Решение по дело №1927/2017 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

………………...., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. № 1927 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 156 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.А.В. с ЕГН **********, действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК *********, подадена чрез адв. Ж.А., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126 от 11.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени следните задължения на оспорващия: 1. За данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. – 1 166,30 лв. и лихва 619,21 лв., за 2013 г. – 8 007,58 лв. и лихва 2 280,93 лв. и за 2014 г. – 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв.; 2. За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 9 558,19 и лихва 4 592,37 лв., за 2012 г. – 10 021,17 лв. и лихва 3 872,62 лв. и за 2013 г. - 3 053,95 лв. и лихва 869,90 лв.

Според оспорващия РА е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния данъчен закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за извършване на ревизии и определяне на данъчни задължения, регламентирани в ДОПК.

Сочи се, че не са налице факти и обстоятелства, обосноваващи извършването на ревизията по особения ред на облагане, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като не се установява особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Изтъква се, че в хода на извършваните проверки, предшестващи възлагането на ревизията, както и в хода на ревизията нееднократно е деклариран произходът на средствата, ползвани за нуждите на семейството на оспорващия и съответно са представени доказателства в тази връзка, от които се установява, че не е налице превишение на разходите над приходите.

Настоява се, че органите по приходите необосновано и в противоречие с материалния закона не са приели посочените от ревизираното лице дарени и заети средства като разполагаеми такива за съответните периоди (с жалбата се сочат: 1/ дарени суми от бащата на оспорващия А.Н.В., както следва: 75 000лв. по Договор за дарение от 15.04.2004 г.; 85 000лв. по Договор за дарение от 19.12.2007 г.; 14 000лв. по Договор за дарение от 03.11.2014 г.; 2/ 9 000лв., получени от М.Т.М. по Договор за заем от 16.01.2008г.; 9 000лв., получени от Д.П.П. по Договор за заем от 15.07.2008г.)

Според оспорващия РА е и немотивиран, доколкото се основава на констатации от извършената предварителна проверка (ПСИДФЛ), приключила с издаване на Протокол Кд73 № Пф-03000315000076-073-001/30.09.2015 г., без същите да са анализирани и изследвани в ревизионното производство.

Сочи се, че фактът на недеклариране на доходите от продажба на два недвижими имота, съответно пред 2010 г. и 2013 г. не представлява основание за преминаване към особения ред за облагане, тъй като е налице възможност органите по приходите да доначислят прихода от продажба и да обложат ревизираното лице. Поддържа се, че не следва да се приема приходът от сделката по продажба на имота през 2013 г. за недеклариран – имотът е построен от оспорващия в качеството му на ЕТ и в това качество е издадена фактура за продажбата му, т.е. дори да не е отчетен целия приход от сделката, доходът може да бъде обложен по общия ред чрез прилагане на нормата на чл. 78 от ЗКПО.

Настоява се, че неправилно е начислен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, като се сочи следното: Не са налице категорични и убедителни доказателства за сключени сделки от ревизираното лице във връзка с продажбата на недвижими имоти, чието изпълнение да води до отклонение от данъчно облагане по аргумент от чл. 16, ал. 1 от ЗКПО; Отличаването съществено една от друга на цените по различните сделки, не влече извод, че именно по-високата цена следва да бъде пазарната такава, тъй като следва да се отчитат особеностите на отделните имоти; Оспорва се като необоснована експертизата за определяне на пазарната цена на имотите, възложена от ревизиращите органи, като се сочи, че не е приложен правилно методът на сравнимите неконтролирани цени, тъй като експертът се е основавал на офертни цени, а не на цени на реално извършени сделки, а и не са взети предвид факторите, оказващи влияние върху цените и корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. Изтъква се, че необосноваността на експертното заключение разколебава и всички последващи увеличения на финансовия резултата на ЕТ.

Сочи се, че не е ясно как органите по приходите отчитат разходите за строителството на процесните сгради и приходите от продажбите в патримониума на ЕТ, след като имотът-земя е съпружеска имуществена общност, включен е в имуществото на ЕТ, но не е представена декларация от съпругата по чл. 27, ал.4 от ЗДДФЛ.

Искането е да се отмени обжалваният РА, като се претендира и присъждането на разноски без да се представя списък по чл. 80 от ГПК. В определения от съда срок за представяне на писмени бележки от оспорващия, такива не са постъпили.

            Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуалния си представител, гл.юрисконсулт К.Д. в хода по същество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 912,10 лв. С представените в последното съдебно заседание писмени бележки се сочи следното:

Ответникът се позовава на чл. 171, ал. 1 от АПК и чл. 124, ал. 2 от ДОПК, като изтъква, че фактическите и правни констатации на обжалвания РА не са оборени в хода на делото. Видно от ревизионния доклад и документите в преписката безспорно се установяват обстоятелствата за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, а именно: 1/ Не е налице деклариране в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. на получения доход от продажба на апартамент по НА № 108/28.24.2010 г.; 2/ Укрит е реалният доход от продадения от оспорващия и съпругата му с НА № 120/22.02.2013 г. тавански склад № 3, доколкото купувачът заявява, че е заплатил сумата в общ размер 59 000 лв., а оспорващият е издал фактура № 62/01.03.2013 г. с данъчна основа – 38 512,50 лв. и ДДС – 7 702,50 лв.; 3/ Установено е превишение на извършените разходи на парични средства над получените парични средства за 2013 г. и за 2014 г.

            Излагат се подробни доводи за правилност на приетите от органите по приходите като налични парични средства към 01.01.2009 г., като ответникът се позовава на събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства във връзка с договора за заем от М.Т.М. и договорите за дарения от Я.Т.Я и А.Н.В.. Настоява се допълнителното заключение по съдебно-оценъчната експертиза да не бъде кредитирано, предвид, обстоятелството, че във неговия вариант 2 са определени по-ниски продажни цени от определените от самото ревизирано лице продажни цени. Изтъква се, че определените продажни цени с допуснатата по делото експертиза са по-големи от определените от възложената в хода на административното производство експертиза.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 29.06.2017г. (видно от транспортен етикет – л. 14 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, считано от датата, на която решението на Директора на „ОДОП” Варна е съобщено на оспорващия - 16.06.2017 г. Същата изхожда от надлежно легитимирано лице и е налице правен интерес от обжалването, доколкото се оспорва РА в неотменената с решението на директора на „ОДОП” Варна част.

По валидността на РА:

Обжалваният РА е издаден след отмяната на РА от 03.05.2019 г. и връщане на преписката на органа, възложил ревизията за възлагане на нова ревизия с Решение № 232 от 28.07.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна (л. 82-91 от делото). Повторната ревизията е възложена със ЗВР № Р-03000316005338-020-001/03.08.2016 г. (л. 1 от адм.пр.) Доколкото издателят на тази заповед е упълномощен със Заповед № Д-1230/15.09.2014 г. на Директора на ТД на НАП Варна (л. 103-104 от делото) с правата по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, ревизията е възложена от компетентен орган по приходите. Заедно с ръководителя на ревизията, именно органът възложил ревизията, е и един от издателите на РА.

При визуализирането на съдържанието на представения по делото от ответника диск съдът констатира, че процесните по делото представени и на хартиен носител електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РА и ревизионен доклад (РД) са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП), както и че лицата, посочени като автори на акта притежават валидни сертификати, съгласно удостоверенията от доставчиците на услугата КЕП.

С РА са установени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периодите, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в РД. Ревизираното лице е направило възражение по РД, в което само се сочи, че не е съгласно с РД и констатациите в него. Предвид така формулираното възражение не е налице нарушение на изискването органът по приходите да обсъди в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК направените срещу РД възражения и представените доказателства и да посочи съображенията за приемането им за основателни или за неоснователни и       съответно обосноваващи или необосноваващи извод, различен от извода за наличие на данъчни задължения на ревизираното лице.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000316005338-020-01/03.08.2016 г. (л. 1 от адм.пр.), изменена със ЗИЗВР № Р-03000316005338-020-01/07.11.2016 г., издадени от Д.Б.К-началник сектор, с която е възложена данъчна ревизия на жалбоподателя с обхват - задължения за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - укрити приходи или доходи, както и несъответствие на декларирани и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От изпратеното до оспорващото дружество на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000316005338-113-001/07.12.2016 г. (л. 963 от адм.пр.) се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред констатираното от тях превишение на извършените разходи на парични средства над получените парични суми за 2013 г. и 2014 г., недекларирани доходи от продажба на имоти по НА № 108/28.04.2010 г. и НА № 120/22.02.2013 г., както и недекларирани доходи от продажба на обекти – ателие, апартаменти и тавански складове в построена от ревизираното лице жилищна сграда.

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000316005338-092-001/25.01.2017 г., издаден от ревизиращите органи по приходите, на основание чл. 117 от ДОПК, връчен на ревизираното лице на 26.01.2017 г., срещу който е постъпило възражение на 09.02.2017 г., а на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден обжалваният РА № Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г.

Ревизионният акт е обжалван по реда на чл. 155 от ДОПК, като с Решение № 126 от 11.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е потвърден.

С РА са установени задължения на оспорващия за: 1. Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. – 1 166,30 лв. и лихва 619,21 лв., за 2013 г. – 8 007,58 лв. и лихва 2 280,93 лв. и за 2014 г. – 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв.; 2. Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 9 558,19 и лихва 4 592,37 лв., за 2012 г. – 10 021,17 лв. и лихва 3 872,62 лв. и за 2013 г. - 3 053,95 лв. и лихва 869,90 лв.

 

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

Н.А.В. е физическо лице с постоянен адрес в РБ, като същият действа и като ЕТ “НВ комерс – Н.В.”. Свързани лица с ревизираното са съпругата му ЕЛВ, АН В. – син, пълнолетен, ЛН В. – син, пълнолетен, както и дружествата, в които лицето има участия – “Т-Рекс 1” ООД, “Мобайл хаус” ООД и “В. и сие” ООД.

І. По отношение на установените задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

Н.А.В. закупува с Нотариален акт (НА) № 91, том 2, рег.№ 3829, дело № 198 от 2003 г. (л. 666 от адм.пр.) недвижим имот - 445 кв.м., представляващ поземлен имот № 244, находящ се в землището на гр. Варна, по плана на селищно образувание (СО) „Кочмар“, за сумата от 4 356,50 лв. Имотът е заприходен по дебита на сметка 201 Земи срещу кредита на сметка 107 Сметка на собственика в ЕТ „НВ Комерс - Н.В." на 01.01.2011 г. със стойност 4356,50 лв.

В качеството си на ЕТ „НВ Комерс - Н.В.” ревизираното лице извършва в горепосочения имот строителство на „Двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ І-244, кв. 22 по плана на СО Кочмар, гр. Варна със застроена площ (ЗП) -120,10 кв.м., РЗП – 397,80 кв.м. - ателие, 6 бр. апартаменти и 3 бр. тавански складови помещения, съгласно издадено Разрешение за строеж № 215/09.10.2008 г. на гл. архитект на Район Младост, Община Варна на името на Н.В. (л. 906 от адм.пр.) С Акт от 06.11.2009 г. (л. 898 от адм.пр.) е приета носещата конструкцията и е разрешено изпълнението на довършителните работи. С Констативен акт обр. 15 от 19.10.2011 г. (л. 896 от адм.пр.) е установена годността за приемане на строежа, като е издадено Удостоверение № 48 от 22.11.2011 г. за въвеждането му в експлоатация.

През ревизирания период ЕТ „НВ Комерс - Н.В.” е извършил продажба на обекти в посочената сграда, както следва:

- апартамент № 5 - НА № 175 от 2010 г. за продажба, с купувач Д.А Я. с продажна цена 46 939,92 лв. За извършената продажба е издадена фактура № 55/15.06.2010 г. с данъчна основа 39 116,60 лв. и ДДС в размер на 7 823,32 лв. (л. 867 от адм.пр.)

- апартамент № 2 – НА № 87 от 2010 г. за продажба, с купувач ММВ, с продажна цена 8 460 евро. За извършената продажба е издадена фактура № 84/22.12.2010 г. с данъчна основа 13 800 лв. и ДДС в размер на 2 760 лв. (л. 870 от адм.пр.)

- апартамент № 6 – НА № 22 от 2011 г. за продажба, с купувач Й.Д.К., с продажна цена 14 900 лв. (л. 856 от адм.пр.) За извършената продажба е издадена фактура № 92/31.05.2011 г. с данъчна основа 12 416,67 лв. и ДДС в размер на 2 483,33 лв.

- апартамент № 4 – НА № 63 от 2011 г. за продажба, с купувач НСЯ, с продажна цена 21 000 лв. (л. 854 от адм.пр.) За извършената продажба са издадени фактури с №№ 57/30.09.2010 г., 86/27.12.2010 и 94/22.11.2011 г. на обща стойност 21 000 лв. с ДДС.

            - апартамент № 1 - НА № 11 от 2011 г. за продажба, с купувач Б.И.Б с продажна цена 19 178,10 лв. (л. 864). За извършената продажба са издадени фактури №№ 88/29.01.2011 г. и 85/27.12.2010 г., на обща стойност 19 178,10 лв. с ДДС;

- апартамент № 3 - НА № 71 от 2012 г. за продажба, купувач Й.Д.К. с продажна цена 9 779,15 лв. (л. 852 от адм.пр.) За продажбата е издадена фактура № 95/30.12.2011 г. на стойност 10 833,33 лв. и ДДС в размер на 2 166,67 лв.;

- тавански склад № 1 - НА № 38 от 2012 г. за продажба, с купувач К.Ц.П с продажна цена 14 000 лв. (л. 861 от адм.пр.) За продажбата е издадена фактура № 101/17.05.2012 г. с данъчна основа 11 666,67 лв. и ДДС в размер на 2 333,33 лв.;

- тавански склад № 3 - НА № 120 от 2013 г. за продажба, с купувач В.М В. с продажна цена 45 000 лв. (л. 841 от адм.пр.). За извършената продажба е издадена фактура № 62/01.03.2013 г. с данъчна основа 37 500 лв. и ДДС в размер на 7 500 лв.;

- тавански склад № 2 - НА № 183 от 2013 г. за продажба, с купувачи Д.А Я. и Д.З.Я с продажна цена 25 000 евро (л. 813 от адм.пр.). За извършената продажба е издадена фактура № 133/01.06.2013 г. с данъчна основа 40 746,46 лв. и ДДС в размер на 8 149,29 лв.;

- ателие - НА № 77 от 2014 г. за продажба, с купувач Х.Й.Х с продажна цена 38 725,43 лв. (л. 836 от адм.пр.) За извършената продажба е издадена фактура № 113/01.04.2014 г. с данъчна основа 33 142,51 лв. и ДДС в размер на 6 628,50 лв.

Позовавайки се на установеното при извършените насрещни проверки на лицата купувачи е прието, че на ЕТ следва да бъде признат приход през 2013 г. за извършената продажба на тавански склад № 3 в размер на 11 666,67 лв., определен като разлика между сумата, постъпила по банковата сметка на ревизираното лице – 49 166,67 лв. (без ДДС) и цената, отразена в издадената фактура – 37 500 лв. (без ДДС), доколкото купувачът В.М В. е придобил имота на обща стойност 59 000 лв. предвид дадените от него обяснения във връзка с придобиването на имота с банковия кредит и представените платежни нареждания и банкови бордера за извършени плащания.

Тъй като апартаментите и таванските складове са продадени на цени, отличаващи се една от друга в пъти, а и цената на един от апартаментите, посочена в НА е по-малка от действително платената сума по сделката, ревизиращите органи са възложили извършването на експертиза за определяне на пазарните цени на продадените обекти от ЕТ, в заключението по която са посочени следните пазарни цени на обектите:

-           ателие 1А                    - 39 401.54 лв.

-           апартамент № 1          - 48 185.47 лв.

-           апартамент № 2          - 33 892.43 лв.

-           апартамент № 3          - 41 118.41лв.

-           апартамент №4           - 54 515.24 лв.

-           апартамент № 5          - 40 904.98 лв.

-           апартамент № 6          - 48 986.17 лв.

-           тавански склад №1     - 59 010.16 лв.

-           тавански склад №2     - 46 592.46 лв.

-           тавански склад №3     - 48 722.29 лв.

След сравняване на цените, определени с експертизата и продажните цени в нотариалните актове, е установено, че:

1. Продажните цени на апартамент № 1,2,3,4,6 и тавански склад №1 са значително по-ниски от пазарните.

2. Продажната цена по фактури на апартамент № 6 и апартамент № 3 е по-ниска от себестойността им.

      2.1. За продажбата на апартамент № 3 ревизираното лице е отчело през 2012 г. приход – 10 833,33 лв., а отчетеният разход за СМР е в размер на 11 573,84 лв.

     2.2. За продажбата на апартамент № 6 ревизираното лице е отчело през 2011 г. приход – 12 416,67 лв., а отчетеният разход за СМР е 15 835,98 лв.

3. От купувача на тавански склад № 3, В.М В. са представени документи и писмени обяснения, съгласно които действително заплатената сума е в размер – 59 000 лв. (с ДДС), т.е. с 14000 в повече от тази, която е отразена в НА и фактура.

Прието е, че са налице сделки с цел избягване на данъчно облагане и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е извършена корекция на счетоводния финансов резултат на „ЕТ „НВ Комерс-Н.В. за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

4. През 2013 г. и 2014 г. ревизираното лице е извършило допълнителни разходи за обзавеждане (мебели, техника и др.) на тавански склад № 2 и извършени разходи за ремонт на ателие № 1 след продажбата на тези обекти.

      4.1. Допълнителни разходи за обзавеждане (мебели, техника и др.) на тавански склад № 2 са осчетоводени по Дт на сметка 6111 Строителен обект в размер на 5 605,82 лв., като след продажбата на обекта е отразена следната счетоводна операция: Дт сметка 709/Кт сметка 6111 – 5 605,82 лв. с основание: Изписани материали по фактура № 133/01.06.2013 г., без ревизираното лице да отчете приход, да издаде фактура или друг документ за изписаните материали за обзавеждането на този обект;

     4.2. Допълнителни разходи за ремонт на ателие № 1 са осчетоводени по Дт на сметка 6111 Строителен обект в размер на 5 359,04 лв., като след продажбата на обекта е отразена следната счетоводна операция: Дт сметка 709/Кт сметка 6111 – 5 359,04 лв. с основание: Изписани материали по фактура № 133/01.04.2013 г., без ревизираното лице да отчете приход, да издаде фактура или друг документ за изписаните материали за този обект.

Сумата в размер на 5 605,82 лв. е призната за приход за 2013 г., а сумата от 5 359,04 е призната за приход през 2014 г.

Предвид така установеното и след извършен анализ на всички обстоятелства, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращият екип е определил данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и допълнително данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва:

      за 2010 г. в размер на 12 180,74 лв., след приспадане на данъчни загуби от предходни години, данъчната основа за облагане е 0 лв.;

      за 2011 г. данъчна основа в размер на 63 721,29 лв. и данък – 9 558,19 лв.;

      за 2012 г. в размер на 66 807,78 лв. и данък – 10 021,17 лв.;

      за 2013 г. в размер на 20 325,66 лв. и данък – 3 053,95 лв.

За неоснователно е прието възражението на ревизираното лице, че не е ясно как органите по приходите отчитат всички разходи за строителството на процесните сгради и приходите от продажбата им в патримониума на ЕТ, без да се вземе предвид реализирана ли е процедурата по чл. 27 от ЗДДФЛ. Органът се е позовавал на установеното по време на ревизията във връзка с това, че продажбите са извършени от ЕТ, имотът е заприходен в сметка 201 Земи, разходите и приходите са отчитани в счетоводството на ЕТ, съпругата – ЕЛВ е посочила с декларация от 10.10.2008 г., че няма да предявява никакви финансови претенции въпреки СИО, в което се намира със съпруга си.

ІІ. По отношение на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и пр. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ:

ІІ.1. За 2010 г. при съпоставката на имущественото състояние, доходите и извършените разходи от ревизираното лице, органите по приходите са приели налични парични средства към 01.01.2010 г. в брой в размер на 92 347,35 лв., а не посочените от лицето – 232 536,87 лв.

Прието е, че е доказан произхода на паричните средства, предоставени от Д.П.П. в размер на 9 000 лв. по Договор за заем от 15.07.2008 г.

Направен е извод, че не е недоказан произходът на средства по: договор за заем от 16.01.2008 г. (л. 229 от адм.пр.) от М.Т.М. в размер на 9 000 лв.; договор за дарение от Я.Т.Я с дата 20.01.2008 г.; договори за дарение от 15.04.2004 г. (л. 314 от адм.пр.), 19.12.2007 г. (л. 312 от адм.пр.) от А.Н.В. в общ размер на 160 000 лв. Така приетото органът е обосновал с липсата на доказателства, че М., Я и В. са притежавали суми в такъв размер, които да са предоставили на Н.А.В..

ІІ.2. При съпоставката на приходите и разходите за ревизираните години, органите по приходи са взели предвид наличностите на парични средства и по банковите сметки на жалбоподателя в началото на периода и в края на всяка от ревизираните години, като относно нарастване на имуществата и получени доходи (постъпления, приходна част), органите по приходи са съобразили:

  ІІ.2.1. доходи от стопанската дейност като ЕТ – в резултат на установеното при ревизията във връзка с доходите на ЕТ е определена данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ за 2011 г. в размер на 63 721,05 лв., за 2012г. в размер на 66 807,78 лв., за 2013 г. в размер на 20 359,66 лв. (при извършване на съпоставката тези доходи са отразени като източник на доход);

  ІІ.2.2. изплатено възнаграждения в размер на 186,30 лв. през 2014 г. от „Трансис рециклираща компания”;

  ІІ.2.3. получени суми от ЕТ - стр.47 от РД;

  ІІ.2.4. доход от продажба на МПС - посочени на стр. 36 от РД;

  ІІ.2.5. доход от прехвърляне на имущество

   ІІ.2.5.1. Ревизиращите органи са приели, че следва да се признае като получен през 2010 г. доход сумата в размер на 23 958,92 лв., представляваща ½ от реално получената от ревизираното лице цена при продажбата на апартамент в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", блок 64, ап. № 15, със застроена площ 40,62 кв.м. по НА № 108/28.04.2010 г., от който се установява, че Е.В и Н.А.В. продават на С.Д.М процесния апартамент. Установено е, че ревизираното лице и съпругата му са закупили (посочения апартамент) с НА № 163/16.09.2009 г. - два апартамента на етап груб строеж, незавършено строителство, а именно ап. № 15 с идентификационен № 10135.4504.590.2.15, площ 40,62 кв.м. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 62 и ап. № 15 с идентификатор № 10135.4504.590.4.15 с площ 40,62 кв.м. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 64. Според НА купувачът купува апартаментите за 44 000 лв. с ДДС, като сумата е платена изцяло преди подписване на сделката, за което е издадена фактура № 1446/29.06.2008 г. в същия размер.

От представените писмени обяснения и документи от С.Д.М е установено, че за апартамента по НА № 108/28.04.2010 г. (ап. № 15, бл. 64) е платена на ревизираното лице и на съпругата му общо сумата в размер на 24 500 евро, а не колкото е посочено в НА - 18 635,80 лв. Прието е, че придобитият доход от продажбата не попада в обхвата на необлагаемите доходи регламентирани в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане. Н.А.В. не е декларирал получения доход от продажбата на апартамента по НА № 108/28.04.2010 г., който облагаем доход, изчислен в съответствие с чл. 33 от ЗДДФЛ възлиза на 11663,03 лв., предвид това, че имотът е в режим на СИО. (Облагаемият доход /данъчната основа/ от продажбата е определен по следния начин: 23958,92-11000-0,10/23958,92-11000/=12958,92-1295,89=11663,03 лв., предвид продажната цена на имота – 47 917,84 лв. (платената от купувача сума) и документално доказаната цена на придобиване – 22 000 лв.

   ІІ.2.5.2. Признат за получен доход през 2014 г. от ревизираното лице сумата в размер на 21 514,13 г., формирана от продажба по НА № 3/05.03.2014 г. от Е.В и Н.В. на М.Т Д., апартамент в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", блок 62, ап. № 15, със застроена площ 40,62 кв. м. за 22 500 евро, равняващи се на 44 028.26 лв., която продажна цена, според НА, ще бъде изплатена чрез предоставен банков кредит от „Първа инвестиционна банка“, а остатъкът от 1 000 лв. е изплатен преди вписване на НА. Съобразено е, че имотът е в режим на СИО и че на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ не е облагаем.

ІІ.3. Относно намаляване на имуществата и извършените разходи - органите по приходи са съобразили:

  ІІ.3.1. разходи за издръжка и живот - по отношение на разходите за издръжка и живот и техният размер лицето е декларирало, че разходите в неговото домакинство са в размери близки до данните от НСИ за издръжка средно на домакинство;

  ІІ.3.2. разходи за покупка на стоки и услуги, декларирани в дневниците за продажби от регистрирани по ЗДДС лица (стр. 46 от РД);

  ІІ.3.3. покупка на МПС и ремонт на МПС (стр. 36 от РД);

  ІІ.3.4. платени суми за задължения към трети лица – кредитни институции (стр. 46 от РД);

  ІІ.3.5. разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения (стр. 46 от РД);

  ІІ.3.6. разходи за банкови такси;

  ІІ.3.7. внесени суми в касата на ЕТ и „В. и сие“ ООД (стр. 47от РД);

  ІІ.3.8. разходи за пътуване в чужбина - жалбоподателят е посочил направени разходи пътуване до Канада през 2010 г. в общ размер на 1 638 лв.;

  ІІ.3.9. покупка на недвижими имот - сумата в размер на 2 600 лв. е отчетена като разход при извършената съпоставка на извършените разходи с доходите на ревизираното лице за 2011 г., като същата представлява ½ от платената на продавачите сума в размер на 5 200 лв., във връзка с придобиване съгласно НА № 31/04.02.2011 г. (л. 283 от адм.пр.) от ЕЛВ на поземлен имот в гр. Варна, с.о. „Ален Мак" с площ 269 кв. м.

  ІІ.3.10. като разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество са включени стойностите на извършените СМР по изграждането на строеж „Обслужваща сграда с ателиета за творческа дейност" (Акт за приемане на конструкцията от 03.03.2013 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 12/17.02.2014 г. (л. 267 от адм.пр.).

Стойността на разходите за СМР, включително за строителни материали ревизиращите органи са определили въз основа на заключение на независим оценител, както следва:

01.01.2012г. - 31.12.2012г. в размер - 31 430 лв.;

01.01.2013г. - 31.12.2013г. в размер - 23 220 лв.;

01.01.2014г. - 31.12.2014г. в размер -   1 170 лв.;

Предвид това, че имотът е в режим на СИО, при съпоставка на имуществото и извършените разходи с доходите на ревизираното лице е отчетен разход в размер на 1/2 от разходите за СМР, а именно: за 2012 г. в размер на 15 715 лв., за 2013 г. в размер на 11 610 лв., за 2014 г. в размер на 585 лв.

ІІ.4. В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи, както следва: за 2013 г. в размер 80 075,83 лв. и за 2014 г. в размер 17 137,16 лв., произтичащо основно от внесени суми в касата на ЕТ и във „В. и сие“ ООД.

ІІ.5. Органът по приходите е определил данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК и дължимия данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва:

- за 2010 г. недеклариран доход в размер на 11 663,03 лв., представляващ доход от продажба на недвижимо имущество и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 166,30 лв.;

- за 2013 г. недеклариран доход в размер на 80 075,83лв., представляващ превишение на паричните разходи над приходи в резултат на извършената съпоставка между имуществото и извършените от него разходи и/или получени от него приходи и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8 007,58 лв.;

- за 2014г. недеклариран доход в размер на 17 137,16 лв., представляващ превишение на паричните разходи над приходи в резултат на извършената съпоставка между имуществото и извършените от него разходи и/или получени от него приходи и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 713,72 лв.

ІІ.6. Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е обосновал извод, че доколкото формираната счетоводна печалба от дейността на лицето като ЕТ не представлява реален паричен доход, получен от физическото лице, то същата не следва да намира отражение като източник на доход при извършване на съпоставката на приходите и разходите, относно нарастване на имуществата и получените доходи. Като неправилен е приет подходът на ревизиращите органи в този аспект, но при изчисляване на данъчните основи за съответните години е установено, че задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ са в размери по-големи от установените с РА и предвид забраната за изменение на РА във вреда на ревизираното лице са приети сумите, посочени в РА.

 

В хода на делото е допуснато извършването на съдебно оценителна и съдебно счетоводна експертизи (СОцЕ и ССчЕ), заключенията по които ще бъдат обсъдени към съответните относими фактически и правни установявания на съда.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и свидетелските показания на А.Н.В. (баща на оспорващия) и М.Т.М. (заемодател на оспорващия), установяващите се от които факти ще бъдат обсъдени при преценката на законосъобразността на съответните изводи на ревизиращите органи.

Съдът, като съобрази фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, както и предвид регламентираната от законодателя доказателствена тежест във връзка с презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, приема следното:

Правилно ревизиращите органи са приели, че в случая са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК – наличие на данни да укрити приходи или доходи, както и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Безспорно по делото се установява, че са налице недекларирани, респ. укрити приходи и доходи от продажба на недвижими имоти – обекти в „Двуетажна жилищна сграда“, находяща се в гр. Варна, СО Кочмар, УПИ І-244 и от други имоти, притежавани в СИО, както и превишение на извършените разходи спрямо реализираните приходи и налични парични средства от ревизираното лице, установяващо се от направената съпоставка в табличен вид, като приложение 2 към РД – л. 110-112 от делото.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. В тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът приема, че жалбата е частично основателна.

При преценка на фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства и предвид доказателствената тежест, която е указана от съда на страните, се установява следното:

І. Във връзка с установените задължения на оспорващия по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

Основният спорен момент в настоящото производство е пазарната цена на продадените от ЕТ 10 обекта (ателие № 1А, ап. 1 – 6 и три тавански склада) и налице ли са основанията, визирани в чл. 77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 16, ал. 1 и чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО, т.е. налице ли е сключване на сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, което да налага коригиране на данъчния резултат.

По аргумент от чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата по ЗДДФЛ в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Според легалната дефиниция, съдържащата се в разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно: сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК "методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Изрично в чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е указано, че същата е приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица, в предвидените от закон случаи. За такъв случай се приема и уреденият по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, която разпоредба визира "сделки, включително между несвързани лица", и на която се е позовал директорът на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в Решение № 96/27.04.2016 година.

За да се приеме, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от методите посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 година. Предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г. за целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

В случая, във връзка с възраженията на оспорващия по отношение на приетите от органите по приходите пазарни цени на продадените обекти в „Двуетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ І-244, кв. 22 по плана на СО „Кочмар“, съдът съобрази следното:

От експертната оценка, възложена от ревизиращите органи се установява, че експертът е ползвал метода на сравнимите неконтролирани цени, като пазарните аналози (избраните еталонни обекти) са посочени в Приложение от № 1 до № 5 за съответните 2010 – 2014 г., като окончателно определената оценка от експерта е на база анализ на данните и информацията от предоставените нотариални актове (за продажбите от оспорващия), от данните за отпуснати ипотечни кредити, данни от НСИ и от приетата експертиза от ТД на НАП Варна за аналогичен обект за съответните периоди на сделките, обобщени в Приложение № 6 от на Доклада за изготвената оценка. (л. 828-807 от адм.пр.) Видно от данните за посочените обекти, ползвани от експерта за сравнение, не са ползвани данни за реални сделки, а информация от списание „Варненски имоти“ в броевете, отнасящи се за всяка от петте ревизирани години, през които оспорващият е извършвал продажбите на оценяваните имоти.

Използваният в ревизионното производство метод за определяне на пазарни цени е от кръга на методите, посочените по-горе методи по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност, като най-достоверният в настоящия случай, за целите на приложението на чл. 16 от ЗКПО, е първият - на сравними неконтролирани цени. Съгласно чл. 18 - чл. 20 от цитирана наредба методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци установява пазарните цени от гледна точка на сходството между продукт и услуга, търгувани в контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. В случая обаче в приетата от ревизиращите органи оценка не са взети предвид наличните данни за съществуващи други реални сделки за продажба на същите обекти, а са ползвани офертни цени. Ползването на сравними неконтролирани цени, но не по реални сделки, компрометира резултатите на изследването по този метод в случая и влече извод за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на направения извод от ревизиращите органи по отношение на приетите пазарни цени на продадените от оспорващия обекти.

В този смисъл следва да се приеме, че неправилно органите по приходите се позовават на установяващите се от заключението по приетата експертиза в хода на ревизионното производство за преобразуване на финансовия резултат, във връзка с продажбата на процесните по делото 10 обекта, за да обосноват, че продажните цени по НА се отклоняват от пазарните цени, определени по методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Предвид изложеното, съдът намира, че е основателно възражението на оспорващото дружество за неправилност и необоснованост на експертното заключение, прието от ревизиращите органи.

Доколкото ревизия в случая е по реда на чл. 122 от ДОПК и съдът в производството по оспорване на РА е съд по същество, съдът посредством заключение на вещо лице установява по метода на сравнимите неконтролирани цени пазарните цени на процесните обекти, продадени от оспорващия през ревизирания период.

Съдът не кредитира първоначалното заключение на вещото лице Ж.Б. (л. 126-136 от делото, тъй като и при изслушването вещото лице изрично заявява, че в първия вариант на заключението са ползвани офертни цени от сп. „Варненски имоти“, а при втория са ползвани като аналог само сделки на оспорващия, доколкото експертът приема, че част от посочените в нотариалните актове стойности са реални.

Като обективно, обосновано, компетентно изготвено и в съответствие с изискването пазарните цени на имотите да бъдат определени по реда на Наредба № Н-9/2006 г. по Метода на сравнимите неконтролирани цени въз основа на сходни реални, а не офертни продажби, съдът възприема допълнителното заключение на вещото лице Ж.Б. във втория му вариант (л. 150-176 от делото). Същото се основава на данни от Агенцията по вписванията за реални сделки с имоти в района през съответните периоди, извършени не само от страна на оспорващия, а и между други лица, като към заключението са приложени и данните, които вещото лице е ползвало. Допълнителното заключение на вещото лице не и оспорено от страните по делото.

С оглед изложеното съдът приема, че пазарните стойности на обектите са както следва (като за сравнение съдът посочва и пазарната стойност, приета от ревизиращите органи, цената, посочена в нотариалния акт и отчетената себестойност на обектите):

Обект                          паз.цена          паз.цена          Цена                                        отчетна

                                    СОцЕ               РА                   НА                                   себестойност

ателие 1А                    38 736 лв.        39 401,54 лв.   32 271,19 лв.                      10 804,32 лв.

апартамент № 1          41 981 лв.        48 185,47 лв.   15 981,75 лв.                      15 563,93 лв.

апартамент № 2          30 222 лв.        33 892,43 лв.   13 788,60 лв.                      14 084,48 лв.

апартамент № 3          34 055 лв.        41 118,41 лв.     8 149,29 лв.                      11 573,84 лв.

апартамент №4           47 367 лв.        54 515,24 лв.   17 500,00 лв.                      17 548,60 лв.

апартамент № 5          30 981 лв.        40 904,98 лв.   39 116,60 лв.                      14 708,90 лв.

апартамент № 6          42 494 лв.        48 986,17 лв.   12 416,67 лв.                      15 835,98 лв.

тавански склад №1     49 735 лв.        59 010,16 лв.   11 666,67 лв.                      15 475,83 лв.

тавански склад №2     44 642 лв.        46 592,46 лв.   40 746,46 лв.                      13 904,13 лв.

тавански склад №3     53 080 лв.        48 722,29 лв.   37 500,00 лв.                      16 220,48 лв.

 

Сравнението на горепосочените стойности, обосновава извод, че посочената цена в НА за апартамент № 5 не се различава значително от пазарната цена, определена от експертизите както на вещото лице по делото, така и от оценителя по възлагането от органа. За този обект, съдът приема, че покупно-продажната му цена, посочена в нотариалния акт е определена по субективен критерии при свобода на договаряне – по волята на страните по договора и не следва да бъде определяна по обективен критерии (пазарна цена, определена по реда на ДОПК). Съдът съобрази, че става въпрос за сделка между несвързани лица. В подкрепа на така приетото е и заявеното от вещото лице Ж.Б. в съдебно заседание при изслушване още на първоначалното заключение.

Посочена продажна цена за апартамент № 5 в НА е 39 116,60 лв., т.е. с 1 788,38 лв. цената по НА е по-ниска от приетата пазарна цена с РА (40 904,98 лв.) и същевременно цената по НА е по-висока от пазарната цена по СОцЕ (е 30 981 лв.)

Разликата между цената на кв.м., според НА и цената на кв.м. според пазарната цена не се явява такава, че да обосновава извод за сключена сделка, която да е в отклонение на данъчното облагане. Продажната цена, посочена в НА е обект на постигната договорка между субектите по сделката, обикновено постигната след отстъпки и от двете страна, съобразно конкретната ситуация и други субективни съображения на страните по сделката. Уговорка и сделка с такива параметри не следва да се приема като условие в отклонение от извършваните обичайни сделки от този вид по пазарни цени. Целеният икономически резултат от търговеца е постигане естествено на по-висока продажна цена, но постигането на този резултат в условията на пазарна икономика е в зависимост и от волята на купувача, от търсенето и предлагането към конкретен момент, склонността на продавача на отстъпки и много други обстоятелства. Поради което следва да се отчете свободата на договаряне и да се приеме, че в случаите, когато цената, посочена в нотариалния акт не се отличава съществено от пазарната такава, не следва да се определя друга стойност по обективни критерии, т.к. цената, посочена в нотариалния акт е субективна стойност. Не е налице съществена разлика между пазарната цена и посочената цена в НА, която да обосновава законосъобразността на извод за наличие на сделка, сключена при условия, които водят до отклонение от данъчното облагане.

Кумулативно, по отношение на този обект, освен че цената му, посочена в НА не се отличава съществено от пазарната цена, не са налице и данни за наличие на договорки и плащания между ЕТ и купувача на този обект, които да сочат на наличието на реално получени от ЕТ суми, различни от посочените в нотариалните актове.

По отношение на останалите обекти, продадени от оспорващия, съдът намира, че действително е налице отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. Въпреки, че не са налице данни купувачите да са заплатили суми, различни от посочените в нотариалните актове (с изключение на тавански склад № 3, за който са налице такива данни), факт е същественото разминаване (за някои обекти и в пъти) между пазарните цени на продадените от оспорващия обекти с посочените продажни цени в нотариалните актове. В подкрепа на така приетото от ревизиращите органи и съда е и обстоятелството, че според обясненията на купувача на тавански склад № 3 и предвид събраните доказателства, безспорно се установява, че един от 9-те обекта, които са продадени на цени, отличаващи се съществено от пазарните цени, е доказано, че е продаден на цена по-висока от посочената в нотариалния акт и стойността, отчетена от оспорващия като приход. Изложените обстоятелства представляват индиция за сключване на сделките от оспорващия за продажба на обектите при условия, които сочат на отклонение от данъчното облагане. Освен това апартаменти с №№ 2, 3, 4 и 6, както и тавански склад № 1 са с посочени в нотариалните актове продажни цени, които са под себестойността на обектите. С основание ревизиращите органи посочват, че продажните цени, посочени в нотариалните актове и отчетени от оспорващия като приход, се отличават съществено и една от друга.

За определяне данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се вземат предвид пазарните оценки на обектите, определени от вещото лице по СОцЕ по неоспореното от страните заключение във втория вариант, а не приетите такива с РА.

Неоснователно е възражението на ответника, че не следва съдът да кредитира допълнителното заключение на вещото лице по отношение на пазарните цени на имотите, доколкото определените от вещото лице пазарни цени са по-ниски от определените от самото ревизирано лице продажни цени. Съдът съобрази, че единствено за апартамент № 5 вещото лице е определило пазарна цена (30 222 лв.), по-ниска от продажната (39 116,60 лв.), както и че свободата на договаряне предполага и сключване на сделка над пазарните цени, като по отношение на този апартамент съдът прие, че става въпрос за сделка с обективиране на реалната стойност на продажната цена в нотариалния акт.

Не представлява основание да не бъде кредитирано заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, втори вариант и обстоятелството, че със СОцЕ са определени по-високи стойности на пазарните цени в сравнение с приетите такива с РА. Съдът посочи по-горе причините, поради които приема, че не е законосъобразно и достоверно заключението на експерта по възлагането от ревизиращите органи по отношение на определените от него пазарни цени. Освен това единствено по отношение на тавански склад № 3, определената от вещото лице по делото пазарна цена (53 080 лв.) е по-висока от приетата такава с РА (48 722,29 лв.) Съдът в настоящото производство е съд по същество и следва въз основа на изведените от него факти, да се произнесе по отношение на задълженията на оспорващия, установени с РА. Това предполага единствено съобразяване на забраната за влошаване на положението на оспорващия, която е относима към размера на задълженията му, установени с РА за съответния период и вид задължения.

С основание ревизиращите органи се позовават на т. 2 от СС 18 „Приходи“, като сочат, че приходът е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Справедливата стойност е сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка между тях, като приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Съгласно т. 5.1 от СС 18 „Приходи“ приходът се признава, когато: а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите). На основание т. 6.1 - Приходът от продажбата на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките; б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.

По аргумент от чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, като при формиране на данъчната печалба едноличните търговци прилагат разпоредбите за пренасяне на данъчна загуба по ЗКПО. Според нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят загуба, формирана по реда на част първа от ЗКПО, като когато лицето е избрало да пренася данъчна загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите пет години.

 

Предвид изложеното следва да се коригира счетоводния финансов резултат на ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с приходите, а и разходите за някои от годините, като по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК се формират следните данъчни основи и задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години, както следва:

І.1.За 2010 г.

І.1.1.Видно от НА № 175 от 15.06.2010 г. за продажба, ЕТ е продал на Д.А Я. апартамент № 5 - с продажна цена 46 939,92 лв. с ДДС, като за извършената продажба е издадена фактура № 55/15.06.2010 г. с данъчна основа 39 116,60 лв. и ДДС в размер на 7 823,32 лв. (л. 867 от адм.пр.). Както се посочи, съдът приема, че така договорената и платена цена не е в отклонение от данъчното облагане.

Ревизираното лице обаче е осчетоводило не през 2010 г., а през 2011 г. прихода от процесната продажба в размер на 40 180,57 лв. (т.е. повече от действителния). През 2011 г. е осчетоводен и разходът по отношение на този обект - от хронологични счетоводни регистри се установява счетоводна статия, отразяваща стопанска операция по изписване на имота Дт сметка 709 / Кт сметка 6111 – 14 708,90 лв. - изписване на себестойност по фактура № 55/15.06.2010 г.

По аргумент от т. 6.1 от СС 18 „Приходи“ с прихода от продажбата в размер на 39 116,60 лв. следва да увеличат приходите за 2010 г., тъй като са изпълнени едновременно изискуемите условия: продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на стоката; продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваната стока; сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.

Предвид принципа за съпоставимост на приходите и разходите, следва да се увеличат и разходите за 2010 г. с 14 708,90 лв. – изписаната себестойност на обекта.

І.1.2. Видно от НА № № 87 от 20.12.2010 г. за продажба на апартамент № 2, с купувач ММВ, продажна цена на този обект е 8 460 евро. За извършената продажба е издадена фактура № 84/22.12.2010 г. с данъчна основа 13 800 лв. и ДДС в размер на 2 760 лв. (л. 870 от адм.пр.)

Налице е отклонение от данъчното облагане, тъй като пазарната цена, определена със СОцЕ – 30 222 лв. значително се отличава от посочената в НА – 13 788,60 лв.

Освен това, в несъответствие с т. 6.1 от СС 18 „Приходи“ ревизираното лице е осчетоводило не през 2010 г., а през 2011 г. както приход от продажба на ап. № 2 – 13 800 лв. (а документално са обосновани 13 788,60 лв.), така и разхода - от хронологични счетоводни регистри се установява, че е взета следната счетоводно статия, отразяваща стопански операции по изписване на имота Дт сметка 709 / Кт сметка 6111 – 14 084,48 лв. - изписване на себестойност по фактура № 84/22.12.2010 г.

Както се посочи, предвид принципа за съпоставимост на приходите и разходите, следва да се увеличат и разходите за 2010 г. с 14 084,48 лв. – изписаната себестойност на обекта.

С оглед изложеното за 2010 г., като се съобразят декларираните приходи и разходи от ревизираното лице по ГДД за 2010 г., следва към тях да се прибави размерът на установените от ревизиращите органи неотчетени приходи, но със стойностите, които съдът посочи по-горе и съответстващите им разходи, които разходи и като размер са правилно установени от органа. (Различното спрямо установеното задължение за данък с РА се отнася само до размера на прихода от продажбата на ап. 5)

Както вещото лице по ССчЕ и ревизиращите органи са установили в подадените от ревизираното лице ГДД за 2008 г. и 2009 г. са приспаднати данъчни загуби за 2006 г. и 2007 г., като е налице остатък от загуба за приспадане в следващите години в размер на 23 993,53 лв., което следва да се съобрази на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗКПО.

Вследствие на което за 2010 г. се установява следното по реда на чл. 122 от ДОПК:

Общият размер на приходи е 144 857,23 лв. и включва:

     Приходи по ГДД за 2010 г. - 75 518,63 лв.

     Увеличение на приходите с 39 116,60 лв.+30 222 лв. – неотчетени приходи от продажбите на ап. 2 и ап. 5

Общият размер на разходи е 138 135,54 лв. и включва

      Разходи по ГДД за 2010 г. - 109 342,16 лв.;

      Увеличение на разходите с 4 708,90 лв.+14 084 лв. – неотчетено изписване на себестойността на ап. 2 и ап. 5

Счетоводна печалба – 6 722,32 лв.

Увеличения по чл. 26, ал. 6 от ЗКПО – 0,24 лв.

Намаления по чл. 70, ал. 1 от ЗКПО (приспадане на загуба) – 6 722,32 лв.

Данъчен финансов резултат – 0 лв.

Годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – 0 лв.

Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) – 0 лв.

Дължим данък за довнасяне – 0 лв.

(Остатъкът от загубата за приспадане в следващи години е 17 271,21 лв.)

В подкрепа на ползвания от съда алгоритъм на изчисляване на задължението на оспорващия, установено с РА е и заключението на вещото лице по ССчЕ, втори вариант. Следва да се отбележи, че разликата между приетото от вещото лице и от съда се състои в обстоятелството, че съдът приема за реална продажната цена на апартамент № 5, посочена в нотариален акт, а вещото лице, в изпълнение на задачата, е съобразило и изчислявало задълженията на оспорващия въз основа на пазарната цена, установена със СОцЕ.

Предвид така приетото от съда, правилно с РА не е установено задължение на ЕТ за 2010 г. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

 

І.2. За 2011 г.:

І.2.1. С оглед посоченото по-горе за неправилно отчитане на приходите и разходите във връзка с продажбата през 2010 г. на апартамент № 5 и № 2 следва да се намалят приходите с отчетените такива неправилно през 2011 г., съответно с 40 180,57 лв. и с 13 800 лв., така както са били отчетени неправилно тези стойности. Разходите следва да се намалят с изписаните неправилно през 2011 г., вместо през 2010 г. себестойности на тези два обекта, по посочените по-горе счетоводни статии, съответно с 14 708,90 лв. и 14 084,48 лв.  

І.2.2. Правилно органите са установили наличие на задължения (не и размера) във връзка с констатираното сключване на сделки от оспорващия при условия (значително по-ниски продажни цени от пазарните), обосноваващи извод за отклонение от данъчното облагане.

І.2.2.1. Апартамент № 1, предмет на НА № 11 от 26.01.2011 г. за продажба, с купувач Б.И.Б, е с продажна цена 19 178,10 лв. (л. 864), като за извършената продажба са издадени фактури №№ 88/29.01.2011 г. и 85/27.12.2010 г., на обща стойност без ДДС – 15 981 лв., каквато стойност е отчетена като приход от ЕТ.

Доколкото пазарната цена на процесния обект, определена от вещото лице по делото (вариант 2 от допълнителното заключение по СОцЕ) е 41 981 лв., поради съществено отличаване на продажната цена от пазарната, следва с разликата (25 999,25 лв.) да се увеличат приходите на оспорващия за 2011 г. (41 981-15 981,75);

І.2.2.2. Апартамент № 6, предмет на НА № 22 от 27.05.2011 г. за продажба, с купувач Й.Д.К., е с продажна цена 14 900 лв. с ДДС (л. 856 от адм.пр.) За извършената продажба е издадена фактура № 92/31.05.2011 г. с данъчна основа 12 416,67 лв. и ДДС в размер на 2 483,33 лв. Отчетеният от ревизираното лице приход е 12 416,67 лв. (в същия смисъл са и констатациите на органите на л. 14 от РД).

С разликата (30 077,33 лв.) между определената пазарна цена по СОцЕ (42 494 лв.) и продажната цена по НА (12 416,67 лв., отчетена като приход) следва да се увеличат приходите на ЕТ за 2011 г.

І.2.2.3. Апартамент № 4, предмет на НА № 63 от 10.06.2011 г. за продажба, с купувач НСЯ, е с продажна цена 21 000 лв. (л. 854 от адм.пр.) с ДДС, 17 500 без ДДС. За извършената продажба са издадени фактури с №№ 57/30.09.2010 г., 58/27.12.2010 г., 86/27.12.2010 и 94/22.11.2011 г., от които се установява, че данъчната основа за продажбата е 17 500 лв., каквато сума е отчетена като приход за 2011 г. от ревизираното лице.

С разликата (29 867 лв.) на определената пазарна цена по СОцЕ (47 367 лв.) и продажната цена по НА (17 500 лв., отчетена като приход), следва да се увеличат приходите на ЕТ за 2011 г.

С оглед изложеното за 2011 г., като се съобразят декларираните приходи и разходи от ревизираното лице по ГДД за 2011 г., освен неправилното отчитане на приходите и разходите, обсъдено в т.І.2.1 във връзка с т.І.1 и следващото се от него намаление на приходите и разходите, следва да се прибави размерът на установените от ревизиращите органи неотчетени приходи във връзка с продажбите на ап. 1, ап. 6 и ап. 4, но със стойностите, които съдът посочи по-горе, представляващи разликата на пазарната оценка по СОцЕ и отчетения от лицето приход. (Различното спрямо установеното с РА се отнася само до стойността на пазарната оценка)

Както вещото лице по ССчЕ и ревизиращите органи са установили налице е остатък от загуба за приспадане пред 2011 г., което следва да се съобрази на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗКПО. Размерът на загубата за приспадане през 2011 г., след приспадането през 2010 г., е както съдът установи -17 271,21 лв., с което се натрупаната загуба за приспадане се изчерпва.

Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година следва да се определи, като се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, като според изчисленията оспорващият е задължен за своя сметка да направи задължителни осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход за 2011 г. в размер на 6 192 лв. (24000 лв. *25,8%).

Установява се следното задължение за 2011 г. по реда на чл. 122 от ДОПК:

Общият размер на приходи е 212 390,78 лв., включващи:

Приходите по ГДД - 180 427,77 лв.;

Увеличение на приходите с 25 999,25 лв. + 30 077,33 лв. + 29 867 лв. – разликата до пазарната цена на ап. 1, ап. 6 и ап. 4;

Намаление с 53 980,57 лв. (40 180,57 лв.+13 800 лв.) - неправилно отчетените като приход през 2011 г. суми от продажбата на ап. 5 и ап. 2 през 2010г.

Общият размер на разходи е 150 509,58 лв., включващи:

Разходи по ГДД - 179 302,96лв.

Намаление с 14 708,90 лв.+14 084,48лв. – неправилно отчетени като разход през 2011 г., вместо през 2010 г. (изписване на ап. 5 и ап. 2)

Счетоводна печалба – 61 881,20 лв.

Намаления по чл. 70, ал. 1 от ЗКПО (приспадане на загуба) – 17 271,21 лв.

Данъчен финансов резултат (облагаем доход) -  44 609,99 лв.

Задължителни осигурителни вноски – 6 192 лв.

Годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – 38 417,99 лв.

Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) – 5 762,85 лв.

Внесен данък от задълженото лице – 301,30 лв.

Дължим данък за довнасяне – 5 461,55 лв.

 

В подкрепа на ползвания от съда алгоритъм на изчисляване на задължението на оспорващия, установено с РА е и заключението на вещото лице по ССчЕ. Следва да се отбележи, че разликата между приетото от вещото лице и от съда се състои в обстоятелството, че съдът за 2010 г. е приспаднал по-малък размер на загубата от 2006 г. и 2007 г. – до размера на установената от съда по-малка стойност на печалбата за 2010 г. Предвид последното приспаднатият през 2011 г. размер на загубата от минали периоди е в по-голям размер. А разликата между изчисленията по РА (РД) и изчисленията на съда се дължи на това, че съдът по отношение на пазарните цени на процесните имоти, продадени от ЕТ през 2011 г. възприема заключението на вещото лице по допълнителната СОцЕ, втори вариант, което се основава на сключени реални, а не офертни сделки.

Предвид изложеното доколкото с РА е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 558,19 лв., следва да се отмени РА за сумата 3 795,34 лв. и да се потвърди в частта на установеното задължение за сумата в размер на 5 762,85 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са дължими лихви, изчислени от съда както следва:

       Върху сумата 5 762,34 лв. е изчислена лихва (калкулатор на НАП) за периода от 01.05.2012 г. до 12.07.2016 г. в размер на 2 465,52 лв.

