№ 33514
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110151416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца и на процесуалния представител на ищеца, с която
настоява за допълване и изменение на решението, постановено по делото, и оспорва
пресъдените в негова полза съдебни разноски, при твърдения, че дължимото
възнагражедение на основание чл. 38, ал.2, във вр.ал.1, т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
НМРАВ следва да бъде определено съобразно редакцията на Наредбата към момента на
приключване на съдебното дирене.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Решение №12891/21.07.2023 г. по гр.дело №51416/2021 г. по описа на СРС
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Кр. Б., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 309,49 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като същото е определено съобразно
уважената част от иска и обстоятелството, че ответникът дължи разноски за възнаграждение
само за един адвокат – адв. Б., с оглед волеизявлението, обективирано в депозирания списък
по чл. 80 от ГПК.
С оглед спорния въпрос относно приложимата редакция на НМРАВ съдът съобрази
постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2015 г., ОСГТК, въз основа на които следва да се направи извод, че в производството по
чл. 248 от ГПК се решава материалният спор по отношение за разноските. При това
положение, след като въпросът касае материалното право, то следва да се приложи
материалното право, такова каквото е към момента на възникване на въпроса –
приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция (доколкото до този
момента може валидно да се ангажират доказателства за сторените разноски пред
съответната съдебна инстация – вж. ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) или сключването на
договора за правна защита и съдействие – при положение, че се претендира адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. – какъвто е процесният случай. Видно от
Договор за правна помощ и съдействие от 25.08.2021 г., сключен е между ищеца от една
1
страна, и адв. Николай Илчев и адв. К. Б., от друга, по силата на който последните са се
задължили да предоставят безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в
настоящото производство. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че приложима е нормата
на чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ в редакцията бр. 68 от 31.07.2020 г., поради което и съдът
правилно е определил размерът на дължимото възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
В частта по иска по чл. 124, ал.1 ГПК за сумата от 1 лв., предявена като част от
вземане в общ размер на 2476,50 лв., производството е прекратено като недопустимо на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК и ищецът няма право на съдебни разноски по инициирания
съдебен контрол с предмет именно тази част от исковата претенция.
По изложените съображения, съдът намира, че липсва основание да ревизира своята
преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД за съдебните разноски, с оглед изхода на спора.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Moлба вх. №217109/31.07.2023 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на ищеца Р. С. Д и адв. К. Б..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на ищеца, адв. Б. и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2