№ 74
гр. Плевен, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500910 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК.
С определение на РС – Плевен № 4549 от 8.11.2022г г по гр.
дело № 887 по описа на съда за 2022 г състав на същия съд е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявените искове от Н.
Й. Н. .
Частна жалба срещу това определение е подадена от Н. Н., в която
се възразява ,че определението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на процесуалните правила. Възразява се, че правният интерес при
отрицателните установителни искове се поражда от твърдението на ищцовата
страна за наличието на право върху конкретния обект, което би било
отречено от друга страна, както и когато ищецът би могъл да придобие имота
на оригинерно основание или по реституция. Възразява се, че съдебният
състав на РС – Плевен не се е запознал с доказателствата по делото, цитират
се конституции на РБ, сочи се наивност и неправилност на мотивите на РС.
Претендира се отмяна на определението на Пл РС и връщане на делото за
разглеждане по същество.
Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
1
Частната жалба е подадена в предвидения от закона седмичен срок.
По същество също е неоснователна.
Плевенски районен съд е приел, че така, както са предявени в
първоначалната искова молба и многобройните последващи уточнения,
претенциите на ищеца са за следното - постановяване на решение за
несъществуващи правоотношения и права, а именно – 1/несъществуване на
табан с №*** и площ *** дка. частна държавна собственост в местността ***
за землището на гр.***; 2/липса на предназначение – за добив на полезни
изкопаеми, на табан с №*** и с площ от *** дка.; 3/несъществуване на
държавно предприятие с рег. №***, регистрирано в съда в България и
вписано в Агенция по вписванията; 4/несъществуване на правно основание за
придобиване на табан с площ от *** дка. по ЗСПЗЗ в местността *** за
землището на гр.*** от държавата; 5/несъществуване на данни за бивши
собственици на табан с площ от *** дка., представени и записани в §3, ал.1 от
ПЗР на Наредба №49/05,11,2004 г. на МЗХГ; 6/несъществуване на заявления
по ЗСПЗЗ, които са записани в регистър по §3, ал.1 от ПЗР на Наредба
№49/05,11,2004 г. на МЗХГ, за историята на табан с площ от *** дка.;
7/неистинност на справката, изготвена на база наличната информация,
цитирана в §3, ал.1 от ПЗР на наредба №49/05,11,2004 г. на МЗХГ;
8/неистинност на датата за начало на историята на възстановяване на имоти
по ЗСПЗЗ - не е дата 05,03,1991 г., когато е приет ЗСПЗЗ.
Съдът е приел тези претенции за недопустими като е счел, че
макар и заявени от ищеца като претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, съдът е
този, който следва да даде правната квалификация на исковете съобразно
изложените обстоятелства и наведените твърдения в исковата молба.
Съобразно изложеното от ищеца, съдът е счел, че първите шест иска са за
установяване несъществуването на факти с правно с правно значение, а
последните два – за установяване неистинност на документ. Правен интерес
за ищеца от предявяването на установителен иск е налице когато ответникът
оспорва претендираното от ищеца право или когато ответникът отрича
претендирано от ищеца право. Ако за ищеца съществува друга изрично
предвидена в закона възможност за разрешаване на правния спор, то същият
няма правен интерес от предявяването на установителен иск. Установителен
2
иск е този, с който се иска да се установи съществуването или не
съществуването на определено право. Предмет на установителен иск могат да
бъдат и факти, но само в предвиденените в закона случаи. Обстоятелствата,
които ищецът иска съда да установи в първите шест пункта от петитумната
част на исковата си молба, са факти, които са с правно значение, както беше
посочено по-горе. Установяването на факти, които имат правно значение,
следва да стане в процеса, в който въз основа на тези факти се търси защита
на едно застрашено или накърнено право. Ето защо, отделното самостоятелно
установяване на факти, имащи правно значение, е недопустимо. По
изключение установяването на факти се допуска само в изрично
предвидените за това случаи, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК.
Такива са установяване на истинността на документ, установяване на
престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско
правоотношение, или за отмяна на влязло в сила решение или за установяване
на трудов стаж и др. В процесния случай установяването на фактите, които
ищеца желае от съда да установи, че съществуват или не, не са изрично
предвидени в закона. Същият ще има правен интерес да установи
съществуването или не на тези факти едва при един висящ процес, в който се
оспорва правото му на собственост. По отношение на исковете, заявени в
последните два пункта от ИМ – установяването неистинност на справката,
изготвена на база наличната информация, цитирана в §3, ал.1 от ПЗР на
Наредба №49/05,11,2004 г. на МЗХГ, и неистинност на датата за начало на
историята на възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ – като според ищеца не е
дата 05,03,1991 г., когато е приет ЗСПЗЗ - съгласно константната съдебна
практика, обективирана в решения, постановени по чл.290 от ГПК, която
макар и незадължителна, се споделя от настоящия състав /решение
№407/23,12,2011 г. по гр.д. №1138/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение
№138/14,04,2011 г. по гр.д. №1067/2010 г. на ВКС, III г.о./, установителният
иск по чл.124, ал.4 от ГПК за неистинност на документ е допустим при
наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи, като
прецени дали сочените документи – в случая справка, изготвена на база
наличната информация, цитирана в §3, ал.1 от ПЗР на Наредба
№49/05,11,2004 г. на МЗХГ, и историята на възстановяване на имоти по
ЗСПЗЗ, съдържат удостоверяване на факти с правно значение за един
граждански спор. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, според
3
РС – Плевен, че следва да е налице у ищеца правен интерес за предявяване на
установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно,
която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни
доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор
права и от характера на спорното право /в този смисъл Решение №
131/27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о.,ТК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай справката /на л.13 от делото/ и
историята на възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ /на л.10 от делото/, не
удостоверяват факти с правно значение. Освен това, за пълнота съдът е приел
за необходимо да отбележи и следното - съгласно т.1 от ТР №5/2012 г., целта
на оспорването по реда на чл.193 от ГПК, представляващо по същността си
предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност
на документ, респективно на иска по чл.124, ал.4 от ГПК, е да обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по
делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и
материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване
истинността на документа в резултат на оспорването, се решава със сила на
пресъдено нещо спора относно неговата истинност. В хода на
производството по чл.193 от ГПК съдът не е обвързан от квалификацията на
документа, дадена от страната, която го е депозирала, а извършва
самостоятелна преценка и съответно открива или не открива производство по
чл.193 от ГПК. Тази логика следва да се приложи и при иска по чл.124, ал.4
от ГПК, предвид идентичността на хипотезите. Следователно, преценката за
допустимостта на иска следва да се извърши възоснова на квалификацията на
документа, направена от съда. Съгласно нормата на чл.179, ал.1 от ГПК
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия. Оспорените по реда на чл.124,
ал.4 от ГПК документи от ищеца /справка, изготвена на база наличната
информация, цитирана в §3, ал.1 от ПЗР на Наредба №49/05,11,2004 г. на
МЗХГ, и история на възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ/, не разкриват
посочените по-горе от РС белези.
4
Определението е законосъобразно.
Пл РС е изложил доста подробни мотиви относно изводите си,
които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във
вида, в кйто са изложени.
Въззивният съд счита, че Пл РС е направил необходимото за
уточняване на исканията на страната и се е произнесъл след постъпване на
такива уточнения. В подадената частна жалба се преповтарят част от
твърденията в исковата молба и уточняващите молби като неправилно се
възразява от жалбоподателя, че правният интерес се поражда само от
твърденията на ищцовата страна да съществуването на някакви негови права
върху един обект, както и от хипотетичната възможност права да бъдат
придобити по оригинерен начин. Правилно Пл РС е възприел квалификацията
на исковете с оглед фактическите твърдения на ищцовата страна и е
достигнал до обосновани изводи. Следва да се потвърди атакуваното
определение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4549 от 8.11.2022г г по
гр. дело № 887 /22г по описа на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен
срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5