       Върху сумата 4 430,06 лв. е изчислена лихва за периода от 13.07.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер на 270,75 лв. Сумата от 4 430,06 лв. е определена като разлика между дължимия данък и внесените от задълженото лице суми в размер на 301,30 лв. и 1030,98 лв. (5 762,34-301,30-1 030,98) и е изчислена единствено с цел определяне на дължимите лихви, тъй като е установено от ревизиращите органи, че сума, в размер на 1 030,98 лв. е недължимо внесена от задълженото лице за 2010 г.

Или общо дължимата лихва за задължението на оспорващия по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г., изчислена от съда е 2 736,27 лв. (2465,52 лв. + 270,75 лв.). Поради което следва да се отмени РА, с който е определено задължение за лихва за 2011 г. за сумата от 1 856,10 лв. (4 592,37 лв., установена с РА – 2 736,27 лв., установена от съда).

 

І.3. За 2012 г.:

Правилно органите са установили наличие на задължения (не и размера) във връзка с констатираното сключване на сделки от оспорващия при условия (значително по-ниски продажни цени от пазарните), обосноваващи извод за отклонение от данъчното облагане.

І.3.1. Тавански склад № 1, предмет на НА № 38 от 17.05.2012 г. за продажба, с купувач К.Ц.П, е с продажна цена 14 000 лв. с ДДС и 11 666,67 лв. без ДДС (л. 861 от адм.пр.) За извършената продажба е издадена фактура № 101/17.05.2012 г. с данъчна основа 11 666,67 лв. и ДДС в размер на 2 333,33 лв. ЕТ е отчел приход във връзка с процесната продажба в размер на 11 666,67 лв. (по кредита на сметка 709), като отчетената себестойност на обекта, изписана като разход, е 15 475,83 лв. (Д-т сметка 709/К-т сметка 203).

Пазарната цена, определена от вещото лице по допълнителната СОцЕ е 49 735 лв. и същата се отличава съществено от продажната цена, отчетена като приход от ревизираното лице, поради което са налице данни за отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 16 от ЗКПО следва да се увеличи приходът на ЕТ за 2012 г. с разликата между пазарната цена и отчетения от ЕТ приход, т.е. с 38 068,33 лв. (49 735 лв. – 11 666,67 лв.).

І.3.2. Апартамент № 3, предмет на НА № 71 от 26.11.2012 г. за продажба с купувач Й.Д.К., е с продажна цена 9 779,15 лв. с ДДС и 8 149,29 лв. без ДДС (л. 852 от адм.пр.)

За извършената продажба е издадена фактура № 95/30.12.2011 г. с предмет на доставката „аванс“ на стойност 10 833,33 лв. и ДДС в размер на 2 166,67 лв., както и фактура № 104/29.11.2012 г. с посочена окончателна стойност на имота без ДДС 10 613,30 лв. Отчетеният от ЕТ приход от процесната продажба е 10 613,30 лв., т.е. по окончателната фактура (установен от вещото лице по ССчЕ, а не 10 833,33 лв. както е посочено в РД). Обектът е изписан със себестойност 11 573,84 лв., предвид счетоводна статия Д-т сметка 709/К-т сметка 203 - по окончателната фактура № 104.

Пазарната цена, установена от съда с допълнителното заключение, втори вариант по СОцЕ е 34 055 лв. и същата се отличава съществено от продажната цена, посочена в НА – 8 149,29 лв., като освен това последната (продажната цена) се явява и по-малка от себестойността на този обект – 11 573,84 лв., а и от отчетеният от лицето приход – 10 613,30 лв.

Така констатирано влече извод, че са налице данни за отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 16 от ЗКПО следва да се увеличи приходът на ЕТ за 2012 г. с разликата между пазарната цена и отчетения от ЕТ приход, т.е. с 23 441,70 лв. (34 055 лв. – 10 613,30 лв.)

С оглед изложеното за 2012 г., като се съобразят декларираните приходи и разходи от ревизираното лице по ГДД за 2012 г., следва да се увеличат приходите с неотчетените в отклонение от данъчното облагане приходи от продажбите на тавански склад № 1 и апартамент № 3, но със стойностите, които съдът посочи по-горе, представляващи разликата между пазарната оценка по СОцЕ и отчетения от лицето приход. (Различното спрямо установеното с РА е по отношение стойността на пазарната оценка)

Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година следва да се определи, като се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, като оспорващият е задължен за своя сметка да направи задължителни осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход за 2012 г. в размер на 6 192 лв. (24000 лв. *25,8%).

Установява се по реда на чл. 122 от ДОПК следното задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г.:

Общият размер на приходи по ГДД – 146 550,85 лв.

     Увеличение на приходите с 61 510,03 лв., представляващ неотчетен приход от продажба на тавански склад № 1 и апартамент № 3 (38 068,33 лв. + 23 441,70 лв.) разликата до пазарната цена;

Общият размер на разходи по ГДД е 151 179,64 лв.

Данъчен финансов резултат (облагаем доход) - 56 881,24 лв.

Задължителни осигурителни вноски – 6 192 лв.

Годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – 50 689,24 лв.

Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) – 7 603,39 лв.

Внесен данък от задълженото лице – 0 лв.

Дължим данък за довнасяне – 7 603,39 лв.

 

В подкрепа на ползвания от съда алгоритъм на изчисляване на задължението на оспорващия, установено с РА е и заключението на вещото лице по ССчЕ. Разликата между изчисленията по РА (РД) и изчисленията на съда се дължи на това, че съдът по отношение на пазарните цени на процесните имоти, продадени от ЕТ през 2012 г. възприема заключението на вещото лице по допълнителната СОцЕ, втори вариант, което се основава на сключени реални, а не офертни сделки.

Предвид изложеното, доколкото с РА е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 10 021,17 лв., следва да се отмени РА за сумата 2 417,79 лв. и да се отхвърли жалбата в частта на установеното задължение за сумата в размер на 7 603,39 лв.

Дължимата лихва на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода от 01.05.2013 г. до 17.02.2017 г. върху сумата 7 603,39 лв. (задължението на оспорващия по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г.), изчислена от съда по калкулатора на НАП е 2 938,27 лв. Поради което следва да се отмени РА, с който е определено задължение за лихва за 2012 г. за сумата от 934,34 лв. (3 872,62 лв., установена с РА – 2 938,28 лв., установена от съда).

 

І.4. За 2013 г.

Правилно органите са установили наличие на задължения (не и размера) във връзка с констатираното сключване на сделки от оспорващия при условия (значително по-ниски продажни цени от пазарните), обосноваващи извод за отклонение от данъчното облагане.

І.4.1. Тавански склад № 2, предмет на НА № 183 от 27.05.2013 г. за продажба, с купувачи Д.А Я. и Д.З.Я, е с продажна цена 25 000 евро (л. 813 от адм.пр.) или 40 746,46 лв., без ДДС. За извършената продажба е издадена фактура № 133/01.06.2013 г. с данъчна основа 40 746,46 лв. и ДДС в размер на 8 149,29 лв.

Отчетеният от ЕТ приход от процесната продажба е 40 746,46 лв. Обектът е изписан със себестойност 13 904,13 лв., предвид счетоводна статия Д-т сметка 709/К-т сметка 203 - по окончателната фактура № 133.

Пазарната цена, установена от съда с допълнителното заключение, втори вариант по СОцЕ е 44 642 лв. и същата не се отличава съществено от продажната цена, посочена в НА – 40 746,46 лв., което обстоятелство само по себе си действително не влече извод за наличие на условия във връзката сделка, които да сочат на отклонение от данъчното облагане.

Установено е обаче от ревизиращите органи и от вещото лице по делото, че през 2013 г. от ЕТ са извършени разходи за материали за обзавеждане за тавански склад № 2 , осчетоводени по сметка 6111 Строителен обект в размер на 5 605,82 лв. След продажбата на таванския склад е взета стопанска операция Дт сметка 709/Кт сметка 6111 – 5 605,82 лв. с основание изписани материали по фактура № 133/01.06.2013 г., като от ревизираното лице не е отчетен приход, както и не е издадена фактура или друг документ за изписване на материалите да обзавеждане на тавански склад № 2.

По аргумент от т.6.1. от СС 18 „Приходи“ стойността на изписаните материали следва да се признае за неотчетен приход през 2013 г. и с него да се увеличат приходи на ЕТ.

Обстоятелството, че процесният обект – тавански склад № 2 е продаден на цена, която е по-малка от пазарната му цена, разгледан кумулативно с обстоятелството, че ЕТ не е отчел приходи във връзка с извършените от него разходи за обзавеждане на този обект, обосновава извод, че условията на сделката сочат на отклонение от данъчното облагане, независимо, че продажната цена е сравнително близка до пазарната.

На основание чл. 77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 16 от ЗКПО следва да се увеличи приходът на ЕТ за 2013 г. с разликата между пазарната цена по СОцЕ и отчетения от ЕТ приход, т.е. с 3 895,54 лв. (44 642 лв. – 40 746,46 лв.), както и с неотчетения приход във връзка с обзавеждане на обекта с 5 605,82 лв.

І.4.2. Тавански склад № 3, предмет на НА № 120 от 22.03.2013 г. за продажба, с купувач В.М В., е с продажна цена 45 000 лв. (л. 841 от адм.пр.). За извършената продажба е издадена фактура № 62/01.03.2013 г. с данъчна основа 37 500 лв. и ДДС в размер на 7 500 лв.

ЕТ е отчел приход от процесната продажба в размер на 37 500 лв. Обектът е изписан със себестойност 16 220,48 лв., предвид счетоводна статия Д-т сметка 709/К-т сметка 203 - по окончателната фактура № 62.

Пазарната цена, установена от съда с допълнителното заключение, втори вариант по СОцЕ е 53 080 лв., като същата се отличава съществено от продажната цена, посочена в НА – 40 746,46 лв. Следва да се посочи, че приетата пазарна цена с РА (48 722,29 лв.) е по-ниска от определената със СОцЕ по делото.

Освен това видно от писмените обяснения на купувача В.М В. и от представените от купувача и събрани в хода на ревизията писмени доказателства във връзка с извършените плащания по придобиването на имота от купувача, които правилно са анализирани от ревизиращите органи, се установява, че действително платената сума от купувача е различна от посочената в НА, а именно платени са 59 000 лв. с ДДС, т.е. 47 200 без ДДС. (Видно от приложените към административната преписка договор за банков потребителски кредит в размер на 2 500 лв., НА за учредяване на договорна ипотека с вх. рег. 233, акт № 3/том 1, дело 83/30.01.2013 г. за получен банков кредит на 45 000 лв., вносна бележка от 21.01.2013 г. по предварителен договор за покупко-продажба на стойност 6 000 лв., преводно нареждане от 22.02.2013 г. с основание „покупка на имот“ на стойност 8 000 лв., банково бордеро с основание „покупка на имот“ от 28.02.2013 г. на стойност 45 000 лв.)

Ревизиращите органи са установили и че реално постъпилата сума по банковата сметка на ревизираното лице във връзка с процесната продажба на тавански склад № 3 е 49 166,67 лв.

Съдът установява, че ревизиращите органи правилно са стигнали до извод, че неотчетеният приход от ЕТ във връзка с процесната продажба е в размер на 11 666,67 лв., изчислен като разлика между реалното получената от ЕТ сума в размер на 49 166,67 лв. и отчетения от ЕТ приход за тази продажба – 37 500 лв.

            С оглед изложеното за 2013 г., като се съобразят декларираните приходи и разходи от ревизираното лице в ГДД за 2013 г., следва да се увеличат приходите с неотчетените в отклонение от данъчното облагане приходи от продажбите на тавански склад № 2 и тавански склад № 3, но със стойностите, които съдът посочи по-горе, представляващи разликата между пазарната оценка по СОцЕ и отчетения от лицето приход, както и с неотчетените приходи във връзка с обзавеждането на тавански склад № 2. (Различното спрямо установеното с РА се отнася само до стойността на пазарната оценка).

Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година 2013 г. следва да се определи, като се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, като оспорващият е задължен за своя сметка да направи задължителни осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход за 2013 г. в размер на 6 192 лв. (24000 лв. *25,8%).

Ревизираното лице с ГДД за 2013 г. е приспаднало загуба в размер на 3 433,17 лв. Предвид констатациите с настоящото решение за липса на загуба от предходни данъчни периоди, която да подлежи на приспадане, следва това обстоятелство да се съобрази при определяне на задължението на оспорващия по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г.

Вследствие на което се установява следното по реда на чл. 122 от ДОПК:

Общият размер на приходи по ГДД – 162 138,80 лв.

Увеличение на приходите с 21 168,03 лв. - неотчетен приход от продажба на тавански склад № 2 и тавански склад № 3 (разликата до пазарната цена), както и неотчетен приход във връзка с разход за обзавеждане на тавански склад № 2 (3 895,54 лв. + 11 666,67 лв. + 5 605,82 лв.)

Общият размер на разходи по ГДД е 158 705,63 лв.

Данъчен финансов резултат (облагаем доход) – 24 601,20 лв.

Задължителни осигурителни вноски – 6 192 лв.

Годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – 18 409,20 лв.

Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) – 2 761,38 лв.

Внесен данък от задълженото лице – 0 лв.

 

            В подкрепа на ползвания от съда алгоритъм на изчисляване на задължението на оспорващия, установено с РА е и заключението на вещото лице по ССчЕ. За разлика от вещото лице по ССчЕ съдът при определяне на размера на неотчетения приход от продажба на тавански склад № 3 съобрази действително получените от оспорващия суми във връзка с продажбата на този обект, а не пазарната цена на обекта. Разликата между изчисленията по РА (РД) и изчисленията на съда се дължи на това, че по отношение на пазарните цени на процесните имоти, продадени от ЕТ през 2013 г. съдът възприема заключението на вещото лице по допълнителната СОцЕ, втори вариант, което се основава на сключени реални, а не офертни сделки.

Предвид изложеното установено от съда задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. е в размер на 2 761,38 лв. Следва да се отмени РА, с който е установено задължение за сумата над 2 761,38 лв. до 3 053,95 лв., а именно за 292,57 лв. и лихва 83,34 лв. и да се отхвърли жалбата срещу РА, с който е установено задължение за 2 761,38 лв. и лихва 786,57 лв.

(На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми дължимите лихва е изчислена от съда по калкулатора на НАП за периода от 01.05.2014 г. до 17.02.2017 г.)

            І.5. За 2014 г.

Правилно органите са установили наличие на основания за увеличаване на приходите на оспорващия (не и в размера по РА) във връзка с констатираното сключване на сделка от оспорващия при условия (значително по-ниски продажни цени от пазарните), обосноваващи извод за отклонение от данъчното облагане.

І.5.1. Ателие № 1А, предмет на НА № 77 от 26.03.2014 г. за продажба, с купувач Х.Й.Х, е с продажна цена 38 725,43 лв. с ДДС (л. 836 от адм.пр.) За извършената продажба е издадена фактура № 113/01.04.2014 г. с данъчна основа 33 142,51 лв. и ДДС в размер на 6 628,50 лв., като посочената стойност на имота е 32 271,19 лв. без ДДС.

Отчетеният от ЕТ приход от процесната продажба е 32 271,19 лв. Обектът е изписан със себестойност 10 804,32 лв., предвид счетоводна статия Д-т сметка 709/К-т сметка 203.

Пазарната цена, установена от съда с допълнителното заключение, втори вариант по СОцЕ е 38 736 лв. и същата не се отличава съществено от продажната цена, посочена в НА – 32 271,19 лв., което обстоятелство само по себе си действително не влече извод за наличие на условия по сделката, които да сочат на отклонение от данъчното облагане.

Установено е обаче от ревизиращите органи и от вещото лице по делото, че през 2014 г., след продажбата на ателие № 1А от ЕТ са извършени разходи за ремонт, осчетоводени по сметка 6111 Строителен обект в размер на 5 359,04 лв. След продажбата на ателието е взета стопанска операция Дт сметка 709/Кт сметка 6111 – 5 353,04 лв. с основание изписани материали по фактура № 133/01.04.2013 г., като от ревизираното лице не е отчетен приход, както и не е издадена фактура или друг документ за изписване на материалите да ремонт на Ателие № 1А.

По аргумент от т.6.1. от СС 18 „Приходи“ стойността на изписаните материали следва да се признае за неотчетен приход през 2014 г. и с него да се увеличат приходи на ЕТ.

Обстоятелството, че процесният обект – Ателие № 1А е продаден на цена, която е близка до пазарната му цена (с около 6 000 лв. по-малка), разгледан кумулативно с обстоятелството, че ЕТ не е отчел приходи във връзка с извършените от него разходи за ремонт на този обект, обосновава извод, че условията на сделката сочат на отклонение от данъчното облагане, независимо, че продажната цена е сравнително близка до пазарната.

На основание чл. 77 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 16 от ЗКПО следва да се увеличи приходът на ЕТ за 2014 г. с разликата между пазарната цена по СОцЕ и отчетения от ЕТ приход, т.е. с 6 464,81 лв. (38 736 лв. – 32 271,19 лв.), както и с неотчетения приход във връзка с ремонта на обекта с 5 359,04 лв.

С оглед изложеното за 2014 г., като се съобразят декларираните приходи и разходи от ревизираното лице по ГДД за 2014 г., следва да се увеличат приходите с неотчетените в отклонение от данъчното облагане приходи от продажбите на Ателие № 1А, но със стойностите, които съдът посочи по-горе, представляващи разликата между пазарната оценка по СОцЕ и отчетения от лицето приход, както и с неотчетените приходи във връзка с ремонта на Ателие № 1А. (Различното спрямо установеното с РА се отнася само до стойността на пазарната цена, като съдът възприема за такава установената с допълнителната СОцЕ, втори вариант).

Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ по чл. 26 от ЗДДФЛ за данъчната година следва да се определи, като се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, като оспорващият е задължен за своя сметка да направи задължителни осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход за 2014 г. в размер на 6 192 лв. (24000 лв. *25,8%).

За 2014 г. съдът установява следното по реда на чл. 122 от ДОПК:

Общият размер на приходи по ГДД – 119 348,70 лв.

Увеличение на приходите с 11 823,85 лв., включващо:

      неотчетен приход от продажба на Ателие № 1А - 6 464,81 лв. (разликата до пазарната цена);

      неотчетен на приход във връзка с разход за ремонт на ателие № 1А – 5 359,04 лв.

Общият размер на разходи по ГДД е 143 617,75 лв.

Данъчен финансов резултат (облагаем доход) – загуба (-12 445,20 лв.)

Годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) – 0 лв.

Внесен данък от задълженото лице – 0 лв.

 

В подкрепа на ползвания от съда алгоритъм на изчисляване на задължението на оспорващия, установено с РА е и заключението на вещото лице по ССчЕ. За разлика от вещото лице по ССчЕ съдът при определяне на размера на неотчетения приход от продажба на тавански склад № 3 съобрази действително получените от оспорващия суми във връзка с продажбата на този обект, а не пазарната цена на обекта. Разликата между изчисленията по РА (РД) и изчисленията на съда се дължи на това, че по отношение на пазарните цени на процесните имоти, продадени от ЕТ през 2014 г. съдът възприема заключението на вещото лице по допълнителната СОцЕ, втори вариант, което се основава на сключени реални, а не офертни сделки.

Във връзка с възражението за нереализиране на процедурата по чл. 27 от ЗДДФЛ:

Действително се установява, че Н.А.В. е закупил поземлен имот № 244, СО Кочмар, община Варна за сумата от 4 356,50 лв., както и че е титуляр на Разрешение за строеж № 215/09.10.2008 г., издадено от Община Варна, район Младост. Имотът обаче е заприходен по дебита на сметка 201 Земи срещу кредита на сметка 107 Сметка на собственика в ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ на 01.01.2011 г. със стойност 4 356,50 лв. Всички разходи за строителството на жилищната сграда са осчетоводени по сметка 6111 Разходи за основна дейност – строителен обект, като към момента на въвеждане на сградата в експлоатация на 22.11.2011 г. по счетоводни данни себестойността на сградата е в размер на 170 459,58 лв. Въведените в експлоатация магазини, ателие, апартаменти и тавански складове са заведени в 203 Сгради със себестойност равна на тази, посочена в представената от ревизираното лице справка. Една част от имотите в построената Двуетажната жилищна сграда са продадени на етап груб строеж, а други като завършени. Продадените апартаменти на груб строеж са изписани по себестойност със счетоводна операция Д-т с-ка 709 Приходи от други продажби, К-т с-ка 6111 Строителен обект, изписана е и съответната /пропорционална/ идеална част от земята, като е съставена счетоводната операция Д-т с-ка 709 Приходи от други продажби / К-т с-ка 201 Земи. В тази връзка - ЕТ „НВ Комерс-Н.В.” чрез представляващия Н.А.В. е извършил продажби на всички изследвани имоти - апартаменти, тавански складове, ателие, находящи се в процесната сграда в гр. Варна, СО Кочмар, съгласно представените и приложени по преписката НА, относими към съответните недвижими имоти. С декларация от 10.10.2008 г., ЕЛВ - съпруга на ревизираното, декларира, че въпреки СИО, в което се намира със съпруга си, няма да предявява никакви финансови претенции. В хода на проверка на ЕЛВ е представила копие на декларация, видно от която е заявила, че няма да има претенции към извършените СМР, а само ще присъства на сделки, където е необходимо.

Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че всички сделки, посочени по-горе са извършени от името на ЕТ „НВ Комерс-Н.В.”, фактът, че липсва изрична декларация по чл. 27, ал. 4 от ЗДДФЛ от съпругата на Н.В., правилно органите по приходите приемат, че е формалност, която не може да обоснове неправилност на извода, че разходите за строителството и приходите от продажбата на обектите не следва да се разглеждат като такива в патримониума на ЕТ.

 

ІІ. По отношение на установените с РА задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ

При извършената съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи и постъпления на оспорващия, органите по приходите са установили, че за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не е налице превишение на извършените от лицето разходи спрямо доходите и постъпленията на парични средства.

Правилно органите по приходите са установили, че за 2010 г. са налице недекларирани доходи от продажба на апартамент, в СИО, който доход не е необлагаем поради което е определена данъчна основа и е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

За 2013 г. и 2014 г. правилно органите по приходите са констатирали при съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи и постъпления, че разходите превишават доходите и постъпленията на лицето, като размерът на надвишението е с недоказан произход и представлява недеклариран доход, който следва да се включи в данъчната основа за облагане за съответната година.

Настоящият състав на съда намира, че ревизиращият орган правилно е установил постъпленията и извършените разходи от оспорващия в ревизираните периоди. В съответствие с процесуалните правила на ДОПК са събрани доказателства, съобразена е доказателствената им сила, изведени са фактите, които се установяват от доказателствата и след подробно обоснован анализ и преценка, констатираните постъпления са съпоставени с извършените разходи. Обстоятелството, че не са представени и събрани доказателства и не е изяснен източникът на дохода, поради което същият на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ следва да се определи като доход, придобит от всички други източници, които не са посочени в ЗДДФЛ като необлагаеми и необложени с окончателни данъци по ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по ЗМДТ.

Правилен е направеният от органа по приходите извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, както и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояния за ревизирания период.

Въпреки указанията на съда във връзка с доказателствената тежест на оспорващия, по делото не са приобщени доказателства, от които да се установява наличието на основания за отмяна на РА в частта на определените задължения на оспорващия по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Възраженията на оспорващия срещу РА са концентрирани върху размера на наличните парични средства в брой през годините, като не се излагат конкретни твърдения за необоснованост и неправилност на включените в съпоставката конкретни приходи и/или разходи и не са приобщени доказателства в този аспект. Както се посочи, съдът намира, че след задълбочен анализ на установяващите се от доказателствата факти, правилно органите по приходите са извели констатация за наличните постъпления и разходи на ревизираното лице.  

ІІ.1. За 2010 г.

ІІ.1.1. Налични парични средства към 01.01.2010 г.

В отговор на направено искане до Н.А.В. да представи документни, удостоверяващи наличности на парични средства в брой към 01.01.2009 г., както и начални и крайни салда по години за ревизирания период, лицето е представило писмени обяснения, съгласно които „началното салдо към 01.01.2009 г. е в размер на 232 536,87 лв.“ Произходът на средствата ревизираното лице сочи, че са от А.Н.В. по договори за дарение от 15.04.2004 г., 19.12.2007 г., 03.11.2014 г. в общ размер на 174 000 лв., от Я.Т.Г. - баба на жалбоподателя по договор за дарение от 20.01.2008 г. в размер на 15 000 лв., от М.Т.М. по договор за заем от 16.01.2008 г. в размер на 9 000 лв. и от Д.П.П. по договор за заем от 15.07.2008 г. в размер на 9 000 лв., както и остатък от изтеглена сума през юни 2008 г. в размер 35 308,90 лв. Посочено е, че от изтеглената сума в размер на 79 308,90 лв. е приспадната сума в размер на 44 000 лв. по фактура № 1446/29.09.2008 г. за покупка на имоти в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 62, ап. 15 и бл. 64, ап. 15, за покупката на които е представен нотариален акт от 2009 г. и 4227,97 лв. - лични средства от получени доходи от предходни години. Органите по приходи са установили, че жалбоподателят не е представил доказателства къде е съхранявана сумата, а и не е доказан произходът на дарените и заети средства.

Основното възражение на оспорващия и пред съда се свежда до необоснованото и неправилно неприемане от ревизиращите средства на суми по договори за дарения и заеми като разполагаеми за съответните периоди, а именно средствата: 1/ дарени от бащата на оспорващия А.Н.В., както следва: 75 000лв. по Договор за дарение от 15.04.2004 г.; 85 000лв. по Договор за дарение от 19.12.2007 г.; 14 000лв. по Договор за дарение от 03.11.2014 г.; 2/ 9 000лв., получени от М.Т.М. по Договор за заем от 16.01.2008г.; 3/ 9 000лв., получени от Д.П.П. по Договор за заем от 15.07.2008г.

Процесните договори са частни документи и нямат удостоверителна сила спрямо документираните в тях обстоятелства, освен ако удостоверяват неизгодни за издателя факти.

1.По отношение паричните средства в размер на 9 000 лв., получени от Д.П.П. по Договор за заем от 15.07.2008 г., в хода на ревизията органите по приходите са съобразили представеното от Д.П писмено обяснение, събрали са служебно доказателства и след извършен анализ същите са приети като такива с доказан произход, като са включени като налични парични средства в брой към 01.01.2010 г. Предвид което е неоснователно възражението на оспорващия в този аспект.

2.По отношение на паричните средства в размер на 9 000 лв., получени от М.Т.М. по Договор за заем от 16.01.2008г.:

От Договор за заем от 16.01.2008. (л. 229 от адм.пр.) се установява, че М.Т.М., в качеството си на заемодател се задължава да предаде в собственост на Н.А.В., в качеството му на заемател заемна сума в размер на 9 000 лв. с уговорено възнаграждение 6% годишна лихва. По изпратеното до М.Т.М. ИПДСПОТЛ № Р-03000315008249-041-002/03.02.16 г. (л. 233 от адм. пр.) е представен отговор, заведен с вх. № 1944/17.02.2016 г. В писмено обяснение М.Т. е посочила, че през 2008 г. е предоставила паричен заем в размер на 9 000 лв., като към настоящия момент сумата не е върната. Приложена е разписка от 15.07.2008 г. (л. 227 от адм.пр.) за предаване на сума в размер на 9 000 лв., като лицето е посочило, че средствата по предоставения заем са от спестявания и получено наследство. Приложени са служебни бележки, издадени в периода 2003г. - 2008г., от които се установява, че общият размер на изплатения по тях доход е 8 853,76 лв., като не са приложени документи за получено наследство.

Органът по приходите е констатирал, че М.Т.М. е извършила покупка на автомобили през 2006 год. и 2008 год. Направен е извод, че М.Т.М. не разполага с финансов ресурс, който да предостави в заем на ревизираното лице, поради което е прието, че представеният Договор за заем от 16.01.2008 г. е съставен единствено за целите на ревизията и не се явява годно доказателствено средство за източник на средства за Н.А.В..

В хода на делото, по искане на оспорващия, е допуснат разпит на М.Т.М. в качеството й на свидетел. Същата заявява следното пред съда: С оспорващия са приятели, заедно са пораснали и поддържат добри отношения; През 2008 г. е давала пари на заем на оспорващия, които той малко след Нова година й е поискал; Успяла е да събере мисли, че 9 000 лв., които му ги е дала и не са върнати, като оспорващият й е вършил услуги, така се разбрали, че във времето, ако има възможност…; Подписали договор, но между тях двамата, без да правят нотариално заверен договор, като дори не си спомня дали пази бележката, която подписали; Не си спомня къде точно е дала сумата на оспорващия, като знае, че оспорващият е отишъл у тях, когато е поискал парите, на дали там му ги е дала или след това някъде му ги е носила, не си спомня; На въпрос от ответника от къде е имала тези пари, свидетелката заявява, че си имала събрани пари и не всички били нейни – взела пари и от майка си, за да му ги даде, а няколко години преди това е починал баща й и е оставил някакви пари, толкова имала и толкова му дала; Не са говорили за лихви във връзка със заема; Дала е в брой сумата, няколко дни след като са й поискани парите; Договорът е подписан, когато е дала парите и не си спомня да е подписвала друг документ; Оспорващият й разписал някаква разписка, но свидетелката не я пази, не може да я намери; Оспорващият е написал на един лист, че дължи на свидетелката сумата и се е разписал; Оспорващият не е искал конкретна сума пари, а е попитал свидетелката колко може да му даде; Свидетелката не си спомня дали оспорващият й е казал за какво са му трябвали парите.

Процесните свидетелски показания са в противоречие с уговорките в приложения по делото договор за заем (л. 294 -293 от адм.пр.) по отношение наличието на уговорката за лихва и уговорката за връщане – до 30.11.2016 г. Процесният договор е напечатан, а не „написан на един лист“, като съдът съобрази, че и разписката (л. 292 от адм.пр.) е в по-голямата част напечатана и само данните на предаващия сумата са ръкописно вписани. Съдът съобрази приятелските отношения между оспорващия и свидетелката и посоченото по-горе противоречие при преценката на достоверността на показанията й, и намира, че от същите не се установява по безспорен начин, че свидетелката е предоставила процесната сума на оспорващия. От една страна липсва нормална житейска логика да продължаваш да имаш добри приятелски отношения със заемополучател, който не е върнал в уговорения срок предоставената парична сума в заем, която въобще не е в малък размер. Освен това, въпреки неколкократното указване от съда, че не са налице доказателства за произхода на заетата сума у заемодателката, не са ангажирани доказателства за този факт. Дори да се приеме, че все пак свидетелката е предоставила в заем 9 000 лв. на оспорващия, не са налице доказателства за начина на съхраняването на тази сума и за наличността й към 01.01.2010 г. (т.е. 2 години след предоставянето й), за което обстоятелство съдът изрично е указал доказателствената тежест на оспорващия.

С оглед изложеното правилно органите по приходите не са включили като налични парични средства в брой процесната сума в размер на 9 000 лв.

3. По отношение на сумата в размер на 15 000 лв., получена от бабата на оспорващия – Я.Т.Г. с Договор за дарение от 20.01.2008 г.:

Към административната преписка са приложени Договор за дарение от 20.01.2008 г. (л. 296 от адм.пр.) и разписка от същата дата (л. 285) за получената сума в размер на 15 000лв.

Органите по приходите са установили, че Я.Т.Г. е починала на 16.01.2009 г. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебния процес, въпреки изричните указанията на съда, освен договора и разписката не са представени други доказателства за наличие на спестени средства, които могат да бъдат предоставени на жалбоподателя.

Представените документи са частни и нямат удостоверителна сила спрямо документираните в тях обстоятелства, а и липсват други факти и обстоятелства, които да са в подкрепа на тези документи.

С оглед изложеното правилно органите по приходите не са взели предвид сумата в размер на 15 000 лв. при определяне на началното салдо на ревизираното лице.

4. По отношение на дарените от бащата на оспорващия А.Н.В., както следва: 75 000лв. по Договор за дарение от 15.04.2004 г.; 85 000лв. по Договор за дарение от 19.12.2007 г.; 14 000лв. по Договор за дарение от 03.11.2014 г., на които се позовава оспорващия:

И в хода на ревизионното производство, и в хода на административния контрол органите по приходите са извършили подробен и задълбочен анализ във връзка с възможността А.Н.В. да предостави сумите, посочени в договорите за дарение.

От представените нотариални актове за продадени имоти се установява, че получените от А.В. суми от продажбата на имоти през 2006 г. и 2007 г. са в размер общо на 96 045 лв. Органите по приходите са установили, че А.В. е внасял в качеството си на съдружник във „В. и сие“ ООД суми в големи размери (177 470 лв. в периода 2008 – 2013 г.), като за техен произход посочвал продажба на наследствени имоти, на какъвто произход се позовава и в процесната по делото ревизия.

Органите по приходите са установили и че А.В. е внасял във „В. и сие“ ООД негови лични средства, съгласно протокол на Общото събрание на съдружниците в брой и по банка по смисъла на чл. 134, ал. 1 от ТЗ (допълнителни парични вноски) и движение на негови лични средства от 2009 г. до 2014 г., подробно описани на л. 40 от РД. Приобщени към административната преписка са и счетоводни документи на „В. и сие“ ООД в подкрепа на установяващото се по-горе. При извършените служебни проверки от органите по приходите относно декларирани доходи от А.В., данни за осигуряването и изплатените суми по извънтрудови правоотношения, от които органите по приходите приемат, че не са установени доходи, които биха могли да бъдат дадени като дарения на Н.А.В..

Съдът намира, че правилно и в съответствие с чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на дарителят като трето лице ревизиращите органи са преценили с оглед на всички други данни и предвид неговата заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството му на свързано лице с ревизирания субект.

Показанията, дадени от А.Н.В. пред съда в качеството му на свидетел, не обосноват извод за неправилност на приетото от органите по приходите, че не е доказана възможността А.В. да предостави сумите по договорите за дарение.

Свидетелят А.Н.В. заявява пред съда следното: Предоставял е като дарения суми за подпомагане бизнеса на оспорващия; Мисли, че в началото, първата година 2004 г. му е дал, като общо около 170 000 лв. му е предоставил като дарение; Свидетелят е имал спестени пари преди това от работата си – имал собствена фирма, някои имоти продал; Мисли, че през 2014 г. пак му е дал някакви пари, но не може да каже точно колко; Не си спомня да са подписвали някакви договори, когато е давал парите; Оспорващият е идвал у дома на А.В. и А.В. му е давал парите; Парите може да е имал в брой, като първите години повече пари ги е държал в къщи, а може и да е изтеглял.

Съдът съобрази заинтересоваността на свидетеля, който е баща на оспорващия, както и обстоятелството, че свидетелят двукратно заявява, че е предоставял парични средства на сина си, но за бизнеса на сина си, а не за лични нужди, а в случая става въпрос дали Н.В. е разполагал с процесните пари към 01.01.2010 г. като физическо лице, а не като търговец. Показанията на свидетеля са общи (неконкретни), не способстват за изясняване на релевантните факти по спора и не установяват по несъмнен и категоричен начин фактът на наличието на процесните дарени суми у оспорващия към 01.01.2010 г.

Въпреки изричните указания на съда, оспорващият не ангажира доказателства за възможността на А.В. да предостави сумите по договорите за дарение, които доказателства да опровергават констатацията на органите по приходите.

С оглед изложеното правилно органите по приходите не са съобразили процесните суми по посочените по-горе договори за дарение и заем като разполагаеми такива от ревизираното лице. Предвид така направения от съда извод не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССчЕ в първия й вариант (приложения № 1-5) доколкото вещото лице е увеличило приетите от органите по приходите като налични парични средства в брой у оспорващия със сумите по посочените по-горе договори за дарение и заем.

 

Неоснователно е възражението на оспорващия, че е необосновано приетото от органите по приходите по отношение на разполагаемите парични средства към началото и края на всяка от ревизираните години. В допълнение на първоначално посочените наличности в брой, на 28.03.2016 г. оспорващият е декларирал начални и крайни салда на разполагаемите парични средства за ревизирания период, които ревизиращите органи не са приели, тъй като задълженото лице в хода на предходната ПСИДФЛ, приключила с издаването на Протокол Кд73 № ПФ-03000315000076-073-001/30.09.2015 г., е изготвен паричен поток на движението на паричните средства на Н.В., като са изследвани получените пари в брой и разходването им в брой, при което е установено превишение на постъпленията спрямо плащанията на пари в брой единствено през 2009 г. Установеното крайно салдо на парични средства към 31.12.2009 г. при проверката е в размер на 61 347,38 лв., като същото ревизиращите органи са коригирали със сумата в размер на 22 000 лв. – плащане за покупка на апартамент през 2009 г., което е извършено авансово през 2008 г., т.е. установеното салдо парични средства към 31.12.2009 г. при проверката е в размер на 83 347,38 лв. Последната сума органите по приходите са увеличили с 9 000 лв., представляващи предоставени средства от Д.П и съответно при ревизията е установено начално салдо към 01.01.2010 г. в размер на 92 347,35 лв.

Съдът е указал (още с разпореждането за насрочване на делото, както и в няколко пъти в хода на делото) доказателствената тежест на оспорващия във връзка с твърденията му по отношение на началните салда за съответните ревизирани години, но по делото не са приобщени доказателства, които да сочат на извод, различен от направения от органите по приходите.

ІІ.1.2. Ответникът представя в табличен вид извършената съпоставка на имущественото състояние на оспорващия за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., представляваща Приложение № 2 към РД, описано на л. 47, абзац последен от РД, като се сочи, че в РД са изготвени и баланси на касовата наличност като пари в брой.

Доколкото въпреки допуснатото от съда извършване на ССчЕ, не се установяват суми, които да влекат извод, че неправилно ревизиращите органи са извършили съпоставката, то съдът намира, че в съответствие с анализа на доказателства по делото органите по приходите са приели като налични парични средства в брой към 01.01.2010 г. сумата в размер на 92 347,35 г. и като налични парични средства в края на периода сумата в размер на 23 217,06 лв. (последната изведена като крайно салдо по баланса на касовата наличност – таблица на л. 43 от РД).

По отношение на 2010 г. съпоставката на имущественото състояние на Н.В., направена от ревизиращите органи (л. 110 от делото) напълно съвпада с извършената съпоставка от вещото лице по ССчЕ, като не се установява наличие на несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с направените разходи и получените приходи (не се установява превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи).

ІІ.1.3. Задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., установено с РА в размер на 1 166,30 лв. е във връзка с формирана по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ от продажба на недвижимо имущество, което съдът намира, че е правилно установено, а и не са ангажирани нито доказателства, нито твърдения от оспорващия конкретно по това задължение.  

Правилно органите по приходите са приели, че са налице недекларирани доходи в размер на 12 958,92 лв. от продажба на апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, блок 64. Установява се, че апартаментът е закупен за 22 000 лв. (1/2 от 44 000 лв., видно от НА № 163/16.09.2009 г.), продаден е за 47 917,84 лв. (НА № 108/28.04.2010 г. с купувач С.Д.М, който заявява, че общата заплатена сума за процесния апартамент е 24 500 евро, от които 16 840 евро са платени с ипотечен кредит, 3 160 евро - с потребителски кредит и 4 500 евро – собствени средства, за което са приобщени и доказателства), като периодът между покупката и продажбата на апартамента е по-малък от три години, поради което доходът от продажбата му не представлява необлагаем такъв по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Процесният апартамент е придобит и в последствие продаден в режим на СИО и следва доходът от продажбата му да се раздели наполовина, както е направил и органът по приходите.

Облагаемият доход правилно е определен съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като правилно е определен и размерът на дължимия данък - 1 166,03 лв. (изчислена по следния начин 23 985,92-11 000-0,10*/23958,92-11000=12958,92-1295,89 /10% нормативно признати разходи/=1 663,03 лв.), която сума е и внесена на 12.07.2016 г. по образувано изпълнително дело за събиране на задължения по предходно отменения РА на Н.В., като предвид последното за внесената със закъснение сума правилно е прието, че се дължи лихва за периода от 03.05.2011 г. до 12.07.2016 г. в размер на 619,21 лв.

ІІ.2. За 2011 г.

С РА не са установени задължения, но доколкото резултатът от съпоставката на имущественото състояние на ревизираното лице с направените разходи и получените приходи за 2011 г. може да има значение за такива съпоставки за следващите години, съдът констатира следното.

ІІ.2.1. Правилно органите по приходите, основавайки се на изготвения баланс на касовата наличност (на парични средства в брой) – л. 43 от РД, са пренесли и посочили установеното крайно салдо за 2010 г. – налични парични средства в брой като налични парични средства в брой в началото на данъчния период – 2011 г. – л. 110, гръб от делото.

Доколкото става въпрос за изготвена за 2010 г. съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице с направените разходи и получените приходи, която се основава и на самостоятелно извършен анализ на паричните средства (баланс на касовата наличност на годишна база), следва като налични парични средства в брой в началото на 2011 г. да се посочат именно сумите, установени като крайно салдо на баланса на касовата наличност за 2010 г. Тъй като съпоставката на имущественото състояние е различна от изготвяните досега баланси на касовата наличност, не следва установените положителни превишения по съпоставката да бъдат пренасяни като налични парични средства в брой. По-обективно и достоверно е при този метод на съпоставка да се посочват именно крайните стойности на налични парични средства в брой към края на предходния период, установени при самостоятелно изготвен баланс на касовата наличност.

В подкрепа на последно приетото от съда е и установяващото се от заключението на вещото лице по ССчЕ, втори вариант за задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така например, ако се пренесе установеното положително крайно салдо от предходната година от съпоставката на имущественото състояние на ревизираното лице с направените разходи и получените приходи, като налични парични средства в брой в началото на следващия данъчен период, то в случая сумата се явява по-малка (вместо 23 217,06 лв., е 16 127,58 лв.), а и съпоставката за следващата година 2011 г. не би била обективна в този аспект, тъй като е нелогично в края на 2010 г. (според съпоставката за 2010 г.) да са налични парични средства в брой, изчислени по баланса на касовата наличност, а към 01.01.2011 г. наличните парични средства в брой да са различни от тези, посочени като налични парични средства в брой в края на периода.

Съпоставката за установяване съответствието на имущественото състояние на лицето с направените от него приходи и разходи, изготвена съобразно обективираната в нея методика, цели да установи по-пълно и достоверно дали е налице разминаване между имуществото на лицето и неговите приходи и разходи.

Предвид изложеното съдът намира за неправилни изчисленията на вещото лице по ССчЕ във втория й вариант по Приложения № 1а-5а, при които установеното превишение по съпоставката, а не по баланса на касовата наличност за предходната година, е посочено като налични парични средства в брой в началото на следващия данъчен период.

ІІ.2.2. С Решението си Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел, че относно нарастването на имуществата и получените доходи (постъпления, приходна част)  неправилно органите по приходите са взели предвид като източник на доход определената годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец за 2011 г. в размер на 63 721,05 лв., за 2012 г. – 66 807,78 лв. и за 2013 г. – 20 359,66 лв. Решаващият орган е посочил, че формираната счетоводна печалба от дейността на лицето като ЕТ не следва да намери отражение като източник на доход при извършване на съпоставката, тъй като печалбата не представлява реален паричен доход, получен от физическото лице. Съдът намира, че действително няма никакви данни процесните суми, представляващи печалба на ЕТ за съответните години да са постъпили по банковите му сметки или да са увеличили реално паричните средства на оспорващия в брой, за да е налице основание за съобразяването с тях при извършване на съпоставката на имущественото състояние на лицето.

ІІ.2.3. Предвид така приетото от съда по т. ІІ.2.1. и т. ІІ.2.2, по отношение на 2011 г. при извършената съпоставка на имущественото състояние на лицето, въз основа на приложената на л. 110, гръб от делото таблица, се установява следното:

-наличните парични средства на оспорващия в брой и по банкови сметки са в размер общо на 23 708,69 лв.;

- постъпленията са в общ размер на 7 250 лв. (70 971,05-63 721,05 лв., като 63 721,05 лв. са неправилно посочени като постъпления, определени като „Доход от стопанска дейност като ЕТ“)

- разходите са в общ размер 52 901,76 лв.;

- паричните средства в края на данъчния период 2011 г. са 155,97 лв. и представляват единствено налични парични средства по банкови сметки, като липсват налични парични средства в брой в края на данъчния период, предвид изготвения самостоятелен баланс на касовата наличност – л. 43-44 от РД.

При съпоставка на имущественото състояние с тези данни, като към наличните парични средства в брой и по банкови сметки се прибавят постъпленията и се извадят разходите и паричните средства в края на данъчния период, се получава отрицателно число (-22 099,04 лв.), представляващо превишение на паричните разходи над приходите, за което дължимият данък е 22 099,04 х 10% = 2 209,90 лв.

Същото е установил и решаващият орган, но правилно предвид липсата на установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. е приел в съответствие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя (чл. 155, ал. 8 от ДОПК), че не следва за 2011 г. да се установява задължение за данък на оспорващия по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За съда също е налице забрана да изменя РА във вреда на оспорващия – чл. 160, ал. 5 от ДОПК, поради което не е допустимо установяването с настоящия съдебен акт на задължение за 2011 г. във вреда на оспорващия.

ІІ.3. За 2012 г.

С обжалвания РА не е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

ІІ.3.1. Като налични парични средства в брой в съпоставката на л. 111 от делото са посочени 0 лв., предвид отрицателното крайно салдо на баланса на касовата наличност за 2011 г. (л. 44 от адм.пр.), като са взети предвид само наличните парични средства по банкови сметки.

ІІ.3.2. По посочените в ІІ.2.2. съображения следва от общия размер на постъпленията за 2012 г. да се премахне посочената като „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ сума в размер на 66 807,78 лв.

ІІ.3.3. Предвид т. ІІ.3.1. и т. ІІ.3.2. по отношение на 2012 г. при извършената съпоставка на имущественото състояние на лицето, въз основа на приложената на л. 111 от делото таблица, се установява следното:

-наличните парични средства в брой и по банкови сметки – 155,97 лв.;

- постъпленията са в общ размер на 16 596,32 лв. (83 404,10 лв.-66 807,78 лв., като 66 807,78 лв. са неправилно посочени като постъпления, определени като „Доход от стопанска дейност като ЕТ“)

- разходите са в общ размер 52 123,12 лв.;

- паричните средства в края на данъчния период 2012 г. са 103,42 лв. и представляват единствено налични парични средства по банкови сметки, като липсват налични парични средства в брой в края на данъчния период, предвид изготвения самостоятелен баланс на касовата наличност – л. 44 от РД.

При съпоставка на имущественото състояние с тези данни, като към наличните парични средства в брой и по банкови сметки се прибавят постъпленията и се извадят разходите и паричните средства в края на данъчния период, се получава отрицателно число (-35 474,25 лв.), представляващо превишение на паричните разходи над приходите, за което дължимият данък е 35 474,25 х 10% = 3 547,42 лв.

Същото е установил и решаващият орган, но правилно предвид липсата на установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. е приел в съответствие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя (чл. 155, ал. 8 от ДОПК), че не следва за 2012 г. да се установява задължение за данък на оспорващия по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За съда също е налице забрана да изменя РА във вреда на оспорващия – чл. 160, ал. 5 от ДОПК, поради което не е допустимо установяването с настоящия съдебен акт на задължение за 2012 г., в размер, по-висок от установения с РА.

ІІ.4. За 2013 г.

С обжалвания РА е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8 007,58 лв. и лихва 2 280,93 лв.

ІІ.4.1. Като налични парични средства в брой в съпоставката на л. 111, гръб от делото са посочени 0 лв., предвид отрицателното крайно салдо на баланса на касовата наличност за 2012 г. (л. 44 от адм.пр.), като са взети предвид само наличните парични средства по банкови сметки.

ІІ.4.2. По посочените в ІІ.2.2. съображения следва от общия размер на постъпленията за 2013 г. да се премахне посочената като „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ сума в размер на 20 359,66 лв.

ІІ.4.3. Предвид т. ІІ.4.1. и т. ІІ.4.2. по отношение на 2013 г. при извършената съпоставка на имущественото състояние на лицето, въз основа на приложената на л. 111, гръб от делото таблица, се установява следното:

-наличните парични средства в брой и по банкови сметки – 103,42 лв.;

- постъпленията са в общ размер на 0 лв. (т.к. като постъпления са посочени единствено „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ сума в размер на 20 359,66 лв., които са неправилно посочени като постъпления);

- разходите са в общ размер 100 459,04 лв.;

- паричните средства в края на данъчния период 2013 г. са 79,87 лв. и представляват единствено налични парични средства по банкови сметки, като липсват и налични парични средства в брой в края на данъчния период, предвид изготвения самостоятелен баланс на касовата наличност – л. 44-45 от РД.

При съпоставка на имущественото състояние с тези данни, като към наличните парични средства в брой и по банкови сметки се прибавят постъпленията и се извадят разходите и паричните средства в края на данъчния период, се получава отрицателно число (-100 435,49 лв.), представляващо превишение на паричните разходи над приходите, за което дължимият данък е 100 435,49 х 10% = 10 043,54 лв.

Същото е установил и решаващият орган, но правилно предвид установеното за 2013 г. с РА по-малко задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ  - 8 007,58 лв., е прието, в съответствие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя (чл. 155, ал. 8 от ДОПК), че не следва за 2013 г. да се установява задължение за данък на оспорващия по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За съда също е налице забрана да изменя РА във вреда на оспорващия – чл. 160, ал. 5 от ДОПК, поради което не е допустимо установяването с настоящия съдебен акт на задължение за 2013 г. в размер, по-голям от установения с РА, поради което следва в тази част да се отхвърли жалбата.

ІІ.5. За 2014 г.

С обжалвания РА е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв.

ІІ.5.1. Като налични парични средства в брой в съпоставката на л. 112 от делото са посочени 0 лв., предвид отрицателното крайно салдо на баланса на касовата наличност за 2013 г. (л. 45 от адм.пр.), като са взети предвид само наличните парични средства по банкови сметки.

ІІ.5.2. Предвид т. ІІ.5.1. по отношение на 2014 г. при извършената съпоставка на имущественото състояние на лицето, въз основа на приложената на л. 112 от делото таблица, се установява следното:

-наличните парични средства в брой и по банкови сметки – 79,87 лв.;

- постъпленията са в общ размер на 36 200,43 лв.;

- разходите са в общ размер 53 358,62 лв.;

- паричните средства в края на данъчния период 2014 г. са 58,84 лв. и представляват единствено налични парични средства по банкови сметки, като липсват налични парични средства в брой в края на данъчния период, предвид изготвения самостоятелен баланс на касовата наличност – л. 45 от РД.

При съпоставка на имущественото състояние с тези данни, като към наличните парични средства в брой и по банкови сметки се прибавят постъпленията и се извадят разходите и паричните средства в края на данъчния период, се получава отрицателно число (-17137,16 лв.), представляващо превишение на паричните разходи над приходите, за което дължимият данък е 17 137,16 х 10% = 1 713,72 лв.

Същото е установил и решаващият орган и правилно е потвърдил установеното с РА задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв., поради което следва в тази част да се отхвърли жалбата.

Както се посочи, доказателствената тежест за оборване на установената от закона презумпция е за жалбоподателя, който обаче не установи по делото факти и обстоятелства, опровергаващи фактическите и правни констатации в акта. Съдът намира, че в случая са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършената по особения ред ревизия и правилно органите са пристъпили към определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за облагане по аналог.

С оглед гореизложеното, ревизионният акт следва частично да се отмени, а спрямо останалата част – да се отхвърли жалбата.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и исканията и на двете страни за присъждане на разноски, но съразмерно съответно на отхвърлената/уважената част от оспорването. Оспорващият не е представил списък на разноските пред настоящата инстанция. Съдът установява, че са налице доказателства за заплащане от оспорващия разноски на обща стойност 3910 лв., както следва: държавна такса – 10 лв.; адвокатско възнаграждение – 2 500 лв.; възнаграждения на вещи лица общо 1 400 лв., т.е. съразмерно на уважената част на жалбата (9 379,48 лв.) спрямо материалния интерес по спора (46 069,95 лв.), следва да му се присъдят 796 лв. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 912,10 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съразмерно на отхвърлената част от оспорването (36 690,49 лв.) спрямо материалния интерес (46 069,95 лв.), следва да му се присъдят 796 лв., предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт.

С оглед изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р      Е      Ш       И:

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126 от 11.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са установени задължения на Н.А.В., действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК ********* (общо в размер на 9 379,48 лв.), както следва:

За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

за 2011 г. в размер на 3 795,34 лв. и лихва 1 856,10 лв.;

за 2012 г. в размер на 2 417,79 лв. и лихва 934,34 лв.;

за 2013 г. в размер на 292,57 лв. и лихва 83,34 лв.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.А.В., действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000316005338-091-001/17.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 126 от 11.05.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са установени следните задължения на оспорващия (общо в размер на 36 690,49 лв.), както следва:

За данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ:

за 2010 г. в размер на 1 166,30 лв. и лихва 619,21 лв.;

за 2013 г. в размер на 8 007,58 лв. и лихва 2 280,93 лв.;

за 2014 г. в размер на 1 713,72 лв. и лихва 314,01 лв.;

За данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

за 2011 г. в размер на 5 762,85 лв. и лихва 2 736,27 лв.;

за 2012 г. в размер на 7 603,39 лв. и лихва 2 938,28 лв.;

за 2013 г. в размер на 2 761,38 лв. и лихва 786,57 лв.

ОСЪЖДА Н.А.В. с ЕГН **********, действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК ********* да заплати на Дирекция ”ОДОП” Варна при ЦУ на НАП сумата от 1 523 (хиляда петстотин двадесет и три) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от оспорването.

ОСЪЖДА Дирекция ”ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП да заплати на Н.А.В. с ЕГН **********, действащ и като ЕТ „НВ Комерс – Н.В.“ с ЕИК ********* сумата в размер на 796 (седемстотин деветдесет и шест) лева, представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и на адвокат, съразмерно на уважената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: