РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. ХАСКОВО, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ‘‘БНП Париба Пърсънъл Файненс‘‘ С.А.,
Париж, Франция, чрез ‘‘БНП Париба Пърсънъл Файненс‘‘ С.А., клон България, гр. София,
ж.к. ‘‘Младост 4‘‘, Бизнес парк – София, сгр. 14, чрез юрисконсулт П.П., срещу Решение №
260010 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. № 307/2021 г., по описа на РС –
Димитровград, с което съдът е отхвърлил иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Париж, Франция, рег. № *********, чрез ‘‘БНП Париба Пърсънъл Файненс‘‘ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ‘’Младост
4’’, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д..Д., за признаване за установено по
отношение на Г. Т. С., ЕГН **********, съществуването на вземането на ищеца по Договор
*** за сумите в размер на 1 554,59 лева - главница, 287,21 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2017 г. до 08.12.2017 г., 434,86 лева – мораторна лихва от 08.12.2017 г. до
23.10.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1278/2020 г. на РС-Димитровград, като
неоснователен. С цитираното решение е бил отхвърлен като неоснователен и искът с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на Г. Т. С., ЕГН **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез ‘‘БНП Париба
Пърсънъл Файненс‘‘ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. ‘’Младост 4’’, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от
Д.Д., по Договор *** сумите: 1 554,59 лева - главница, 287,21 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.07.2017 г. до 08.12.2017 г., 434,86 лева – мораторна лихва от 08.12.2017 г.
до 23.10.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
С оглед изхода на делото ищецът е бил осъден в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Димитровград да заплати сумата в размер на 220,00 лева,
представляваща разноски за съдебно-почеркова експертиза.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. - Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
клон България, който чрез упълномощения юрисконсулт го обжалва с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се
установявало наличието на кредитни правоотношения между страните по делото, което
съдържало всички съществени елементи на договорно правоотношение за отпускане на
револвиращ кредит - лихвения процент на договорната лихва, такса за теглене и
обслужване, размер на обезщетението за забава и други. Неправилно и в противоречие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел липса на такова
правоотношение, тъй като кредитополучателят на всяка страница от представения по делото
договор се е подписал, поради което наличието на облигационна връзка между страните не
би могла да бъде отречена. Отделно от това процесната кредитна карта била връчена на
ответника по делото с товарителница, а от приетото по делото заключение на назначена
експертиза еднозначно било установено, че именно ответникът е подписал товарителницата,
поради което следвало да се приеме, че ответникът е получил кредитната карта и то именно
процесната по делото, тъй като твърдения в противна насока по делото липсвали.
Същевременно съществували и косвени доказателства, от които можело да се направи извод
за получаване на тази кредитна карта. Така аргументирано, жалбоподателяt намира
решението на Районен съд-Димитровград за неправилно и незаконосъобразно, поради което
претендира неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който да се уважи изцяло
предявения иск по чл. 422 от ГПК. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на въззиваемия Г. Т. С., с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на възнаграждение за особен представител.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания
относими към предмета на спора и нови доказателства не са събирани.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото и след
преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Димитровград е образувано по
предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - гр. София, чрез процесуалния му
представител Г. Т. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
на основание договор *** ответникът дължи на ищеца следните суми: 1554,59 лева –
главница, 287,21лева – възнаградителна лихва за посочен период, 434,86 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми е
издадена заповед № 260154/28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр. д. № 1278/2020 г., по описа на РС-Димитровград. При условията на
евентуалност е бил предявен и осъдителен иск.
Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 1278/2020 г., по
описа на РС-Димитровград.
В исковата молба ищецът излага, че при сключване на договор за покупка на
стоки или услуги № *** ответникът Г.С. e дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на МаsterCard,
с максимален кредитен лимит в размер на 10 000 лв. Доколкото с договора било уговорено,
че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по
2
картата по указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения
договор са били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на
издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва плащания по
картата. Твърди се, че на 25.05.2017 г. кредитополучателят е активирал предоставената му
кредитна карта № ***. Върху усвоената сума се начислявало лихва за времето на ползването
му. Съгласно договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквал задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното
погасяване на задължението. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.07.2017 г., когато е последното му плащане по нея,
като непогасената сума била в размер на 2 276,66лв. Поради тази причина картата била
блокирана, а кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Пред районния съд е предявен и евентуален иск, с който се моли за осъждане на
ответника за горепосочените суми, като се иска, подаденото заявление да бъде прието за
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Т. С.,
чрез назначения му особен представител – адв. Д.К., в който е изразено становище за
неоснователност на предявените искове. Същите се оспорват по основание и размер.
Процесуалният представител оспорва твърденията, че ответникът е подписал договор за
кредит и приложението към него, получил кредитна карта от ищеца, активирал същата,
както и да се е разпоредил със средствата, получени от него под формата на кредит. По
изложените съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима, като отговаря и на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261
ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно недоказаността наличието на кредитно правоотношение между
страните по делото, както и връчването на процесната кредитна карта именно на
кредитополучателя.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.12.2016 г. между ‘‘БНП Париба Пърсънъл Файненс‘‘ С.А., клон България,
ЕИК *********, и Г. Т. СТ., ЕГН е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и изполване на кредитна карта с № ***, по
силата на който на последния е предоставен целеви заем в размер на 289,00 лева за
закупуване на смартфон Самсунг J3 320 R. В договора е предвидена възможност ищцовото
дружество да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
лимит до 10 000 лева при определени условия, които видно от съдържанието на писменото
съглашение в преобладаващата си част са свързани с кредитоспособността и редовността
при издължаване на заемополучателя. Уговорено е, че задълженията, произтичащи от
договора и касаещи ползването на кредитната карта ще възникнат само след активиране от
страна на кредитополучателя на издадената кредитна карта, което съгласно договора се
осъществява чрез усвояване на сума по нея. Договорът с № *** е подписан на всяка една от
6-те страници от съконтрахентите - ищцовото дружество, чрез упълномощен представител и
Г. Т. С.-лично. Последното се установява от назначената по делото съдебно-почеркова
3
експертиза, като според експертното заключение и изслушване, които съдът кредитира с
доверие, положените на всяка една от страниците подписи срещу позиция ''Подпис на
Клиент'' са изпълнени от ответника С..
Към доказателствената съвкупност по делото е приобщен представения от ищеца
писмен документ - Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с дата 30.12.2016
год. Същото съдържа трите имена, съотв. наименованието и идентификационните данни на
съдоговарящите по целевия договор, означението на същия /№ ***/, номера на процесния
платежен инструмент /***/, разрешения на С. кредитен лимит, т.е. одобрения размер на
паричните средства след преценка кредитоспособността, задлъжнялостта и реализираните от
кандидата доходи; лихвения процент, сроковете и начините за плащане, лицата,
легитимирани да получават изпълнение, както и други права и задължания на страните. От
изложеното следва изводът, че посоченият документ озаглавен ‘‘Приложение към Договор с
№ *** по своето правно естество представлява договор за банков заем, доколкото в себе си
обективира същественото съдържание именно на такова съглашение – предвид правата,
задълженията и особените качества на страните по него, неговия предмет и основание,
необходими за типизиране на една сделка като даден вид. Под тези уговорки обаче подпис е
положен само от служител на ищцовото дружество, но не и от въззиваемия С..
Следователно, в случая този договор не може да произведе действие, тъй като за
сключването му не са били спазени изискванията за форма, която съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗПК е писмена и е недопустимо отклонение от императивно установеното правило, в т. ч. и
чрез уговаряне на соченото от въззивника отлагателно условие. Последното не може да
доведе до ликвидаране и създаване на възможност за несъблюдаване на законодателно
разпоредената форма за действителност на договора. Това е така, защото условието, като
акцесорно и незадължително волеизявление на страните, не представлява елемент от
фактическия състав по сключването на една правна сделка, а изисква наличието на валидна
такава, за да може то като бъдещо събитие, последващо сключването, да прояви своето
действие, свързано с упражняването на правата и изпълнението на задължения или тяхното
преустановяване. Същевременно, липсата на изрично изразено в писмен вид волеизяление за
сключването именно на договора за револвиращ кредит с кредитна карта не може да се
санира, нито да се изведе от инкорпорираното такова в Договор с № ***, който представлява
самостостоятелна сделка с точно определен предмет, а именно: заем в размер на 289,00лв. за
финансиране закупуването на стока, разсрочено плащане чрез 3бр. анюитетни погасителни
вноски, с уговорени падежни дати на 20-то число на месеца, при лихвен процент 29,15% и
ГПР 33,39%. Заявеното в този договор съгласие е било насочено конкретно към неговото
сключване и пораждане на правните му последици. Не може да обоснове извод в обратна
насока и обстоятелството, че в Договор с № *** е посочена принципната възможност за
получаване на допълнителен банков продукт до сумата от 10 000лв., след като липсва
каквато и да било индвидуализация на предмета и съществените угорки, по които е нужно
постигането на съгласие. Същото би могло да се разгледа в аспекта на заявка за
предприемане действия по договаряне, но не и за наличие на валидно сключен договор за
банков кредит, независимо от неговия тип-отворен или друг вид, каквито доводи в жалбата
си е развил въззивникът.
Несподелима е и тезата, аргументирана с твърдения, че процесната кредитна
карта е връчена на ответника, като съпрождащата пратката товарителница била подписана
лично от същия. Действително според констатациите на експерта по съдебно-почерковата
срещу позиция „Получател“ в обратна разписка от 30.12.2016 г. положеният подпис е на
Г.С. Това обаче не установява, че именно платежният инструмент, по който са усвоени
парични суми, е бил съдържанието на куриерската пратка. Дори да се приеме обратното,
предвид липсата на валидно сключен договор за банков заем, сумите - предмет на исковете в
настоящото, не са били получени на претендираното от въззивника основание.
Като е обосновал същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в цялост.
4
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010/21.02.2022г., постановено по гр. д. №
307/2021 г., по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5