и предвид наличието на такъв удостоверителен документ, не
е било наложително използването на кантар. Със съставянето на АУАН са били
иззети като доказателства посочените два документа, а самият водач е заявил на
проверяващите, че е наясно с претоварването и е подписал АУАН без възражения.
Съдът счита, че при индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващия орган не се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2
от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв.
В случая АНО е наложил глоба в максималния размер на 3 000лв., без да са
изложени съображения за това. АНО не е събрал сведения относно имотното
състояние на нарушителя, както и за наличието на други нарушения по ЗДвП. От
представените от жалбоподателя писмени доказателства относно реализирания от
него доход се установява, че същият работи по трудово правоотношение с основно
месечно възнаграждение в размер на 610лв. Липсват данни за извършени други
такива нарушения по ЗДвП. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като
бъде намален размера на наложената глоба до предвидения в закона минимум от 500лв.,
който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска
подобни нарушения на ЗДвП.
Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно
представения списък възлизат на сумата от 500лв. Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН на
претендирания по делото размер на адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, в случая на наложената
глоба. Според чл.7, ал.2, т.2 от наредбата минималния размер на възнаграждението
възлиза на 440лв., поради което и възнаграждение в размер на претендираните
500лв. съдът не счита за прекомерно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски съразмерно с изменения размер на наложената
глоба – или сумата от 417лв. На
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има правосубектност
като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 38-0001268 от 11.09.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“ – Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на С.Н.Е., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5,
да заплати на С.Н.Е., ЕГН **********,
сумата от 417лв. – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/