№ 1875
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110108321 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявен положителен установителен
иск за собственост от Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН ********** и двамата от
гр. Варна, ул. С. №3, ет.6, ап.9 срещу Община Варна, административен адрес гр. Варна,
бул. О.П.п. №43, представлявана от И.П. в качеството му на К. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1698/2534
кв.м. идеални части от имот с идентификатор **********.99, целия с площ от 2534
кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „П.“ /М./, при граници имоти с
идентификатори: **********.102, **********.187.100, **********.187, **********.98
и **********.201, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на разпоредителна сделка,
покупко – продажба оформена в нотариален акт № 166/2003г., ищците като съпрузи са
придобили в съпружеска имуществена общност 836 кв.м. от процесния имот с
идентификатор **********.99, целия с площ от 2534 кв.м. От момента на
разпоредителната сделка владеят и останалата част от имот, като за тази част се
позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, чийто фактически състав е
завършен с изтичане на 10г. считано от установяване на владението – 29.10.2003г.,
поради което и на това оригинерно придобивно основание считат, че към 29.10.2013г.
се легитимират за надлежни собственици на процесните 1698/2534 кв.м. идеални части
от имот с идентификатор **********.99. Ответникът оспорва правата им, като за тези
ид.части от имота е съставил АЧОС № 10409/26.06.2020г., като в съставяне на акта се е
позовал на законовата разпоредба на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
1
Излагат се твърдения, че по силата на НА № 68/1971г., М.Н. е придобил в
съсобственост с друго лице на имот в село Г. с обща площ от 1666 кв.м.В последствие с
НА № 101/1993г. М.Н. е дарил своята част от 836 кв.м. от имота в полза на
праводателите на ищците – Р.Д> и А.К..
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Варна, с който
предявеният иск се оспорва. Не се оспорват вещните права на ищците досежно
притежаваните от тях 836 кв.м. ид.части от процесния имот с идентификатор
**********.99, целия с площ от 2534 кв.м. Не се оспорва, че по отношение на
процесните 1698/2534 кв.м. от имота е съставен АЧОС №10409/26.06.2020г. Оспорва
се въведеното от ищците оригинерно придобивно основание, като се посочва, че
същите не биха могли да се позоват на института на давността за придобиване на
процесните ид. части. Излагат се възражения, че съобразно кадастралния план от 1996г.
имота се идентифицира с идентификатор 10135.405.40, местност „П.“, с площ от 1260
кв.м., който имот в разписните листи е записан на М.Н.. По този план имот №405.1552
е записан като храсти, на Република България, а ПИ 405.9500 е посочен като
ведомствен път, за нуждите на транспорта, без посочване на собственик. По
кадастралния план от 1960г. имот № 1520 в местност „П.“ е отразен като мера, а
собствеността е записана в полза на държавата, съответно имот № 1552, отразен като
деформиран терен е записан също в полза на държавата. При съображения, че
съобразно кадастралния план от 1960г. имот №1520, 1552 и 1650 са записани в полза на
държавата, а имот 2007 на неидентифициран собственик, счита че по отношение на
имота още към 1960г. е осъществено отчуждаване, поради което и макар несъставянето
на АДС към този момент, не може да доведе до извод в насока, че имота не е държавен.
В разписните листи към кадастралния план от 1988г. единствено по отношение на имот
№ 619, който е посочен като овощна градина с площ от 836 кв.м. е вписан на М.Н. Н..
При тези съображения и доколкото счита, че процесната част от имота е държавна,
която собственост в последствие е преминала в общинска такава, при което и с оглед
наложения мораториум, не би могла да бъде придобита от ищците посредством
упражнявано от тях давностно владение в продължение на повече от 10г.
В първото по делото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва факта, че ищците са установили владение досежно целия имот
през посочената от тях 2003г, като не оспорва, че към момента на сезиране на съда те
владеят целия имот.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за покупко продажба от 23.07.1971г., оформен в
нотариален акт № 68/1971г., по силата на който В.П.Д. продава на М.Н. Н. и Г.П.В.
2
имот представляващ „нива“ с площ от 1666 кв.м. намираща се в землището на село Г.
Варненски окръг, при граници:С.П., от две страни залесено място и от трета страна
гора.
Представен по делото е протокол от 31.10.1985г. по гр. дело № 2926/1985г. на
ВРС, с който е одобрена постигната между съделителите съдебна делба досежно имот
намиращ се в местност „М.“, землище на село Г. въз основа на който съделителите Г.В.
и А.В. получават дял втори представляващ „лозе“ /овощна градина/ с площ от 836
кв.м., същото при граници: С.П., гора, дял – първи, път и гора. Дял втори с площ от 836
кв.м. представляващ също овощна градина/лозе е предоставено в дял на М.Н. Н., при
граници: Г.П.В. и от три страни гора.
С договор за дарение от 24.06.1993г., оформено в нотариален акт № 101/1993г.
М.Н. Н. и М.С. Н.а даряват на своя малолетен внук А.Д.К. 600/836 кв.м. ид. части от
лозе/овощна градина, цялото с площ от 836 кв.м. в гр. Варна, местност „М.“, съответно
даряват на своята внучка Р.К.Д. 236/836 кв.м. ид. части от поземления имот.
С договор за покупко – продажба от 29.10.2003г., оформен в нотариален кат
№168/2003г., А.Д.К., действащ със съгласието на своята майка М.М.К. и Р.К.Д.
продават съответно 600 кв.м. ид. части и 236 кв.м. ид. части или общо 836 кв.м.
ид.части от лозе, намиращо се в местност „П.“ в землище на гр. Варна, при граници:
Г.П.В. и от три страни гора.
Представен по делото е акт за частна общинска собственост №
10409/26.06.2020г., въз основа на който Община Варна е актувала като общинска
собственост 1698/2534 кв.м. ид.части от имот с идентификатор **********.99,
намиращ се в местност „П.“, гр. Варна, на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.
Прието по делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото
лице Ж.Б.. В същото се посочва, че първият кадастрален план (КП) за местността,в
която се намира процесния имот е приет през 1960г. По този план имота в сегашните
му граници по КККР се ситуира върху имоти №1650, който в регистъра към плата е
отразен като държавна ливада, №1565 – нива на Г.С., преобладаващата част от имота
попада върху имот № 1520 – държавна мера, както и върху имот № 1552 – държавна
собственост, отразен като „деформиран терен“. За да онагледи този си извод вещото
лице изработва комбинира скица №1, видно от която имот с идентификатор
**********.99 по КККР на гр. Варна с общата си площ от 2534 кв.м. се ситуира в
горепосочените имоти по този първи за местността КП.В заключението по отношение
на този план от 1960г. се посочва, че няма данни той да е бил одобрен с нарочен
административен акт, но същия е използван от администрацията за изработване на
следващ такъв.
През 1988г. е изработен КП, за който също посочва, че няма данни да е бил
одобрен със съответен административен акт, но плана е технически приет и използван
3
за изработка на следващи планове за местността. По този план относимия имот е
посочен под № 619, който имот в разписните книги към плана е записан в собственост
на М.Н. Н.. В площта на имот №619 попадат 1144 кв.м. от имот с идентификатор
**********.99 по КККР на гр. Варна с общата си площ от 2534 кв.м, като останалата
част от имота попада с площ от 127 кв.м. в землище, 60 кв.м. в съществуващ път, 555
кв.м. в имот без кадастрален номер, и 684 кв.м. в землище (скат). Вещото лице Б.
онагледява изводите си в изработка на комбинирана скица №2 към заключението на
съдебно – техническата експертиза.
На следващо място се посочва, че въз основа на заповед № Р-360/22.10.1996г. на
К.а на Община Варна е одобрен КП от 1995г. за местност „П.“, по който план
относимия имот е под №40 (комбинирана скица № 3). Общата площ на този имот е
посочена на 1255 кв.м., а като собственик на имота е вписан М.Н. Н..В границите на
имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна попадат 1113 кв.м. от имот
№40, съответно 40 кв.м. попадат в площта на път, 752 кв.м. в имот без кадастрален
номер, както и 615 кв.м. от землище „скат“.В съдебно заседание при приемане на
заключението, в.л. разяснява, че отразените сиви черти от двете страни на имота
маркират наличие на скатен терен.
През 1997г. е изработен плана на старите имотни граници (комбинирана скица
№4), по който имот с идентификатор **********.99 по КККР на гр. Варна попада в
имот №1520 с площ от 1364 кв.м., който имот е вписан в регистъра за собственост към
плана в полза на държавата, с площ от 576 кв.м. в имот № 1552 също държавна
собственост, с площ от 162 кв.м. в имот № 1650 – държавна собственост и с площ от
432 кв.м. в имот № 1565 записан на неидентифициран собственик.
Изработен през 2006г. е ПУП – ПРЗ, като на скица №5 към заключението си
експерта посочва с червена пунктиран линия регулационната граница, като
същевременно дава заключение, че имот №40 по КП от 1995г. не се обхваща от
приетия регулационен план. Имот №40 по КП от 1995г. попада в зона за отдих „П.“,
като западната му граница съвпада с границата на курортна зона „П.“, която територия
е отразена като скат/гора.
През 2008г. е приета КККР на гр. Варна, по който имота се индивидуализира с
идентификатор **********.99 с площ от 2534 кв.м., като в кадастралните регистри
имота е вписан в собственост Р.Т. и Община Варна.Част от имота с площ от 604 кв.м.
попада в „курортна зона П.“, като останалата част от 1930 кв.м. попада в „зона за отдих
П.“. Експерта посочва, че западната граница на имота по КККР е път, който осигурява
достъп, като до процесния, така и до други имоти намиращи се в местността.
Вещото лице извърши и оглед на място, като установи, че имота е заграден от
всички страни с полумасивна ограда. От западната страна от към пътя е поставена
телена мрежа, която е закрепена на метални тръби. Северната граница от към съседен
4
имот № 39 също е изпълнена с телена ограда на метални колове с височина от около
1,5 метра. По източната граница от към гората, както и южната граница от към имот
№41 също е поставена ограда с височина от около 1,5 метра. В съдебно заседание при
приемане на заключението допълва, че при оглед на място оградата е поставена по
черната линия (комбинирана скица №5), която посочва конфигурацията на имота
съобразно приетата КККР. В имота е констатирал наличието на 25 годишни плодни
дръвчета и др. насаждения, съответно наличието на основна сграда и 3 спомагателни
постройки. Имота е електрифициран. Изграден е резервоар за вода с вместимост от 22
куб. метра, реализиран е и сондаж.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля С.В.С., който посочва,
че познава ищците, съответно му е известно, че същите притежават имот в местност
„П.“. Свидетеля притежава имот, който е в съседство с имота на ищците. Излага в
разпитът си пред съда, че имота е ограден от всички страни. В него има постройка,
която се използва за живеене. По виждане на свидетеля имота на ищците е с площ
около 1,5 – 2 дка. Свидетелят посочва, че е познавал стария собственик на имота пред
той да бъде придобит от ищците, като посочва, границите на имота не са били
променяни. Ищецът е обновил оградата, облагородил е мястото, санирал къщата. В
имота е виждал ищците и техните деца.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля П.М.М.. Свидетелят
посочва, че му е известно, че през 2003г. ищците са закупили имот, като той е посетил
имота за пръв път още към момента на придобиването му. До имота се стига по
асфалтов път за автомобил, като площта на имота е приблизително около 2 дка.. В
дворното място е налично постройка, която се използва за живеене. В имота също така
има помощни постройки и плодни дръвчета, за които грижи полага ищеца. Последното
посещение на свидетеля в имота е от преди 4 дни преди провеждане на съдебното
заседание, в което той дава показания, като излага, че до този момент от
първоначалния, в който е посетил имота оградата на същия не е премествана.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях,
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на
ответника, на правото на собственост на ищците по отношение на процесните
1698/2534 кв.м. идеални части от имот с идентификатор **********.99, с площ от 2534
кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „П.“ /М./.Спецификата на предявения
установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на
5
собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното придобивно
основание.
В настоящия случай ищците основават своите твърдения за придобиване на
материални права върху процесните идеални части имот въз основа на оригинерно
придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, в
следствие на упражнявано върху имота владение, което е продължило в рамките на
установения от закона срок. Ищците се позовават на установено към момента на
закупуване на имота недобросъвестно владение, поради което считат, че с изтичане на
предвидения в закона десет годишен давностен срок придобиват материални права
върху владяната от тях част.
Оспорва се факта от страна на ответника, че фактическата власт досежно целия
имот е установена от ищците през 2003г. Не е спорно обаче, че към момента същите
упражняват фактическа власт върху имота. При тези възражения в тежестта на ищците
е да установят своите твърдения, че са установили фактическа власт върху имота към
момента на придобиване собствеността на имот с площ от 836 кв.м. ид.части, която
разпоредителна сделка е оформена в нотариален акт №166/2003г.
Фактът, че ищците се легитимират за собственици на 836/2534 кв.м. ид.части от
дворното място не е спорен между страните, поради което съдът го прие за безспорно
доказан и ненуждаещ се от доказване. Не се спори също така, че по отношение на
процесните оставащи 1698/2534 кв.м. ид.части от имота Община Варна е съставила
АЧОС № 10409/26.06.2020г., с което обстоятелство оспорва материалните права на
ищците.
Видно от представените по делото писмени доказателства въз основа на
разпоредителна сделка от 29.10.2003г., ищците са придобили в собственост общо 836
кв.м. ид.части от своите праводатели А.Д.К. и Р.К.Д.. От своя страна последните са
придобили вещни права на собственост от Марчо и Мария Н.и по силата на договор за
дарение от 1993г., чиито права възникват по силата на съдебна спогодба от 1985г.,
одобрена по гр. дело № 2926/1995г. на ВРС, въз основа на която в дял на М.Н. се
поставя имот с площ от 836 кв.м. в село Галата. Имотът предмет на съдебна делба,
която е осъществена през 1985г. е придобит от М.Н. в съсобственост с Г.П.В., която
разпоредителна сделка е оформена в нотариален акт №68/1971г. Към момента на
реализиране на посочената разпоредителна сделка от 1971г., съответно реализираната
съдебна делба през 1985г., технически е приет кадастрален план от 1988г. В този план
имот №619 е посочен в собственост на М.Н., а съседния имот №620 на Г.В..
Процесният имот с идентификатор **********.99 се ситуира с по-голямата си площ в
имот № 619 по КП от 1988г., като имот №620 по същия този план е негова северна
граница. Останалите три граници на имота са отразени по този план като гора/скат,
6
като част от землищна територия. Този план от 1988г. е изработен на база предходния
план за местността от 1960г. съобразно заключението на вещото лице Б., което се
кредитира изцяло от съда, като обективно и компетентно дадено. По отношение на тези
два първоначални кадастрални плана, които са изработени, няма данни да са били
одобрени със съответния административен акт, но те са били технически използвани за
изработка на следващите такива. При проверка в разписните книги към първия приет
за местността план вещото лице достига до извода, че имота в сегашната му
конфигурация и площ се ситуира върху имоти №1552, 1520 и 1650, които имоти са
вписани в собственост на държавата, съответно с площ от 440 кв.м. имота се ситуира в
имот №1565, който е вписан в собственост на физическо лице. При съпоставка на този
план с плана на старите имотни граници, който е изработен през 1997г. се установява,
че записванията в разписните листи за собственост по отношение на имот №1565 са
различни, като там имота вече е посочен на неидентифициран собственик. Няма
промяна във вписването по отношение на имоти №1552,1520,1650, които отново са
отразени, като държавна собственост. По отношение на приетия КП 1995г., се
установи, че същият е приет с нарочен административен акт - Заповед № Р-
360/22.10.1996г. на К.а на Община Варна, като процесния имот с идентификатор
**********.99 се ситуира преобладаващо в площта на имот №40, който в разписните
листи е вписан в собственост на М.Н.. Останалата част от имота попада в място без
кадастрален номер с посочена идентификация по плана като гора/скат, като част от
землищната територия.
От гореизложеното следва извода, че по отношение на процесните 1698/2534
кв.м. ид.части от имот с идентификатор **********.99 същите са били държавна
собственост към момента на реализиране на поредицата разпоредителни сделки и
съдебна делба, доколкото няма данни те да са отразени, като собственост на друго
физическо лице. Липсват наведени в исковата молба нарочни твърдения в персонален
аспект за принадлежност на правото на собственост към момента на установяване на
владение от ищците, като същевременно от доказателствата по делото не се установява
към този момент за процесния имот друго лице освен ответникът да се легитимира за
собственик.Макар и вписванията в разписните листи към съответните кадастрални
планове да не пораждат право на собственост в полза на лицата, които са посочени
като техни собственици, то същите са индиция за наличието на материални права.
Липсват по делото доказателства в насока обратна на констатираните от в.л.
записвания в разписните листи, които за обосноват извод в противна насока.
От представения по делото договор за покупко – продажба от 29.10.2003г.,
оформен в нотариален акт 166/2003г., съдът прие, че ищците придобиват материални
права върху 836 кв.м. ид.части от процесния имот, които им права Община Варна не
оспорва. Твърденията на ищците са, че към момента на реализиране на тази
разпоредителна сделка, те са установили владение върху целия имот с идентификатор
7
**********.99, по отношение на който за останалите 1698/2534 кв.м. ответникът е
съставил акт за частна общинска собственост. Доказателства в насока, че фактическата
власт върху целия имот е установена към момента на разпоредителна сделка от 2003г.
се събраха от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Свидетелят
Стайков е съсед по имот, при което съдът приема, че той има възможност предвид
близостта си с имота на ищците да възприеме релевантни за спора факти. В разпитът
си този свидетел изрично изложи, че имота ищците притежават считано от 2003г., от
който момент единствено те се грижат за него. В тази насока за началния момент на
установено владение са и показанията на другия свидетел разпитан отново по почин на
ищците – свидетеля Маринов. Този свидетел посочва, че първото си посещение в
процесния имот е реализирал през 2003г., която година съвпада с годината на
придобиването му от ищците. От този момент до настоящия момент за имота полагат
грижи единствено ищците. И двамата разпитани в хода на съдебното производство
свидетели са категорични, че оградата е разположена по граници към момента на
закупуване на имота, като нейното местоположение не е променяно. По отношение на
оградата съдът възложи на експерта да осъществи оглед на място, като при огледът си
в.л. Б. действително констатира, че имотът е ограден от всички страни, за който факт се
събраха и гласни доказателства. Конфигурацията на оградената част съвпада с
разположение в пространството на имот с идентификатор **********.99 по КККР,
който извод експерта онагледяван при изготвяне на комбинира скица №5 към
заключението си. При тези показания на свидетелите, които показания са взаимно
допълващи се, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалия по делото
доказателствен материал, съдът приема, че ищците са установили владение върху
площ, която отговоря на имот с идентификатор **********.99 по КККР, което
владение от тях е установено считано от придобиване на имота по силата на
разпоредителна сделка от 29.10.2003г. При тези съображения съдът намира, че
възраженията на ответника за началния момент, в който е установено владението от
страна на ищците са неоснователни. Липсват по делото доказателства в насока, която
да обоснове различен извод.
В случай, че не са наведени твърдения, че ищците са своили процесните части от
имот по отношение на трето на спора физическо лице, а и няма данни по делото те да
са били притежание на такова лице, то следва извода, че са своили имота спрямо
ответната община. Липсват възражения от ответника, че имотът съставлява публична
общинска собственост, а и с актуването му с акт за частна общинска собственост макар
и през 2020г. се установява, че той попада извън обхвата на ограничителната
разпоредба на чл. 86 ЗС, който предвижда забрана за придобиване по давност на имоти
публична общинска собственост.
Въз основа на разпоредителната си сделка, от която ищците черпят права, а
именно договор за покупко-продажба от 29.10.2003г. същите придобиват общо 836
8
кв.м. ид.части от процесния имот, съответно 600 кв.м. ид.части от праводателя си
А.Д.К. и 236 кв.м.ид.части от праводателя си Р.К.Д.. За останалите 1698 кв.м. ид.части
Община Варна съставя акт за частна общинска собственост, доколкото имот с
идентификатор **********.99 по КККР попада в цялата си площ и върху имоти, за
които държавата се легитимира за собственик, които имоти към настоящия момент
попадат в землищната територия на общината.При това положение и при приемане на
§7 от ПЗР на ЗМСМА, по силата на закона тези територии попадат в обхвата на
общинската собственост, като без правно значение е обстоятелството, че ответникът
актува имота с АЧОС едва през 2020г. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че актът за частна само констатира без да поражда права върху имота. В
случая правата за ответника са породени по силата на закона, което обстоятелство е
обективирано в процесния АЧОС.Така въз основа на разпоредителната сделка
осъществена от ищците по време на техния брак от една страна, съответно по силата
на закона в полза на ответника от друга страна, между страните е възникнала
съсобственост по отношение процесния имот. Същността на спора, за който съдът е
сезиран е досежно твърденията на ищците за възможността да придобият по давност
притежаваните от насрещната страна ид.части от имота, въз основа на оригинерно
придобивно основание, на което те се позовават.
За да бъде реализиран фактическия състав на придобивната давност следва да
бъде доказано в условията на пълно и главно доказване от страната, която се позовава
на това основание за срока посочен в съответната правна норма е установила и
осъществявала спокойно, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот с
намерение за своене. При доказване на посочените предпоставки на изследване следва
да бъдат поставени и наличието на други налични ограничения, които материалния
закон поставя.
Съдът прие, че ищците са установили владение върху целия имот с
идентификатор **********.99 по КККР считано от 29.10.2003г. От този момент
насетне владението е упражнявано трайно, като по делото няма данни същото да им е
отнемано, явно – имотът е бил ограден, с което те са манифестирали владението с в
пространствен обхват, за който имот изцяло грижи полагат ищците, и необезпокоявано
– няма данни по делото за действия от страна на ответника до съставяне от негова
страна на АЧОС, с които действия той да оспорва техни вещни права. Няма твърдения
от ищците, че същите се присъединяват към владението на техните праводатели,
поради което и съдът изследва приложението на института на придобивната давност
считано от установеното от самите тях владение върху целия имот считано от
разпоредителната сделка осъществена през 2003г. нататък.
С §1, ал.1 ЗДЗС (ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 1.06.2006г.) се приема за пръв
път т.нар. мораториум за придобиване по давност на недвижими имоти частна
държавна и общинска собственост с първоначално определен срок на действие от 7
9
месеца. В последствие законодателят многократно и последователно във времето
продължи действието на мораториума, като последно предвидената забрана за
придобиване на тази категория имоти бе до 31.12.2022г.По въпроса за
противоконституционния характер на разпоредбата бе сезиран Конституционният съд
на Република България. Със свое Решение №3/24.02.2022г., обн. ДВ,бр.18/04.03.2022г.,
разпоредбата на §1ЗДЗС бе обявена за противоконституционна. Изрично в мотивите на
решението се посочи, че обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл.
151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в
сила. Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал.2 от Конституцията на Република
България, решението на КС влиза в сила три дни от обнародването му, а
обявения за противоконституционен акт, не се прилага от деня на влизане в
сила на решението.
Настоящото съдебно производство, което е образувано въз основа на
искова молба депозирана на 11.06.2021г. е заварено по отношение Решение
№3/24.02.2022г. на КС на РБ. Правоотношението, което е породено от обявения за
противоконституционен закон е установено (установена фактическа власт върху
имота) преди приемането му за първи път (01.06.2006г.), при което и при пряко
приложение на указанията дадени с Решението на КС на РБ ефекта на наложения
мораториум за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост следва
да бъде зачетен за периода от приемане на противоконституционния закон до влизане в
сила на Решение №3/24.02.2022г. на КС на РБ.
В процесния случай ищците Р. и Р. Т.и се установили владение върху целия имот
с идентификатор **********.99 по КККР считано от 29.10.2003г.С приемане на §1,
ал.1 ЗДЗС (ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 1.06.2006г.) придобивната давност се
спира, като нейното действие се подновява отново едва в хода на съдебния процес,
доколкото с предявяването на положителен установителен иск от ищците в качеството
им на владелци на имота не се прекъсва давността, доколкото ищецът – владелец не
може да прекъсне собствената си давност (в който смисъл решение №109/25.05.2015г.,
постановено по гр. дело № 7420/2014г. на ВКС, І –во г.о.).При зачитане ефекта на
мораториума за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, за
времето от приемане до обявяване на противоконституционния закон (2006г.-2022г.),
предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС десет годишен давностен срок не е
изтекъл за ищците, поради което те не могат да се легитимират за собственици на това
оригинерно придобивно основание. По така изложените съображения и доколкото
съдът не установи да е осъществен фактическия състав на наведеното от ищците
10
придобивно основание, предявения от тях положителен установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски,
като доколкото страната е защитавана в процеса от юрисконсулт, то следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за процесуална защита. При определяне
размера на възнаграждението в посочения диапазон от разпоредбата на чл. 25 НЗПП
следва да бъде взето в предвид спецификата на спора, осъществените процесуални
действия и броя проведени съдебни заседания. Настоящото дело е с предмет защита на
вещни права върху недвижим имот. Същото се характеризира с висока правна и
фактическа трудност на спора. Разпитани са свидетели, изслушано е заключение
депозирано от вещо лице, проведени са повече от две открити съдебни заседания.
Съдът намира, че следва да определи възнаграждение за процесуално
представителство на ответника в размер на 360 лева, на осн. чл. 25 НЗПП. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени и сторените разноски от 225 лева във връзка с
заплатен депозит за изготвяне на съдебно – техническа експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН
********** и двамата от гр. Варна, ул. С. №3, ет.6, ап.9 срещу Община Варна,
административен адрес гр. Варна, бул. О.П.п. №43, представлявана от И.П. в
качеството му на К. за приемане за установено по отношение на Община Варна,
административен адрес гр. Варна, бул. О.П.п. №43, представлявана от И.П. в
качеството му на К., че Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН ********** и двамата
от гр. Варна, ул. С. №3, ет.6, ап.9 СА СОБСТВЕНИЦИ на 1698/2534 кв.м. идеални
части от имот с идентификатор **********.99, целият с площ от 2534 кв.м., намиращ
се в гр. Варна, местност „П.“ /М./, при граници имоти с идентификатори:
**********.102, **********.187.100, **********.187, **********.98 и
**********.201, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р.Г. Тонева, ЕГН ********** и двамата от
гр. Варна, ул. С. №3, ет.6, ап.9 ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, административен
адрес гр. Варна, бул. О.П.п. №43, представлявана от И.П. в качеството му на К. сумата
от 585 ( петстотин осемдесет и пет) лева, от които 360 лева – определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и 225 лева сторени
разноски, на осн. чл. 78, ал.8 вр. чл. 25 НЗПП.
11
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12