Решение по дело №778/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 385
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 14 декември 2019 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140200778
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   27.11.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

29.10.

                                                Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

778

по описа за

2019

година.

         

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 357 от 20.09.2018 г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, с което на М.С.Х. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, както и е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.м³ дърва зимен дъб, в размер на 351.70 лв. в приход на РДГ-Кърджали, на основание ценоразпис за продажба на дървесина утвърден от Директора на ДЛС-Женда.

Жалбоподателят М.С.Х. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение, тъй като никога не бил превозвал немаркирани дърва. При съставяне на акта и издаване на атакуваното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено или изменено, като се намали размера на наложените глоба и обезщетение. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че на процесната дата жалбоподателят превозвал дърва от временен склад, които не били маркирани, като това трябвало да извърши служителят от Горско стопанство-Кърджали. Служителят не го бил направил, защото на мястото на сечището, където били добити дървата и натоварени на камиона, нямало обхват и покритие. Поради тази причина, камионът бил придвижен 100 м. след сечището, където служителят съставил 2 броя превозни билети и в същото време дошла контролна група и констатирала липсата на контрола марка върху превозваната дървесина. В случая нарушението имало само формален характер, от него не следвали никакви общественоопасни последици и наложената глоба се явявала неправилна. Изтъква, че горската марка не била поставена своевременно, тъй като такава се поставяла след издаването на превозните билети, а за неиздаването на самото сечище на тези документи имало обективна причина. Необосновано жалбоподателят бил осъден да заплати и паричната равностойност на липсващите дърва, тъй като те впоследствие били узаконени по предназначение и не били предмет на административно нарушение. Защитникът моли наказателното постановление да бъде отменено, а алтернативно – глобата да бъде намалена до минимален размер, като се отмени и паричната равностойност.      

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Безспорно било установено извършеното нарушение, а именно превозваните дърва били немаркирани с контролна горска марка. Дървесината, която се транспортирала от горските територии следвало да бъде маркирана още на временния склад, след това натоварена и съответно за превозването да бъде издаден превозен билет. Обстоятелството, че таблета, от който се издава превозния билет на конкретното място нямал интернет връзка, било неотносимо към случая, тъй като дървесината се маркирала преди това. Не бил спазен и редът, по който следвало да се издаде превозния билет при липса на интернет покритие. Разписаният към онзи момент ред изисквал издаване на контролен талон, какъвто не бил установен от проверяващите. Моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни аргументи за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За времето от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. свидетелите М.Ш. и Д.К. – служители в ИАГ, били командировани на територията на страната със задача контролни проверки по опазване на горските територии. По този повод на  31.03.2018 г. те извършили обход в землището на с.Комунига, общ.Черноочене, територия на РДГ-Кърджали. Около 13.20 часа на същата дата, в землището на с.Комунига, близо до главен път от гр.Кърджали за гр.Асеновград, свидетелите Ш. и К. спрели за проверка товарен автомобил с рег.№ РВ 9426 ТА. Същият се управлявал от жалбоподателя М.С.Х., който превозвал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка. Служителите на ИАГ установили, че количеството на дървесината е 10 пр.м³, бук и зимен дъб, за които водачът представил превозни билети с № 7085/00034 и № 7085/00035. По повод констатираното превозване на дървесина без необходимата маркировка, на 31.03.2018 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът бил съставен на място и М.Х. го подписал и получил без възражение. На 20.09.2018 г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. Постановил също нарушителят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.м³ дърва зимен дъб, в размер на 351.70 лв. в приход на РДГ-Кърджали, на основание ценоразпис за продажба на дървесина утвърден от Директора на ДЛС-Женда.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М.Ш., Д.К., Н.Р. и М. Б., както и на писмените доказателства – Констативен протокол № 0002896 от 31.03.2018 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 0001131 от 31.03.2018 г.; Заповед РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ; Заповед № 259 от 22.03.2018 г. на изпълнителен директор на ИАГ, ведно с Приложение № 1 към нея; Заповед № К-209 от 20.02.2018 г. на изпълнителен директор на ИАГ; Заповед № БГ-101 от 27.02.2018 г. на главен секретар на ИАГ; Превозен билет № 7085/00034; Превозен билет № 7085/00035, както и другите приети по делото писмени доказателства.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, която разпоредба забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че М.С.Х. действително е извършила нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Установи се по делото, че на 31.03.2018 г. в землището на с.Комунига той е превозвал 10 пр.м³ дървесина – бук и зимен дъб, немаркирана с контролна горска марка. За извършеното деяние административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, според който се наказва с глоба от 50 до 3 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. При индивидуализацията на санкцията обаче не са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и административното наказание „глоба” е било определено доста над минималния предвиден в закона размер. Наложеното наказание на жалбоподателя съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая дееца не е с висока степен на обществена опасност, от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства същият преди процесната дата да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Установи се, а е видно и от отразяването в самия АУАН и наказателно постановление, че за дървесината е имало необходимите документи, а това не е било отчетено при индивидуализацията на наказанието. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция в минимума, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наказанието „глоба” се намали от 350 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние.

Що се отнася до постановяването М.С.Х. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.м³ дърва зимен дъб, съдът счита, че тази мярка е незаконосъобразно определена. В наказателното постановление не е изписано на какво основание, въз основа на какъв нормативен акт се налага такова обезщетение. В чл.273, ал.1 от ЗГ е предвидено, че вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, а според чл.275, ал.2 от ЗГ, паричната равностойност на липсващите вещи – предмет и/или средство на нарушението, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Това означава, че за да бъде разпоредено нарушителят да заплати паричната им равностойност е необходимо първо вещите – предмет на нарушението да липсват. В случая жалбоподателят е спрян на място с превозваните немаркирани дърва, същите са били налице към момента на установяване на нарушението, т.е. не са липсвали, за да се присъжда паричната им равностойност. Нямало е пречки наказващият орган да ги отнеме в полза на държавата на основание чл.273, ал.1 от ЗГ. Поради това наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.   

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати при установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава от ЗГ. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН и наказателното постановление. Неоснователен е довода за липса на настъпили от деянието общественоопасни последици. Нарушението е на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Затова не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Не се споделят от съда и съображенията на защитата относно реда за маркиране на дървесината, както и че ненавременното поставяне на контролна горска марка било заради горския служител, който по обективни причини не могъл да издаде превозни билети на самото сечище. В чл.204 от ЗГ е указано, че определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл.101, ал.3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл.148, ал.11. В случая нарушението е по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ – транспортиране на немаркирана дървесина, поради което неотносимо към състава е дали и кога за дървата е бил издаден превозен билет. Поведението на горския служител не освобождава жалбоподателят от отговорност и той е имал задължение да транспортира въпросните дърва само в изискуемия от закона вид, а именно с поставена контролна горска марка.  

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 357 от 20.09.2018 г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, в частта, с която на М.С.Х. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 350 лв. на 50 лв.  

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 357 от 20.09.2018 г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, в частта, с която е определено М.С.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.м³ дърва зимен дъб, в размер на 351.70 лв. в приход на РДГ-Кърджали, на основание ценоразпис за продажба на дървесина утвърден от Директора на ДЛС-Женда.

  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                                      Районен съдия: