№ 138
гр. Разград , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200006 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос против наказателно постановление
№ 17-000710 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото
дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че
нарушението, визирано в НП не е извършено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата
и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2020г. около 09,50 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни
места за спазване на трудовото законодателство в обект „Социални жилища за настаняване
на малцинствени социално слаби групи в УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с
идентификатор 61710.504.6397 по ККР на гр. Разград“ намиращ се в гр. Разград, ж.к. Орел,
околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД. Контролните органи
1
установили, че на посочената дата, по време на проверката, в проверявания обект трудова
дейност като работник в строителството осъществява лицето В.Н.Р.. Последният декларирал
пред проверяващите, че работи в обекта в условията на трудово правоотношение с работно
време от 08.00ч. до 17.00ч. и срещу договорено трудово възнаграждение от 500 лв
седмично. Впоследствие на 30.10.2020г. била извършена и проверка по документи в офиса
на Д “ИТ” Разград и била представена документация по осъществяване на трудовите
правоотношения с наетите в дружеството лица, като бил представен и Трудов договор
№79/05.10.2020г., сключен между “КМК БИЛД” ЕООД и В.Н.Р., в който било договорено
извършване на работа от лицето на длъжност „кофражист“ в условията на пълно работно
време /8 часа/ и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв. При
документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на 06.10.2020г. първоначално е изпратено
уведомление за сключения трудов договор в ТД на НАП, което било отхвърлено поради
некоректно попълнени данни и е изпратено второ уведомление от същата дата за сключения
Трудов договор №79/05.10.2020г., което е регистрирано в ТД на НАП на 06.10.2020г. в
19:17:06 часа /л.26 от делото/. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия
договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места /06.10.2020г./, но в
доста по-късен час - 19:17:06ч.. Това означавало, че на същата дата по време на проверката
по работни места, извършена около 09.50 часа В.Н.Р. е допуснат до работа в обекта без да
му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор,
заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на
работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000710/ 30.11.2020г.,
съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя А.
М., която потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът В. Р.
работел- извършвал работа характерна за строителна дейност. Разпитани са и свидетелите
Г. М. /упълномощено лице в дружеството жалбоподател/ и Д. Д. /охранител в обекта/, които
сочат, че договорите още не били подписани от управителя на дружеството /т.е. към
момента на проверката по работни места не бил сключен трудов договор/, работникът още
не бил почнал работа, а бил там да му се разясни начина на работа. В това всъщност се
състои и защитната теза на обжалващата страна – да се изтъкне, че ако изобщо има
нарушение, то е друго /липса на трудов договор/, а не нарушението за което е наложена
санкция. Съдът не приема тази теза и не кредитира показанията на свидетелите М. и Д.,
които са на работа в проверяваното дружество и показанията им в тази връзка са
заинтересовани. Съдът намира за логични и в този смисъл явно достоверни показанията на
2
актосъставителя на фона на всички данни по делото и съдът се опира основно на тези
показания. При това съдът приема, че към момента на проверката по работни места с лицето
В. Р. е бил сключен трудов договор – това посочил той самия в попълнената от него
декларация /л.24 от делото/, макар и договорът да не е представен на проверяващите тогава,
а впоследствие на документалната проверка. В самия трудов договор е посочено, че
работникът постъпил на работа на 05.10.2020г. /удостоверено с подписа му/ и очевидно е
постъпил, тъй като на следващия ден е установен като работещ в обекта. Всички тези данни
затвърждават извода, че трудовият договор също е подписан и от двете страни именно на
посочената в него дата – 05.10.2020г. С оглед на това е явно, че към момента на проверката
на 06.10.2020г. трудов договор бил подписан с наетото лице, но към същия момент нямало
справка от НАП. При това съдът намира, че действително такъв трудов договор е бил
наличен към момента на проверката по работни места и не приема доводите на защитата на
обжалващата страна, че такъв договор към този момент изобщо липсвал /с оглед
относимостта на друг наказателен състав/. Съдът приема за доказано, че към момента на
проверката В. Р. е работил в обекта /осъществявал трудова дейност/, като кофражист – това
е възприето от проверяващите. С него очевидно е бил подписан трудов договор, но не му е
връчено копие от уведомлението за регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП,
тъй като справката за това уведомление е била генерирана по – късно, след началото на
проверката /на същата дата/ от компетентния орган, което се установява от приложената
разпечатка. При това съдът намира за несъмнено, че работникът е допуснат да осъществява
трудова дейност в предприятието, без да му се предостави копие от заверено уведомление,
поради което и намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са
налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът
намира, че е налице пълна яснота относно датата на нарушението – отразена е датата на
която работникът е установен като извършващ работа /06.10.2020г./, без към този момент да
му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Друга
конкретизация в случая не е необходима. Съдът намира, че санкционираното дружество е
осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение
на чл. 63,ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че
на 06.10.2020г. В.Н.Р. е осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя без
последният да му е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с
него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови
3
правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от
Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като
изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен
това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен
да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията
на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не може да бъде
допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения.
Работодателят обаче е допуснал В.Р. до работа без да му предостави всички изискуеми
документи - при всички случаи не му е предоставил копие от изискуемото уведомление за
регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било
налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е
осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на лицето да
осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи,
както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието
от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане
на работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било
издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. В този смисъл
съдът не намира за необходимо да коментира цитираната от обжалващата страна практика,
защото в настоящия процес се установява именно изложената в НП фактическа обстановка.
С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да
са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана
по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. Не може да се поставя въпрос за маловажност по чл.28 от
ЗАНН, както се претендира в жалбата- самото нарушение разкрива сериозна тежест по своя
характер и преценки за маловажност в случая са неприложими. На обжалващото дружество
е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя въпрос за
намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000710 от 30.11.2020г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5