Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 23.01.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На седемнадесети
януари 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 4 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на А.Р.Н.
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Р. ***, съдебен адрес:***, кант. 2 против Решение № 103/ 07.12.2022 г., постановено по
НАХД № 20223520200215/ 2022 г. по описа на РС – Попово, с което е потвърдено НП
№ 22-0321-000339/ 10.06.2022 г. на началника на РУ – Попово при ОД на МВР –
Търговище, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
185 и наложено адм. наказание: “глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. I от
ЗДвП на касатора са наложени адм. наказания: „глоба“ в размер на 2 000
лв., и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В жалбата са
посочени като касационни основания за отмяна – нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът редовно призован не
се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Р. е
получена молба за даване ход на делото в негово отсъствие.
Ответникът по касация – началник РУ“Полиция“ гр.
Попово при ОД на МВР- Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно. Несъмнено е установено по определения от закона
ред извършеното от касатора нарушение, изразяващо се в две нарушения по ЗДвП, а
именно едното от тях е тежко такова – отказ да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство. Проведено е съдебно следствие от въззивния съд. Събрани са
достатъчно доказателства за това, че действително нарушителят е отказал да му
бъде извършена проверка. Нарушението е описано съобразно с изискуемата в закона
форма, както в акта, така и в НП. Изследван е въпросът за вината пред първата
инстанция, поради което няма основания за отмяна на решението на въззивния съд.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази
правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 23.05.2022 г. около 19.30 ч. на ул. “Димитър
Благоев“ № 43 в гр.Попово, полицейските служители М. М. и Б. Г. са били спрели за проверка л.а. „Опел
Корса“ с рег.№ .... При проверката се е установило, че автомобилът се управлява
от лицето А. Р. Н., чието СУМПС било изтекло на 16.12.2019 г. Полицай М. е
предложил на Н. да го провери за употреба на алкохол с техническо средство или
да даде кръв за химическо изследване. При спазване на нормативните изисквания,
на водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 073338 (л.9), в който
било отразено, че „лицето отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство и вземане на кръвна проба“. Била му дадена
възможност да се яви до 45 минути в ФЦСМП в гр.Попово, считано от 19.30 ч. на
23.05.2022 г. Талонът за изследване е бил предявен на Н., който отказал да го
подпише, като отказът му бил удостоверен чрез св. И. П.. По-късно същия ден е била
наложена и ПАМ № 22-0321-000115 на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП (л.10), с
която му било временно отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не за
повече от 18 месеца, като няма данни тази заповед да е била обжалвана в
14-дневен срок пред Административен съд - Търговище, както и няма данни Н. да е
бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, за което претендира в жалбата (л.23).
При тези обстоятелства, на Н. е бил съставен АУАН серия GA № 492531 (л.6) за
нарушенията чл.174, ал. 3 и чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който се запознал с него и е отказал да го подпише, като отказът му
е бил удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН отново чрез подписа на св. И.
П.. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН касаторът не е депозирал допълнително писмено
възражение по акта, след което е било издадено и оспореното в настоящия процес
НП №22-0321-000339 г. от началника на РУ
Попово. Видно от приложената докладна записка (л.8), на И. И. – ПИ от РУ-Попово
е било възложено връчването на издаденото НП, като И. е посетил три пъти
единствения известен адрес на касатора в гр. Попово, като и при трите посещения
се е чувал шум от стъпки и човешко присъствие, но никой не е отворил вратата.
Всъщност реално не е било извършено връчване на НП, но доколкото нарушителят е
депозирал жалба срещу него и е организирал своята защита, съдът намира, че НП
не е влязло в сила и настоящата жалба срещу него е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съдът е констатирал, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното
нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
конкретният случай е налице пълно съответствие между фактическата обстановка установена
в хода на съдебното дирене и правната квалификация на нарушението, дадена от АНО
в издаденото НП. Нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП е свързано формален ОТКАЗ
на водача да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и/или
медицинско изследване, и „пияното състояние” не е елемент от състава на
визираното нарушение. Законодателят не изисква “при пияно състояние да е налице
причинна връзка между това състояние и допуснатите нарушения на правилата за
движение” (т.4, б.”в” ППВС №1/ 1983 г.). По несъмнен начин в съдебното
производство се е установило, че касаторът Н. е нарушил разпоредбата на чл.174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, респ. отказал е и да му бъде
взета кръв за химическо изследване в филиала на ЦСМП гр.Попово, въпреки
предоставената му за това обективна възможност. От субективна страна
нарушението е извършено виновно, под формата пряк умисъл, като нарушителя е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че е бил длъжен да
даде съгласие да му бъде извършена подобна проверка, но въпреки това е отказал
да го направи, като е целял осуетяването и избягването й, поради реална
възможност да бъде санкциониран за употреба на алкохол. Поради изложеното,
съдът е намерил, че издаденото НП е правилно и наложените кумулативни санкции
по чл.174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП следва да бъдат изцяло потвърдени, като само в
допълнение следва да се отбележи, че двете санкции се налагат винаги заедно при
констатиране на подобно нарушение и АНО няма право на преценка, а е длъжен да
ги приложи в съвкупност. При съпоставка на ЗДвП и НП е видно, че при
установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, в условията на
обвързана компетентност, АНО се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като правилно е наложил посочените наказания в законово-установеният им
фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС. По отношение
отнетите 12 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба
Із-2539 на МВР не представлява нито наказание, нито принудителна
административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно
обжалване и респективно отмяна. При безспорно установената фактическа
обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин и извършването на
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за което е била наложена глоба в размер на
20 лв. по реда на чл.185 от ЗДвП, доколкото от приложената справка за нарушител
(л.11) е видно, че издаденото на Н. СУМПС № ********* е било валидно до
16.12.2019 г. и към датата на извършената проверка – 23.05.2022 г. неговият срок
за валидност е бил изтекъл. В случая Н. не е бил изгубил своята
правоспособност, поради което и правилно наложеното наказание не е било
определено по реда на чл.177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП, а е приложена по
значително по-леката фиксирана като размер санкция по чл.185 от ЗДвП, която
също следва да бъде потвърдена.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Наведените възражения от касатора пред
настоящата съдебна инстанция са неоснователни. Редът за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства е
регламентиран с Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата),
приета въз основа на законовата делегация на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.
1, ал. 3 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. При извършване проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство- чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Извършеното от касатора нарушение е
формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на
някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо
отговорността обстоятелство. Деянието на водача е със завишена степен на
обществена опасност, тъй като употребата на алкохол, дори и когато
концентрацията на алкохол в кръвта е под 0, 5 на хиляда, е достатъчна причина
водачът да не бъде достатъчно съсредоточен при управление на МПС и с това да
създаде опасност от настъпване на ПТП, като дори и минимално отклонение от
предвидената от законодателя минимална граница е достатъчно сериозно нарушение
на правилата на ЗДвП и в този смисъл подлежи на санкциониране. Нарушението засяга
обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и
непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за
сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава
основание същото да не бъде прието за маловажно. Следва да се обърне сериозно
внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според
съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел на наказанието
по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
По отношение на нарушението на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП – управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност по ЗДвП. Посочената
за нарушена норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП въвежда
императивното изискване при управление на МПС водачът да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Като съобрази цитираната разпоредба
касационният състав намира, че съответен на закона е изводът на въззивния съд,
че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички законово-установени
реквизити, като при тяхното съставяне, съответно издаване, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Всички относими към
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната
отговорност на лицето, са установени в АУАН, съответно в НП.
По възражението за неявяването на
свидетелите М. и Г. пред въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно процесния АУАН на
посочените в него място, дата и час Н. е управлявал собствения си л. а., след
като СУМПС е било с изтекъл срок на валидност и е отказал да бъде тестван с
техническо средство за алкохол и вземане на кръвна проба. Тези констатации не
само не са били опровергани в производството пред въззивния съд от касатора,
налице са били събрани достатъчно писмени доказателства, поради което
неявяването на посочените свидетели по семейни причини не е променило
фактическите констатации по съставомерността на деянията на касатора.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и
допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/07.12.2022 г., постановено
по НАХД № 20223520200215/ 2022 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
………..