Р Е Ш Е Н И Е
№4 17.02.2020
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар
Стела Викторова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №158 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище ***,
с законен представител Н.Т.С. –
изпълнителен директор, действаща чрез пълномощника си М. П. М. - С.
– юрисконсулт, твърди в исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и ответницата И., в
качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 2416510 от
30.10.2015 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи се в молбата,
че подписването на цитирания договор заемодателят се е задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 600.00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита, като редът и условията, при които кредиторът
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия
към него. Сочи се, че съгласно чл. 3 от договора, страните постигнали съгласие,
че договорът за заем има силата на разписка, с оглед което се установявало, че
реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване на договора и
по този начин заемодателя изпълнил задължението си да предостави заема на
заемателя, а за последния възникнало задължение да изплати заема на заемодателя
чрез погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните
вноски включвали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и посочен в него. Общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 671.94 лв., като договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 71.94 лв. Посочено е, че
съгласно клаузите на договора за паричен заем заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 30.04.2016 г., на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 111.99 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на
02.12.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска на 30.04.2016 г. Твърди
се, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи по договора, че е съгласен
с тях и че желае договорът да бъде сключен. Описано е в молбата, че на
основание чл. 8, ал. 1 от договора за паричен заем, в случай че заемателят
забавел с повече от 30 календарни дни заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи за събирането на просрочените вземания – за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др., в размер на 9.00 лв., като таксата се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна
вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, но всички
начислени такси на това основание не можело да надхвърлят 45.00 лв. Посочено е,
че на това основание на заемателя била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв. Сочи се в молбата, че съгласно чл. 4, ал, 1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на земодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която се издавала след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, с валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. посочено, че, тъй
като заемателят не представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на И.
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424.08 лева, която
страните по договора постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни
вноски, всяка в размер на 70.68 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Уточнено е в молбата, че начислената
неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, а не изчислена
в процентно съотношение. Сочи се, че поради гореописаните обстоятелства, погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателят била общо в размер на 182.67 лева. На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с чл. 8, ал. 2 от
договора на ответницата била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 03.12.2015 г. до датата, която ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК, като общият размер на начислената лихва бил 157.39
лева – сбор от лихвите за забава начислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че
ответницата не заплатила изцяло предоставения й паричен заем като заплатената
от нея сума била в размер на 191.50 лева, с която били погасени неустойка за
неизпълнение в размер на 70.68 лева, такса разходи в размер на 27.00 лева, договорна
лихва в размер на 20.00 лева, главница в размер на 73.82 лева. Посочено е, че
срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – на
30.04.2016 г., и заемът не бил обявяван за предсрочно изискуем. В молбата се
сочи, че на 01.10.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Р. договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземанията на второто дружество по
Договор за паричен заем № 2416510 от 30.10.2015 г., били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
ищеца, като е уточнено, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Посочено
е, че „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК *********. Сочи се в молбата, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата било изпратено уведомително писмо от 05.10.2016 г., с
известие за доставяне, от ищеца, който бил упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт“
АД, както и второ уведомително писмо от 16.04.2019 г., чрез куриер, с които се
уведомявала ответницата за прехвърлянето на вземанията, но и двете се върнали
невръчени, като върху приложеното известие за доставяне към първото от тях било
отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. Поради това към ИМ е
приложено копие от уведомлението и е направено искане да се приеме, че с
връчване на исковата молба и приложеното копие от уведомление ответницата е
надлежно уведомена за цесията, като е цитирана и съдебна практика в тази насока.
Посочено е, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение на
основание чл. 410 от ГПК, по ЧГД № 12/2019 г., по описа на РС – Омуртаг и тъй
като издадената по същото заповерд за изпълнение била връчена на длъжника по
заповедното производство, съответно ответник по настоящото производство, по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявява настоящия установителен иск. Претендира
се да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената
заповед за изпълнение, а именно: сумата 526.18 лева /петстотин двадесет и шест
лева и осемнадесет стотинки/ главница по договор за заем; сумата 51.94 лв. /петдесет
и един лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от
02.12.2015 г. до 30.04.2016 г.; сумата 18.00 лева /осемнадесет лева/,
представляваща такса разходи; сумата 353.40 лева /триста петдесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2016 г.; сумата 157.39 лв. /сто петдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в районен съд; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда, до
окончателното заплащане на сумата. Претендира и деловодни разноски в
заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалният
представител на ищцовото дружество, в която е направено искане при наличие на
законовите предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът М.Т.И., с адрес ***, живуща ***, редовно призована не
се явява и не изпраща представител. Не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е
подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В процесния случай ищцовата страна е направила искане за
произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника. Съгласно чл. 239,
ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото, както исковата
молба, така и призовката за съдебното заседание са връчени надлежно на ответника.
