Р Е
Ш Е Н
И Е № 189
гр.
Пловдив, 14 ноември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 439/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 18744/18.06.2019 г. от О. П като представител на П на
Р.България против решение № 751/10.06.2019 г.,постановено по гр.д.2470/2018 г.
по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П на Р.България е осъдена да заплати
на Г.Р.Р.
сумата от 15 000 лв. ,представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно воденото
срещу него наказателно производство,ведно със законна лихва ,считано от
31.102015 г. до окончателното изплащане и разноски по делото.По
съображения ,изложени в жалбата
жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и бъде постановено друго ,с което исковете ,предявени от А. с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъдат отхвърлени ,евентуално размерът
на присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди да
бъде намален.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 21287/11.07.2019 г. от Г.Р.Р. против решение №
751/10.06.2019 г.,постановено по гр.д.2470/2018 г. по описа на ОС – Пловдив в
частта,в която е отхвърлен предявения
от него иск против П на Р.България
за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди,в резултат на незаконно воденото против
него наказателно производство над уважения размер от 15 000 лв. до предявения такъв от 30 000 лв.. По
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, заявява искане решението
в тази част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен
размер като претендира присъждане на
разноски .
От Г.Р.Р. е постъпил отговор на въззивната жалба ,депозирана от П
на Р.България ,с който счита същата за неоснователна и заявява искане да бъде
оставена без уважение.
От П на Р.България не е постъпил
отговор на въззивната жалба на Р .
Контролираща страна .....взема
становище въззивната жалба на П на Р.България да бъде уважена ,а тази на
жалбоподателят Р. да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищеца по
основание и петитум допустим предмет на делото.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между
страните следните факти :
С постановление от 06.01.2010г. е образувано досъдебно производство
против Г.Р.Р. -за престъпления по чл.387,ал.3 вр. с ал.2,вр. ал.1 от НК, по
чл.387,ал.2, вр.ал.1 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.294,ал.1 от НК ;против И.
З. Д.-за престъпление по чл.294,ал.1 от НК и срещу К. А. Б.-за престъпление по
чл.387,ал.1 от НК. В хода на разследването, с постановление от 11.11.2010г. Г.Р.
е привлечен в качеството на обвиняем и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. /внесена на 24.11.2010г./.
На 13.01.2011г. е внесен от РП-Пловдив обвинителен акт пред ПРС ,по повод на
който е образувано нохд №277/2011г. като с разпореждане от 31.01.2011г.
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП-Пловдив за
допълнително разследване. С постановление от 11.04.2011г. за привличане на
обвиняем обвинението по отношение на настоящия ищец е прецизирано като на
30.05.2011г. е внесен обвинителен акт от РП-П. против горепосочените лица и е
образувано нохд №3460/2011г. С присъда № 220/29.05.2012г. Г.Р. е признат за
невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.387, ал.2, пр.1 вр.
ал.1 вр. с чл.2,ал.1 от НК и по обвинението за престъпление по чл.288 от НК
;признат е за виновен в извършване на престъпление по чл.387,ал.1 вр. с
чл.26,ал.1 НК ,като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на
700лв. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана и обжалвана пред ПОС
,който с решение №62/25.02.2013г. по образуваното внохд №9/2013г. е отменил
същата и е върнал делото за ново разглеждане. По новообразуваното нохд
№1009/2013г. на ПРС е постановена присъда №356/ 06.11. 2013г., с която ищецът е
оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения,която с решение №76/10.04.2014г на въззивната инстанция ,което е окончателно
,е потвърдена.
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява от приложените наказателни
дела.
На
база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по делото
доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на гореизложеното
съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата за репариране
на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него
наказателно производство и като е съобразил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да е в размер
на 15 000 лв.,в който размер е уважил предявения иск ,а за разликата до пълния предявен такъв от 30 000 лв. същият е отхвърлен.Присъдил е горните обезщетения
,ведно със законна лихва ,считано от 31.10.2015 г. така ,както е поискано в
исковата молба .
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за неимуществени вреди
,дължими от Държавата в хипотезата на чл.
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят П на Р.България прави
оплакване за недоказаност на причинно следствената връзка между тези вреди
и незаконно воденото наказателно производство,както и за прекомерност на присъденото обезщетение.Жалбоподателят
Г.Р.Р. релевира оплаквания за неправилност относно определяне размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира такова в пълния
му предявен размер. Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
Безспорно е ,че ищецът е изпълнявал длъжността Началник на .....– гр.П. като видно от гореизложената фактология повдигнатото му обвинение и
воденото наказателно производство ,по което впоследствие е оправдан са свързани
именно с престъпления по служба.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от него в резултат на
незаконно повдигнатото и водено наказателно производство по делото са
събрани гласни доказателства .Така
свидетелката С. Р.,която е съпруга на ищеца установява ,че последният работил 16
години в системата на МВР, бил изключително отдаден на работата си ,изпълнявал
служебните си задължения с желание и отговорност и никога не бил очаквал ,че ще
бъде обвинен в неща ,за които няма вина.Установява ,че преди събитията съпругът й бил нормален мъж ,който
се грижел за семейството ,срещали се с приятели ,колеги ,забавлявали са се.След
започване на разследванията срещу него ищецът изпаднал в депресия ,бил шокиран
от обвиненията, изпаднал в негативни емоционални състояния ,взаимоотношенията в
семейството му се влошили ,имало постоянни скандали.Бил много изнервен ,
престанал да излиза ,изолирал се ,отказвал да разговаря ,имало периоди от време
,през които се изнасял от дома си и отивал на вилата. Особено негативно върху
емоционалното му състояние се отразило широкия медиен отзвук на воденото против
него наказателно производство .
Разпитана е по делото и свидетелката
Р. Р. П. ,сестра на ищеца ,която дава аналогични показания във връзка с настъпилата драстична промяна у ищеца
след повдигане на обвиненията ,който се изнервил ,станал избухлив ,абсолютно неконтролируем
,изпадал в ярост ,плачел, считал ,че животът му е провален, взаимоотношенията
със съпругата му се влошили,както и че особено тежко му се е отразило медийното
отразяване на воденото срещу него
наказателно производство.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
Обезщетението
за неимуществени вреди ,претърпени в
резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна
присъда се определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата се касационна практика понятието "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като
притеснения ,накърнено достойнство,оронен авторитет,понижена самооценка,чувство
за онеправданост ,негативни емоционални изживявания ,шок от обвиненията в
деяния ,за които няма вина, социална изолация .Тези неимуществени вреди дори не
се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на
незаконно водено наказателно производство
,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна причинно следствена
връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,каквито в случая
съдът намира ,че са налице и това са такива ,свързани със
служебното положение на ищеца ,а именно Началник на .....– П. и факта ,че повдигнатите му обвинения ,по които впоследствие е
оправдан са за престъпления ,извършени
от него именно в това му служебно качество,както и с широкия медиен отзвук на
воденото наказателно производство против него
,пряка последица от които са претърпените завишени
по интензитет негативни
преживявания , притеснения ,загуба на самочувствие ,злепоставяне в обществото и
в професионалните среди , оронване на авторитета и доброто име на
личността .Тук следва да бъде съобразена и тежестта на повдигнатите обвинения ,които са за тежки умишлени
престъпления ,както и наложената мярка за неотклонение ,която е „парична
гаранция“ .
Съобразявайки всичко изложено до
тук, съдът намира ,че обезщетение в размер на 15 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото
против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
явява основателен и доказан до този размер , до който следва да бъде уважен,а в
останалия му предявен размер до 30 000 лв. следва като неоснователен да
бъде отхвърлен.
Пловдивски окръжен съд е стигнал до
същите изводи и е постановил решение в
горепосочения смисъл ,което се явява правилно и обосновано и следва да
бъде потвърдено изцяло като на
жалбоподателя Р. не следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид
крайния по делото резултат.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 751/10.06.2019 г.,постановено по гр.д.2470/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.