ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 18.03.2021 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
гр.дело №110 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.1 във връзка с
чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.К.М. *** против
определение №260324/15.02.2021 год. по гр.дело №471/2021 год.на Районен
съд-Враца,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявения от М. иск с правно основание чл.424,ал.1 от ГПК в хипотезата липса на правен интерес.
Жалбоподателят твърди,че обжалваното определение е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а също така е необосновано. Оспорва изводите на съда за липса на правен
интерес, както и за липса на новооткрити обстоятелства, по смисъла на чл.424 от ГПК. Поддържа, че такива обстоятелства са изтеклата погасителна давност, която
може да е изтекла до срока за възражение, но може да е изтекла и в хода на
делото, и узнаването от него като наследник на длъжника на пороците по издаване
на заповедта за изпълнение. Те са нови за
него, тъй като той като наследник на
починалия длъжник не е конституиран, не е уведомяван и не е знаел нито за
вземането / на заявителя/ , нито за производството /заповедното/. Поддържа, че
всички актове по заповедното производство - за издаване на заповед за
изпълнение, за издаване на изпълнителен лист
и самата заповед, са нищожни. Счита, че няма пречка искът му да се
квалифицира и като такъв по чл.439 от ГПК или по чл.124 от ГПК, защото
заповедното производство е проведено ненадлежно.
Моли
обжалваното определение да бъде отменено, а на РС-Враца разпоредено да даде ход
на делото.
На основание
чл.130,изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника по иска "ЕОС
Матрикс"ЕООД-гр.София.
Частната
жалба е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок по чл.275,ал.1 от ГПК от страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Производството
пред РС-Враца е образувано по искова молба на В.К.М. ***, с която е предявен
иск за признаване за установено по отношение на "ЕОС МАТРИКС"ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, че ищецът не му дължи
сумата от общо 2976,83 лв., от която главница от 1484 лв. и законна лихва от
551,79 лв., както и сумите: 29,69 лв. – разноски, 530 лв. – разноски по
изпълнителното производство,381,17 лв. – такси по Тарифата за ЧСИ, както и
законната лихва върху главницата, описани в изпълнителен лист от 22.02.2017 г.
по ч.гр.д.№ 250/2017 г. по описа на ВРС, в поканата за доброволно изпълнение по
изп.д.№ 346/2017 г. по описа на ЧСИ И. Ц., както и в заповед за изпълнение №
320/26.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 250/2017 г. по описа на ВРС.
Според изложеното в исковата молба, на 02.11.2020
год. ищецът е получил покана за доброволно по изпълнително дело №346/2017 год.
по описа на ЧСИ И. Ц., с която бил уведомен, че като наследник на баща си К. П.
М. дължи посочените по-горе суми.
Заповедта за
изпълнение по ч.гр.дело №250/2017 год. на РС-Враца е издадена против баща му и
е връчена на 02.02.2017 год. на В. М.-майка на длъжника и баба на ищеца, но в
срока за подаване на възражение - на 12.02.2017 год., наследодателят на ищеца /
и длъжник по заповедта/ е починал. Смъртта му е настъпила по време на висящността
на заповедното производство, при което е следвало да бъде приложен чл.227 от ГПК и съдебните книжа да бъдат връчени на ищеца. Това не е сторено, поради
което е нарушено правото на защита на ищеца. Незаконосъобразно е разпоредено и
издаването на изпълнителен лист, тъй като и разпореждането, и изпълнителният
лист са издадени преди да изтече срокът за възражение.
Всички тези обстоятелства са
новооткрити за ищеца, по смисъла на чл.424,ал.1 от ГПК, тъй като той като
наследник не е могъл да знае за образуваното заповедно производство. Узнал е
една с връчването на поканата за доброволно изпълнение, след което е установил,
че вземането на заявителя е било погасено по давност още преди завеждането на
ч.гр.дело №250/2017 год. на РС-Враца. Установил е и всички нарушения, допуснати от заповедния съд при
издаване на заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на
изпълнителен лист.
С исковата
молба са представени: 1/ изпълнителен лист,издаден на 22.02.2017 год. въз
основа на заповед за изпълнение №320/ 26.01.2017 год. по ч.гр.дело №250/2017
год. на РС-Враца,с който К. П. М. е осъден да заплати на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *** сумата от 1484.19 год., дължима като главница по
договор за кредит
"Транскарт"от 19.01.2006 год. и договор за цесия от 09.2012 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2017 год. до
окончателното й изплащане, както и разноски от 29.26 лева.; 2/ покана за
доброволно изпълнение от 07.10.2019 год. по изпълнително дело №20178990400346
на ЧСИ Ц., връчена на 02.11.2020 год., с която В.М. като наследник на длъжника К.
П. М. и на основание чл.429,ал.2 и чл.428,ал.3 от ГПК е поканен да заплати на
взискателя "ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумите по изпълнителния лист от
22.02.2017 год., както и такси и разноски по изпълнителното дело - общо 2976.83
лева /описани подробно по-горе/; удостоверение за наследници на К. П. М., според
което той е починал на 12.02.2017 год. и е наследен от своя единствен син В.К.М..
Ищецът е поискал прилагане в цялост на частно гр.дело
№250/2017 год. по описа на РС-Враца.
Поискал е и обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението
по изпълнително дело №346/2017 год. /изпълнително
дело №20178990400346/ на ЧСИ И. Ц..
Частно гр.дело №250/2017 год. не е изискано, а е
постановено обжалваното определение №260324/15.02.2021 год., с което
производството по гр.дело №471/2021 год. на Районен съд-Враца е прекратено. За
да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел мотивите си, че
ищецът не се позовава на новооткрити обстоятелства и на нови доказателства, по
смисъла на чл.424,ал.1 от ГПК, а на нередовности при връчване на заповедта за
изпълнение, които дават възможност само за възражение по чл.423 от ГПК, каквото
ищецът вече е подал, и на изтекла до изтичане на срока за възражение
погасителна давност, което не е новооткрито обстоятелство, по смисъла на
чл.424, ал.1от ГПК.
РС-Враца не се е произнесъл по искането за обезпечение на
иска.
Обжалваното определение като краен извод е правилно и
следва да бъде потвърдено, но не по изложените в него мотиви. Съображения:
Правото на
иск по чл.424,ал.1 от ГПК възниква за длъжника
при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и при
наличието на новооткрити обстоятелства или нови доказателства от съществено
значение за делото, които не са му били известни до изтичане на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
В конкретния
случай РС-Враца въобще не е изследвал наличието на първата предпоставка -
влязла в сила заповед за изпълнение, но на настоящия състав на ОС-Враца е
служебно известно определение №26126/22.02.2021 год., постановено от същия
съдебен състав по въззивно частно
гр.дело №38/2021 год. по описа на ОС-Враца.
Производството
по въззивно гр.дело №38/2021 год. е образувано по частна жалба вх.№263886/16.11.2020
год., подадена от В.К.М. *** против разпореждане №2146/22.02.2017 год.на
РС-Враца по частно гр.дело №250/2017 год. за издаването на изпълнителен лист въз
основа на издадената заповед за изпълнение №320/ 26.01.2017 год., и по
възражение вх.№2638889/16.11.2020 год. по чл.423 от ГПК на В.К.М. против
заповед №320/26.01.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр.дело №250/2017 год. на РС-Враца. С определение №26126/22.02.2021
год. въззивният съд е постановил
следното:
ОТМЕНЯ разпореждане
№2146/22.02.2017г.на РС-Враца, изд.по ч.гр.дело №250/2017г., за издаването на
изп.лист въз основа на издадена заповед за изпълнение №320/26.01.2017г.
ОБЕЗСИЛВА издадения
в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София против К. П. М. въз основа на
разпореждане №2146/22.02.2017г. на РС-Враца по ч.гр.дело №250/2017г.,
изпълнителен лист от 22.02.2017г.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София, с ЕИК *** да заплати на В.К.М. ***, с ЕГН **********
сумата от 15 лв.деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№2638889/16.11.2020г. по чл.423 от ГПК, подадено от В.К.М.
*** против заповед №320/26.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, изд.по ч.гр.дело №250/2017г.по описа на РС-Враца и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №38/2021г. по описа на Окръжен съд-Враца в тази му
част.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Враца с указания за конституиране на наследниците на починалия
длъжник К. П. М., на които да бъде връчена издадената заповед за изпълнение
№320/26.01.2017г.
с всички произтичащи от това последици, в т.ч. с правото
да възразят по реда на чл.414 от ГПК.
В частта, с която
възражението по чл.423 от ГПК е оставено без разглеждане и производството по
делото е прекратено в тази му част, определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на
страните. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
За да
постанови този резултат, съдебният състав по въззивно частно гр.дело №38/2021
год. е приел, че адресатът на заповед за изпълнение №320/26.01.2017год. К. П. М.
е починал на 12.02.2017 год. - след връчване на заповедта на 02.02.2017 год. и преди
да е изтекъл срокът по чл.414,ал.2 от ГПК, при което срокът за възражение е
престанал да тече и заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Срокът за
възражение по чл.414 от ГПК не е започнал да тече и не е изтекъл и по отношение
на наследника В.К.М., който е следвало да бъде конституиран като страна в
заповедното производство, съответно заповедта за изпълнение не е влязла в сила
по отношение на него, тъй като не му е връчвана.
При
гореизложеното ОС-Враца намира, че искът на В.К.М. *** с правно основание
чл.424,ал.1 е недопустим, тъй като по отношение на него заповед №320/26.01.2017 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр.дело №250/2017 год. на
РС-Враца, не е влязла в сила и правото му на защита е обезпечено чрез
възможността за подаване на възражение по реда и в срока по чл.414 от ГПК.
Доколкото
крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
определение №260324/15.02.2021 год. по гр.дело №471/2021 год. на
Районен съд-Враца следва да бъде потвърдено.
Предвид
липсата на произнасяне по искането за обезпечение от страна на
първоинстанционния съд, такова не се дължи и от въззивния съд.
Водим от
горното, Окръжен съд-Враца
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260324/15.02.2021 год. по гр.дело №471/2021
год.на Районен съд-Враца,с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения от В.К.М. иск с правно основание чл.424,ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл.274,ал.4
във връзка с чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.