Призовката връчена на същия съдържа съответните указания относно последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на ответника в
съдебно заседание, включително е разяснена възможността при наличие на
съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в срока, така и да
организира явяването си в съдебно заседание, респективно явяването на негов
представител. Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК. При преценката на вероятната основателност на предявения иск
съдът взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени
доказателства, представени от ищеца – Договор за паричен заем № 2416510/20.10.2015
г., Предложение за сключване на договор за паричен заем от 30.10.2015 г.,
рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД – 2 бр, Приложение № 1/01.10.2016
г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), Пълномощно от
09.09.2015 г., Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия)
от „Агенция за събиране на вземания) ЕАД изх. № УПЦ-П-ИАМ/2416510/05.10.2016 г.,
обратна разписка, известие за доставяне, Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) от „Агенция за събиране на вземания) ЕАД изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2416510/16.04.2019 г., обратна разписка. При преценка на посочените
доказателства се стига до извод за вероятна основателност на иска.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239,
ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество. Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното
производство, включително и когато не е налице изменение на същите. Предвид
обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното
производство, а именно общо сумата в размер на 75.00 лева. Предвид претенцията
на ищеца в исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъдат
присъдени на ищцовото дружество направените по настоящото производство разноски.
Ищецът е представил списък на разноските, в който освен разноските в
заповедното производство са посочени и претендираните разноски в исковото
производство, а именно сумата в размер на 225.00 лева, представляваща внесена
държавна такса за образуване на делото и сумата в размер на 350.00 лева, представляваща
претендирано юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Като
разгледа претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски в исковото
производство и материалите по делото съдът счита следното: Видно е от
приложените по делото две вноски бележки, че за образуване на делото ищецът е
внесъл държавна такса общо в размер на 225.00 лева и следователно с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тази сума, представляваща разноски
за внесена държавна такса. По отношение на претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП регламентира, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., като в случая не са
налице предпоставките по чл. 25, ал. 2 от същата наредба, при наличие на които
посоченото възнаграждение може да бъде увеличено. Следователно максималния
размер на възнаграждението, което може да бъде присъдено в случая е 300.00 лева.
Наред с това, предвид цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението следва да
бъде определено по реда на чл. 37 от ЗПП, т. е. съобразно
вида и количеството на извършената дейност. В конкретния случай дейността на
процесуалния представител, юрисконсулт, на ищцовото дружество, се състои в
изготвяне и подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
подаването на две кратки молби, с които са представени вносни бележки за
внесени държавни такси и изготвяне и подаване на молба, с която е направено
искане да бъде даден ход на делото, изложено е становище по проекта за доклад, направено
е искане за произнасяне на неприсъствено решение и са изложени съображения
относно основателността на иска. Прицесуален представител на ищеца не е
участвал в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ето защо съдът счита,
че в случая в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лева тъй като определяне на възнаграждение в по-голям размер
би било в несъответствие с цитираните по-горе разпоредби. Предвид изложеното, с
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лева, по исковото производство.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД със седалище ***, с законен представител Н.Т.С. – изпълнителен директор, от длъжника М.Т.И., с
адрес ***, живуща ***, с ЕГН **********, по Заповед за изпълнение № 50/15.01.2019
г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 12/2019 г., по
описа на РС – Омуртаг, относно следните суми: сумата 526.18 лева /петстотин
двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ главница по договор за заем;
сумата 51.94 лв. /петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ -
договорна лихва за периода от 02.12.2015 г. до 30.04.2016 г.; сумата 18.00 лева
/осемнадесет лева/, представляваща такса разходи; сумата 353.40 лева /триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за
периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г.; сумата 157.39 лв. /сто петдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 03.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заявлението в съда, до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Т.И., с адрес ***, живуща ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище ***, с законен представител Н.Т.С. – изпълнителен директор, сумата от 75.00 /седемдесет
и пет/ лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист – в размер на 25.00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, М.Т.И., с адрес ***, живуща ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД със седалище ***, с законен представител Н.Т.С. – изпълнителен директор, сумата от 325.00/триста
двадесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по настоящото
производство за внесена държавна такса в размер на 225.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с
чл. 13, т. 2 и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА