Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 272 13.07.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети юни Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 25 по описа за 2021 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от И.С.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв.Женета
Димитрова Иванова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“
№ 4 против И.Ф.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Диана
Кръстева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 8, ет.3,
да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 61 800
лв. главница и 3090 лв. договорна неустойка за забава за периода от 09.09.2008
до 08.10.2008г. за задължение, произтичащо от договор за заем с нотариална
заверка на подписите на страните, съставляващо вземане по изпълнителен лист от
24.11.2008г. издаден на основание чл.417 от ГПК по заповед № 90/ 18.11.2008г.
по ч.гр.д.№ 94/2008г. по описа на РС-Поморие и образувано изпълнително дело №
20088000400195 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас,
поради погасяване на вземанията по давност, съотв.поради погасяване на правото
на принудителното им изпълнение поради изтекла давност, както и да бъде осъден
ответника да заплати направените по делото разноски. Ищецът твърди, че по молба
на И.К. е издаден изпълнителен лист от 24.11.2008г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 90/
18.11.2008г. по ч.гр.д.№ 94/2008г. по описа на РС-Поморие, като ищецът е бил
осъден да заплати сумата от 61 800 лв. главница по договор за заем с нотариална
заверка на подписите и 3090 лв. договорна неустойка за забава за периода
09.09.2008 – 08.10.2008г. Ответникът е станал взискател по изп.д.№
20088000400195 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас,
а ищецът е длъжник. На 19.12.2008г. работодателят на ищеца изготвил отговор до
ЧСИ, че след удръжки, за И.С. остава чиста сума от 111.33 лв., което прави
невъзможно налагането на запор върху нея. С изтичането на 2 години или към
20.12.2010г., на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело следва
да се счита за прекратено. Извършените след тази дата процесуални действия по
изп.дело са невалидни. Към 19.12.2013г. е изтекъл и законовия 5-годишен
давностен срок по отношение главницата, а към 19.12.2011г. и краткият 3-годишен
срок за неустойката като акцесорно вземане. Описани са и последващи факти,
водещи до подобни правни последици. На 31.03.2014г. са последните постъпили
плащания от третото задължено лице – работодателят на ищеца. До постъпването на
11.10.2018г. по делото на молба от взискателя за нови справки, не са били
извършвани други изпълнителни действия, което е довело отново до настъпване на
перемпция към 01.04.2016г. Ищецът счита, че на основание т.10 от ТР № 2/
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК е започнала да тече нова давност от последното
валидно изпълнително действие или 3-годишната давност за неустойката е изтекла
до 31.03.2017г., а до 31.03.2019г. е изтекла общата 5-годишна давност за
главницата. В случай, че постановките на цит.тълкувателно решение се прилагат
от постановяването му на 26.06.2015г., то 3-годишната давно ст е изтекла към
26.06.2018г., а 5-годишната към 26.06.2020г. Пълномощникът на Ив.С. твърди, че
на основание чл.117 ал.1 от ЗЗД е изтекла погасителната давност за
принудителното изпълнение и следва да бъде признато за установено, че вземането
на кредитора за посочените в изпълнителните листи суми не съществува.
Ответникът И.К. в писмения си отговор твърди, че перемпция не е настъпила, тъй като изпълнителният способ – запор чрез удръжки от трудовото възнаграждение, е продължил до 12.01.2017г., когато ЧСИ е бил уведомен от работодателя на ищеца, че трудовото правоотношение е било прекратено. С влязло в сила решение № IV-260073/ 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1600/2020г. по описа на ОС-Бургас, съдът е отхвърлил жалба на И.С. против отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Ответната страна счита също така, че по отношение на заварените изпълнителни производства следва да намери приложение даденото в ППВС № 3/ 18.11.1980 г. задължително тълкуване, според което през времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла. Започналата да тече давност от датата на постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК - 26.06.2015г. в посоченото изп.дело, е била прекъсвана многократно с предприети изпълнителни действия (наложен запор на трудово възнаграждение при нов работодател, запор на банкови сметки, възбрана върху идеална част от недвижим имот, опис и оценка на същите).
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Представи писмени бележки в подкрепа на основателността на исковете.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни поради липса на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124 ал.1 от ГПК и чл.110 и сл. от ЗЗД.
Няма спор, че по молба на И.К. и предвид издаден изпълнителен лист от 24.11.2008г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по документ № 90/ 18.11.2008г. по ч.гр.д.№ 94/2008г. по описа на РС-Поморие, с който ищецът е бил осъден да заплати сумата от 61 800 лв. главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите и 3090 лв. договорна неустойка за забава за периода 09.09.2008 – 08.10.2008г., е било образувано изп.д.№ 20088000400195 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас, с взискател И.К. и длъжник И.С.. Взискателят е посочил и способи на изпълнение, вкл.запор на трудовото възнаграждение на ответника. На 10.12.2008г., на С. е била връчена покана за доброволно изпълнение с предоставен срок и е бил уведомен, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение от работодателя „Спартак секюрити“ АД. Постъпилият отговор от дружеството вх.№ 03307/ 19.12.2008г. до ЧСИ съдържа твърдения, че след удръжки, за Ив.С. остава чиста сума от 111.33 лв., което прави невъзможно налагането на запор върху нея. На работодателя е било изпратено напомнително уведомление с дата 12.05.2011г. Суми за погасяване са започнали да постъпват от 31.05.2011г. по 25 лв. месечно и това е продължило до 31.03.2014г. С молба вх.№ 13800/ 25.10.2013г., И.К. е възложил правомощия по чл.18 от ЗЧСИ (л.103). С постановление от 07.11.2013г. и писмо от същата дата до АВ СВ – Поморие, е била вписаната възбрана върху недвижими имоти на ищеца (л.104). С писмо вх.№ 00480/ 12.01.2017г. работодателят „Спартак секюрити“ АД е уведомил ЧСИ, че трудовото правоотношение е прекратено (л.108). Приложени са писмени доказателства за извършени и последващи процесуални действия по изпълнителното дело по повод молби на взискателя (л.110-127), вкл. протокол за опис на недвижими имущества от ЧСИ (л.24-43). С влязло в сила на 20.08.2020г. решение № IV-260073/ 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1600/2020г. по описа на ОС-Бургас, е оставена без уважение жалбата на И.С. против действията на ЧСИ Ив.Божилова по изп.д.№ 20088000400195, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, като неоснователна.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на иска. Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Според ищеца такова основание да се приеме, че същият не дължи присъдените суми, е погасяването по давност на правото на взискателя на принудително изпълнение и настъпването на условия за прилагане на хипотезата на чл.433 ал.1, т. 8 от ГПК към 11.12.2010г. и в по-късен период – 01.04.2016г. Очевидно е, че перемпция в случая не е настъпила в периода от поискване прилагането на определен изпълнителен способ (запор на трудовото възнаграждение) от 11.12.2008г. до 12.01.2017г., както е постановено в приложимото до 26.06.2016г. ППВС № 3/ 18.11.1980 г., тъй като през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ. Т.е. на 13.01.2017г. за взискателя е възникнало задължението да поиска извършване на други изпълнителни действия, съотв.започва да тече нова давност. Сходни са мотивите на ОС-Бургас по постановеното и влязло в сила на 20.08.2020г. решение № IV-260073/ 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1600/2020г., като и коректно цит.от ответната страна решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о. Според трайно установената съдебна практика (решение № 252/ 17.02.2020г. по гр.д.№ 1609/2019г. на ВКС, III г.о.; решение № 170/ 17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС, IV г.о. възнаграждение) по отношение на заварените изпълнителни производства следва да намери приложение даденото в ППВС № 3/ 18.11.1980 г. задължително тълкуване, според което през времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла. Започва да тече давност от 26.06.2015г. – датата на постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК.
Видно от приложените доказателства обаче, дори да се приеме за основателно твърдението, че към 20.12.2010г. е настъпила хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, по искане на взискателя ЧСИ е предприел множество процесуални действия по изпълнителното дело: плащания по наложения запор от 31.05.2011г. до 31.03.2014г.; наложена на 07.11.2013г. възбрана върху ид.част от недвижим имот; наложен запор на банкови сметки на С. на 16.10.2018г.; наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Аркус – сигурност Бургас“ ООД през 2018г. и т.н. Всяко от тези действия прекъсва давността и от извършването му започва да тече нова. Но както е постановил ВКС в цит.реш.№ 37/24.02.2021г., „единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
Крайният извод е, че изтеклата давност следва да се счита за многократно прекъсвана на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Следователно не са налице новонастъпили факти по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК, което е основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, И.С. следва да заплати на И.К. направените по делото разноски в размер на 500 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.7 от ГПК, И.С. дължи заплащането на невнесената държавна такса в размер на 2595.60 лв. по сметка на ОС-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Женета Димитрова Иванова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 4 против И.Ф.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Диана Кръстева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 8, ет.3, бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 61 800 (шестдесет и една хиляди и осемстотин) лв. главница и 3090 (три хиляди и деветдесет) лв. договорна неустойка за забава за периода от 09.09.2008 до 08.10.2008г. за задължение, произтичащо от договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните, съставляващо вземане по изпълнителен лист от 24.11.2008г. издаден на основание чл.417 от ГПК по заповед № 90/ 18.11.2008г. по ч.гр.д.№ 94/2008г. по описа на РС-Поморие и образувано изпълнително дело № 20088000400195 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с район на действие ОС-Бургас, поради погасяване на вземанията по давност, съотв. поради погасяване на правото на принудителното им изпълнение поради изтекла давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Женета Димитрова Иванова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 4 да заплати в полза на И.Ф.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Диана Кръстева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 8, ет.3, сумата от 500 (петстотин) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Женета Димитрова Иванова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 4, да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 2595.60 (две хиляди петстотин деветдесет и пет лв. шестдесет ст.) дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: