РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Троян, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Иванова Административно наказателно
дело № 20244340200349 по описа за 2024 година
за да се произнесе – съобрази:
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0359-000430/21.11.2024
г. на Началник сектор в ОДМВР Ловеч, РУ - Троян, с което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на М. С. И. е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което наказателното
постановление като незаконосъобразно бъде отменено. Излага твърдения, че
наказващия орган е излязъл извън правомощията си, като му е наложил
наказание, несъответстващо на законовата разпоредба.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител – адв.М. Д. от АК – Ловеч,
която поддържа жалбата. По съществото на спора изразява становище, че не
оспорва фактите и обстоятелствата по делото, не оспорва фактическата
обстановка и показанията на дрегера, а единственото възражение е по
отношение приложението на материалния закон във връзка с размера на
наказанието.
Началник сектор в РУ Троян при ОДМВР Ловеч М. И. Б., редовно
призован, не се явява в с.з. и не се представлява. В Становище рег.№359р-
22530 от 20.12.2024 година към жалбата е направено искане обжалваното НП
да бъде потвърдено.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян,
редовно призована, в с.з. не се явява представител и не е взето отношение по
жалбата.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото писмени доказателства, от обясненията на
жалбоподателя и от показанията на разпитаните свидетели Ц. П. Х. и М. В. М.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.11.2024г., свидетелите Ц. Х. и М. М. – служители на РУ – Троян
били нощна смяна и осъществявали контрол на територията на с. Старо село,
общ. Троян. Около 22.15 часа спрели за проверка МПС, марка „БМВ Х5“ с рег.
№ ***. След направена справка свидетелите установили, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Поканили водачът на автомобила да даде проба за
алкохол и уредът отчел 0.98 промила, за което на жалбоподателя били
съставени два акта. Веднага след тази констатация, на водача бил издаден
талон за медицинско изследване с бланков номер 142608. По време на
проверката жалбоподателя И. заявил, че приема показанията на уреда.
С оглед направените от свидетелите Х. и М. констатации, на
жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение № GА1224043/ 10.11.2024година.
Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св. Ц. П.
Х. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.
автоконтрольор в ОДМВР-Ловеч, РУ – Троян в присъсътвието на
жалбоподателят. При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил
възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на
жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на
1000-хиляда хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24- двадесет и четири месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от същия закон.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия, съгласно
разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или
лишили жалбоподателя от право на защита. Обжалваното НП е издадено от
упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и у-ние №9650/24.08.2018г. на Директора на
ОДМВР Ловеч, поради което издалото НП лице е компетентно.
Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения, с оглед длъжностното качество
на актосъставителя/мл. Автоконтрольор при РУ – Троян, ОДМВР Ловеч/.
Издаденият АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно
чл.42-43 от ЗАНН, налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН,
въз основа на който е издадено.
Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57
от ЗАНН, като са спазени и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН
и за издаване на НП.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
2
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Деянието, за което е била ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, за това, че на 10.11.2024г. в 22.15 часа в с. Старо село, общ.Троян, ул.
„Централна“ , като водач на товарен автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№*** с
посока на движение от центъра на селото към с. Голяма Желязна управлява
описания по горе автомобил, собственост на А.Е.С. – Е. от гр.Варна след
употреба на алкохол. Жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство
Дрегер 7510, с фабр. № ARNJ -0026, дисплея на който отчел 0,98
промила алкохол в издишания въздух. Издаден му е бил талон за медицинско
изследване №142608. Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е видно,
че „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. Това нарушение е
наказуемо съобразно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съобразно който
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.“. Това изискване на закона явно не е било изпълнено от водача –
жалб. И..
От разпита на свидетелите при проверката - актосъставителя и
свидетелят по акта е безспорно установено, че жалбоподателя е управлявал
МПС-то си след употреба на алкохол, установено с техническо средство,
чиито показания е приел, като дори не се е възползвал от издадения му талон
за даване на кръв и не е дал такава, което обстоятелство не се оспорва от И., с
оглед заявеното от процесуалния му представител в проведеното на
23.01.2025г. открито съдебно заседание.
Безспорно се установи, че административното нарушение е извършено
виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал
извършването на деянието, съзнал е неговият общественоопасен характер,
изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които са свързани с
безопасното движение по пътищата и гарантират неприкосвеността на
живота, здравето и собствеността на гражданите при осъществяване на
транспортната дейност, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
неговото извършване.
Административнонаказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която имплицитно препраща към
визираната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП абсолютна забрана към водачите да
управляват МПС след употреба на алкохол.
Разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП е административно наказателна и
материално правна по своя характер норма, тъй като съдържа задължение за
водачите в хипотезата си, която се извлича от нейната диспозиция – от
описанието на изпълнително деяние, което противоречи на изискуемото
поведение и санкция- предвидените две кумулативни административни
наказания. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната
3
хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е следното:
водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух.
Осъществяването на изпълнителното деяние представлява основание за
ангажиране на административно наказателната отговорност за нарушение на
чл.174 ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай, в НП е цитирана разпоредбата на
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която, при установена концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
законодателят е предвидил наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева.
Съдът счита, че кумулативно наложените административни наказания
"глоба" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца не са определени в рамките на
разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда наказания в
абсолютен размер, при концентрация на алкохол над 0.8 до 1.2 , вкл.
Наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца по реда на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е в размер,
който се явява неправилно определен от АНО, тъй като не са изложени
никакви доводи защо приема да бъде наложено наказание над максималния
определен от законодателя спрямо нарушителя. В този смисъл, настоящия
съдебен състав намира, че изводите, направени от
АНО не са правилни и законосъобразни, тъй като при определяне размера на
наложеното наказание, административно наказващия орган не е съобразил
материално правна разпоредба на ЗДвП, както и разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, съгласно която, при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че адекватното наказание в
случая е в предвидения от закона максимум и обжалваното НП следва да бъде
изменено в тази му част, съобразно нормата на чл.63, ал.2, т.4 във вр.с чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН, като наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършеното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП бъде намалена на 12-дванадесет месеца лишаване от право да
управлява МПС, което е максималния размер предвиден в хипотезата на
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Налагането на санкция в размер, надвишаващ
максималния предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв начин от АНО и
се явява незаконосъобразно.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение по
чл.5, ал.3, т.1от ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, имайки предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП,
ограничаваща императивно приложното поле на посочения материалноправен
институт, считано от 23.12.2021година.
По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
4
такива има въззиваемата страна.
В случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в
настоящото производство, предвид което такива не следва да й бъдат
присъдени.
С оглед изхода на делото, М. С. И. следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на РС-Троян сторените по делото разноски в
размер на 7.00 – седем лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0359-
000430/21.11.2024година на Началник сектор в ОДМВР Ловеч, РУ - Троян,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на М. С. И.,
ЕГН ********** от с. *** е наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание - лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Наказателно постановление № 24-
0359-000430/21.11.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР Ловеч, РУ – Троян,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на М. С. И.,
ЕГН ********** от с. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 / хиляда/ лева, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН ********** от с. *** да заплати в полза на
държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 7.00 – седем лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Ловеч на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5