МОТИВИ към Решение №
19/20.01.2016г по АНД дело № 591/15г на Районен съд - Свиленград:
Производството
по делото е по реда на гл. ХХVІІІ НПК, чл.378 и сл.
Образувано е
на основание чл.78а НК, въз основа на постановление от 24.06.2015г на
РП-Свиленград, с което е направено предложение
обвиняемият Я.И. ***, привлечен за извършено престъпление по
чл.325,ал. НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В с.з. обвиняемият -деецът
Я.А., участва в производството –лично и със свой защитник – адвокат. Не се
признава за виновен, като дава обяснения по делото, излагайки своя
фактологическа версия на случилото се, според която отрича да е отправял
заплаха към играещите малолетни, без да оспорва възпроизвеждането на изстрел във
въздуха с газ –сигнален пистолет, изяснявайки конкретните обстоятелства и причините
за използването му, в този смисъл оспорва
фактическите обстоятелства –изложени в Постановлението на РП. В процесуалното
време на последната дума моли за
справедлива присъда.
Защитникът на
обвиняемият, поддържа процесуално
становище с изрично изявление за оспорване на фактите по обвинението, така
както се твърдят от РП във внесеното постановление с предложение за приложението на чл.78аНК. По същество, поддържа доводи за недоказаност изцяло и относно всички възведени прояви на
фактическата деятелност, сочена за престъпна, интерпретирано спрямо
обществената й опасност с крайно правно съждение, деянието извършено от неговия
подзащитен да не разкрива признаците на престъплението хулиганство, по смисъла
на чл.325,ал.1 НК и доколкото нарушавало обществения ред, представлявало проява
на дребно хулиганство, наказуемо по др. ред и на др. основание. С тези
аргументи, пледира за неговото оправдаване по повдигнатото му обвинение.
РП-Свиленград, редовно
призована за с.з. не изпраща свой процесуален представител.
След съвкупна
преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Я.И.А. живеел и работил в родния си град –
Свиленград, където обитавал семейно жилище, представляващо апартамент, находящ
се на първия етаж във вход „В” на жилищен блок № 7 в кв.”Изгрев”. Към 2014г той
заемал и изпълнявал длъжност граничен
полицай в ГПУ –Свиленград към РДГП –Елхово, група 01, с месторабота ГКПП
„Капитан Андреево”. Освен служебно оръжие, обвиняемият притежавал и газов
пистолет, марка „Зораки М 906” калибър 9 мм с № 013935, който бил закупил през 2012г
от гр. Пловдив, със съответно удостоверение № 044 за собственост на
неогнестрелно оръжие –газово, издадено от „Федерал 94”ЕООД, като същото
съхранявал в дома си. След неговото
придобиване надлежно уведомил РУП-Свиленград, като въз основа на подадено
заявление и представените документи, на основание чл. 54,ал.1 и ал.4 от ЗОБВВ
Началникът на РУП му издал удостоверение
за уведомление № 269/21.02.12г. за притежанието на описания газов пистолет.
На 05..6.2014г,
около обяд, във времето между 13,30 -14 часа, обвиняемият Я.А. се намирал в
дома си и решил да легне и поспи, тъй
като предната нощ поради здравословен проблем не успял да спи, предстояло му и
да отива на работа нощна смяна. По
същото време на тревна площ пред блока,
точно под прозореца на стаята в която той почивал, навън играели децата –
малолетните свидетели С.С.П. на 10години, С.А.Р. на 9 години, Д.И.И. на 9
години и Мартин Александров Александров на 8 години, които вдигали шум, като ритали топка по стената на жилищния блок и викали.
Шумът го разбудил, пречил му и бил дразнещ, но понеже все още часът не бил дотолкова неприемлив спрямо общоприетия –обичаен
за почивка, той се въздържал да им прави забележка да пазят тишина. Играта
продължила и когато вече станало 14 часа обвиняемият А. се показал на прозореца
на стаята си и казал на децата да пазят тишина, съобщавайки им колко е часа-обедно
време и че искал да спи, а те вдигат
много шум. Тонът му бил спокоен, без да ги заплашва или да се заканва,
единствено им се скарал, с репликата
„Защо викате, неможе ли някъде др. да отидете. Някой хора искат да спят”/св.Д.И./.
Тази негова забележка, чула майка му – св. Катя Атанасова намирала се в
жилището по същото време, както и св. А.Г.-
съседка, живееща в апартамент на 2-рия етаж, която от своя страна
междувременно и преди обвиняемия, на два пъти правила забележка на играещите
деца, по същия повод – вдигането на шум, с което пречили на малкото й дете
–бебе на 7 месеца, да спи. След забележката направена от обв. Я.А., малолетните
– свидетелите С.П., Д.И., С.Р. и Мартин Александров, се преместили да играят
пред съседен вход –„Б” и за кратко около
10 минути настъпила тишина, после отново започнало ритането на топката, шума
продължил и се чували техните викове. Изнервен от безсънието си и ядосан от
това им поведение, с намерение да постигне тишина като децата спрат играта, той взел газовия си пистолет –законно
притежаван, заредил го с един халостен патрон, показал се отново на прозореца, насочил пистолета нагоре във въздуха и
произвел изстрел с него. Преди да стреля обвиняемият се огледал, за да е
сигурен че няма никой да го види и за да не бъде видяно оръжието/пистолета/ от малолетните
което предполагал, че може да ги изплаши и когато се уверил в последното,
стрелял само веднъж, нагоре във въздуха и се прибрал. Това се случва в момент,
в който децата не се намирали в непосредствена
близост, т.к. те вече се били
преместили пред съседен вход на
блока –„б”, на около 10 метра, откъдето нямали видимост към неговия прозорец,
така съотв. и той към тях. Изстрелът от газовия пистолет действително бил чут
от тях и те се стреснали, но не видели от какво или от кого е предизвикан, единствено
при обръщането си възприели затварянето на прозореца, от който преди това се
бил показал обвиняемия и ръка която държала „нещо”, а за чутия гърмеж помислили че е от пиратка. Оглеждайки се вече, при липса на
появил се пушек и мирис, едно от децата
–неустановено, изказало предположение това да е било пистолет. Изплашен от
случилото се св. С.П. казал на останалите да се прибират и си тръгнал.Качвайки
се в жилището си той разказал за случилото се на майка си –св. Х.Г., която също
чула звука-„пукот”. Др. деца – св. Д.И., С.Р. и Мартин Александров също си
тръгнали от мястото където играели, без да се прибират по домовете си, а отишли
до близък магазин. Вече по-късно, след 16 часа те се събрали отново да играят в района близо до блока. Гърмежът чули още и
св. А.Г. и св. П.П. –живущи в същия вход, като който и да е от двамата
не го свързал с изстрел от пистолет, нито видял лице което стреля. Св.А.Г.
помислила, че това е пиратка и то хвърлена от децата и чувайки го, се показала
на прозореца с намерение да им направи поредна
забележка, но пред входа няма деца и била тихо. Свидетелят П., който в този
момент отивал към гаража си, също приел че чутия звук е от пиратка, по който
повод разменил реплика с др. съсед, намиращ се в гаража си. Вече по-късно и
двамата разбрали от трети лица, че се стреляло с газов пистолет и то от
обвиняемия Я.А..
След разказаното й
от собственото й дете –св.С.П. и чутото от др. деца, св. Х.Г. сигнализира за инцидента органите на РУП
–Свиленград, като първо потърсила съдействие
и се обадила на св. З.Г. –служител на МВР която познавала и по нейна
препоръка съобщила и на дежурния по МВР, депозирала и писмено оплакване. На
местопроизшествието - указания жилищен блок
били изпратени полицейските служители –св. Д.Д. и св. Б.Х., които
открили обвиняемия Я.А. в дома му. В проведения разговор с тях, той им обяснил,
признавайки да е стрелял веднъж с газовия си пистолет, защото децата вдигали
много шум и той не можел да спи. При последвала фактическа проверка на касата
от страна на свидетелите, те констатирали липсата на 1 патрон от кутийката на газовия пистолет. Тогава, обвиняемият предал
доброволно на св. Д. това оръжие - газов пистолет „Зораки М 906” кал.9мм с № 013935, 1 бр. пълнител, 1
бр. кутия и удостоверението си за собственост на същото, за което се изготвил
протокол за приемане на ОБВВПИ/л.10 от ДП/. Тръгвайки си, полицейските
служители направили неформален оглед в тревната площ, под прозореца на
жилището, където се открила и гилза, като по делото няма данни за надлежното й
изземване, нито за приобщаването й като веществено доказателство.
Впоследствие в дома на обвиняемия се
извършила проверка на касата и начина на съхраняването на служебното му оръжие,
реализирана от св. Антон Влайков.
От събраните по
делото доказателства, в настоящата съдебна фаза на производството, не се
установи по категоричен начин, обвиняемият да е отправял заплаха към
малолетните деца – свидетелите С.П., Д.И., С.Р. и Мартин Александров, с думите
„Пръскайте се или ще гръмна някой”, както и демонстративно да е държал
пистолет, при показването си на прозореца, държейки го в ръце, което децата да
са видели.
Видно от
заключението на вещото лице извършило съдебно-балистичната експертиза №
45/25.11.14г назначена в ДП, пистолетът
– „Зораки М 906” с № 013935, кал.
9 мм е газ-сигнално оръжие, е технически
изправен и годен да произвежда изстрел.
В хода на ДП е била
назначена и съдебно –психологична експертиза, за изследване психологическото състояние
на малолетните свидетели - С.П., Д.И.И.,
С.Р. и Мартин Александров, с оглед способността им да формират реални представи
и дават правдиви показания за случилото се, както и за отражението на инцидента.
Реално обследването касае трима от малолетните, с изключение на С.Р., чийто
родител е отказал психологическата
консултация. Според даденото заключение от вещото лице –психолог, всяко от
трите деца - С.П., Д.И. и Мартин
Александров може да изгради реална
представа за случилото се на 05.06.2014г и да дава правдиви показания по
отношение на основните факти, обосновано с преценката на техния психологическия статус, посочен да е нормален и отговарящ на всички характеристики
на реалната им възраст, с типични поведения, по отношение на възприятията и
усещанията, вниманието, паметта въображението, мисленето и мотивацията. Относно
субективното отражение на инцидента, становището на експерта е случилото се да
не е оказал влияние върху настоящото всекидневие на Д.И. и Мартин Александров и не е стресогенен
фактор повлияващ тревожността им. Единствено спрямо малолетния св. С. П. е отчетен стресов фактор повлиял
ежедневието му вследствие не толкова от инцидента
на 05.06.14г, а и последвалите др. събития свързани с него – създадена ситуация
на напрежение между неговото семейство и семейството на обвиняемия, вкл.
скандали и водено дело помежду им. В аналитичната част на експертизата, вещото
лице –психолог е обсъдило разминаването в отговорите на децата във връзка със
случилото, отнесено към подробностите от инцидента, което се изяснява с
изминалото време и възможността или да са забравили или „доукрасили”, същевременно посочена е и вероятност част от
техните представи да е повлияна от мнението на възрастните около тях, както и
от фактите които са научили от представителите на полицията и на
обществеността. По отношение на св.С.П., без да се отрича способността му да
гради реални представи и дава правдиви показания за случилото се на
05.06.2014г, в експертизата се съдържа констатация, детето да се съобразява при отговорите с
присъствието на майка си, стреми да отговори на очакванията й свързани с
досъдебното производство и да не я разочарова- обяснено от психолога като
нормална поведенческа реакция на неговата възраст.
Според данните от
приетата справка за съдимост , обвиняемият Я.А. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, на основание чл.78а НК.
За така извършеното
деяние срещу Я.А. е било образувано ДП № 89/14г по описа на ОСлО при ОП
-Хасково с обвинение за престъпление по чл.325,ал. НК.След приключване на
разследването с постановление РП
предлага уличения да бъде освободен от наказателна отговорност, и на основание
чл.78а НК да му бъде наложено
административно наказание.
Изложената
фактическа обстановка, решаващият съдебен състав прие за безспорно установена и
доказана, въз основа на показания на свидетелите П.П., А.Г., Д.Д., З.Г. и
малолетните свидетели Д.И.И. и С.А.Р., отчасти и от показанията на св. Х.Г. и
св.С.П.-също малолетен, всички дадени в условия на непосредствен разпит в хода
на съдебното следствие, така също и ползваните на основание чл.378, ал.2 НПК - събрани
на ДП, надлежно приобщени на това основание, свидетелски показания на малолетния
свидетел –Мартин Александров/частично кредитирани/, св. Катя Атанасова/частично
кредитирани/, св.Б.Х., св.Антон Влайко и св.Желязко Пачов - разпитани в досъдебното
производство, както и от обясненията на обвиняемия Я.А./отчасти/ дадени пред съда в съдебната фаза на
производството. Цениха се още, за установяването на фактите и приложените
писмени доказателства приети в досъдебното производство – Протокол за приемане
на ОБВВПИ от 05.06.14г/л.10 ДП/; удостоверение за уведомление № 269/21.02.12г;
удостоверение № 44/10.02.12г за собственост на неогнестрелно оръжие; справка за
съдимост, характеристична справка; декларация за семейно, материланоположение и
имотно състояние; кадрова справка на обвиняемия;социални доклади; както и
заключенията по съдебно –балистичната експертиза и заключението по съдебно –психологичната експертиза.
Изброените се приобщиха към
доказателствената съвкпуност по реда на чл.378,ал.2 НПК,във вр.чл.283 НПК.
Заключенията по всяка от експертизите
съдът кредитира изцяло, като обективно и
компетентно дадено, същите и не се оспориха от страните.
Съдът оцени изцяло с
доверие и прие да кредитира, свидетелските показания събрани на съдебното
следствие, чрез непосредствен разпит на
свидетелите - А.Г., П.П., Д.Д., З.Г. и малолетните Д.И. и С.Р.. Същите са
безпротиворечиви, логически -последователно свързани, правдиво звучащи,
съдържат достатъчна конкретика за фактите, както и взаимно се допълват,
доколкото лицата свидетелстват за различни моменти от случилото се,
възпроизвеждайки непосредствените си лични възприятия, действия и впечатления,
като досежно самия инцидент –преки, първично формирани са тези на св.Р., И., Г.
и П.,присъствали на мястото. Докато св.Г. и Д., за някои от обстоятелствата са
изградили производно представите си, въз основа на разказаното им от участниците в същия, по повод изпълнението на техни служебни
задължения като служители в РУП. С
изключение на малолетните свидетели – очевидци, за останалите посочени не са
налице индиции за предубеденост, тъй като те са трети лица, незаинтересовани от
изхода на делото, няма данни да съществуващи особени отношения с обвиняемия,
които да повлияват достоверността на съобщената информация, в този смисъл и се
счетоха за добросъвестно дадени. Същевременно в техните показания не се
констатираха несъответствия досежно основните съществени фактически
обстоятелства, с дадените при разпита им
в ДП. Относно показанията на малолетните свидетели Д.И. и С.Р./разпитани в
присъствието на родител и на педагог/,
съдът отдаде приоритет на дадените в съдебната фаза –непосредствено събрани
чрез разпита им, като кредитира именно
последните, считайки ги за по-пълноценни
и в по-голяма степен съответстващи на обективната действителност, доколкото/като
пресъздаващи запазения траен, чист спомен със съществените и значими за тях
факти от случилото се, поради това останал
съхранен в съзнанието им, без обремененост с емоционални настроения и влияния,
респ.външни внушения, отчитайки и
депозирането им в една вече по-спокойна обстановка, след изминало известно
време и отшумяло дори общественото отразяване на събитието. И независимо от
изтеклия времеви период, с оглед тяхната
ранна, крехка възраст и ненатоварена памет,
то не би могло да повлияе радикално на спомените с изменения или промяна на запаметеното
събитие. Поради това, за съда не
възникват съмнение, че разказаното от малолетните свидетели при разпитите им в
о.с.з. отразява обективно и правдоподобно случилото се, така както те са го
възприели и оценили в момента, когато е станало. За тази си преценка, съдебният
състав се основава на изграденото пряко впечатление от личността на свидетелите,
взе се предвид и заключението по съдебно-психологичната експертиза извършена в
ДП на малолетните лица- свидетели, потвърдила способността им да дават правдиви
показания, от др. страна – неизключваща
вероятността техните представи,
конкретно за случилото се да е повлияна от мнението на възрастните около тях,
както и от фактите, които са научили от представителите на полицията и на
обществеността, а данни да последното се индицират от материалите, находящи се
в ДП.
Съобразно
допустимата процесуална възможност по чл.378,ал.2 НПК, съдът цени и приобщените, чрез прочитането им показания
на свидетелите Мартин Александров – малолетен, Катя А. –майка на обвиняемия и Б.Х.,
Антон Влайков и Желязко Пачов - полицай от РУП, дадени в ДП и обективирани в
съответните протоколи за разпит. От кръга на тези гласни доказателствени
средства, с оглед констатирани частични
несъответствия критика се налага
единствено за показанията на първите двама. Конкретно за малолетния св.Мартин
Александров, неговите показания дадени пред разследващия орган на 27.10.14г, не
се кредитираха в частта на твърдението да е чул обвиняемия да казва „Пръскайте
се или ще гръмна някой”, тъй като се явяват в противоречие с показанията на св.А.Г.
и тези на мамолетните свидетели Д.И. и Ст.Р., които поради присъствието си на
мястото - в една или др. форма, и лично
са възприели конкретното изявление на Я.А.
и неговото съдържание, но никой от тях не дава сведения за подобни думи,
отричат отправянето на някаква закана, обратно описват по др. начин направената
забележка. Така според св.А.Г., тя чула
обвиняемия да им казва”че е обяд, че вдигат много шум и че иска да спи”, без изказването „че ще стреля или гърми”,
която си категоричност и субективно убеждение изяснява, със своите последващи
реакции при чуването на гърмежа. Аналогични са и твърденията на Д.И., описал
изказаното към тях от обвиняемия: ”скара ни се, каза:Защо викате, не можете ли някъде
др. да отидете. Някои хора искат да спят”….”Аз не съм чул този човек да отправя
някаква закана към нас, само да са махаме от там….”, докато св.С.Р. най-общо
поддържа да им е била направена забележка, но не си спомнял каква точно. Оценени
в съвкупността си при взаимната им подкрепеност и еднозначни за естеството и
съдържанието на направената забележка, при отчитане факта св.А.Г. да се явява
независим източник на информация, техните показания се очертават за
по-достоверни спрямо тези на малолетния М.Александров и ги компрометират досежно конкретното му твърдение. Поради
това, съдът не даде вяра на показанията на св.М.Александров като не ги
възприема единствено в тази им част, докато в останалата доколкото
кореспондират и не се опровергават от др. събрани доказателства по делото, те
се цениха с доверие. Съждението за правдоподобността им, кореспондира и със
заключението по съдебно-психологичната експертиза.
Анализирайки
показанията на св.Катя Атанасова- майка на обвиняемия, съдът не намери
основания да счита същите за тенденциозно ориентирани в тяхната цялост,
независимо от близката им родствена
връзка, отчитайки констатирано
несъответствие само за определен факт, между казаното от нея и данните
съдържими се в др. гласни доказателствени средства кредитирани от съдебния
състав, а именно да не е чула изстрел на инкриминираната дата. Това й твърдение
остава изолирано и е в противоречие с останалите свидетелски показания, поддържали да са чули
този звук от различни места на които са се намирали в жилищния блок и около него, от друга страна и с безспорното
обстоятелство тя да се е намирала в дома си по време на инцидента. Др. дадени
от нея сведения, в частност за присъствието й в жилището, за вдигания шум от играещите
навън деца и направената към тях
забележка от синът й - обвиняемия, говорейки им спокойно, показанията на св.
Катя Атанасова са в корелация с др. гласни източници, които не ги опровергават
по какъвто и да е начин, от тук
обосновават правдоподобността им, с
оглед което следва да им бъде дадена вяра, в тази им част, като единствено
досежно гореобсъденото твърдение съдът не ги кредитира с доверие. Съобразно
изложената интерпретация, с частична критика, съдът възприема отчасти и даде
вяра на нейните показания, в частта им – неопровергана и кореспондираща с
останалите свидетелски показания от обсъжданата група.
Съдебният състав възприема изцяло, като
правдиви и непредубедени , кореспондиращи с останалите доказателства, показанията
дадени от свидетелите – Б.Х., Антон Влайков и Ж.-Пачов, съобразно
обстоятелствата за които те свидетелстват, свързани с извършени от тях действия
в служебното им качество – полицаи от РУП във връзка с инцидента. Показанията на
Влайков и Пачов, обаче не допринасят съществено за изясняване на фактите от
предмета на доказване, относими са косвено, тъй като първият е извършил
проверка за начина на съхранение на служебното оръжие от обвиняемия, а Пачов –
оперативни действия, отделно неговите показания относно инцидента са изцяло
производни, формирани от вече събраните материали по образувана полицейска
проверка и жалбата подадена в РУП.
Никой от обсъдените
до тук, групи свидетели не е възприел лично и не е видял непосредствено обвиняемия
да държи газовия пистолет, включително и в момента когато е възпроизвел изстрела
с него, единствено чули силен гърмеж са св. А.Г., П.П. и малолетните св. Д.И., С.Р.,
Мартин Александров, като отново всички първоначално са го оприличили на звук от
хвърлена пиратка.А за употреба на пистолет изказало се предположение между децата
– малолетните свидетели, както уточнява в показанията си св.Д.И., след като не
видели пушек и мирис. В неговите показания, така и тези на др. двама малолетни
/св.Р. и Александров- в кредитираната им част, разпит л.5-от ДП/ не се съдържат
изобщо фактически данни да са видели
оръжието, нито то да е било насочено към тях, в който и да е момент от
развилите се събития, което кореспондира
и с установеното от разпита на св. Д.И. фактическо обстоятелство - от мястото,
където са се намирали и играели в момента на изстрела, да не е имало видимост
към прозореца на обвиняемия. В показанията си същият свидетел изяснява
забележката отправена към тях от обвиняемия, възпроизвеждайки конкретно изразите –„ Защо викате, не можете ли някъде
др. да отидете. Някои хора искат да спят”, като за заплаха към тях, с реплики или др.
действия, не съобщава в показанията и св. С.Р.. В тази насока показанията на
двамата кореспондират и са в пълно
съответствие с показанията на св. А.Г. –непосредствено чула съдържанието на
забележката направена от обвиняемия. Същите косвено се потвърждават и от
показанията на св. З.Г., които макар и производни, вторично формирани се
основават на непосредствените й впечатления и разказаното й от самите деца –
посочените малолетни свидетели и св.С.П., при проведените от нея беседи с тях
по повод случилото се, в кратко време след инцидента и в кръга на службата й.
Последната в разпита си в о.с.з. ,
възпроизвежда техният обобщен разказ, в следния смисъл:”чули шум,бум,тряс …” помислили,
че някой хвърля бомбички по тях тъй като нарушавали обедното време за почивка,
но обръщайки се видели на първия етаж едни батко, който ”скорострелно затворил
прозореца и държал в ръката си нещо”/Протокол с.з.02.12.15г,л.66 от делото/,
наред с което свидетелката уточнява
къде е открила децата - навън в
квартала, играещи в затворено помещение до заведение, споделя и при тази среща
да не е направила преценка те да са били изплашени. На тези гласни
доказателствени средства, на които съдебният състав даде вяра, съобразно
направената правна интерпретация с частично кредитиране на показанията на
малолетния св.М.Александров и на св.Катя Атанасова, а за всички останали
изброени – изцяло, за което вече се изложиха правни съображения по –горе в
настоящите мотиви, като въз основа на същите след съвкупното им обсъждане се изведоха
фактическите констатации за извършените конкретни действия и прояви на нарушителя –обвиняем,
тяхната изпълнителната форма, за времето, мястото на осъществяването им.
Съдът прие да
кредитира само отчасти показанията на св. Х.Г. и малолетния св. С.П. – неин
син, относно обстоятелствата за които кореспондират с останалите доказателствени
средства, оценени с доверие. В една своя
част обаче, те остават изолирани и не се подкрепят убедително, дори пряко се
опровергават от др.свидетелските показания и съдържимите се в тях факти, които съдът кредитира. От др. страна, като
релевантно във връзка тяхната преценка за достоверност, съдът отчита
обстоятелството за родството между тези двама свидетели, както и влошените личностни взаимоотношения между
тяхното семейство и това на обвиняемия, съществуващи понастоящем, изнесено в показанията
на св. А.Г., което сочи предпоставка за предубедеността на св. Хр.Г. и св. С.П.,
от тук и предпоставя критичния им анализ. След съпоставката им с останалите
гласни доказателства за техните показания не се констатират противоречия
единствено относно времето и мястото на събитието, за чутия гърмеж и произведен
изстрел от обвиняемия. Но в др. част, обаче
констатациите на съда са точно обратни, като заявеното от тези двама свидетелите от една страна се
опровергава от останалите доказателствени средства и съдържимите се в тях
доказателствени факти, а от друга и не звучи правдоподобно. Така, в частта на
твърденията им обвиняемият да е държал
пистолет в момента когато направил забележа на децата да пазят тишина, а за св.
П. и относно съдържанието на изказаната реплика и отправената заплаха „ще
гръмна някой”, както и за заявеното от него - лично е да видял в ръката на
обвиняемия пистолет, свидетелски
показания на св.Ст.П. и Хр.Г., съдът не възприема с доверие. Конкретното
съображение е, че те остават изолирани и са в противоречие с казаното от др.
свидетели, на чийто се даде вяра, допълнително в показанията на малолетния свидетел
/П./ се констатира вътрешно несъответствие,
доколкото в разпита си той е заявил, че в момента на чуването на гърмежа е бил
с гръб към прозореца на жилището на обвиняемия, поради което няма как да е
видял пистолета в ръцете му, спорна
изобщо е и видимостта от мястото където са играли децата, същевременно изказва
се предположение за тях „ сигурно и др. са го видели, защото всички се
обърнахме”. От друга страна, играещите с него деца -св. Д.И. и Ст.Русенов също не са видели
оръжие – пистолета в ръцете на обвиняемия, първият уточнил и че от мястото на
играта им не са имали изобщо видимост към прозореца на жилището на обвиняемия. Относно репликата отправена към тях,
показанията на св.П. също не съответстват и противоречат, както на изнесеното в
твърденията на останалите деца, посочили забележката да е била за това да пазят
тишина, едновременно с което и пряко се
опровергават от показанията на св. А.Г., която непосредствено е чула изявлението
на обвиняемия Я.А. към децата, като е категорична за това, че казаното от него
не включвало заплаха, че ще стреля с пистолет. В тази насока са и показанията на св. З.
Гечева/инспектор ДПС/, които макар и вторично формирани въз основа на
разказаното й от децата, в проведените беседи с тях, почти веднага след
случилото се, като същата при разпита си
не дава сведения някое от тях да й е съобщил конкретно да е видял пистолет в
ръцете на обвиняемия. Поради това, съдът намира, че показанията на св. П., в
обсъжданата им част не звучат правдоподобно и достоверно. Освен противоречивостта им, те са и нелогични
и необясними от позиция на обичайната житейска логика, доколкото нормалната
житейска реакция особено и според възрастта на свидетелите-малолетни деца, в
ситуация виждайки оръжие в ръцете на възрастен ако действително така се е
случило, би била те веднага да се
разпръснат и избягат от мястото, а не само да се преместят и то отново в близост, както се установи по
делото. Що се отнася до показанията на Хр.Г. те са изцяло производно-косвено
изградени за коментираните факти, извън чутия гърмеж, почиват основно на
казаното й от сина й - малолетния св. С.П. и в контекста на частичното им
компрометиране на последните, реципрочно дискредитира се достоверността на
изнесената от нея вверсия, в тази част. В този смисъл, твърдения на св.П. и св.Х.Г.,
че обвиняемият е държал пистолет и го е насочвал към децата, заплашвал и че ще
гръмне с него са в пълно противоречие с показанията на др. свидетели –очевидци/А.Г.,
Д.И. и Ст.Русенов/, както и на останалите свидетели, чийто показания се
кредитираха. Поради това и същите не се възприеха с доверие в тази им част и се
изключиха от доказателственото осъждане. Допълнително съображение в подкрепа на
направената преценката относно показанията на св.Ст.П. се изведоха и от
съдебно-психиатричната експертиза, в която
действително, без да се отрича способността му да формира реални
представи и дава правдиви показания за тях, вещото лице сочи, че детето се
стреми да отговори на очакванията на майка си, свързани с ДП и да не я
разочарова, наред с което се изяснява стресогенния фактор за него да е свързан с
последващи събития.
Интрепирани така,
съобразно изложените правни аргументи, с частично кредитиране на показанията на
св. Ст.П. и Х.Г., гласните доказателства
не са противоречиви, кореспондират и с писмените доказателствени средства и
конкретно тези от тях пряко относими към предмета на доказване. Въз основа на
тази доказателствена основана при съвкупна преценка, недоказано остана
фактическото твърдения за отправена заплаха от обвиняемия към малолетните деца
играещи пред блока с думите „Пръскайте се или ще гръмна някой”, както и да им е
демонстрирал пистолет, показвайки се на
прозореца държейки го в ръце, което децата да си видели.
Кредитираха се
изцяло, с доверие от съда обясненията на дееца - обвиняемия Я.А., които са
логично последователни, кореспондират и са в съответствие със свидетелските показания
оценени с доверие, който са формирали впечатления от различни моменти на случилите
се събития. В частност с тези на св. А.Г. и
св.П., както и са в пълно съответствие и с показанията на малолетните
–очевидци Д.И., С. Русенов и Мартин Александров. Обясненията на обвиняемия
кореспондират и с показанията на полицейските служители – Д.Д. и З.Г., така и Б.Х.,
отчасти и с тези на св.К.Атанасова. Доколкото в неговите обяснения се съдържа
признание за неизгодния факт на възпроизведения изстрел със собствения му
законно притежаван газов пистолет, в
която насока са еднозначни всички останали гласни доказателства, макар и
косвени, то липсват основания изложената фактологическа версия от обвиняемия да
се третира като негова защитна позиция по делото.
При тази фактическа
обстановка съдът е мотивиран да приеме
от правна страна следното:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е НЕОСНОВАТЕЛНО, т.к. не е налице първата от
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а именно да е
осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което следва да се
ангажира наказателната отговорност на дееца. Съставът на престъплението, за
което Я.А. е привлечен да отговаря и който е приет за осъществен в
постановлението за прекратяване на наказателното производство с предложение за
освобождаване на уличения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е този
по чл. 325,ал.1 НК -хулиганство. Поддържаното фактическо обвинение е за това,
че на 05.06.14г в гр. Свиленград пред
блок № 7 в ж-к „Изгрев” извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като произвел
изстрел във въздуха с газ сигнално оръжие Зораки М 906” с фабр.№ 013935, кал. 9 мм и отправил заплаха към играещите пред блока
малолетни лица – С.П. на 10г, С.Р. на 9 г. ;Д.И. на 9 г и Мартин Александров на
8 г, с израза „Пръскайте се или ще гръмна някой”.
На първо място в
хода на проведеното съдебно следствие не се потвърдиха част от фактите,
изложени в постановлението на прокурора, като изцяло недоказано по изискуемия
беезспорен начин остана фактическото твърдения за отправена конкретна заплаха
към мамолетните лица, играещи пред блока. Същевременно анализът на събраните по
делото доказателства не сочат на осъществено от обективна и субективна страна
престъпно деяние по чл.325,ал.1 НК. Според решаващата съдебна инстанция, не са
налице кумулативно изискуемите се от материалната норма
предпоставки за да се квалифицират действията на обвиняемия Я.А. като хулиганство по смисъла на
чл. 325 ал.1 от НК. За да е осъществен
от обективна страна, съставът на посоченото престъпление, следва да са налице
кумулативно прояви, или действия на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото/последното
специален мотив/. Първото се изразява в брутална демонстрация против установени
ред и съществено засягане нормите на нравствеността, докато относно хулиганския
мотив се съди по това, че действията се извършват без смислена причина и се
обясняват само и единствено като открита демонстрация на незачитане –цялостно
на установения ред, обществен и правов и на нормите на морала, свързани със
общуването в социума и нормално функциониране на обществото. В този контекст, за да е налице хулиганство по смисъла на материалния наказателен закон, следва да съществува обективно несъответствие на извършеното с
установения обществен ред от една страна, а от друга с действията си дееца да
демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му функциониране и съществуване. Именно тази демонстративна
,провокираща непристойност на действията на дееца характеризира тези действия
като посегателство върху обществения ред. От субективна страна дали е
налице състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325 ал.1 НК или
на друго престъпление или простъпка ,се определя и извежда от съдържанието, направлението на умисъла на
дееца, мотивите и
целта на извършените от него активни действия, дезорганизиращи в една или
друга степен нормалните, съответстващи
на правилата взаимоотношения в обществото. Хулиганският мотив,който е
водещ и задължителен елемент от субективния състав на престъплението по чл. 325
ал.1 от НК е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към
обществото и неговите порядки и в частност да противопостави себе си на
общоприетите правила за приличие. Действително,
установено по делото е изпълнително деяние на обвиняемия Я.А., изразило се във възпроизведен изстрел с газов
пистолет, но анализът на останалите установени факти, сочи че той безспорно е движен от строго личен мотив, провокиран от
вдигания шум при играта на малолетните
лица и ританата от тях топка по стената на блока, по този начин и неспазването
на обичайното време за пазене на тишина
в обедните часове за отдих и почивка на гражданите, за което и отправил
забележка към тях, в случая зачетена от децата за много кратко време, след
което отново започнали да вдигат шум и врява. Няма доказателства, които да разкриват, че действията на подсъдимия са
насочени към демонстрация на незачитане на установените правила и обществените
порядки като цяло. Движен от личен мотив и ядосан
от поведението на свидетелите С.П., Д.И. , С.Р. и Мартин Александров, предизвикан и
от възобновения от тях шум – викове при играта им, обв. А.
предприема и произвеждането на изстрел с газов сигнален пистолет като оръжието
не е насочено нито към някое от децата, нито към
друго лице, а е възпроизведен с насочено нагоре оръжие. В този смисъл,
предвид мястото от където е стрелял, положението на оръжието, местоположението
на децата, както и създалата се ситуация
на конфронтация, поради неспазване режима на почивка, между него и малолетните
лица, конкретната му проява не се очертава
като такава, с поведението си той да е целял да наруши обществените порядки
и да се демонстрира явно и грубо неуважение към обществото. Липсват
доказателства по делото, от които да се направи подобен извод, доколкото
поведението на обв. Я.А. е предизвикано от чисто личен мотив, а възникналото
пререкание и конфликт се потвърждават в показанията на св. А.Г., К.Атанасова, Д.И.,
С. Русенов и Мартин Александров, косвено и от показанията на З.Г.. Безспорно
това му действие е непристойно и
неприемливо, т..к. не е съобразено с
формите и средствата на обичайното общуване в социума и дължимото зачитане на
чуждата личност, но това му поведение не е било насочено като себеизява за
противоставяне на обществото като цяло или срещу установения ред, който. В този
смисъл същата не изразява неуважение към обществото, което да е явно и да не
буди съмнение. С оглед това, конкретната му проява не се очертава с онази
висока обществена опасност, изискуема за
престъпление, нито се доказа намерение на А. да демонстрира антиобществената си
проява по начин, че да наруши нечия сигурност или спокойствието на гражданите и
да скандализира др. лица, както и да покаже пълно пренебрежение към установения
обществен и правов ред, в демонстрация на явното му погазване и грубо
нарушаване. Не е налице съществено засягане на принципите на обществото и в
аспекта на създадени дезорганизация, смут или тревожна обстановка, обсъдено на плоскостта и на реакцията на
играещите деца, от които само едно след чуването на гърмежа се е прибрало в
дома си. Разграничителните критерии между дребното
хулиганство и престъплението по чл. 325 ал.1 НК се изразяват в степента на
обществена опасност на деянието
и дееца, съотв. засягането на обществения ред и порядки. В случая, няма спор, както вече се посочи, несъмнено поведението на обвиняемия Я.А. - произвел изстрел с газово
сигнално оръжие от прозореца на жилищния блок в който живее, в обедните часове на деня е морално укоримо и абсолютно
неприемливо като надхвърлящо обичайните норми на общуване, но това действие разкрива
ниска степен на обществена опасност, която в комбинация с ниската степен на
обществена опасност на дееца и личния му мотив води до извод за проява на
дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. И това е така,
доколкото тази му активна деятелност, в
проявлението си не се отличава с бруталност
и явно и грубо неуважение към обществото и в частност –открита демонстрация
на сила или да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да
прояви издевателство с грубо погазване на установения порядък в държавата и
явно незачитане на същия или неуважение
към човешката личност. Извършено е било еднократно действие, инцидентно,
кратковременно, предизвикано от личен мотив, при отсъствие в близост на др.
физически лица. Ето защо, съобразно доказателствата и установените
обстоятелства, съдът намира, че подсъдимият не е целял публичност и явна
демонстрация на грубо нарушаване на обществения ред с пълно пренебрежение на порядките
и нормите на нравствеността, определящи поведението на хората в обществото,
както и изразяване на открито неуважение към спокойствието и сигурността на
околните и правата на личността. Отделно от това в момента на инцидента
деятелността му, макар и публична -
станала достояние на трети лица, не е била възприета като застрашаваща, нито с нея е създал тревожна обстановка, смут
сред живущите наоколо, нито пък трайно
безспокойство у играещите деца, до подобен резултат същата обективно не е
довела в конкретиката на казуса, според изяснената моментна реакция на децата.
От тук липсва основание, да се счита, че обвиняемият Я.Анастасов с инкриминираното си поведение и
конкретната проява е застрашил
основаните на нравствеността обществени отношения и афиширал неуважение
към обществото и редът по който функционира.В този смисъл,следва да се приеме,
че извършеното от обвиняемия не представлява деяние с висока степен на
обществена опасност, необходима за да се квалифицира за престъпно, по смисъла
на чл.325,ал.1 НК. Безспорно
се касае за неприемливо и нарушаващо общественото спокойствие на гражданите и
обществения ред деяние от страна на обвиняемия, което обаче поради по- ниската си степен
на обществена опасност и личен мотив следва да се квалифицира като дребно
хулиганство.
Извън аргумента, за
отсъствие на обективен признак, същевременно, в случая не е налице и
субективния елемент от състава на престъплението по чл.325,ал.1 НК. Като от
доказателствата по делото, не може да се обоснове умисъл, в която и да е от
възможните две форми –пряк или
евентуален такъв. Обективираните действия
на обвиняемия не разкриват явна демонстрация на незачитане на
обществения ред и спокойствието, действително проявата му е непристойна и той е
съзнавал последното и че тя не отговаря на допустимите и приетите за общуването в социума и
междуличностните взаимоотношения, но и не целял, чрез нея постигането на явно
противопоставяне на правопорядъка и правилата и нормите за поведението в
обществото, в израз на пълно пренебрежение към тях, към спокойствието и
сигурността на околните, като се иска –пряко или косвено настъпването на тази общественоопасна
последица - нарушаването на установения
обществен ред и скандализиране обществото, които и да са били съзнавани и
предвиждани. Формираната в съзнанието му мотивация за действията му, даването на израз на негативните чувства с
конкретната проява и обстановката в която това се е случило и начина, изяснени
по делото, обсъдено ведно с предхождащата междуличностна конфронтация и пренебрегване
молбата му да не се нарушава, оглеждането в близост да няма хора, изключват не само пряко целено, но и допускано като съпътстващ резултат от поведението му,
едновременно с това да демонстрира и своето неуважение към обществото, явно предизвикателното
си отношение към обществения ред и морал, поради което липсва хулигански мотив в действията
му.Последният вече се посочи е задължителен елемент от състава на
престъплението, състои се в стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо
неуважение към обществото , в, в частност да противопостави себе си на
общоприетите правила на приличие. В контекста на изложеното, съдът намира, че
извършеното от обв.А., макар и непристойно, по своето съдържание не е било
насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, с което се обосновава и субективната несъставомерност на
деянието
След като това е така и по делото не
се доказаха по несъмнен начин
обективните и субективни признаци на престъпното деяние, по чл.325,ал.1 НК, така както са фактически
очертани в постановлението на РП за освобождаване от наказателна
отговорност и като следствие от това не може да се обоснове и ангажирането на
административнонаказателната отговорността на обв. Я.А., на основание чл.78а НК
, поради което и същият следва да бъде оправдан по настоящото обвинение,
съобразно специалното правило на чл.378,ал.4,т. НПК. Възприетото разрешение и
квалифицирането на проявата му като дребно хулиганство, не обуславят различен
правен резултат и др. процесуални действия, предвид обвързващите разясненията дадени в т.2 от ТР №
3/22.12.15г на ОСНК на ВКС.
Водим от изложеното,
съдът постанови решението си.
Районен
съдия: