Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 18.06.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6257/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Б.Е.К., с която е предявен срещу ЗАД ОЗК З.АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 11.10.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 11.10.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска, оспорва причинната връзка на част от вредите с произшествието, позовава се на съпричиняване.

            Третото лице помагач оспорва иска, оспорва причинната връзка на част от вредите с произшествието, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С одобрено от съда споразумение от 25.04.2016 г. на РС-Лом по НОХД №195/2016 г. А.В.Ц. е признат за виновен в това, че на 11.10.2015 г. в гр. Лом, на бул. А.С., при управление на лек автомобил „Мазда” с рег. № *******нарушил правилата за движение – под въздействието на алкохол и в нарушение на изискването да се движи в дясната лента, при управление с несъобразена скорост, блъснал намиращият се на пътното платно пешеходец А.В.Ц. и му причинил по непредпазливост политравма, включваща черепно-мозъчна травма, гръдна травма и травма на крайниците. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, прието от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от одобреното споразумение.

От приетото от наказателния съд и изслушаната в настоящото производство медицинска експертиза се установява, че от произшествието ищецът е получил: травматичен шок, контузия  на мозъка, двустранно счупване на тилната кост на черепа, счупване на средната черепна ямка, множествени контузии и охлузвания по главата, счупване на дясната пирамидна кост, кръвонасядане на дясната подмишнична ямка и дясната гръдна половина, подкожен енфизем на лявата гръдна половина, пневмоторакс, травматичен пулмонит, счупване на I-II-III-IV леви ребра, счупване на дясна лопатка, счупване на дясна раменна кост, счупване на дясната предмишница, изкълчване на външния край на дясната ключица, счупване на вътрешния малеол на левия глезен, множество кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на крайниците, контузия и аксонална увреда на десния лъчев нерв, тежка предкоренчова увреда на С6-Тх1 в дясно, счупване на дясната гаванковидна ямка на таза, лекостепенно намаление на слуха за дясното ухо, което не нарушава звуковите възприятия.

След злополуката ищецът е получил спешна медицинска помощ в болницата в гр. Лом, след ден е транспортиран в Александровска болница в гр. София, а в последствие лечението му е продължило във Военномедицинска академия. Болките му са били с много голям интензитет за половин месец, а в следващия месец и половина – с голям интензитет, понастоящем болките продължават при по-голямо натоварване – на дясната ръка, на левия глезен и дясната тазобедрена става, има изтръпване на пръстите и намалена сила на захват на дясната ръка. Близо два месеца е продължило болничното лечение. Проведени са му пет операции – гръдна, на дясното рамо, на дясната предмишница, на лявия глезен и на дясната ключица. Предстои операция за изваждане на металните импланти на дясната предмишница, което ще доведе до болки и ограничение на движението на дясната ръка за около месец. Към момента здравето на ищеца не е възстановено – дясната раменна става извършва движения в намален обем с 25%, движенията на дясната лакътна става са с обем по-малък от нормата с 10% за отвеждане назад и 15% за извъртане, движенията на дясната китка са възстановени, но силата на захвата на ръката е намалена с 30%. Не е настъпило възстановяване и от травмата на главата – ищецът е развил посттравмена енцефалопатия с общомозъчна симптоматика и координационни нарушения. Към момента поради координационните нарушения ищецът не може да ходи по права линия, залита и не може да пази равновесие. Според вещото лице – невролог ищецът никога няма да се възстанови напълно – анатомично и функционално. Във връзка с намалението на слуха на дясното ухо, заболяването – хроничен катар на Евстахиевата тръба, с прогресиране на времето обикновено няма обратно възстановително развитие, с оглед настъпващите сраствания в тези зони и остава усещането за тежест и лекостепенно намаление на слуха.  

От показанията на свидетелката И.К.– сестра на ищеца, се установява, че в продължителен период от време ищецът е бил обездвижена на легло, едва след четвъртия месец е започнал да прави опити да се изправя. За него са се грижили непрекъснато негови близки, за да го обслужват в ежедневието му. Преди катастрофата ищецът е бил строителен работник, а сега не може да работи.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което е противоправно – съставлява престъпление. От одобреното от наказателния съд споразумение и двете съдебно-медицински експертизи се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.В.Ц. при управление на лек автомобил „Мазда” с рег. № ********

Неоснователни са възраженията на третото лице помагач, че липсва причинна връзка между произшествието и част от травмите и че същите са причинени от други събития – друга катастрофа и сбивания, в които ищецът е участвал. За твърденията не са ангажирани писмени доказателства, а сведенията от гласните доказателства – разпитът на свидетелката С.Н., са крайно съмнителни. На първо място съдът преценява показанията съобразно близката родствена връзка на свидетелката с третото лице помагач (негова баба). На следващо място показанията не отразяват конкретни осъществили се пред свидетелката събития, а нейни подозрения, умозаключения и дочути слухове – в тази част показанията изобщо няма да бъдат коментирани от съда. Отделно от това показанията са в противоречие и с двете тройни експертизи – свидетелката сочи, че на ищеца не му личи да е претърпял ПТП. Отделно от това свидетелката сочи, че през деня ищецът върви без да залита, а когато го вижда да залита, то е поради употребата на алкохол. Това също противоречи на заключението на вещите лица за координационни нарушения в следствие на мозъчната травма, които пречат на ищеца да върви в права линия и да пази равновесие. Ето защо съдът не кредитира показанията на Н.в нито една част и приема, че всички установени от вещите лица увреждания са в причинна връзка с процесното произшествие.

Безспорно е между страните обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Мазда” с рег. № *******е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането (политравма – множество счупвания на черепа, ребра, кости на крайниците), причинило затруднения в движенията и обслужването в продължителен период (4 месеца пълно обездвижване, затруднения при придвижването и към настоящия момент), интензитет и продължителност на болката в продължителен период (2 месеца с висока интензивност, неотшумяла и към настоящия момент), периода на възстановяване (неприключило възстановяване и към настоящия момент), наличието на трайни последици за здравето на пострадалия (ограничение на движението на крак и ръка, намален захват на едната ръка, координационни затруднения – невъзможност за пазене на равновесие) и как уврежданията са му се отразили на пострадалия, която е млад и активен човек и е останал обездвижен на легло в продължителен период, а към момента не може да упражнява професията си на строителен работник. При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите вследствие на това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 130000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че ищецът се е намирал на пътното платно, без да има яснота дали го е пресичал или се е движил по него, включително в последния случай дали се е движил попътно или насрещно на посоката на движение на автомобила. В същото време от авто-техническата експертиза се установява, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение на лекия автомобил. От тук следва, че независимо дали е пресичал или се е движил по пътната лента (вместо по тротоара), местоположението на ищеца не е било в конфликт с движението на процесния автомобил, доколкото е било в насрещната за автомобила лента. Пешеходецът не е длъжен да презюмира, че водачът ще извърши нарушение на правилата за движение и няма да се движи в предназначената за неговото движение лентата, за да съобразява с това своето местоположение. Поради това съдът приема, че ищецът не е нарушил правилата на ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието. Възражението за съпричиняване е неоснователно.

Искът следва да се уважи до сумата от 130000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди А.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 4711,20 лв., включващ ДДС.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи, удостоверение и А.възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 801,33 лв.

Ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за производството в размер на 5200 лв. и за разноски за експертизи в размер на 400 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на Б.Е.К., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 130000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 11.10.2015 г., заедно със законната лихва от 11.10.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати на А.Д. Й. и Е., ЕИК:********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4711,20 лв., представляваща А.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Б.Е.К., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 801,33 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗКЗ.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 5200 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща дължими разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – А.В.Ц., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: