РЕШЕНИЕ
№ 1687
гр. Бургас, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120105764 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите Х. М. М. и П. В., чрез юрисконсулт Б. Т. срещу Л. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се претендира от съда да приеме за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
от 2 652,81 лв. по Договор за потребителски кредит №*** от 23.12.2016г., сключен
между ответницата и „***“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., формирана както
следва:
1. 1 500 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 10.04.2023г. до окончателното изплащане,
2. 475,04 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 23.12.2016г. до
30.04.2018г.,
3. 677,77 лв. – лихва за забава за периода от 23.12.2016г. до 02.03.2021г.
Претендират се и 80,09 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от заявлението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС.
В исковата молба се сочи, че на 23.12.2016 г. между „***“ АД и ответника Н. е
бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответницата
получила сумата от 1500 лева, която се съгласила да върне на 16 броя вноски по 123,44
лв. в срок до 30.04.2018 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент
на разходите по кредита в размер на 50 %. Твърди се, че до изтичане на крайния срок
на договора ответницата не изпълнила задължението си и към настоящия момент
1
същото не е погасено. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021 г., кредиторът прехвърлил вземанията си срещу ответницата на настоящия
ищец, за което Н. е била уведомена.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, неоснователен и
недоказан и се претендира отхвърлянето му.
На първо място се оспорва валидността на сключения договор, тъй като същият
не носил подписите на страните, както и валидността на договора за цесия и договорът
за поръчителство като сключени в противоречие със закона и добрите нрави. В тази
връзка се оспорва валидността на електронния подпис, с който договорът за кредит
сключен от разстояние е подписан от ответницата. Излага се, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не е точно определен ГПР, ГЛП, поради което се дължи само
чистата стойност на кредита. Твърди се, че кредитът не е реално усвоен, тъй като
липсват доказателства за това, както и че на ответницата не е предоставена
необходимата преддоговорна информация за сключване на договора, липсва и нейното
съгласие за това. На следващо място се сочи, че вземането не е обявено за предсрочно
изискуемо, понеже липсват доказателства ответницата да е уведомена за
изискуемостта. Наведено е възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, тъй като същите са периодични плащания и се ползват с кратката
тригодишна давност. С тези подробно изложени доводи моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
При проверка на допустимостта на предявения иск съдът констатира следното:
Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е на
лице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е на лице
нарушаване на субективни материални права, като се търси защита чрез установяване
дължимостта на претендираните от заповедното производство вземания. Към
първоинстанционното производство е приложено чгд № *** г., в рамките на което с
разпореждане от №4172 от 11.04.2023 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 1500 лв. - главница, представляваща задължение по договор за кредит №
*** сключен на 23.12.2016 г. между „***“ ЕАД и длъжника, обезпечен с
поръчителството на „***“ ЕООД по договор за поръчителство 23.12.2016 г., което
дружество е заплатило дължимата сума на „***“ ЕАД, като вземането на „***“ ЕООД
към длъжника Л. Н., е прехвърлено в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., сумата от 475,04 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 30.04.2018 г. по
сключения договор за кредит, сумата от 677,77 лв. - представляваща лихва за забава
по сключения договор за кредит, дължима за периода от 23.12.2016 г. до 02.03.2021 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението –
2
10.04.2023 г. до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 80,09 лв. -
разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от заявлението. В останалата част за сумата 1677,92 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 575,79 лв.
лихва за забава, начислена върху възнаграждението по договора за поръчителство, за
периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., както и за претендираните разноски за
горницата над 80,09 лв. до пълния заявен размер от 198,13 лв. заявлението е
отхвърлено.
Издадена е заповед №*** от *** г., връчена редовно на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, считано от 15.08.2023 г. С разпореждане №9628 от 20.09.2023 г.
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Съобщението е връчено на 25.09.2023 г. чрез ССЕВ, като пред БРС на 27.09.2023 г. в
срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни
на заявеното и уважено по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Приложен е по делото сключен от разстояние между „***“ АД и ответника
договор за потребителски кредит № *** от 23.12.2016 г., по силата на който
кредитодателят „***“ АД е отпуснал заем на ответника в размер на 1 500 лв. срещу
задължението за заплащане на 16 броя вноски от по 123, 44 лв. лева в срок до
30.04.2018 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 % и годишен процент
на разходите по кредита в размер на 50%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „***“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до
10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „***“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне
на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„***“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в
същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от 23.12.2016 г.
между кредитодателя „***“ АД и „***“ ЕООД като поръчител, по силата на който
„***“ ЕООД се задължава да отговаря пред „***“ АД солидарно с потребителя за
изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението му.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
3
23.12.2016 г.,сключен от разстояние между „***“ ЕООД и ответника, по силата на
който „***“ ЕООД се задължава да сключи с „***“ АД договор за поръчителство,
съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици
от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че
потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
задълженията му по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение
№ 1 към него. Нито в договора, нито в приложението към него е посочен общ размер
на възнаграждението на поръчителя, а в приложението е посочен само месечният му
размер – 104, 88 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж
на съответното плащане съгласно погасителния план по договора за кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да
заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова сметка на
поръчителя; 2. По посочена банкова сметка на „***“ АД или по начините, установени
в ДПК, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „***“ АД е овластено
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „***“ АД и поръчителя, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Приложен е също и договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., сключен между „***“ АД като цедент 1, „***“ ЕООД като цедент 2 и
„АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, по силата който „***“ АД продава на
„АПС Бета България“ ЕООД всички свои парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица съгласно
Приложение № 1 към договора за цесия, а „***“ ЕООД продава на „АПС Бета
България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като
поръчител в правата на „***“ АД по просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, както и от договорите за предоставяне на поръчителство по тях
съгласно Приложение № 1 към договора за цесия.
Посоченото Приложение № 1 не е представено по делото, въпреки че изрично
са дадени указания в тази насока с доклада и изрично процесуалния представител на
ищеца с молба от 21.06.2024 г. е посочил, че го прилага и че името на ответника било
на ред 3278, което не се установява по абсолютно никакъв начин. Не са представени
никакви доказателства за съобщаване на цесията, въпреки дадените с определение от
12.06.2024 г. указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК в тази насока.
От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „***“ АД е
едноличен собственик на капитала в „***“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е
сключване на гаранционни сделки.
Представени са по делото справки-извлечения системите на „***“ ЕАД и „***“
ЕООД, изготвени и подписани от тях на 20.06.2024 г. Представено е и банково бордеро
– платежно нареждане чрез Юробанк АД с наредител „***“ АД и основание за превод
„Л. Н.“ за сумата от 206, 54 лв. Видно от счетоводната справка от регистрите на
цедента въпросната сума от 206, 54 лв. е отразена като превод разлика по нов заем, а
остатъка от 1 296, 46 лв. е попълнена със счетоводен текст „Погасяване задължения по
стар заем с отпусната сума по нов заем“ по аналитична сметка „Доп. Начисления
4
трансферна сметка“.
Въз основа на събраните по делотоВъз основа на приетата за установена
фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна
следното:
Процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно
чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
което от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за
потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от 29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски
кредит размер на ГПР от 50 % е неправилен, тъй като не включва месечните вноски за
възнаграждение за поръчителя, които представляват общи разходи по кредита. Този
извод следва от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно:
сума на кредита – 1 500 лева, ГПР - 50 %; годишен лихвен процент – 41, 24 %, общ
размер на всички плащания 1975, 04 лева, съпоставими с размера на уговореното
месечно възнаграждение за поръчителя от 104, 88 лева за периода на действие на
договора за кредит, който е 16 месеца (или общо възнаграждение в размер на 1 678, 08
лева). Не са необходими специални знания, за да се установи, че при посочените
параметри размерите на уговорените месечни вноски за възнаграждение за
поръчителя, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са
включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не с а необходими и специални
знания, за да се определи, че при включването им в ГПР размерът му би надвишил
законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза на 50 %, но този
въпрос не е предмет на изследване по делото, тъй като основание за прилагане на
санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на
неправилен ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в
резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
С оглед дадените в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
5
2024 година по дело C 714/22 разяснения посочването на неправилен размер на ГПР
следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно
кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено
като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита
от лихви и разноски, като съдът намира същата за справедлива и пропорционална на
тежестта на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Въз основа на изложеното съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което длъжникът дължи само чистата
стойност на кредита, а именно получената главница в размер на 1 500 лв.
С оглед извода за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит съдът приема, че договорът за поръчителство за обезпечаването му също не е
произвел правни последици.
На следващо място следва да се има предвид, че ищецът сочи, че се легитимира
като носител на претендираните вземания в качеството си на цесионер по договор за
цесия от 02.03.2021 г., по силата на който цедентът „***“ ЕАД му продава вземанията
си срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит,
описани в Приложение № 1 към договора за цесия, неприложено по делото. Съобразно
гореизложеното обаче договорът за потребителски кредит е недействителен.
Дори и да се приеме, че предметът на договора за цесия включва и вземането за
връщане на чистата стойност на недействителния договор за кредита съгласно чл. 23
ЗПК, формално не са налице предпоставките за противопоставимост на цесията
спрямо длъжника. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото остава недоказано обстоятелството относно
надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента, доколкото не
е представено пълномощно, с което цедентът да упълномощава цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия от негово име. Съдът не приема за надлежно
изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД и връчването на ответника на самата
искова молба, съдържаща изявление за уведомяване за цесията, тъй като същата
изхожда от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД в качеството му на цесионер, а не на
пълномощник на предишния кредитор (арг. от решение № 114/ 07.09.2016г. по т.д. №
362/ 2015г. на II т.о., ТК на ВКС). Поради това връчването на исковата молба на
особения представител на ответника в случая няма ефект на надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД., приложение №1 към
която изобщо не бе представено по делото. Изложеното налага изводът, че
прехвърлянето на вземанията с описания договор за цесия не е породило действие
спрямо ответника - длъжник и ищецът няма материалноправна легитимация спрямо
него.
По разноските:
При този изход на спора на разноски се дължат в полза на ответника, но
предвид това, че последният не е поискал разноски и не е представил доказателства да
е сторил такива, не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане за установено,
че Л. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки
двама от управителите: Х. М. М., П. В. и В. Т. сумата в общ размер от 2 652,81 лв. по
Договор за потребителски кредит №*** от 23.12.2016г., сключен между ответницата и
„***“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., формирана както следва: 1 500 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 10.04.2023г. до окончателното изплащане, 475,04 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 23.12.2016г. до 30.04.2018г., 677,77 лв. – лихва за
забава за периода от 23.12.2016г. до 02.03.2021г., както и сумите за разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
заявлението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
***г. по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)____________
7