№ 9793
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110159065 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 27,73 лева, представляваща
дължима главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за периода от
22.11.2017г. до 21.02.2018г. по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 1........ за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
7336/2021г. по описа на СРС, 67 състав.
Ищецът твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника са сключени договори за
далекосъобщителни услуги от 26.12.2013г. и от 14.06.2014 г. с клиентски номер 1........ За
отчетен период от 22.11.2017г. до 21.02.2018г. на ответника са издадени фактура №
1........./22.12.2017г., фактура № ..................../22.01.2018г. и фактура №
...................../22.02.2018г. стойността по които не е платена. Описаните вземания са
прехвърлени на "С.Г.Груп" ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., след което са цедирани
повторно на ищеца - "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., като към исковата
молба ищецът представя уведомление за цесията.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва иска като неоснователен.
Излага доводи, че липсва валидно съобщаване на цесията, поради което прехвърлянето на
вземанията не е произвело действие спрямо ответника. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ 7336/2021г. на СРС, 67 състав, по
което на 02.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу .............. за
1
сумата 27,73 лева, представляваща задължение по договор за далекосъобщителни услуги от
дата 14.06.2014 г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната лихва от
05.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,32 лева за периода
от 10.03.2018 г. до 13.10.2020 г., както и 205 лв. разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената
заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането в посочения размер, за който е издадена заповедта.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договори с твърдяното от
него съдържание, предоставянето на твърдените услуги, претендирания размер на
задължението на ответника, прехвърлянето на вземането на ищеца и съобщаването на това
прехвърляне на ответника.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че между „БТК“ ЕАД
и ответника е възникнало валидно правоотношение чийто правопораждащ юридически факт
са процесните договори за далекосъобщителни услуги от 26.12.2013г. и от 14.06.2014 г. с
клиентски номер 1........ представени и приети като доказателство по делото, заедно с общите
условия към тях, по силата на които за посоченото дружество е възникнало задължението да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи, а за ответника – задължението да заплаща определената в договора
месечна такса и изразходените минути за разговори съобразно посочените в договора цени
за стандартно тарифиране.
От представените по делото фактура № 1........./22.12.2017г., фактура №
..................../22.01.2018г. и фактура № ...................../22.02.2018г. се установява, че „БТК“ ЕАД
е начислил месечни абонаментни такси за отчетен период от 22.11.2017г. до 21.02.2018г. в
общ размер на 25,69 лв. без ДДС. Дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който
договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на
оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Предвид изложеното
следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало парично задължение за
заплащане на начислените в приложените фактури абонаментни такси.
Съдът обаче намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на
които да се установи наличието на надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане,
по силата на което „ЮБЦ“ ЕООД е активно легитимиран да получи изпълнение – факт,
чието установяване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Както в договора за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и „С.Г. Груп“ ООД на 16.10.2018 г., така и в договора за цесия, сключен между „.............. и
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД на 01.10.2019 г., е посочено, че неразделна част от тях е Приложение
2
№ 1, в които са подробно индивидуализираните вземания, предмет на съответните договори
за цесия. По делото не е представено като доказателство приложението към нито един от
двата договора, поради което не може да се приеме за доказано, че вземането, което
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е имало към ответника .............. реално е
прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД, а след това и на „ЮБЦ“ ЕООД.
В случая по делото не са представени приложенията към договорите за цесия, като ищецът е
представил един брой извлечение и един брой потвърждение /л.11 и 12/. По отношение на
извлечението от Приложение № 1 към втория договор за цесия от 01.10.2019 г. следва да се
посочи, че в него е записано, че се издава по отправено искане от „ЮБЦ“ ЕООД - цесионер
по втория договор за цесия. Отразено е освен това в извлечението, че се издава от цедента
„ЮБЦ“ ЕООД, действащ чрез управителя си Юлиян Цампаров. Налага се извод, че издател
на извлечението е същото лице, отправило и искането за издаване, а именно - „ЮБЦ“ ЕООД,
действащ чрез управителя си Цампаров. Следва да се посочи, че този частен документ
съдържа изгодни за издателя му факти, не се ползва с материална доказателствена сила, не е
противопоставим на трети лица и предвид липсата на други доказателства за същия факт,
съдът не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На
следващо място съдът намира, че в така приетите документи вземането срещу ответника не
е надлежно индивидуализирано. Същите не съдържат посочената в договорите за цесия
подробна информация относно прехвърлените вземания, респективно не се установява дали
прехвърлените вземания към ответника произхождат именно от процесните договори или
представляват негови други задължения, по друго правоотношение с прехвърлителя.
Поради изложените съображения съдът не може да приеме за доказано, че процесното
вземане, което „БТК“ ЕАД е имало към ответника Димитър Гяуров е било предмет на двата
договора за цесия, респективно че ищецът е активно материалноправно легитимиран да
претендира процесното вземане. Съдът намира, че тъй като в случая се касае за отношения с
потребител, то е необходимо особено да се следи по отношение на относимите към
прехвърлянето на вземанията доказателства, както за тяхната убедителност, така и за
степента, в която същите създават сигурност в насрещната страна за това кой се явява
действителният кредитор по вземанията.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая от страна на ищеца не са доказани
правнорелевантните факти, чиято доказателствена тежест същият носи, поради което и
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят понесените от него разноски, а именно сумата 300 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Следва да бъде прието за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото
съответства на нормативно определения минимален размер и от друга страна кореспондира
с процесуалните усилия по делото.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ................., срещу .............., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „.............. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата 27,73 лева, представляваща дължима
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.11.2017г. до
21.02.2018г. по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
1........ за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7336/2021г. по
описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ................. ДА ЗАПЛАТИ на .............., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „.............., сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4