Присъда по дело №159/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 3
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20214500200159
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
и прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200159 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. М. И., роден на *******,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в *****, с основно
образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 21.12.2020г. в Русе, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта, ведно с
намиращите се в нея дамско портмоне, парична сума в размер на 100 лв.,
лична карта и дебитна карта на „Инвестбанк“АД, издадени на името на Д. Д.
Г., две карти за отстъпки, платнена чанта, диоптрични очила, комплект
безжични слушалки в кутийка, чифт дамски зимни ръкавици, две текстилни
предпазни маски за лице, два парфюма „AVON“, с вместимост по 10 мл.
всеки, две червила „AVON“, два ключодържателя, три секретни ключа,
сгъваема четка за коса, текстилен ластик и малко дамско огледалце, на обща
стойност 232 лв., от владението на Д. Д. Г., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.54 от НК, го
ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ШЕСТ ГОДИНИ.
1
НАМАЛЯВА на основание чл.58„а” от НК, вр. чл.373 ал.2 от
НПК, наказанието с една трета до размер ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б” от ЗИНЗС,
наказанието лишаване, да бъде изтърпяно от подсъдимия Т. М. И., при
първоначален СТРОГ режим.
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след
02.01.2021г., когато подсъдимият Т. М. И. е бил задържан под стража.
След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства:
натривка от метална кутия и DVD, да се запазят към делото за срока на
съхранението му.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. М. И., със снета по-горе
самоличност, да заплати на Д. Д. Г., обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в размер СТО лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. М. И., със снета по-горе
самоличност, да заплати съдебни разноски, както следва: 432,60 лв. в полза на
ОД на МВР - Русе, 50 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Русе, представляващи д.т. върху уважената част от
гражданския иск и на основание чл.190 ал.2 от НПК, още 5 лв.,
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист
по сметка на Русенски окръжен съд.
Присъдата подлежи на апелативно обжалване и
протест пред Великотърновския апелативен съд в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Окръжна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия
Т. М. И., ЕГН **********, български гражданин, роден на ***** в *****, с
постоянен и настоящ адрес в с.с., с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, в това, че на 21.12.2020г. в Русе, при условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи: дамска чанта ведно с намиращите се в нея
дамско портмоне, сто лв., лична карта и дебитна карта на „Инвестбанк“АД,
издадени на името на Д. Д. Г., две карти за отстъпки, платнена чанта,
диоптрични очила, комплект безжични слушалки в кутийка, чифт дамски
зимни ръкавици, две текстилни предпазни маски за лице, двапарфюма
„AVON“, с вместимост по десет мл., две червила „AVON“, два клю‐
чодържателя, три секретни ключа, сгъваема четка за коса, текстилен
ластик и малко дамско огледалце, всичко на стойност 232 лв., от владението
на Д. Д. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.
За датата на разпоредителното заседание, както и за правата
по чл.76 и чл.84 ал.1 от НПК е уведомена пострадалата Д. Д. Г.. В срока
по чл.77 ал.3 от НПК от нея е постъпила молба за съвместно разглеждане в
наказателния процес и е приет за разглеждане граждански иск против
подсъдимия с предмет обезщетение за претърпени имуществени вреди на
стойност сто лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Искането е разгледано в разпоредително заседание, на 05.04.2021г. и с
определение от същата дата, съдът я е конституирал като граждански ищец,
приемайки за неин повереник редовно упълномощената адв.Е. К. от АК -
Русе.
В разпоредително заседание, проведено на 05.04.2021г., в
присъствието на упълномощен защитник - адв.С. С. от АК - Русе,
подсъдимият Т.И. признава изцяло фактите, изложени в обстоя‐
телствената част на обвинителния акт и съдебното следствие е
проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.
За датата на разпоредителното заседание, както и за правата
по чл.76 и чл.84 ал.1 от НПК е уведомена пострадалата Д. Д. Г.. В срока
по чл.77 ал.3 от НПК от нея е постъпила молба за съвместно разглеждане в
наказателния процес и е приет за разглеждане граждански иск против
подсъдимия с предмет обезщетение за претърпени имуществени вреди на
стойност сто лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Искането е разгледано в разпоредително заседание, на 05.04.2021г. и с
определение от същата дата, съдът я е конституирал като граждански ищец,
приемайки за неин повереник редовно упълномощената адв.Е. К. от АК -
Русе.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -
Русе, поддържа обвинението, за което твърди, че е доказано по не‐
1
съмнен начин. Предлага подсъдимият Т.И. да бъде признат за виновен по
чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, като му бъде определено наказание
лишаване от свобода за шест години, което на основание чл.58„а” от НК да
бъде намалено с една трета. За изтърпяване на редуцираното наказание в
размер лишаване от свобода за четири години предлага да бъде определен
първоначален строг режим. Заявява, че гражданският иск за имуществени
вреди е основателен.
