Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. София, 18.01.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 58 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.Д.Г., Р.А.Г. и Д.А.Г. са предявили срещу „Л“ АД обективно и субективно съединени искове за плащане на сумата от по 75000 лв. на всяка една от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на А.Й.Г. – съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищци, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 16.04.2020 г. – датата, на която според ищците е изтекъл срокът за произнасяне по извънсъдебната им претенция от страна на застрахователя, до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 12.03.2018 г. около 18.40 ч. на път II-37, км. 133+00 м., при движение в посока от с. Г. към гр. П., водачът на лек автомобил „Рено Мастер“ с транзитен peг. № 078М167 – А.Й.Г., починал при ПТП, причинено от него и от водача на МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № РА5596ВТ, неправилно паркирано на платното за движение, в греблото на което МПС се ударил лекият автомобил, управляван от А.Й.Г. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.03.2018 г. и било образувано ДП № ЗМ 277/2018 г. по описа на ОДМВР – П., прекратено с постановление от 03.10.2019 г. на ОП – П. Вина за настъпване на ПТП имали и двамата водачи – при равен принос на всеки от тях. Поради смъртта на А.Й.Г. ищците търпяли страдание, описано като характер и интензитет в исковата молба, поради което се предявяват настоящите искове за обезвреда на търпените от тях в резултат на ПТП неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото имало сключен, действащ към датата на ПТП, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“, след като по предявената от ищците извънсъдебна претенция ответникът не се произнесъл в установения срок. Справедливата според ищците сума за обезщетяване на търпените от всяка от тях неимуществени вреди била в размер на 150000 лв., като с оглед наличието на вина с еднакъв принос на двамата водачи по отношение на „Л“ АД се претендира обезщетение в размер на 75000 лв. за всяка от ищците.      

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно противоправно поведение у водача на МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“, както и причинно-следствената връзка между неговото поведение и настъпилите увреждания на А.Й.Г., довели до смъртта му. Твърди, че вина за ПТП има единствено водачът А. Й. Г. и в тази връзка излага фактически твърдения, че той се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост и въпреки добрата видимост не е контролирал в достатъчна степен управляваното от него МПС, при което се е ударил в паркираното на описаното място МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“, което МПС според ответника е било правилно паркирано и не е създавало опасност и пречки за движението по пътя. Оспорва и интензитета на търпяното от ищците страдание, оспорвайки факта между ищците и починалия да са били налице отношения на всеотдайност и изключителна близост. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на починалия поради това, че е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Навежда също и възражение за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните допълват и поясняват първоначалните и излагат становища по оспорванията и доводите на насрещната страна.

            По искане на ответника е конституирано трето лице – помагач на ответника, а именно водача на товарния автомобил „ДАФ“ В.И.Ж., който не е изложил становище по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А.Й.Г. е починал на 13.03.2018 г. в 02.11 ч.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: На 12.03.2018 г. около 18.40 ч. товарен състав с влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. №  РА5596ВТ с водач В.И.Ж. и прикачено към него полуремарке „Хенгер“ с рег. № РА8654EE, върху което бил натоварен челен товарач /фадрома/, бил паркирал в областта на дясната лента за движение по отношение посоката на движение от с. Главиница към центъра на гр. П. по второкласен път № 37 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 133+000 м., в близост до фирма „Ф“. Челната част на състава била насочена в посока към центъра на града. Платното за движение в този участък било в прав, равнинен участък, двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „МЗ“. Асфалтовото покритие било сухо. В материалите по търговското дело липсват данни за това към този момент съставът бил ли е сигнализиран или не. В същото време и условия на движение отново в посока от с. Главиница към центъра на гр. П. със скорост от около 70 км./ч. в дясната си пътна лента се движел товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № /транзитен/ 078М167 с водач А.Й.Г. На дясната седалка в кабината на товарния автомобил пътувала Т.Д. Г. Движейки се по описания начин, товарният автомобил с дясната си челна част се ударил в лявата задна част на полуремаркето и по-точно в дясната челна част на кофата на челния товарач. От удара задната част на товарния автомобил се изместила вляво по отношение първоначалната си посока на движение, след което автомобилът се установил на място. Към момента на удара около задната част на полуремаркето от товарния състав се намирал като пешеходец В.И.Ж. /водачът МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“/, който пострадал с фрактура на черепа. От техническа гледна точка причините за настъпване на удара следва да се търсят в субективните действия на водача на товарния автомобил – А.Й.Г., който в зоната на ПТП не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил /имал e директна видимост към мястото на паркирания товарен състав, ПТП е възникнало на 12.03.2018 г. към 18.40 ч. - т. е. 10-на минути след залеза на слънцето, при което  видимостта пред фронта на автомобила е ограничавана от сумрака, но водачът следва да е имал възможност да възприема пътната обстановка от разстояние не по- малко от 200 м., а опасната му зона за спиране е 64 м., т. е. водачът, виждайки паркиралия товарен състав, е имал възможност да намали скоростта си и да спре, ако е необходимо, преди мястото на удара/. В материалите по делото липсват данни, въз основа на които да може по технически път да се изчисли точно и категорично скоростта на движение в зоната преди удара и по време на удара на товарен автомобил „Рено Мастер“, но при използване на методиката „Делта V“ може да се определи диапазона на скоростта - около 70 км./ч. По делото няма данни дали пътният участък, в който е настъпило ПТП, е бил осветен. От професионална гледна точка на мястото, където е бил паркиран товарният състав, същият е създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в движението, тъй като при извършване на заобикаляне на състава попътно движещите се превозни средства, за да спазят безопасната странична дистанция, ще са принудени да навлязат в лентата за насрещно движение. Установява се още от заключението и от обясненията на вещите лица в о. с. з., че до смъртта на А.Й.Г. е довела масивна кръвозагуба - следствие на тежка съчетана гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на ребрата вдясно от 6-то до 11-то по предната мишнична линия, разкъсване на черния дроб и на горната мезинтериална артерия с кръвоизлив в коремната кухина, кръвонсядания на чревния опорак, контузия на панкреаса, както и кръвонасядания, охлузвания и разкъсноконтузни рани по кожата на главата, гръдния кош и крайниците. Тези увреждания се дължат на удари от или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, като гръднокоремната травма може да бъде получена при удар на тялото на пострадалия във волана на автомобила. От техническа и медицинска гледна точка няма следи, установяващи, че водачът е бил с поставен обезопасителен колан. В случай, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил тежката съчетана травма на гърди и корем /няма да се получат голяма част от тежките травми - разкъсването на черния дроб, на мезинтериума, панкреасът няма да се контузи/. Възможно е от действието на предпазния колан да се наблюдава счупване на ребра и ако е по-силен ударът, да се получи разкъсване на сърцето, шийни прешлени да се счупят, ключицата също, да пострадат съдове като аорта и съдовете, хранещи главата и горните крайници, но по делото няма такива данни, поради което вещите лица приемат, че пострадалият е бил без поставен колан. Според заключението при челен удар със скорост от около 70 км./ч. при поставен колан не би се стигнало до фатален удар, тъй като коланът пази до около 70 км./ч., над тази скорост обикновено и той причинява травми, в една или друга степен по-тежко изразени, но до 70 км./ч. спасява живота и човекът не би починал.

Представените по делото писмени доказателства също са в подкрепа на така установените фактически обстоятелства.

От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на свид. А. се установява, че всички в семейството на ищците били изключително близки. Т. била неразделна със съпруга си, заедно работели, заедно пътували, а дъщерите живеели в семейната къща – Р. живеела там открай време, сега дори се грижела за Т., а Д. живеела там със семейството си допреди седем-осем години, след което се преместила със семейството си в гр. С., но всяка събота и неделя семейството ѝ прекарвало при Т. и А. Ищците много тежко приели смъртта на А., още им било тежко и не се били съвзели от загубата. От показанията на свид. Асенов се установява също, че всички в семейството били близки, живеели заедно в една къща, преди десетина години Д. се преместила в гр. С. От показанията на свид. П. се установява, че Т. и А. били постоянно заедно - неразделни дори на път, Р. живеела при тях и се грижела за къщата, за домакинството, понякога пътувала с тях, Д. от около десет години живеела в гр. С., преди това и тя живеела при Т. и А. и след преместването си ги посещавала често, през седмица идвала, за празниците също, помагала на сестра си Радка в грижите за родителите им.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че Т.Г. е съпруга на А.Й.Г., а Р.Г. и Д.Г. са негови дъщери /не се и спори относно тези факти/.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от В.Ж. МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“, действал към датата на ПТП.

Установява се от представената по делото молба-претенция, че на 16.01.2020 г. ищците са  предявили застрахователната си претенция пред застрахователя.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главните искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Исковете са основателни до размера от по 45000 лв. за всяка една от ищците, до който следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени размери от по 75000 лв. следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма на ПТП и липсата на виновно противоправно поведение у водача на МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“, както и относно липсата на причинно-следствената връзка между поведението на водача на МПС „ДАФ ФТ ХФ 105“ и настъпилите увреждания на А.Й.Г., довели до смъртта му. От подробно обсъдените по-горе доказателства се установиха по безспорен начин както механизма на настъпване на ПТП, така и противоправното поведение на двамата водачи. В тази връзка съдът намира следното: Според вещите лица от техническа гледна точка причините за настъпване на удара следва да се търсят в субективните действия на водача на товарния автомобил – А.Й.Г., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил. Независимо от горното /и доколкото заключението на вещите лица не обвързва съда, а е само доказателствено средство, ценено от съда наред с останалите доказателства по делото/ съдът приема, че настъпването на ПТП е в причинна връзка с поведението и на двамата водачи, тъй като се установи, че непосредствено преди удара товарният състав е бил паркиран в дясната част на лентата за движение в посока към центъра на гр. П. /в която лента се е движел автомолбилът, управляван от А.Г./, като на мястото, където е бил паркиран, същият е създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в движението /и в този смисъл е бил паркиран на забранено място/. Не се установи освен това товарният състав към момента на ПТП да е бил надлежно сигнализиран. В конкретния случай водачът на товарния състав, намирайки се в населено място, е бил длъжен или незабавно да измести състава извън пределите на платното за движение, или ако това е невъзможно, да обозначи повредения състав /със светлоотразителен триъгълник, поставен на не по-малко от 30 м. от ППС на пътната лента, заета от състава, и срещу заобикалящите го ППС и като допълнителен сигнал може да се включат и аварийните светлини на ППС/, но не е изпълнил това свое задължение. Безспорно предвид габаритите си товарният състав е бил видим, а и водачът на автомобила „Рено Мастер“ е шофирал с превишена за населено място скорост, но като се отчете, че ПТП е осъществено при сумрак и по делото няма данни пътният участък в района на ПТП да е бил осветен, не се установи по делото в кой момент точно водачът на автомобила „Рено Мастер“ е можел да забележи товарния състав и да реагира своевременно. Всичко гореизложено налага извод, че принос за настъпване на ПТП има и водачът на товарния състав. Относно размера на приноса на всеки от водачите съдът намира следното: Приносът на двамата водачи не е равен, както се твърди от ищците /и поради което именно твърдение те претендират половината от считаната от тях като справедлива за обезщетение сума от 150000 лв./. Съдът намира, че приносът на А.Й.Г. е в размер на 70 %, изхождайки от поведението на водача Г. - в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и го е управлявал със скорост, по-висока от максимално допустимата в населено място – 50 км./ч., отчитайки също, че е пътувал без поставен колан. От заключението по експертизата се установява, че в случай, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил тежката съчетана травма на гърди и корем и не би починал /т. е. основателно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия и поради това, че е управлявал автомобила без поставен колан/.

С оглед установеното от фактическа страна и съобразно гореизложеното съдът приема за установено наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника: наличие на увреждане, причинено от водач, управляващ застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение и вина на водача, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.  

Неоснователно е възражението на ответника относно характера и интензитета на търпяното страдание от ищците, основано на оспорване на факта между ищците и починалия да са били налице отношения на всеотдайност и изключителна близост. От свидетелските показания се установи безспорно, че всички в семейството били изключително близки. Ищцата Т.Г. била неразделна със съпруга си, а дъщерите живеели в семейната къща – Р.Г. живеела там открай време и се грижела за родителите си, а Д. се преместила преди 10-на години, но запазила близките си отношения със семейството, посещавала ги често и помагала на сестра си в грижите за родителите им.

Съобразно гореизложеното и след преценка на релевантните факти, а именно: възрастта на починалия и на ищците, установената семейна връзка между починалия и ищците, обстоятелството, че загубата на съпруг и родител винаги е тежка за човек, съдът намира, че справедливото обезщетение за всяка една от ищците, относимо към процесния период и с оглед социално-икономическите условия в страната е именно в размер на 150000 лв. /съответно е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на търсените обезщетения/. Така обсъдените по-горе факти са конкретни и обективно съществуващи, поради което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума би била подходяща, за да обезщети всяка от ищците за търпените от тях неимуществени вреди – страдание поради смъртта на А.Й.Г.      

Съобразно приетото обаче от съда относно размера на приноса на всеки от двамата водачи за настъпване на ПТП счетената от съда за справедлива сума на обезщетението за всяка ищца от 150000 лв. следва да бъде намалена със 70 %, при което на всяка от ищците следва да се присъди сума в размер на 45000 лв.     

По акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

С оглед изводите за частична основателност на главните искове акцесорните искове също са частично основателни – същите следва да бъдат уважени по отношение на уважените размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетенията за забава съдът намира следното: Видно от представената по делото застрахователна претенция, същата е депозирана пред застрахователя на 16.01.2020 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 16.04.2020 г. /присъствене ден/ и от 17.04.2020 г. застрахователят е в забава. Съответно съдът приема, че на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ обезщетения за забава в размер на законната лихва се дължат от 17.04.2020 г. С оглед гореизложеното по отношение на разликата над уважените размери на главните искове до пълните им предявени размери акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, а по отношение на уважените размери на главните искове акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени за периода от един ден - 16.04.2020 г.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищците са освободени от държавна такса и разноски за производството по делото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК е направено искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от по 2780 лв. за оказана на всяка една от ищците безплатна адвокатска помощ или обща сума в размер на 8340 лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер от 5004 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. А.Г. Върху същото следва да се присъди и ДДС с оглед направеното искане /представени са доказателства за регистрация по ЗДДС/, съответно в полза на адв. Григоров следва да се присъди сумата от 6004.80 лв. 

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица, с представения списък по чл. 80 ГПК се претендират тези разноски, както и разноски в размер на 6030 лв. за адвокатско възнаграждение. Относно реално направени разноски за възнаграждение на адвокат обаче не са представени доказателства по делото, съответно такива не следва да се присъждат /следва да се отбележи, че в списъка по чл. 80 ГПК ответникът е посочил като основание за искането си чл. 78, ал. 8 ГПК, но същата е приложима, когато ответникът е бил представляван от юрисконсулт, при което съдът му определя възнаграждение, ненадхвърлящо максималния размер на възнаграждението за съответни вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП; в случая обаче ответникът е представляван от адвокати, съответно за да му де присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се представят доказателства, че такива реално са направени, дори при претенция за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а такива не са представени по делото/. С оглед изложеното на ответника следва да се присъдят разноски само за възнаграждения на вещи лица, а именно такива в размер на 120 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважените размери на исковете, а именно такава в размер на 5400 лв., както и деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в размер на 180 лв. съразмерно с уважените размери на исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на Т.Д.Г. с ЕГН, Р.А.Г. с ЕГН и Д.А.Г. с ЕГН, трите със съдебен адрес: гр. С., ул. „Съборна“ № 14, ет. 3 сумата от по 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ на всяка една от тях, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на А.Й.Г. – съпруг на Т.Д.Г. и баща на Р.А.Г. и Д.А.Г.а, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17.04.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горните суми на главните искове от по 45000 лв. за периода от един ден - 16.04.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Г. с ЕГН, Р.А.Г. с ЕГН и Д.А.Г. с ЕГН, трите със съдебен адрес: гр. С., ул. „Съборна“ № 14, ет. 3 срещу „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., искове за плащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на А.Й.Г. – съпруг на Т.Д.Г.а и баща на Р.А.Г. и Д.А.Г., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава вразмер на законната лихва върху сумите от 16.04.2020 г. до окончателното плащане за разликата над уважените размери на всеки от главните искове от по 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ до пълните им предявени размери от по 75000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите на тази разлика от 16.04.2020 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на адв. А.Г.  от САК с ЕГН общата сума от 6004.80 лв. /шест хиляди и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на Т.Д.Г., Р.А.Г. и Д.А.Г. по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Д.Г. с ЕГН, Р.А.Г. с ЕГН ********** и Д.А.Г.с ЕГН ., трите със съдебен адрес: гр. С., ул. „Съборна“ № 14, ет. 3 да платят на „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 5400 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна такса върху уважените размери на исковете, както и сумата от 180  лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица/, съразмерно с уважените размери на исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.И.Ж. с ЕГН от с. Д., ул. „Първа“ № 39 като трето лице – помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: