Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.К. ,18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно
отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на деветнадесети
януари,две хиляди двадесет и първа
година . . . . . . . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря . . . . Ана Цанова
. . .и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . като разгледа докладваното от
. . . . . . . . съдията . . . . . . . . АНД № 1235 . . . . . . . по описа
за
. . . 2020 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0284-002166 от 14.10.2020г.на ВПД Началник група към ОДМВР
Стара Загора,РУ К. .
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована за съдебните заседания,не изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административнонаказващият орган е приел за
установено,че на 14.05.2020г.около 09,45 часа в гр.К. ,на ул.“С.П.“,до № **,жалбоподателят
като водач на собствения си лек автомобил Фолксваген Шаран с рег.№ ****паркирал
на място,определено за хора с трайни увреждания.Жалбоподателят бил лице,което
без да има това право,паркирал на място,определено за превозно
средство,обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно
средство,приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания,с което виновно
нарушил чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП.
На основание чл.53 от ЗАНН и
чл.178д от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева.
Съдът намира,че в процедурата по
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.Такива не са допуснати и впоследствие
при издаването на обжалваното наказателно постановление,но наказателното
постановление е неоснователно по същество.
В показанията си в с.з.актосъставителят
С. заявява,че заедно с колегата си установили,че автомобилът,собственост на
жалбоподателя А.,бил паркиран пред сградата на поликлиниката,на ул.“С.П.“,на
паркомясто,определено за хора с трайни увреждания или със специални нужди.Огледали
автомобила и тъй като на него нямало стикер за инвалиди,нямало оставено решение
на ТЕЛК по таблото на автомобила,и автомобилът не бил приспособен като за
инвалиди,съставили фиш за наложена глоба на основание чл.39,ал.2а от ЗАНН,като
в този случай налагането на глоба с фиш е предвидено в специалния закон-в
чл.186,ал.1 от ЗДвП.Макар и в случая фишът да е бил издаден в отсъствието на
нарушителя,това е допустимо съгласно разпоредбата на чл.186,ал.3 от ЗДвП,като
от материалите по делото /съответно-свидетелство за регистрация част I на л.10 от делото,и уведомление на л.11 от делото/ е
видно,че фишът е издаден на собственика на моторното превозно
средство-жалбоподателя А.; и му е бил изпратен екземпляр от фиша.Тъй като
жалбоподателят оспорил нарушението,му бил съставен АУАН.
От така изложеното е видно,че при
съставянето на АУАН от 14.06.2020г.е била спазена регламентираната в закона
процедура.Административнонаказващият орган обаче не е следвало да издава
наказателно постановление,тъй като още към момента на съставянето на АУАН /а
всъщност-още преди него/ е имало категорични доказателства,че жалбоподателят не
е осъществил състава на административното нарушение,което му се вменява.Още на
датата на установяване на нарушението-14.05.2020г.жалбоподателят А. е подал
писмена молба до Началника на РУ К. /на
л.9 от делото/,в която е изложил обстоятелства,че на 14.05.2020г.около 9,30
ч.на ул.“С.П.“ /съвпадащи дата,час и място,установени от контролните
органи/,при маневра на паркинга, от таблото на лекия му автомобил е изпаднала в
купето на автомобила инвалидната карта на жалбоподателя.Представил е експертно
решение на ТЕЛК от 05.03.2019г.,от което е видно,че е диагностициран с общо
заболяване,в резултат на което му е определена 71 % трайно намалена
работоспособност и това състояние отговаря на състоянието „трайно
увреждане“,каквото е имал предвид законодателят в разпоредбите на чл.98,ал.2,т.4
от ЗДвП и чл.178д от ЗДвП.Т.е.жалбоподателят е лице с трайно увреждане по смисъла на тези законови
разпоредби.Видно от цитираното експертно решение на ТЕЛК,в него е отразено,че
срокът на определения процент трайно намалена работоспособност е 3 години-до
01.03.2022г.,т.е.към датата на констатиране на нарушението,отразено в АУАН и в
НП-14.05.2020г.жалбоподателят е имал посоченото в разпоредбите на
чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП и чл.178д от ЗДвП качество на лице с трайно
увреждане.Жалбоподателят е представил и карта за паркиране за хора с
увреждания,издадена лично за него /копие от която е приложена в
административнонаказателната преписка-на л.6 от делото/,който документ по
безспорен и категоричен начин доказва,че жалбоподателят има право да паркира на
място,определено за превозно средство,обслужващо хора с трайни увреждания.
Тези доказателства,представени от
жалбоподателя още преди съставянето на АУАН,сочат по несъмнен начин,че той не е
осъществил състава на нарушението по чл.178д от ЗДвП.Това е така,защото този
състав не санкционира неносенето или непоставянето на видно място на картата за
паркиране за хора с увреждания,а елемент от състава на нарушението е субектът да няма това право-да паркира на
място,определено за превозни средства,обслужващи хора с трайни увреждания. А от
представените от жалбоподателя доказателства е видно,че той има право да паркира на такива места-т.е.носител е на това
право.
Поради това съдът намира,че
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
И докато,както се посочи
по-горе,макар и доказателствата да са били налице още преди съставянето на
АУАН,то е нямало как да не се състави АУАН поради изискванията на процедурата
по чл.186,ал.2 от ЗДвП /респ.чл.39,ал.3 от ЗАНН/ да се състави АУАН,то
административнонаказващият орган не е имал основание да издаде наказателно
постановление,а е следвало да прекрати административнонаказателното
производство поради липса на извършено нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление като неоснователно по същество,следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0284-002166 от 14.10.2020г.на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора,РУ К.
,с което на А. ***,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: