РЕШЕНИЕ
№ 2363
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 579152-F-
596275/26.05.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, с което
на Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ........., е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.
Жалбоподателят Б. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като незаконосъобразно. По същество не оспорва
нарушението, излагайки единствено доводи за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноските по
делото. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, в
1
съдебно заседание се представлява от гл. юрк. М.Д.а, която пледира съда да
отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъбразно.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното НП е издадено във връзка с извършена от служители на
ТД НАП - Пловдив, сред които и св. В. Т. П., на длъжност „инспектор по
приходите“, проверка на жалбоподателя Б., в качеството му на управител на
„Б.П.“ ООД, ЕИК ********* – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на Търговския закон /ТЗ/. В хода на проверката било установено, че
същият, в посоченото по-горе качество, въпреки че е бил задължен, не е
публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, като го заяви за вписване
и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на
следващата година, т. е. до 30.09.2020г. /съгласно §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците/.
Установено било, че търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетния период 2019г., видно от подадената ТД на НАП – Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0867912/
19.02.2020г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
Контролните органи приели, че деянието представлява нарушение по
чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./
Нарушението било извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като
същото било установено на 14.12.2020г. – датата, на която НАП била
уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо вх. № 12-00-
2
353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 04-
01-208/05.02.2021г.
До жалбоподателя Б. била изпратена нарочна покана с изх. № 94-00-
1260-439/17.02.2021г. на ТД НАП – Пловдив, за да се яви за съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ във връзка с
констатираното нарушение. Поканата била получена на 23.02.2021г.
ГФО на дружеството за 2019г. бил заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 26.02.2021г
С оглед направените констатации, св. П. съставила срещу Б.Б. АУАН №
F596275/02.03.2021г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
който се запознал със съдържанието му и го подписал с възражение.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на Б.Б., на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16
ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
преписката писмени доказателства - АУАН № F596275/02.03.2021г., покана с
изх. № 94-00-1260-439/17.02.2021г. на ТД НАП – Пловдив, Заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020г. на Министъра на Министерство на финансите, както и от
гласните доказателства - показанията на актосъставителя В. Т. П., която
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Заявява, че процесният акт е съставен срещу управителя на дружеството за
това, че не е публикувал ГФО като го заяви за вписване и представи за
обявяване в законоустановения срок. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и логични, съответни на приетите
и приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
3
Съдът приема за безспорно установено от обективна и субективна
страна извършено от Б.Б. нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от
ЗСч, тъй като в качеството си на управител на „Б.П.“ ООД, представляващо
предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, въпреки че е
бил задължен, не е публикувал ГФО на дружеството за 2019г. в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, като го заяви за вписване и представи
за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата
година, т.е. до 30.09.2020г. съгласно §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./
Правилно е определено, че задължението за заявяване за вписване и
представяне на ГФО на дружеството е възникнало за жалбоподателя, в
качеството му на управител и представляващ същото, предвид разпоредбата
на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето, съдържанието
и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани
по този закон. В случая санкционираното лице се явява управител на „Б.П.“
ООД – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, като това
обстоятелство не се и оспорва.
Посочената законова норма на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч /към момента на
деянието/ задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да
публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на
съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година. Съгласно §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, през 2020г. сроковете по чл.38 ал. т.1, 2 и 3 от Закон за
счетоводството се удължават до 30 септември 2020г.
Правилно наказващият орган е определил за дата на нарушението
датата 01.10.2020г. предвид, че това е първият ден, следващ 30 септември
2020г., който от своя страна е бил последният ден, в който жалбоподателят е
4
могъл да изпълни задължението си.
По същество жалбоподателят не оспорва нарушението, като дори на
практика го признава със заявения за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенция по вписванията, но едва на 26.02.2021г.,
ГФО на дружеството за 2019г.
Неспазването на законоустановения срок е довело до съставомерността
на нарушението, поради което за административнонаказващия орган е
възникнало задължението да санкционира противоправното деяние на
основание на чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч, като на жалбоподателя Б. е наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения в закона размер
200 лв., който не подлежи на редуциране от страна на съда.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението на
чл.28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Деянието е формално и наличието или липсата на вреди не може да бъде
критерий при преценката за наличието на предпоставки за маловажност на
деянието. Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от
законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране
относно финансовото състояние на търговеца. Съдът счита, че законодателят
е предоставил достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението в чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. Обстоятелството, че закъснението за публикуването на ГФО
на дружеството не е в рамките на няколко дни, а почти пет месеца след
предвидения в закона срок, допълнително обоснована извода за липса на
маловажност на случая, като това, че нарушението е извършено за пръв път,
само по себе си не обосновава извод за приложението на чл.28 от ЗАНН. Още
повече, че задължението е изпълнено от страна на жалбоподателя едва след
получаване на поканата за съставяне на АУАН, т. е. не по негова инициатива.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя направения от
наказващия орган извод за липса на предпоставки случаят да бъде
квалифициран като маловажен такъв.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна
5
степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от визирания
състав на нарушената административна разпоредба. Актът и постановлението
са издадени от компетентни органи, видно от наличната по делото
оправомощителна заповед. Спазени са законоустановените срокове по чл.34
от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на отговорността на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
С оглед горното, при извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лв. Неоснователно се явява искането
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно §1 т.6 от
ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на която е
административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на НАП -
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част
наказващият орган, а именно Национална агенция по приходите, като
разпоредител с бюджетни средства по аргумент от чл.2 ал.2 вр. чл.19 от
Закона за НАП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.5 вр. ал.3 от
ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 579152-F-
596275/26.05.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, с което
на Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ №
3, ет.6, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците
/загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74
ал.1 пр.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ...... ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7