Гражданският ищец и нейният повереник поддържат
гражданския иск и молят да бъде уважен изцяло.
В защитната си реч, адв.С.С., от АК - Русе, упълномощен
защитник на подсъдимия Т.И. счита, че обвинението е доказано и моли след
като бъде признат за виновен да му бъде наложено снизходително наказание.
На досъдебното производство, подсъдимият Т.И. не се признава
за виновен и отказал да дава обяснения.
В последната си дума подсъдимият се признава за виновен и
моли да му бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.И. е роден на ***** в ***** Той е български
гражданин, с основно образование, не е женен, не работи. Осъждан е общо с
петнадесет присъди за кражби, противозаконно отнемане на автомобили,
грабеж и др. По-голямата част от престъпленията са извършени в условията
на опасен рецидив.
От значение за правната квалификация на процесното деяние са
следните осъждания: С присъда по НОХД № 4235/2014г. на Районен съд -
Варна, в сила от 04.02.2015г., за деяние извършено на 24.06.2014г. бил
признат за виновен по чл.196 и чл.346 от НК, за което му били наложени
наказания от по три години лишаване от свобода. Определено било общо
наказание за същия срок. Наказанието било изтърпяно на 17.11.2017г. С
присъда по НОХД № 491/2015г. на Районен съд - Русе, в сила от 29.01.2015г.,
за деяние извършено на 12.04.2013г. му било наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, за престъпление
по чл.196 от НК, извършено като пълнолетен. То било групирано с
наказанието по НОХД № 4235/2014г. на Районен съд - Варна и изтърпяно на
17.11.2017г. С присъда по НОХД № 136/2019г. на Районен съд - Русе, в сила
от 09.07.2019г., за деяние извършено на 15.08.2018г. му било наложено
наказание девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от
2
НК. То било изтърпяно на 26.08.2019г. Всички престъпни деяния били
извършени от подсъдимия като пълнолетен.
След изтърпяване на поредното наказание лишаване от свобода
подсъдимият отишъл в Област - Варна, където помагал на земеделски
стопани в отглеждането на добитък. На 20.12.2020г. се върнал в ***** и
заживял в къщата на родителите си на *****. Там в момента живеели
съпругата на покойния му брат - свид.М. Л. и дъщеря - свид.Д. М.. На
21.12.2020г., сутринта, отишъл да пазарува в магазина за хранителни стоки в
селото, където го видял свид.Й. Й. - *******. Подсъдимият му обяснил, че се
е върнал предишния ден и ще пътува отново за Варна след новогодишните
празници. На 21.12.2020г. свид.М. Л. била нощна смяна като *******. Тя
решила да вземе със себе си и дъщеря си - свид.Д. М.. Подсъдимият тръгнал с
тях за Русе, като им обяснил, че ще пътува с автобус за Варна. Около
18:00 часа тримата слезли на Автогара Юг и преди да се разделят свид.М. Л.
му казала, че автобусът за Варна потегля в 19:00 часа. Подсъдимият не носeл
багаж и нямал намерение да пътува. Той се нуждаел от пари и решил да си ги
набави като извърши грабеж. Насочил се към ул.„Тулча“ и застанал под
железопътния мост. В близост минавал асфалтов път с двупосочно движение,
разделен с метални парапети. Тротоарът в посока кръстовище „Олимп“ бил
тесен, повдигнат от нивото на пътя и ограничен с парапет от страната на
пътното платно и висок скат от другата страна. Този тротоар се пресичал от
бетонни стъпала, водещи към ж.п. спирката в района на моста. Времето било
тъмно и студено. В района нямало улично осветление. Подсъдимият
преценил, че мястото е подходящо, тъй като можел да вижда
приближаващите хора по тротоара и след като ги ограби, да се отдалечи
бързо по стълбите към железопътния мост. В същото време, хората не можели
да се отклонят в страни, поради ограничението на парапета и ската.
Подсъдимият седнал в близост до бетонните стъпала и зачакал идването на
човек, когото да ограби.
По същото време пеш по тротоара вървяла свид.Д. Г.. Тя се
прибирала към дома си и била сама. През дясната си ръка била преметнала
дръжките на дамската си чанта, а ръцете си държала в джобовете на якето.
Подсъдимият я видял и решил със сила да отнеме дамската чанта с
намиращите се в нея вещи. В района нямало други минувачи. Той я изчакал
да се приближи и се изправил. Хванал дамската чанта и я издърпал силно.
Свидетелката се изплашила, започнала да вика за помощ и задържала с ръка
едната дръжка на чантата си. Подсъдимият продължавал да дърпа силно и я
повлякъл към бетонните стъпала. За да преодолее съпротивата, на
свидетелката я ритнал силно в левия крак. Тя изпитала силна болка, изгубила
равновесие и паднала. Дръжката на чантата се откъснала и останала в ръцете
. Свидетелката направила опит да се изправи, но подсъдимият се насочил
към нея и замахнал с чантата към лицето й, след което избягал. Свидетелката
успяла да се предпази, но ударът я уплашил и дезориентирал, което дало
3
възможност на подсъдимия необезпокояван да се отдалечи отнасяйки чантата.
Свидетелката телефонирала на сина си, който тръгнал към нея
със съпруга - свид.С. Г.. Подала сигнал и на тел.ЕЕН 112, откъдето
изпратили полицейски патрул. Свид.С. Г. пристигнал пръв и я заварил да
плаче, подпряна на парапета към пътното платно. Била силно разстроена,
много изплашена и се оплакала от болки в левия крак, където подсъдимият я
ритнал. Разказала му, а също така и на полицейските служители за
нападението. На място бил извършен оглед, с който било образувано
настоящото досъдебно наказателно производство.
След като се почувствал в безопасност подсъдимият установил,
че в чантата има дамско портмоне, парична сума в размер сто лв., лична карта
и дебитна карта на „Инвестбанк“АД, издадени на името на Д.Г., две карти за
отстъпки, платнена чанта, диоптрични очила, комплект безжични слушалки в
кутийка, чифт дамски зимни ръкавици, две текстилни предпазни маски за
лице, два парфюма „AVON“, с вместимост по десет мл. всеки, две червила
„AVON“, два ключодържатели, три секретни ключа, сгъваема чатка за коса,
текстилен ластик и малко дамско огледалце. Той задържал парите, червило
със сребрист надпис „AVON“, диоптрични очила с черни рамки, метален
ключодържател с халка и висулка с форма на риба, карта за отстъпки, метален
ключодържател с халка и висулка с форма на диоптрична леща от очила,
секретен метален ключ с надпис „METAL“ и черна пластмасова кутия,
съдържаща безжични слушалки. Останалите вещи и самата чанта изхвърлил в
близост до гаражна клетка. При прегледа на личната карта разбрал, че
пострадалата се казва Д..
Около полунощ се върнал в района на Автогара Юг. Срещнал
свид.М. Л. и разказал, че в района на железопътния мост над ул.„Тулча“
ограбил жена на име „Д.“, от която взел сто лева. Показал на нея и дъщеря
черната пластмасова кутия и разбрал, че е от безжични слушалки. Показал им
също ключодържателите и другите вещи, които задържал. Останал в района
на гарата до сутринта и се прибрал с тях в ***** на сутринта. На следващия
ден отишъл отново в Русе и като се стъмнило се установил на същото място.
По разпореждане на ръководството на ОД на МВР - Русе патрулните екипи на
полицията трябвало да извършат обход, с цел предотвратяване на нови
грабежи на същото място. Във връзка с това свид.П. П., *******, го проверил
и му съставил му АУАН за неносене на лична карта. Подсъдимият се опитал
да го заблуди, като му казал че си почива, защото същия ден се върнал от
Варна и ще чака автобус за ***** до сутринта.
През новогодишните празници подсъдимият и свид.М. Л. се
скарали. От нея, на 01.01.2021г. свид.Й. Й. узнал за грабежа, извършен на
21.12.2020г. в Русе и докладвал на ръководството на полицията. В хода на
проведеното наказателно производство била назначена съдебно-ценова
4
експертиза, според заключението на която общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 232,00 лв.
Тези фактически положения, които са идентични с обстоятел‐
ствената част на обвинителния акт, се установяват от самопризнанието,
направеното от подсъдимия Т.И., а също така от показанията на
свидетелите: Г., Й., П., Л. и Г., както и от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, протокол за доброволно предаване,
протокол от следствен експеримент, диск с информация, техническа
експертиза, медицинска експертиза, ценова експертиза, свидетелство за
съдимост, автобиография, декларация, разписки, както и от веществените
доказателства - натривка от метална кутия и DVD, приложени по делото.
Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с
всички доказателства, събрани в наказателното производство, включително с
признанието на подсъдимия в съдебното производство. Доказателства,
които да опровергават, дори частично обвинението не са искани и
съответно събрани.
При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът
преценява, че по отношение подсъдимия Т.И., са доказани всички
обстоятелствата, имащи отношение към обективните признаци на
състава по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 21.12.2020г. в
Русе, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: дамска
чанта ведно с намиращите се в нея дамско портмоне, сто лв., лична карта и
дебитна карта на „Инвестбанк“ АД, издадени на името на Д. Д. Г., две карти
за отстъпки, платнена чанта, диоптрични очила, комплект безжични слушалки
в кутийка, чифт дамски зимни ръкавици, две текстилни предпазни маски за
лице, двапарфюма „AVON“, с вместимост по десет мл., две червила
„AVON“, два ключодържателя, три секретни ключа, сгъваема четка за
коса, текстилен ластик и малко дамско огледалце, всичко на стойност
232 лв., от владението на Д. Д. Г., с намерение противозаконно да ги
присвои.
При извършване на деянието подсъдимият Т.И. е бил
пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за‐
болявания, които се отразяват на способността му да разбира свойството
и значението на извършеното. Вината е представена под формата на пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Извършителят съзнавал
наличието на всички признаци на състава, като тези представи формирали
интелектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй
като извършил деянието, с цел да придобие имотна облага.
Предвид изложеното, съдът призна подс.Т.И. за виновен в
5
извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се
наложи, Окръжният съд взе предвид следното: за престъплението по чл.199
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до
една втора от имуществото на виновния. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът прецени множеството минали осъждания, изключая тези,
които участват в квалификацията „опасен рецидив” и наличието на
невъзстановени вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид възстановяването на част от вредите, макар и без участието на
страните, проявената, макар и закъсняла критичност и ниската равностойност
на предмета на престъплението.
Преценявайки съвкупно тежестта на всички изброени по-горе
обстоятелства, Окръжният съд приема, че за извършеното престъпление на
подсъдимия Т.И. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства за срок от шест години. В хода
на наказателното производство не са събрани данни за притежавано от
подсъдимия имущество, поради което наказание конфискация не може да се
наложи.
Тъй като подсъдимият е направил признание по чл.371 т.2 от
НПК, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК,
наказанието лишаване от свобода за шест години трябва да се намали с една
трета до размера четири години. В този размер, предвид данните за личността
му и данните за тежестта на извършеното престъпление, ще бъде осигурено
постигането на целите на генералната и личната превенции, при минимално
приложение на наказателна репресия.
Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57
ал.1 т.2 б.„б” от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за четири години
трябва да бъде изтърпяно, при първоначален строг режим.
При изпълнението му трябва да се приспадне на основание
чл.59 ал.1 от НК, времето след 02.01.2021г., когато подсъдимият е бил
задържан по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.199
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК съдържа обективните признаци на състава на
непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД. Това деяние е
противоправно и извършено виновно, при условията на пряк умисъл. В
резултат, на ищцата са причинени имуществени вреди, които не са
6
репарирани до момента на постановяване на присъдата, поради което съдът
счита, че искът предявен от Д.Г. е доказан по своето основание.
Въпреки, че част от вещите, предмет на престъплението са
възстановени, фактически вредите възлизат на повече от сто лв.
Следователно искът за претърпени имуществени вреди, който е предявен в
този размер, трябва да бъде уважен изцяло.
След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства:
натривка от метална кутия и DVD, трябва да се запазят към делото за срока
на съхранението му.
Причина за извършване на престъплението е стремеж за
материално облагодетелстване по неправомерен начин.
С оглед изхода на делото, подсъдимият трябва да заплати
направените съдебни разноски и д.т. върху уважения размер на гражданския
иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
7
Съобщи за изтекли лични данни