Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора Александър А , като разгледа докладваното
от съдия Ивелин Борисов КАНД № 2922 по описа на Административен съд – Варна
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Н.Т.Н., ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. Т.Н., против
решение № 1423 от 01.11.2022 г. по АНД 20223110201407/2022 г., по описа на ВРС,
с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5659110, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора на основание чл. 189, ал. 4
във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50,00 лв. С решението са присъдени разноски в
полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80,00 лева.
В касационната жалба
се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и такива на
материалния закон, поради което се отправя искане за отмяната му и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се издадения ЕФ. Излагат
се доводи, че въззивният съд не е изложил мотиви по отношение на възражението,
че електронният фиш е издаден 5 дни след датата на извършване на нарушението.
Сочи се, че процесният електронен фиш е издаден след изтичането на
законоустановения срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че
мястото на нарушението е неправилно и неясно индивидуализирано, което
представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Поддържа, че е нарушено
изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил,
като по този начин не може да се запази абсолютната сигурност на измерването. В
заключение излага доводи за нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Отправя се
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С писмена молба,
депозирана чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. По
съществото на спора счита, че са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението на ВРС следва да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната
страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки,
чрез юрисконсулт Л-А оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички
относими доказателства. Сочи, че с електронния фиш е приспадната допустимата
техническа грешка от 3%, в полза на нарушителя. Твърди, че нарушението е
установено с одобрен тип техническо средство, преминало метрологичен контрол. В
заключение моли, решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано
по жалба на Н.Т.Н., против Електронен фиш серия К № 5659110, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв.
От фактическа страна ВРС е
установил, че на 05.04.2021г., в 14:14 ч., в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“
в посока на движение към ул. „Девня“, на пътен възел с ул. „Царевец“, л. а. ***,
рег. № ***, собственост на Т.Н., е управляван от Н.Н. със скорост 63 км/ч, при
въведено ограничение на скоростта – 50 км/ч. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство - ARH CAM S1 № 11743c9. За установеното
нарушение първоначално бил издаден ЕФ К№4682671 срещу Т.Н., но след връчването
му и подаването на декларация от страна на Т.Н. по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че
автомобилът е бил управляван от Н.Н., първоначално издаденият ЕФ бил анулиран,
и бил издаден процесният ЕФ серия К № 5659110 срещу касатора.
За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че същият е издаден от
компетентен орган, в законоустановения срок и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Електронният фиш съдържа всички
предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
реквизити. ВРС приел, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като в ЕФ ясно и
категорично е визирано мястото на извършване на нарушението. Въззивният съд
счел, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е неприложима.
Отчитайки настъпилата законова промяна, въззивният съд приел, че ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение по ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението бъде заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, при условие, че са спазени изискваният на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 година. От приложения снимков материал ясно се установявало
регистрационният номер на автомобила и се изключвали всякакви съмнения чия
скорост е регистрирало АТСС. Въззивният съд съобразил приобщените доказателства
и преценил, че са спазени всички изискуеми по ЗАНН срокове по чл. 34. Въз
основа на приложените по делото доказателства е преценил, че АТСС е одобрен тип
средство за измерване и е преминало необходимата проверка, поради което е
отхвърлил възраженията на Н.. Въззивният съд приел, че при правилно
установената фактическа обстановка и правилна квалификация на нарушението,
правилно е определен и размерът на наказанието.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
След
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав
на съда намира касационната жалба за неоснователна.
Не се споделя твърдението на касатора, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всичките му възражения, направени в жалбата. Напротив всяко
едно възражение от въззивната жалба е получило подробен и мотивиран отговор в
решението на ВРС.
На първо място, не
могат да бъдат споделени възраженията на касатора за допуснато съществено
процесуално нарушение поради изминалия период от 5 дни от извършване на
нарушението до издаването на ЕФ. Съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този
закон „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. В относимите разпоредби на ЗДвП не съществува изискване нито за посочване
на датата, на която ЕФ е издаден, нито за издаването му незабавно след установяване
на нарушението. Извличането на подобни
изисквания по тълкувателен път от обстоятелството, че ЕФ е продукт на
„изкуствен интелект“, и квалифицирането на неспазването им като съществено
процесуално нарушение, е недопустимо, неоснователно и неправилно. Независимо
дали минималната забава от датата на нарушението до датата на отпечатването на
ЕФ се дължи на обективно необходимо технологично време, или по други причини,
то същото не би могло да представлява съществено процесуално нарушение, поради
липса на съответни императивни процесуални норми, изискващи незабавно издаване
на фиша.
Не могат да бъдат възприети и доводите на касатора, че
предвид анулирането на първия ЕФ, издаден на собственика на автомобила, то
процесният електронен фиш е издаден след изтичането на законоустановените срокове,
предвидени в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Давностните срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са за съставяне
на АУАН, а в случая електронният фиш е издаден на основание специалната норма
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Изхождайки от легалната дефиниция на електронния фиш, същият безспорно не
е акт за установяване на административно нарушение, поради което са различни
изискванията за неговото съдържание и правилата за издаването му. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш се издава по утвърден
образец за цялата страна с изискване да съдържа посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез информационна
система, а не е волеизявление на физическо лице. За разлика от ел. фиш, АУАН е
волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се повдига и
предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно нарушение,
поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на
съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му,
респективно – обвързва процедурата по съставянето му и издаването на
съответното НП със сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че
издаването на процесния електронен фиш при изминал период от време от
извършване на нарушението е следствие на законосъобразно развитата процедура по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Същата обективно отнема време, тъй като е предпоставена
от уведомяването на собственика на установеното МПС за извършеното нарушение. По
делото е приложена декларация вх. № 433200-6085/24.01.2022 г., подадена от
собственика на управляваното МПС, санкциониран по първоначално издадения ЕФ,
съгласно която Н.Н. е ползвал автомобила към датата на установяване на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Неоснователно е възражението на касатора, че мястото
на извършване на нарушението е неясно индивидуализирано. По делото е приложен протоколът
по Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., и
същият е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и
мястото на което е поставено мобилното АТСС. В протокола е записано точното
местонахождение на автоматизираното техническо средство/система – бул. „Васил
Левски“ пътен възел ул. „Царевец“, именно това е посочено като локация на
приложения снимков материал. Не е налице несъответствие между GPS координатите и посочената локация, а спрямо същата,
движението в посока ул.“Девня“ е идентично на движение в посока бул.„Цар
Освободител“.
Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния
съд и по отношение на възражението, че на снимковия материал е заснето и друго
МПС. На кадрите от снимковия материал, се вижда ясно номерът на автомобила,
описан в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС. Необосновани са твърденията в касационната жалба, че
в зоната за безопасност попада и друг автомобил. Видно от снимката и
съответните маркери, фиксиращи зоната за безопасност, въпросният автомобил е
явно извън нея. В този смисъл настоящата инстанция намира, че нарушението,
свързано с неспазване на ограничение на скоростта и авторството на нарушителя
са безспорно установени.
Следва изцяло да бъдат споделени и изложените от
въззивния съд мотиви по отношение на приложението на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК същите не следва да
бъдат преповтаряни.
Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348,
ал.1 НПК.
С оглед изхода на настоящия спор и
своевременно направеното искане от ответника по касация, на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по
дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
минимума от 80 лева.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1423
от 01.11.2022г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110201407 по описа на ВРС за
2022 година.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********,
да
заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: