Решение по дело №3232/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 162
Дата: 26 януари 2021 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20207180703232
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 162

 

гр. Пловдив, 26.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЯВОР КОЛЕВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                     ЗДРАВКА ДИЕВА, НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Атанас Я., като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3232 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В.Я.К., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Т.И.- пълномощник, обжалва Решение №1448 от 10.11.2020г. по Н.А.Х. дело №5289 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., Х-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3035893, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. От юрисконсулт И.И.П.- пълномощник, е представено становище (отговор) по касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в което се твърди, че жалбата е неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена. На 04.01.2021г. по делото постъпва същото становище с Вх.№11 от юрисконсулт Ивелина Пенкова.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор А. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 05.08.2019г., около 12:40ч., в гр. Пловдив, на бул. “Санкт Петербург” №1, е прието за установено, че в посока към бул. “Кукленско шосе“, се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ШЕВРОЛЕТ ОРЛАНДО”, с Рег.№****, със скорост от 77 км/ч. (всъщност с 80 км/ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARC CAM S1, с фабричен №11743са, като за целта е изготвен клип/снимка №11743СА/0211773. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№**** е регистриран като собственост на жалбоподателя К. и е управляван от него. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 77 км/ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се издава процесният ЕФ. 

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения пред него ЕФ. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възражението, формулирано в касационната жалба, че районният съд неправилно е интерпретирал фактите в рамките на служебно извършената проверка за законосъобразността на процесния ЕФ и по този начин е стигнал до погрешни изводи, то същото е неоснователно.

Според разпоредбата на чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая, процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, както правилно е прието и от страна на районния съд.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че процесният ЕФ е законосъобразен и правилен и като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Съответно, оспореното в настоящето производство решение е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация (юридическото лице) е основателно и такова, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1448 от 10.11.2020г. по Н.А.Х. дело №5289 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., Х-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3035893, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с който на В.Я.К. е наложена глоба в размер от 100,00 лева.

ОСЪЖДА В.Я.К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………

 

2…/П/……………