Решение по дело №6339/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 961
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20185530106339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

961                            01.07.2019 година                 град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                       ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 28 май                                                            2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 6339 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Сатори груп“ ООД твърди в исковата си молба, че предявяват настоящия установителен иск, съгласно указанията по  ч.гр.д. 5234/2018 г. по описа на РС Стара Загора. Твърди, че по силата на писмен Договор за извършване на медико- диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, сключен на 04.01.2017 г. между "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД, ЕИК *********, като Изпълнител и Длъжника УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като Възложител, „СМДЛ д-р ПИСАНЕЦ" ООД е извършвал медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на предоставен от длъжника биологичен материал. В т. 31 от договора, срокът на действие на същия е уговорен на 1 година от подписването му. В т. 25 от договора страните уговорили, че възложителят заплаща възнаграждение на изпълнителя за извършената работа веднъж месечно и до 30-то число на месеца, следващ отчетния период, в брой или по банков път (по посочена в договора банкова сметка), ***, и по цени на медико-диагностичните изследвания, посочени в Приложение 1 към договора, неразделна част от него.

Изпълнителят издал фактура № 8178 от 06.11.2017 г. за извършените лабораторни изследвания през м. Октомври 2017 г., на стойност 5120 лв., като извършените изследвания са приети от възложителя по договора.

В уговорения по т. 25 срок за плащане, стойността на фактурата не е заплатена. На 29.05.2018 г. с Формуляр за потвърждаване на задълженията от страна на „УМБАЛ - Прор. д-р Стоян Киркович" било признато, че задълженията му към „СМДП д-р Писанец" ООД, ЕИК *********, към дата 30.04.2018 г. възлизат на сумата от общо 107311,70 лв. За част от горната сума, а именно за 36876,70 лв., между "СМДЛ д-р Писанец" ООД, и „УМБАЛ проф. д.р Стоян Киркович" АД била подписана Спогодба peг. № 1766/16.03.2017 г. на нотариус Светлана Запрянова, рег. № 179 на НК, с район на действие РС-Пловдив, която сума към днешна дата била платена.

Останалата дължима сума в размер на 70435,00 лева не била платена на „СМДЛ д-р Писанец" ООД, като същата била сбор от сумите по фактурите посочени в исковата молба.

На 31.08.2018 г. (а не 25.06.2018 г., както е посочено в заявлението и което е техническа грешка) бил сключен Договор за продажба на вземания, по силата на който описаното по-горе вземане на "СМДЛ д-р Писанец" ООД от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, (както и други вземания, произтичащи от договора между тях) било прехвърлено на Заявителя „САТОРИ ГРУП" ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, неустойки и други дължими суми.

В изпълнение на задължението по чл. 99, изр. 3 от ЗЗД, кредиторът "СМДЛ д-р Писанец" ООД уведомил длъжника за извършената цесия Уведомлението било връчено на 05.09.2018 г. на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, с което длъжникът е поканен да извърши плащане на дължимата сума по банкова сметка *** „САТОРИ ГРУП" ООД, посочена в уведомлението. Плащане не било направено и към настоящия момент.

Молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, следва да заплати на ,САТОРИ ТРУП" ООД, сумата от 5120 лева, представляваща стойността на извършени лабораторни изследвания през м. Октомври 2017, за което била издадена фактура № 8178 от 06.11.2017 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018 г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателно изплащане на сумата.

Молят съда да осъди „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович" АД, да заплати на „САТОРИ ГРУП" ООД, сумата от 466 лв. , представляваща мораторна законна лихва върху претендираната сума за периода от падежа на задължението 30.11.2017 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.10.2018 г.

Молят съда да осъди „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, да заплати на „САТОРИ ГРУП" ООД, ЕИК *********, сумата от 1802,40 лв., представляваща стойността на направените разноски в заповедното производство.

Претендират разноски и в настоящото производство.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ”, гр. Стара Загора, в който заявяват, че оспорват изцяло всички предявени искове за главница и мораторна лихва, както по тяхното основание, така и по отношение на техния размер. Твърдят, че не дължат заплащане на претендираните суми. Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвало извършването на доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг.

По отношение на претенцията да бъдат осъдени да заплатят мораторна лихва, сочат, че настоящото производство е установителен иск по чл. 422 от ГПК. Предметът на това производство е специфичен. Същото е пряко обвързано със съдържанието на издадената заповед за изпълнение в заповедното производство. Считат, че разглеждането на осъдителен иск в производството по чл. 422 от ГПК е недопустимо.

Правят възражение за прекомерност на адв. възнаграждение в заповедното производство, за което излагат подробни съображения.

 

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да се уважат, претендира разноски. Ответникът не изпраща представител, с постъпила молба поддържа отговора, възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

 

Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

 

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5234/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2998/23.10.2018 г. за сумата от 5120 лева за главница, представляваща неизплатено задължение по договор от 04.01.2017 г. за извършени медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на биологичен материал, за което е издадена фактура № 8178/06.11.2017 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 22.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1802,40 лева – разноски по делото, срещу която длъжникът е възразил. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

По делото е представена фактура № 8178/06.11.2017 г. на стойност 5120.00 лева, подписана от ищеца, която не е оспорена от ответника. В същата е отбелязано, че фактурата е издадена във връзка с извършени лабораторни изследвания през месец Октомври 2017 г., като извършените изследвания са приети от възложителя по договор. Представен е и  Договор за извършване на медико-диагностични изследвания от 04.01.2016 г., подписан от двете страни.

Видно от Договора за извършване на медико-диагностични изследвания от 04.01.2016 г., се установява, че ответникът е заявил предлаганите от „СМДЛ д-р Писанец” ООД услуги, като в същия е посочена ценовата листа контрагенти, както и доставчика – „СМДЛ д-р Писанец”.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло. Вещото лице сочи, че съгласно представените документи от „САТОРИ ГРУП” ООД процесната фактура е осчетоводена и съответно е отразена в дневниците за покупки на „УМБАЛ - Проф. д-р Стоян Киркович” АД. Посочва, че СМДЛ „Д-р Писанец” няма регистрация по ДДС, не съставя и не подава в НАП дневници на продажбите. Вещото лице е констатирало, че от банковите сметки на „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора не са били извършвани преводи на суми във връзка с разплащането на процесната фактура до датата на сключения „Договор за продажба на вземания” между „СМДЛ д-р Писанец” ООД и „Сатори груп” ООД, както и след това. Счетоводствата на СМДЛ Писанец и на болницата са водени редовно съгласно разпоредбите на националното ни законодателство.

На 31.08.2018 г. е сключен договор за продажба на вземания, по силата на който, „СМДЛ д-р ПИСАНЕЦ" ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, включително по процесната фактура, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтекли лихви. Цедентът е уведомил длъжника за цесията, с уведомление, получено от последния на 05.09.2018 г. /виж л. 21 – л. 28 от делото/.

Съгласно чл. 266 от ЗЗД, възложителят е длъжен да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа.

Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една услуга.  Основание за плащане е доставката на услуги, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея задължения.

В настоящият случай е представена фактура, която е подписана от страните, не е оспорена и ответникът не е представил доказателства, че е изплатил дължимата сума по процесната фактура. Отразяването на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневниците за покупки представлява признание на задължението на ответника и доказва неговото съществуване /в този смисъл е Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Следователно, за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената цена по фактурата, претенцията за нея е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК /22.10.2018 г./.

 

 

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен за главницата в размер на 5120 лева, за която е издадена фактура № 8178/06.11.2017 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 22.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото и по заповедното производство. По настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 102.40 лв. – държавна такса, 220 лв. за възнаграждение на вещо лице и 600 лв. – адвокатски хонорар. В настоящото производство, съгласно  чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар е в размер на 409.20 лв. Следователно, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по настоящото дело не е прекомерно.

Направените от ищеца разноски по заповедното производство са: 102.4 лв. – държавна такса и 1700 лв. адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 409.20 лв. /чл. 7 ал. 7, вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Сумата от 1700 лв. се явява прекомерна за подаване на заявление, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което адвокатският хонорар по ч.гр.д. следва да бъде намален до минималния – 409.20 лв. Направеното по настоящото дело възражение за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение по заповедното производство е основателно, съгласно  т. 12 от ТР № 4 от 2013 г. от 18.06.2014 г.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от ***, че дължи на  „САТОРИ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 177, представлявано от ***,  сумата от 5120 лева – главница, представляваща незаплатени, но извършени лабораторни изследвания през месец Октомври 2017 г., за което е  издадена фактура № 8178/06.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда на 22.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2998/23.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5234/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от *** да заплати на  „САТОРИ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 177, представлявано от *** сумата от 922.40 лева, представляваща направените по настоящото производство разноски съобразно уважената част от иска, както и сумата в размер на 511.60 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 5234/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

 

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на  страните  пред Окръжен съд - Стара Загора.

                                                                                        

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: