Решение по дело №7758/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4912
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20183110107758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  .../30.11.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

                ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на 30.11.2018  година  в състав:

 

                                               Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7758 по описа за 2018 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е образувано по предявен  иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.183, вр.чл.200 ЗЗД и чл.86, вр.чл.84 ЗЗД от ищец „****,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, «****», бул.“****, представлявано от ****,  действаща чрез пълномощник  юриск. ****срещу  ответник  Д.М.П.,  ЕГН ********** с адрес ***  за установяване вземането на кредитора по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1047/27.3.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 2004/18 г. на РС Бургас  за следните суми: 

         изискуема главница в размер на 2,838.77 лева (две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки), от които редовно падежирали главници за периода от 15.11.2017г до 15.02.2018г. вкл. в размер на 159,99 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 2678,78 лв.;

         изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 75.76 лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.10.2017 г. до 06.03.2018 г. включително;

         наказателна лихва в размер на 14,74 лв. (четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки), от които изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 3,59 лева (три лева и петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2017 г. до 21.03.2018 г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочна изискуема главница в размер на 11,15 лева (единадесет лева и петнадесет стотинки), начислена за периода от 07.03.2018 г. до 21.03.2018 г. включителноведно със

         законна лихва за забава за периода от 22.03.2018 г. до изплащане на вземането.

          Обстоятелствата от които ищецът черпи права в производството са следните:

          Твърди се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от  незаплатени  месечни вноски по договор за студентски кредит  от 03.12.2014 г. В размер на 4720 лева за заплащане на 4 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 1180.00 лева. Кредитополучателят е усвоил част от лимита в размер на 2360.00 лева. Условията и срокът за връщане на получения заем са уговорени в т.4 на договора. Същият следва да се погаси на 60 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.11.2017 г. До 15.10.2022 г. Съгласно чл.6 банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни месечни вноски. Към датата на подаване на заявлението не са заплатени вноски, включващи главница и лихва с падежни дати 15.11.2017 г., 15.12.2017 г., 15.01.2018 г., 15.02.2018 г. На 07.03.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. До кредитополучателят са изпратени писма, които са получени от него от което следва, че волеизявлението на кредитора е достигнало до него. 

         Ищецът  моли за уважаване на иска и заплащане на разноските  за исковото производство в размер на посочените в  представения списък по чл.80 ГПК.

         При условията на евентуалност в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като частично неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът моли за осъждане на ответника  да му заплати сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 03.12.2014 г., а именно: изискуема главница в размер на 2,838.77 лева (две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 75.76 лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.10.2017 г. до 06.03.2018 г. включително; наказателна лихва в размер на 14,74 лв. (четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода от 15.11.2017г. до 21.03.2018г. включително, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Заявява, че  искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава.

                   В срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.  

             В съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуален представител юрисконсулт Цветкова поддържа молбата  и моли да се уважи изцяло.

                  Ответникът, редовно уведомен за инициираното производство не се явява и не изпраща представител. Същият не представя доказателства и не изразява становище по иска.

                  Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

               По предявеният специален установителен иск на кредитора, същият носи тежестта на доказване  на твърденията си в молбата,  че е изпълнил задълженията си по договора да предаде парична сума в размер на отпуснатия  заем  на кредитополучателя,  че последният  не е заплащал месечните си задължения, съгласно погасителния план,  че е настъпил падежа за плащане на сумите и  към датата на подаване на заявлението са съществували посочените факти, обуславящи  правото му да иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  от които същият черпи права във връзка с твърденията си.

                   От твърденията на ищеца и от представените с молбата писмени доказателства съдът намира за доказани по  безспорен начин задълженията на ответника към ищеца  за процесните суми,  дължими на посоченото основание като задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за забава  по сключения между страните договор за студентски кредит № 1412010898913406 от 03.12.2014 г. за посочения период съгласно погасителен план от същата дата, който е неразделна част от договора. Налице са основанията, посочени в чл.6.2 на договора за обявяване  предсрочна изискуемост на кредита и уведомление до кредитополучателя, че същият е обявен за предсрочно изискуем от кредитора.  В подкрепа на твърденията са представените  писмени доказателства от ищеца, а именно договор за студентски  кредит от 03.12.2014 г. ведно с погасителен план към него,  извлечение от счетоводните книги, уведомление, известие за доставяне.

                 Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск  за основателен, поради което същият следва да се уважи.

                 При  изпадане  на длъжника в забава след падежа на задължението, същият  дължи на кредитора обезщетение върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД  от падежа до подаване на молбата и от подаване на молбата  до окончателното изплащане на вземането. С оглед горното основателни се явяват и  предявените  акцесорни претенции  за обезщетение за забава.

         Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

        Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявеният установителен иск  е основателен  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи.

        

        По въпроса за разноските:

        С оглед изхода на спора, на осн. чл.81 ГПК и направено  от ищеца  искане по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски за производството.               Съдът като взе предвид, че до приключване на последното  заседание ищецът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, намира, че искането по реда на чл.78 ГПК е основателно и следва да се уважи като ответникът  му заплати разноски  в размер на общо 304.95  лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк.дело № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. 

       

        Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И : 

                       

                    

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че съществува вземането на ищеца    „****,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, «****», бул.“****, представлявано от ****   от  ответника  Д.М.П.,  ЕГН ********** с адрес ***   по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1047/27.3.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 2004/18 г. на РС Бургас  за следните суми:  изискуема главница в размер на 2,838.77 (две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) лева, от които редовно падежирали главници за периода от 15.11.2017г. до 15.02.2018г. вкл. в размер на 159,99 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 2678,78 лв. ведно със  законната лихва за забава върху сумата 2838.77 лева за периода от 22.03.2018 г. до изплащане на вземането; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 75.76 (седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) лева  за периода от 15.10.2017 г. до 06.03.2018 г. включително; наказателна лихва в размер на 14,74 (четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева, от които изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 3,59 лева за периода от 15.11.2017 г. до 21.03.2018 г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочна изискуема главница в размер на 11,15 лева  за периода от 07.03.2018 г. до 21.03.2018 г., на осн.  чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.183, вр.чл.200 ЗЗД и чл.86, вр.чл.84 ЗЗД.

 

              ОСЪЖДА  Д.М.П.,  ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на „****,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, «****», бул.“****, представлявано от **** разноски за производството в размер на 304.95  /триста и четири лева и 95 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

               Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.  

 

                Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                                            Районен съдия: