№ 453
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901621 по описа за 2022 година
Предявен е от ЗАД ОЗК –З. срещу ЗД Б.И. АД иск по чл.213 КЗ /отм./ за
заплащане на сумата 47935,53 лв., представляваща 30 % от платените от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 100800 лв. и обезщетение в
размер на 58985,09 лв. за забавено плащане за периода 17.01.2016 г. –
16.03.2022г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на С.Ч. във връзка със смъртта на баща й О.Ч., причинена
от ПТП на 01.08.2015 г., настъпила поради виновно, противоправно
поведение на водач на автобус с рег. № СА **** и виновно, противоправно
поведение на водач на лек автомобил, марка Субару, модел Легаци, с рег.№
**** АМ, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.
Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 01.08.2015г. в гр. София е настъпило ПТП с
участието на автобус на Столичния градски транспорт по линия № 73,
управляван от Д.М., чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца,
като при предприета маневра „десен завой“ от бул. Президент Линкълн по
ул. Монтевидео автобусът удря паркирания на ул. Монтевидео на
кръстовището и на 60 см. от бордюра и при поставен знак В 28 лек автомобил
Субару, с рег.№ **** АМ, който от удара се измества напред и вдясно и с
предната си част удря паркирания пред него л.а. Пежо , с рег. № СА **** РВ
и намиращия се между двата автомобила О.Ч., като му причинява
травматични увреждания довели до смъртта му на 09.12.2015 г. Твърди, че
водачът на автобуса е осъден с влязла в сила присъда за причиняване смъртта
на О.Ч. по непредпазливост поради нарушаване на правилата за движение по
1
пътищата, а в граждански процес по гр.д. № 748/2019 г. на СГС, ищецът е
осъден да заплати на С.Ч. обезщетение в размер на 100800 лв., определено
след уважено възражение за съпричиняване на вредите от страна на О.Ч., като
в този процес ответникът е участвал като помагач на ищеца. Ищецът заплатил
на С.Ч. застрахователно обезщетение в размер на 100800 лв. за
неимуществени вреди от смъртта на баща й О.Ч. и обезщетение в размер на
58985,09 лв. за забавено плащане за периода 17.01.2016 г. – 16.03.2022г.
Счита, че ответникът, който към датата на ПТП е застраховал гражданската
отговорност на водача на лек автомобил Субару, с рег.№ **** АМ дължи 30
% от заплатените на С.Ч. застрахователно обезщетение и вреди от забавено
плащане, тъй като застрахования от него водач е допринесъл за настъпване на
вредите чрез нарушаване на правилата относно паркиране на автомобила,
като счита ответникът да е обвързан от влязлата в сила присъда и решението
на гражданския съд, при постановяването на което е участвал, относно
фактите от механизма по настъпване на ПТП, неимуществените вреди и
съпричиняването от страна на пострадалия.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва твърденията на ищеца
относно настъпване ПТП, механизма на настъпването му, съществуването на
правоотношения по задължителна застраховка, извършените от ищеца
плащания, но оспорва застрахования от него водач да е допринесъл и да е
виновен за настъпване на обезщетените от ищеца вреди, като се позовава
също на присъдата и решението на гражданския съд.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно времето, начина
на настъпване на ПТП и вредите, изплащането на обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже настъпването на факти, които
изключват вината на застрахования при него водач.
Няма спор, а се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че страните по делото са участвали в съдебния процес по гр.д.
№ 748/2019 г. по описа на Софийски градски съд, 1-1 състав, приключил с
влязло на 27.04.2022 г., като настоящият ищец ОЗК З. АД е имал качеството
на ответник, а настоящият ответник – на трето лице -помагач на страна на
ОЗК З. АД по иск за заплащане на застрахователно обезщетение, предявен от
С. О.Ч.а за неимуществени вреди във връзка със смъртта на баща й О.Ч.,
причинена в резултат на ПТП от 01.08.2015 г.
По посоченото гражданско дело ОЗК З. АД е осъдено да заплати 100 800
лв. обезщетение на С.Ч., както и законната лихва от 17.01.2016 г., като искът е
отхвърлен за разликата до 126 000 лв. поради прието съпричиняване на
вредите в размер на 20 % от страна на бащата на ищцата О.Ч., като няма спор,
а се установява и от представените платежни нареждания, че в изпълнение на
решението ищецът е платил на С.Ч. присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 100800 лв. и обезщетение в размер на 58985,09 лв. за
2
забавено плащане за периода 17.01.2016 г. – 16.03.2022г.
На основание чл.223, ал.2 ГПК страните по настоящото дело са
обвързани от установителната сила на мотивите на решенията, постановени в
процеса по гр.д.№ 748/2019 г. по описа на Софийски градски съд, 1-1 състав
относно фактите, преюдициалните правоотношение и правните изводи,
обусловили решаването на спора, които и настоящият съдебен състав е
длъжен да възприеме.
Съгласно мотивите на решението от 02.07.2021 г. по гр.д. № 748/2019 г.
на СГС механизмът на деянието е следният: „Произшествието настъпило
около 19.25ч. на 01.08.2015г. в гр. София в светлата част от денонощието.
Д.М., като водач на автобус „БМЦ Белде” и в съответствие с маршрута на
автобусна линия № 73 се движил по бул.Президент Линкълн в посока от ул.
Промишлена към ул. Анастасия Димитрова, като на кръстовището с ул.
Монтевидео предприел десен завой с цел навлизане по ул. Монтевидео. На
десния тротоар по посока на движение на автобуса имало поставен
метален стълб с монтиран на него пътен знак В28 „Паркирането
забранено”, отстоящ на 6.5м. от кръстовището. След кръстовището пред
търговския дом на същата улица били спрени няколко автомобила. Най-
близко до кръстовището бил л.а.Субару, паркиран на около 60см от бордюра,
а след него л.а. Пежо 308 и л.а. Опел Корса, като О.Ч. се намирал между
първите два автомобила. Скоростта на автобуса при предприемане
маневрата десен завой била около 12 км/ч. При избраната от водача
траектория за извършване на маневрата настъпил сблъсък между дясната
странична част на автобуса в областта на втора врата и задния ляв ъгъл
на паркирания вдясно л.а. Субару, който от своя страна бил изтласкан
напред и вдясно и се ударил в паркирания пред него л.а.Пежо 308, а предното
му дясно колело се качило на тротоара. При това придвижване
л.а. Субару ударило с предната си броня и О.Ч., в този момент стоящ в
изправено положение, изваждайки го рязко от равновесие и притискайки
десния му долен крайник към задната броня на л.а. Пежо 308. От удара и
падането на земята между автомобилите О.Ч. получил множество
увреждания, включително вътречерепна травма, довела до постепенна
загуба на съзнание и до необходимост от провеждане на интензивно
лечение. Изпаднал в кома, от която до дена на смъртта си не излязъл.
Поради продължителното залежаване от лечението развил двустранна
бронхопневмония и починал на 09.12.2015г.“ /3, последен абзац от решението на
СГС/.
Относими към предмета на делото факти са установени и на л.4, трети абзац от
решението на СГС, а именно: „ първият автомобил в редицата – Субару Легаси
е бил на около 7 м. от кръстовището“.
С въззивното решение от 10.03.2022 г. по в.гр.д.№ 3410/2021 г., образувано по
въззивна жалба срещу решението от 02.07.2021 г. по гр.д. № 748/2019 г. на СГС
не са установени различни факти относно механизма на настъпване на
произшествието, местоположение на участниците в него и пътните знаци и
3
обстановка, като единствено е ревизиран изводът на първата инстанция
относно наличието на поведение на О.Ч., което е допринесло за настъпване на
вредите, довели до смъртта му и е прието, че е нарушил задълженията си по
чл.108 ЗДвП, съответно е оценено поведението му да е допринесло на 20 % за
настъпване на вредите.
Както беше посочено, настоящият състав е длъжен да възприеме, че
фактите са се осъществили, както е посочено в предходния процес, а именно,
че смъртта на О.Ч. е настъпила в резултат на телесни увреждания, които са
причинени от притискането на тялото му в собствения му лек автомобил
Пежо 308 и последвало падане на земята, което притискане е резултат от
задвижването на лек автомобил Субару Легаци, паркиран на ул. Монтевидео
зад лекия автомобил Пежо 308 на 60 см. от бордюра и на 7 метра от
кръстовището с бул. Линкълн след удар на Субару Легаци от автобуса на
градския транспорт по линия 73, управляван от Д.М..
Следователно обезщетените от ищеца вреди са настъпили в резултат на
верига от причинно -следствени връзки, включващи поведението на водача
Д.М., който е нарушил правилата на движение, като не е съобразил
поведението си при предприемане на маневрата „десен завой“ с пътната
обстановка и наличието на паркирани автомобили в дясно, поради което е
настъпил удар на автобуса с паркирания лек автомобил Субару Легаци, който
автомобил е бил паркиран неправилно, а именно на 7 м. от кръстовището при
поставен на 6,5 от кръстовището на знак В28, забраняващ паркирането, както
и не плътно вдясно на платното съгласно чл.94, ал.3 ЗДвП, а на 60 см от
бордюра, съответно пречещ на извършване на маневрата на автобуса, както и
в резултат на поведение на О.Ч., чието местонахождение на пътното платно
между двата автомобила Субару и Пежо е прието за противоправно и в
нарушение на чл.108 ЗДвП.
Неоснователни са доводите на ответника, че наличието на влязла в сила
присъда, с която водачът на автобуса Д.М. е признат за виновен и осъден за
причиняване на смъртта на О.Ч. в резултат на извършено на престъпление по
чл.343, ал.1, б“в“, вр.чл.342, ал.1 е 3 НК изключва противоправността на
действията и вината на други лица, включително водачът на лек автомобил
Субару Легаци. Влязлата в сила присъда на основание чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд единствено по решените с нея въпроси
относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е
постановена, а именно авторството на деянието, неговата противоправност,
вината на дееца, както и останалите съставомерни елементи на фактическия
състав на съответното престъпление, когато са от значение за пораждане на
наказателната отговорност и нейния обем. В случая постановената присъда
установява със задължителна сила единствено вината и противоправността на
деянието на Д.М., като извън предмета на произнасяне на наказателния съд
стои поведението на други участници в ПТП, тъй като не е въздигнато в
квалифициращ признак на престъплението и следователно присъдата нито
оправдава, нито оневинява други лица, чиито поведение е или не е
4
допринесло за настъпване на вредоносния резултат и което поведение може
да не е наказателно съставомерно, дори и да е противоправно и виновно.
Неоснователни са и доводите на ответника, че в предходния граждански
процес, в който страните са участвали като главна и подпомагаща страна, е
формиран от първоинстанционния съд извод за липса на противоправност на
поведението на водача на Субару Легаци, като се позовава на изречението в
първия абзац на стр.5 от решението на първата инстанция: „ За този извод е
без значение дали тези автомобили са паркирали въпреки забраната за това,
обозначена с пътен знак…“
В предходният граждански процес нито първата, нито въззивната
инстанция са формирали правни изводи относно противоправност на
действията и вина на водача на лек автомобил Субару Легаци, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, тъй като този въпрос не
е бил част от предмета на спора, който обхваща единствено въпросите
относно настъпването на вредите в причинна връзка с поведение на Д.М.,
съществуването на правоотношение по задължителна застраховка с
настоящия ищец, както и въпросът за съпричиняването на резултата от О.Ч.,
като цитираното от ответника изречение в първоинстанционното решение не
съдържа извод за липса на противоправност на водачите на паркирани/спрени
автомобили, а извод за ирелевантност на такова поведение към решаването на
спора по предходното дело.
Следователно настоящият съдебен състав не е обвързан нито от
влязлата в сила присъда, нито от влязлото в сила решение на гражданския съд
по предходен процес с правни изводи относно противоправността и вината на
собственика и водачите на лек автомобил Субару Легаци, чиято гражданска
отговорност е била застрахована към 01.08.2015 г. от ответника, както и по
въпроса за наличието на принос от страна на същите лица за настъпване на
ПТП и дължи формирането на собствени изводи. Обвързаността е единствено
относно вече установените в предходния процес факти, които обуславят
извод, че автомобилът Легаци е спрян в нарушение на правилата за движение
относно паркирането на забранено място и не плътно до бордюра, което
местоположение на автомобила обективно е допринесло за задвижването му
в резултат на маневрата на автобуса и това поведение е противоправно, а
поради презумпцията на чл.45 ЗЗД и виновно, като, ако автомобилът не бе
паркиран на съответното място, вредите не биха настъпили изобщо, поради
което и водачът на автомобилът, респективно ответникът по силата на
застрахователното правоотношение, отговарят за настъпилите вреди. По
отношение на пострадалия тази отговорност е солидарна, но в отношенията
между съпричинилите вредите делинквенти, всеки от тях отговора според
приноса си / т.5 ППВС 17/18.11.1963/, като същото правно положение имат и
техните застрахователи един спрямо друг.
В случая съдът намира, че приносът на водача на неправилно
паркирания лек автомобил за настъпването на ПТП и вредите е по-голям от
5
този на пострадалия О.Ч., но по-малък от този на водача на автобуса, който е
могъл и бил длъжен да съобрази пътната обстановка и да не извърши или
завърши конкретната маневра, с което да не инициира веригата от действия и
причинно-следствени връзки, довели до крайния негативен резултат, поради
което и съдът оценява приносът на застрахования от ответника водач за
настъпването на вредите на 30 %, който принос, отнесен към размера на
определеното обезщетение от 126 000 лв. в предходния граждански процес, с
който настоящия състав е обвързан, определя размер на дължимото
обезщетение от ответника в размер на 37800 лв., до който размер отговаря
ответникът. Съответно дължимата част от обезщетението за забавено
плащане на тази сума за периода, за който такова е платено от ищеца, а
именно от 17.01.2016 г. до 16.03.2022 г. е в размер на 23639,27 лв. или
общата дължима сума е 61439,27 лв.
Ищецът обаче претендира по-малко от това, за което съдът приема
ответникът да отговаря, тъй като претенцията му е за 30 % от платените от
самия него суми в общ размер на 159785,09 лв., което отговоря на по-малък
принос на ответника от приетия от съда, поради което и искът следва да се
уважи изцяло, така както е предявен, като на ищеца се присъди законна лихва
от датата на исковата молба само върху частта от претендираната сума,
представляваща главница, но не и върху платените лихви.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва
да се присъдят направените разноски за държавна такса от 1917,42 лв. и
адвокатско възнаграждение, което следва да се намали до минималния размер
от 4484,84 лв., тъй като ответникът е направил възражение, по делото не е
налице никаква фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. **** да заплати на ЗАД ОЗК –З. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл.213 КЗ
/отм./ сумата 47935,53 лв., представляваща 30 % от платените от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 100800 лв. и обезщетение в размер
на 58985,09 лв. за забавено плащане за периода 17.01.2016 г. – 16.03.2022г. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
С.Ч. във връзка със смъртта на баща й О.Ч., причинена от ПТП на 01.08.2015
г., настъпила поради виновно, противоправно поведение на водач на автобус
с рег. № СА **** и виновно, противоправно поведение на водач на лек
автомобил, марка Субару, модел Легаци, с рег.№ **** АМ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 30240 лв., считано от 31.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по
6
делото в размер на 6402,26 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7