Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.
София, 22.07.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито
заседание на двадесет и втори юли,
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова, частно гр. дело
№ 6850 по описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78
от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4393/26.06.2020г. по регистъра на ЧСИ депозирана
от длъжника
по изпълнението на Ч.Е.Б.“АД, ЕИК
*******срещу Постановление от 17.06.2020г. по изпълнително дело № 20208490400425
по описа на ЧСИ А.П., с което е отказано
да се намалят разноските на взискакеля за
възнаграждение за адвокат със 160лв. , таксата по т. 26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ за сумата от 31,20лв., и разноски от
18лв. Посочило е, че в случая възнаграждението
за адвокат следвало да бъде минималното от 100лв., нямало сложност на делото,
които да обусловят извод за по-голямо възнаграждение, включително и при
съобразяване на известни на длъжника банкови сметки че е лицензиант
по ЗЕ. Дължимите такси по изпълнителното дело били 48лв. с ДДС- за образуване
на делото и за връчване на покана, други
такси не се дължали, справки в НАП, за съобщения за прекратяване на делото.
Такса по т. 26 от Тарифата не следвало да се начислява върху адвокатското
възнаграждение, а само върху сумата по изпълнителни лист. Претендирало е
разноски.
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнителното дело- Х.Й.П.,
ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Навело е
твърдения че начислени такси и разноски съответствали на нормативно
определените размери. Посочил е, че договореното и платено адвокатско
възнаграждение било съобразено с размери
по Наредба № 1/2004г., определено било по размер към образуване на делото и
съответствало на положени усилия от адвоката , още повече че и до момента
нямало плащане на сумите от длъжника. Претендирал е разноски.
С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че
постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който съответствал на сложността
на делото и на Наредба № 1/2004г., начислени такси и разноски били съобразно
Тарифата. Не били начислявани такси за справки в НАП и за съобщения за
прекратяване на делото, а само за образуване на делото от 24лв. с ДДС, за
връчване на покана от 24лв. с ДДС и за запор от 18лв. с ДДС. Таксата по т. 26
включвала и адвокатския хонорар.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са
приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20208490400425 по описа
на ЧСИ А.П., съгласно които
производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 02.06.2020г. на Х.Й.П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.
И.Д.срещу Ч.Е.Б.“АД, ЕИК *******за
събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 26.05.2020г. от СРС по дело 47492/2018г. за сумата от 650лв., представляващи съдебни разноски, като с молбата е поискано
да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника, претендирани
са и разноски. С молбата е представено пълномощно и договор за правна помощ, съгласно които взискател е уговорил и платил на адв.
Д.сумата от 260лв. в брой за образуване
на изпълнителното дело, пълномощното е за образуване и за водене на делото.
С постановление от
02.06.2020г. съдържащо се в покана за доброволно изпълнение , връчена на
длъжника на 03.06.2020г., ЧСИ е приел за събиране разноските от 260лв. за възнаграждение за адвокат и такса по т. 26
от общо 109,20лв. определена съобразно сума по изпълнителен лист и адвокатско
възнаграждение, отделно такса за
образуване на делото, за покана за доброволно изпълнение и за налагане на запор
съответно от 24лв., 24лв., 18лв.
Със запорно съобщение от 02.06.2020г. ЧСИ е наложил запор върху
вземания на длъжника по банкова сметка ***“АД.
С възражение
от 10.06.2020г. длъжникът е оспорил дължимостта на възнаграждение за адвокат, на такса по т. 26 от него , за такси над
48лв.
С Постановление
от 17.06.2020г. ЧСИ е отхвърлил възражението, сочейки изрично, че сумата от
18лв. е такса за наложения запор.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да
се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по
изпълнителното производство е органът, който е овластен
да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира
същите. Такъв орган е съдебният
изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу
начислени в тежест на длъжника разноски,
подлежи на съдебен контрол.
Предмет
на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски,
възложени в тежест на длъжника с процесното
постановление в обжалваната част, включително и дължимост
на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва
в случая.
В
случая по делото се установява от приети документи, че взискателят
е възложил на адвокат да образува
изпълнителното дело, за което е уговорил и платил сумата от 260лв.
Съдът приема, че
сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски
на взискателя за адвокат в размери над минималните
такива по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника
пред взискателя за разноски по изпълнителното дело за
възнаграждение за адвокат за образуване
на изпълнителното дело следва да се намали до 100лв.
Съдът приема, че начислените от ЧСИ
пропорционални такси по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи
на база сумата от 650лв. по изпълнителния лист и сумата от 100лв. за възнаграждение за адвокат, тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата -
размер на тази такса е общо 90лв. с ДДС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифата не следва
да се включва възнаграждението за адвокат на взискателя,
платено за изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника
с постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за
тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила.
То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист,
но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това
по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето, съдът приема, че за събиране на вземането на взискателя
за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което
е издаден изпълнителен лист, не е парично.
В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са
различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното
дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ
съставя Постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на
изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и
парично такова по Постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се
пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните
такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното прозиводство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по
Постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР
№ 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на извода на
съда е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която
изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
определени разноски на взискателя по изпълнението, но
не са изключени направените от него разноски за адвокат.
Неоснователна е
жалбата в частта за начислени обикновени такси от 18лв. Обикновени такси са начислени за образуване на делото от
24лв. с ДДС, за покана за доброволно изпълнение от 24лв. с ДДС, както и за
налагане на запор от 18лв. с ДДС. Тези действия са извършени, поради което и
такси за тях са дължими. Размер на тези такси е определен съобразно Тарифата.
Неоснователни са доводи на жалбоподателя, че сумата от 18лв. била за такси за справки
от НАП и за съобщения за прекратяване на делото. Такива действия по
изпълнително дело не са извършвани и такси за такива не са начислявани.
При така
възприето жалба е основателна за сумата от 160лв.
разноски за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело и за 19,20лв. такса по т. 26 от Тарифа.
По отговорността за разноски:
Разноски
съдът приема, че в настоящото производство се дължат, доколкото решението е
окончателно и съобразно чл. 81 от ГПК се дължи произнасяне в частта за
разноските. В случая не се следват други
действия, от които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това
производство, поради което и това разпределяне следва да се извърши в настоящото
производство.
При
така възприето и доколкото жалбата е уважена частично, то съдът приема, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса от 21,41лв. и за
юрисконсулт от 42,82лв., определено от съда съобразно правилата по чл. 78, ал.
8от ГПК.
На
ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за възнаграждение за
адвокат от 28,68лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.06.2020г. по изпълнително
дело № 20208490400425 по описа на ЧСИ А.П.,
с което е отказано да
се измени Постановлението от 02.06.2020г. , съдържащо се в покана за
доброволно изпълнение като се намалят
разноските на взискателя за възнаграждение за
адвокат със сумата от 160лв. и
таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ със сумата от 19,20лв. с включен ДДС и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановлението от 02.06.2020г. , съдържащо се в
покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20208490400425 по
описа на ЧСИ А.П.в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските,
поставени в тежест на длъжника Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК *******със сумата от 160лв. ,
представляваща разноски на взискателя Х.Й.П., ЕГН **********
за възнаграждение за адвокат по изпълнителното
дело и със сумата от 19,20лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за
такси и разноски по ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Х.Й.П.,
ЕГН ********** да заплати на Ч.Е.Б.“АД, ЕИК
*******на основание на чл. 81 и чл. 78
от ГПК сумата от 64,23лв. (шестдесет
и четири лева и 0,23лв), представляващи съдебни разноски в производството
пред СГС.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК *******да заплати на Х.Й.П.,
ЕГН **********на основание на чл. 81 и
чл. 78 от ГПК сумата от 28,68лв.
(двадесет и осем 0,68лв), представляващи съдебни разноски в производството
пред СГС
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено
мнение на съдия Р. Коджабашева по ч.
гр. д. № 6852/
2020
г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със
съдия- докладчик: съдия Ст. Иванова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че при определяне на попорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети
предвид както събираемото вземане, така и вземането за разноски за адвокатско
възнаграждение, претендирано от взискателя
по изпълнението.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по
т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и
т.н.- извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
Аргумент в
тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 ТТРЗЧСИ,
според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя,
възложени в тежест на длъжника по изпълнението.
При
тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ би следвало да бъде
отменено в частта относно определената върху признатото на взискателя
адвокатско възнаграждение- като част от събраната сума, пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ.
СЪДИЯ :