Решение по дело №336/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 1
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 23 януари 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20202180200336
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Царево , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
Секретар:Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20202180200336 по описа за 2020 година
ПРИЗНАВА В. И. Д. – ЕГН **********, *** *** *** ***, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2020г. в 11.45 часа, в гр.Приморско, по
ул.“Трети март“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление
№19-0246-002367/10.01.2020г., издадено от Началник група към ОД на
МВР София, РУ гр.Ботевград, влязло в сила на 21.05.2020г., за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство
за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
РЕШИ:
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд- Бургас.

1
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Решение № 01/ 07.01.2021 год. по НАХД № 336/ 2020 год.


ма
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура, гр. Царево е
внесено предложение пред Районен съд, гр. Царево, да бъде освободен от
наказателна отговорност обвиняемия В. И. Д. , ЕГН **********, **** ****
В***, общ. ***, ул. „***“ № 6, за това, че на 30.08.2020 год., в 11.45 часа, в гр.
Приморско, по ул. „Трети март“, управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ***, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, с наказателно постановление № 19-
0246-002367/ 10.01.2020 год. издадено от Началник група към СУ на МВР
София, РУ- ***, влязло в сила на 21.05.2020 год. за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление.
Престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Участващия в делото прокурор, счита обвинението за безспорно
доказано. Пледира за наказание в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован не се явява лично.
Защитника на обвиняемия не спори обстановката по делото. Пледира за
минимално наказание.
Съдът, след като се съобрази със събраните доказателства в
досъдебната фаза, намира за установено от правна и от фактическа страна
следното:
В. И. Д. е неосъждан. Не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Многократно е наказван по административен ред,
за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата. С наказателно
постановление № 19-0246-002367/ 10.01.2020 год. издадено от Началник
група към ОД на МВР- София, РУ- ***, връчено на Д на 13.05.2020 год. и
влязло в законна сила на 21.05.2020 год. му било наложено административно
наказание за управление на моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление. Обвиняемият ползвал моторно
превозно средство, лек автомобил, марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ***,
собственост на свидетелката Т***. С ясното съзнание, че не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че е
наказван по административен ред за това и не е изтекъл едногодишен срок от
1
наказването му, на 30.08.2020 год. в 11.45 часа, Д управлявал горепосоченото
моторно превозно средство, по ул. „Трети март“, в гр. Приморско, където бил
спрян за извършването на проверка от полицейските служители на РУ-
Приморско- свидетелите *** и ***. Свидетелите поискали документите му за
самоличност, за управление на моторно превозно средство и документите на
автомобила. Обвиняемият Д заявил, че не притежава свидетелство за
управление на МПС. Полицейските служители извършили проверка в
информационните масиви на МВР, при която установили, че В. И. Д. е
неправоспособен водач и срещу него има влязло в сила на 21.05.2020 год.
наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без
да притежава съответното свидетелство за управление. За констатираното
нарушение свидетелят *** съставил на обв. Д АУАН № GA 297166/
30.08.2020 год. Разпитан в хода на разследването обвиняемият-заявява, че е
управлявал автомобила в гр. Приморско, тъй като приятелката му нямала
опит в шофирането и притежавала свидетелство за управление от един месец.
Описаната фактическа обстановка съда прие за безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приложени по досъдебното производство,
преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. При така установената фактическа
обстановка, съда достигна до следните правни изводи:
На база събраните по делото доказателства, съда приема за безспорно,
че В. И. Д. , ЕГН **********, на 30.08.2020 год. в 11.45 часа, в гр.
Приморско, по ул. „Трети март“, управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Пежо“ модел „307“ с peг. № ***, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, с наказателно постановление № 19-
0246-002367/ 10.01.2020 год. издадено от Началник група към СУ на МВР
София, РУ- ***, влязло в сила на 21.05.2020 год. за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление.
От обективна страна, с действията си обвиняемият е осъществил всички
признаци от състава на престъплението визирани в разпоредбата на чл. 343в,
ал. 2 от НК. Налице са обективните признаци на изпълнителното деяние по
ал. 2- деецът, които е неправоспособен водач на МПС и е наказан за това,
знаел, че не следва да управлява МПС, но въпреки това управлявал МПС.
Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е формално, на просто извършване и
за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно,
единствено управлението на МПС без свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наложено наказание по административен ред за същото
деяние, като не е необходимо да са настъпили други общественоопасни
последици.
От субективна страна обвиняемият, е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 от НК. Той е управлявал
2
МПС с ясно съзнание, че не притежава нужното за целта свидетелство и то
след като е наказан за това. Съзнавал е добре, че извършваното от него не
само не е разрешено от закона, но и че е въздигнато по редът на закона в
престъпление. При това той демонстрира своето трайно нихилистично
отношение към законодателството в страната. Наказван е по административен
ред, знаейки, че това което продължава да върши е обявено за престъпление,
съзнавайки общественоопасния характер на извършваното, предвиждайки
настъпването на общественоопасните последици не само е допуснал
настъпването им, но е довършил в цялост деянието продължавайки да
управлява МПС.
В конкретния случай, обвиняемият от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК.
От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Причина за извършване на престъплението следва да се търсят в
несъобразяването и незачитането на установения правов ред от страна на
обвиняемия.
Деянието е извършено при превес на смекчаващи вината обстоятелства,
а именно– чисто съдебно минало, добросъвестното участие на обвиняемия в
наказателния процес, както и липса на други наказания, налагани по този
административен ред.
Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
В санкцията на правната норма на чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години. В случая,
обвиняемия е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк
и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди. Не са налице пречките по ал. 7 на чл. 78а от НК за
приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1000,00 лв. което би изпълнило целите на наказателната репресия,
вземайки предвид не високата обществена опасност на самия извършител и
на деянието, както и съобразявайки се с доброто му процесуално поведение и
оказаното съдействие на органите на МВР.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
3


4