№ 811
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100100431 по описа за 2022 година
искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „Ю.Б.” АД, в исковата си молба и уточнение на същата от 04.02.2022г.
твърди, че между него (с предишно наименование „Б.П.Б.” АД), като кредитор, от една
страна, и ответниците - Д. Й. Б., и М. К. Н., бил сключен Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL39480 от 23.06.2008г.
Банката предоставила на Кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000 EUR, по курс купува за
швейцарския франк към евро на „Ю. И Е.Д.Б.” АД в деня на усвояване на кредита. Кредитът
бил предназначен за закупуване на недвижим имот и довършителни работи по жилището.
С банково бордеро № 263003/31.07.2008г. по банковата сметка на Д. Й. Б. с IBAN: **** „Ю.
И Е.Д.Б.” АД превела сумата от 129 718 CHF.
На 02.10.2008г. между "Б.Р.С." АД и „Ю. И Е.Д.Б.” АД бил сключен Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 21.12.2015г. "Б.Р.С." АД
прехвърло обратно на „Ю.Б.” АД, вземанията си по отношение на ответниците.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъдят ответниците да му заплатят:
- сумата от 116 795,18 швейцарски франка (CHF), от която 3 327,55 CHF -падежирали
вноски за периода от 03.02.2017г. до 03.03.2018г., и 113 467,63 CHF - предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва (Банкова сметка в Ю.Б. АД с IBAN: ****);
- сумата от 50 071,39 CHF, мораторна лихва периода от 03.02.2019г. до 13.01.2022г.,
представляваща част от непогасената мораторна лихва по кредита в общ размер на 65789,07
1
CHF;
- сумата от 161,82 CHF за периода от 05.07.2019г. до 13.01.2022г., представляващи част от
дължимите застраховки по кредита в общ размер на 206,88 CHF;
- сумата от 1 045,99 лева, нотариални разноски за периода от 20.02.2018г. до 13.01.2022г.
Претендира и разноски.
Ответниците - Д. Й. Б. и М. К. Н., оспорват иска:
- С влязло в сила Решение от 22.10.2021 г. по в. гр. д. № 148/2020г. на СГС, Н-А с-в, с което
частично е потвърдено Решение от 25.09.2019г. по гр. д. № 14910/2018 г. на СРС, 25 с-в, е
признато за установено по предявен от Д. Б. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правна квалификация
чл. 146 от ЗЗП, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот № HL39480/23.06.2008г. са нищожни поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
- навежда доводи и практика, че договорът изцяло е недействителен, като освен това, не се
дължи, ако се дължи, в претендираната валута;
- оспорва счетоводството на банката;
- навежда няколко евентуални процесуални възражения за прихващане.
1. с 15 850,21 CHF, платени от ответниците без правно основание и неотчетени от банката.
Видно от извлечението от банковата сметка на Д. Б., ответниците били изплащали кредита
до 21.08.2015г., Общата сума, платена под формата на главница, лихви, такси и застраховки
от сметката на Д. Б. и постъпила в патримониума на кредитора, била в размер на 75 891,67
CHF.
В извлечението от счетоводни книги на банката били посочени начислените (дължими) и
погасени вземания за главница, лихви и такси по договора за кредит, които възлизат на 60
041,48 CHF до 21.08.2015г.
Така за периода от 27.06.2008г. до 21,08.2015г. ответниците платили с 15 850,21 CHF повече
от начислените и дължими суми по кредита, които плащания банката не е отчела в
извлечението от счетоводните си книги (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 104, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД - относно исковото вземане за главница).
2. Възражение за прихващане с 22 620,24 CHF присъдено вземане.
С влязло в сила Решение № 3958 от 06.04.2016г. по гр. д. № 60984/2015г. на СРС, 142 с-в,
потвърдено с Решение от 20.01.2017г. по в. гр. д. № 10527/2016г. на СГС, IV-В с-в,
недопуснато до касацонно обжалване с Определение № 628 от 01.11.2017г. по т. д. №
1116/2017г. на ВКС, II ТО, банката била осъдена да заплати на ответницата на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 13 824,37 CHF - недължимо платени лихви в резултат на
едностранно увеличение на лихвения процент по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 39480/23.06.2008г. за периода от 03.09.2011г. до
03.08.2015г., ведно със законната лихва от 09.10.2015г. до окончателното изплащане на
2
сумата. До настоящия момент ищецът ни бил престирал. Прихващането е на вземанията: за
13 824,37 швейцарски франка главница и 8795,87 CHF законна лихва върху тях за периода
от 09.10.2015г. до 14.01.2022г. за главницата.
Излага твърдения, че сумата не е била пратена, макар счетоводно (счетоводството на
банката) да сочи нещо различно. Не било и прихванато от нейна страна.
- прави възражение за анатоцизъм;
- възражение за курса на дължимост на главницата, ако се приеме, че е налице задължение
(Решение № 83 от 12.05.2022г. по гр. д. № 2859/2021г. на ВКС, III ГО и Решение № 60108 от
28.01.2022г. по т.д. № 1159/2020 г. на ВКС, II ТО (в които не е съобразено Решение по дело
С-212/20 на Съда на ЕС, цитирано в т. 2.2 тук по-горе);
3. възражение за прихващане с 14 744,35 евро (€) платени без правно основание валутни
разлики.
По съображенията, изложени в предходната точка, валутните разлики от увеличението на
курса на CHF, които ответникът бил престирал на банката чрез погасяване на валута с
увеличена равностойност спрямо лева и €, били платени без правно основание и подлежат
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С влязлото в сила Решение от 22.10.2021г. по в.гр.д. № 148/2020г. на СГС, Н-А с-в, банката
била осъдена да заплати на Д. Б. 5 527,39 € валутни разлики, събрани без основание в
периода от 03.04.2013г. до 04.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от
07.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. До настоящия момент банката не е
изпълнила задължението си. Прихваща се вземането от 5 527,39 € и 2 165,07 € законна лихва
върху тях от 07.03.2018г. до 14.01.2022г. срещу главницата.
4. През периода от 27.06.2008г. до 02.04.2013г. банката начислила и ответниците платили
още 7 051,89 € валутни разлики в резултат на увеличението на курса на швейцарски CHF/€
към датата на плащане на месечните вноски спрямо курса към датата на усвояване на
кредита. Прихващането отново е по отношение на главницата.
5. Възражение за прихващане с 5 009,71 € съдебно установени вземания за разноски,
присъдени в Решение № 3958 от 06.04.2016г. по гр.д. № 60984/2015г. на СРС, 142 с-в,
банката; Решение от 20.01.2017г. по в.гр.д. № 10527/2016г. на СГС, IV-В с-в, Определение
№ 628 от 01.11.2017г. по т.д. № 1116/2017г. на ВКС, II ТО; Решение от 25.09.2019г. по гр.д.
№ 14910/2018г. на СРС, 25 с-в, Решение от 22.10.2021г. по в.гр.д. № 148/2020г. на СГС, II-А
с-в. Прихваща се с общата сума от 9 798,14 лева, които се равняват на 5 009,71 € по
официалния курс лев/€, срещу исковото вземане за главница.
- оспорва иска за мораторна лихва. Не оспорва обаче настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита на 16.03.2018г. с обявяването ù на всеки от ответниците с
нотариални покани, връчени им лично (представени с исковата молба).
Считано от предсрочната изискуемост на кредита не се дължали договорни
(възнаградителни) лихви, тъй като прекратяването на договора от банката изключва
3
заплащането на възнаграждение, уговорено за срока на договора. (т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019г., по тълк. д. № 3/2017 г на ОСГТК на ВКС).
Не се дължала и наказателна лихва за периода от 03.02.2019г. до 13.01.2022г.
- оспорва иска за застраховки. Банката не била застрахователно дружество.
- оспорват претенцията за нотариални разноски, тъй като не било доказан техният размер.
Евентуално прави възражение за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен договор за кредит от 23.06.2008г. Заемът е в € – 80 000 €,
изчислено като равностойност в CHF.
Чл. 1, ал. 5 равностойност на CHF - курс „купува“ на CHF към € на Банката се формира от
официалния курс „продава“ на € към лева на Банката, разделен на официалния курс
„купува“ на CHF към лева на Банката.“
В ал. 3 е посочено, че страните подписват приложение 1. Към договора обаче няма, с оглед и
направеното възражение от страна на ответниците, погасителен план (да се разбира
документ, който е подписан двустранно). Предвид лихвите, таксите и т.н., трудно може да
се определи месечната вноска, освен при съдействие от страна на банката. Доводът на
банката, че приложението било изготвено, но ответниците не го били получили, е
несериозен (л. 254). Такова приложение по принцип се изготвя не към момента на усвояване
на отпусната сума, а при подписването на договора и се подписва заедно с него. След като в
ал. 3 на чл. 1 е уговорено нещо различно, банката е следвало да го връчи на адреса посочен в
договора – по поща или чрез нотариус. Не се спори например, че длъжниците са уведомени
и за двете цесии, а също така и да обявяването на кредита за предсрочно изизкуем.
Солидарността е уговорена в чл. 1, ал. 4.
Според чл. 6, ал. 2, погасяването е в CHF. Ако обаче не е осигурена необходимата валута,
това може да стане и в лева и евро след служебно превалутиране във франкове. Рискът от
валутните курсове е за кредитополучателя – чл. 22.
В ДС към договора от 2010г. (л. 18) в чл. 6 е договорено следното: След изтичане на периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начисленията, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящето ДС кредитополучателя
дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора.
Аналогична е ситуацията и в документа от 2011г. – л. 20.
С Решение № 3958 от 06.04.2016г. по гр.д. № 60984/15г. на СРС, банката е осъдена да
заплати на ответницата по това дело сумата от 13 824,37 CHF на основание чл. 55 от ЗЗД.
Решението е потвърдено от СГС (Решение от 20.01.2017г. по в.гр.д. № 10527/16г. в него е
взето отношение и към проблема за предоговарянето, което не може да се възприеме като
4
индивидуално договаряне на проблемните клаузи).
С Решение от 22.10.2021г. по в.гр.д. № 148/2020г. на СГС, II-А с-в, с което частично е
потвърдено Решение от 25.09.2019г. по гр.д. № 14910/2018г. на СРС, 25 с-в, е признато за
установено по предявен от Д. Б. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правна квалификация чл. 146 от
ЗЗП, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL39480/23.06.2008г. са нищожни поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съобразено е че целият риск е поет от
потребителя (л. 68). Установено е че реално недължимо получената сума (правното
основание отново е чл. 55 от ЗЗД) е в евро (л. 69 гръб). Установено е че недължимо е
платена сума в размер на 5 527,39 евро (л. 69 и л. 75). Становището на банката във
възизвната жалба е било, че кредитът е отпуснат в национална валута и същевременно в
друга валута – л. 72, лице и гръб.
Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на
Допълнително споразумение от 29.06.2010г. и с Нотариална покана с peг. 1111, том 1, № 112
от 15.02.2018г. и Нотариална покана с рег. № 1125, том 1, № 114 на нотариус М.Д. - С. с peг.
№ 621 и район на действие Районен съд София.
С молба от 14.06.2022г. ищецът изразява становище, че не било ясно дали самата валута е
спорен въпрос, а същевременно имало и постановено решение (това на СГС – гр.д. №
148/20г.), което било установило въпроса със сила на пресъдено нещо (л. 113).
Нотариалните фактури са представени – л. 775 и сл., а това се отнася и до застрахователя –
съконтрахент на банката и съответната документация (л. 280 и сл.).
Депозирано е заключение на ССчЕ, оспорено от ответниците (който считат, че
сумите са редуцирани неправилно – просто математическо действие - Р № 60285 от
08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 3502/2018г.) и прието от съда, като компетентно
изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява, че:
В съответствие с приложение № 1 към договора блокираната банкова сметка в
швейцарски франкове на ищеца е заверена със сумата от 129 718 CHF на 03.07.2008г.,
превалутирани в 78 743,99 евро при валутен курс 1,647331 швейцарски франка (CHF) за
едно евро, с която сума е заверена евровата сметка на ищеца с IBAN: ****.
Съгласно Решение № 3958 /06.04.2016 по г.д. 60984 /2015 г. на 142 състав на СРС,
„Ю.Б." АД е осъдено да заплати на Д. Б. сумата от 13 824,37 швейцарски франка -
недължимо платени лихви в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент по
процесния договор за кредит за периода 03.09.2011г. - 03.08.2015 г., ведно със законната
лихва от 09.10.2015г. до окончателното изплащане.
„Ю.Б." АД е осъдено да заплати на Д. Б. сумата от 2 984,67 лева - разноски в
производството.
Съгласно Решение от 20.01.2017 г. на СГС IV „В" въззивен състав по гр.д.№
5
10527/2016 г. „Ю.Б." АД е осъдено да заплати на Д. Б. сумата от 1 300 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производството.
На 02.10.2017 г. „Ю.Б." АД е възстановила на ответника сумата от 16 586,75 CHF с
основание посочените дела. От тази сума Д. Б. е изтеглила на каса сумата от 3 420,00 CHF на
30.05.2018 г., след което е останал остатък по сметката от възстановените суми в размер на
13 166,75 CHF.
Общо по кредита до 21.8.2015г. (датата на последното плащане) са внесени суми за
погасяване на кредита в размер на 75 869,61 евро, в това число: за еднократна такса при
сключване на договора на 03.07.2008 г. - 1 976,81 CHF и за месечни вноски, включващи
главница, лихви и такси - 73 892,80 CHF.
На 02.10.2017г. „Ю.Б." АД е възстановила/платена на ответника сумата от 16 586,75
CHF, която включва част от вече заплатените суми от
кредитополучателя е в размер на 13 824,37 швейцарски франка, представляващи недължимо
платени лихви.
От така възстановената сума Д. Б. е изтеглила на каса сумата от 3 420,00 CHF на
30.05.2018 г., а останалата част от възстановената сума в размер на 13 166,75 CHF е
използвана от банката за погасяване на задължения по кредита.
Следователно, реално заплатените суми по кредита са в размер на 75 211,99 CHF - 75
869,61 платени до 21.8.2015 г. - 13 824,37 CHF възстановени суми за платени лихви – 13
166,75 CHF използвани за погасяване на задължения по кредита), в това число само за
месечните вноски са платени 73 235,18 CHF (т.е. без първоначалната такса).
От извлечението от разплащателната сметка е видно, че банката е отразила
погасяванията по кредита по различен погасителен план от този, който е отразен в
„извлечението от счетоводни книги" - „Подробна справка по Договор ...", подадена с
исковата молба, т.е. извлечението от „Подробна справка по Договор ..." отразява
погасителен план, който е резултат на допълнителни преизчисления и не отразява реалните
размери на плащания по кредита, а е резултат от допълнителни преизчисления.
От извлечението то разплащателната сметка и параметричната справка по кредита
експертизата установи, че по кредита са заплатени до 21.08.2015г. общо суми в размер на 75
869,61 CHF. Тази сума включва първоначалната такса при отпускане на кредита в размер на
1976,81 CHF, която не е включена в посочената по-горе „Подробна справка". Ако тази сума
се извади от общо платените, то сумите платени по месечните погасителни вноски до
21.08.2015 г. са общо в размер на 73 892.80 CHF (при разглеждане на задълженията и
плащанията по кредита в експертизата не се включва първоначалната такса, тъй като тя се
заплаща при отпускане на кредита и е условие за това, поради което не влияе върху
дължимите и погасените месечни вноски).
Както е посочено при отговора на въпрос 3, на 02.10.2017 г. „Ю.Б." АД е
възстановила на ответника сумата от 16 586,75 CHF, която включва възстановената сума за
недължимо платени лихви в размер на 13 824,37 CHF.
6
Oт така възстановената сума от 16 586,75 CHF Д. Б. е изтеглила на каса сумата от 3
420,00 CHF на 30.05.2018 г., а останалата част от възстановената
сума в размер на 13 166,75 CHF е използвана от банката за погасяване на задължения по
кредита.
Съдебните разноски, присъдени на Д. Б. с решенията, описани в т. 9 от настоящия
отговор (на ИМ) са общо в размер на 9 798,14 лева. Присъдените разноски се равняват на
5 009,71 евро.
Кредитът е погасяван редовно до вноската с падеж 03.08.2015 г., която е погасена на
04.08.2015г. (има се предвид погасителния план на банката, по който е погасяван кредита).
След 04.08.2015г. е преустановено плащането по кредита.
След това е започнато отново да се погасява кредита от 02.10.2017г. със сумите,
възстановени съгласно решения по г.д. 60984 /2015г. на 142 състав на СРС и по гр.д. №
10527 / 2016 г. на СГС IV „В" въззивен състав.
В о.с.з.: След постъпването на франковете те служебно са превалутирани и е
заверена сметката в евро. … Аз обясних, последното прихващане, ако гледаме
прихващането с възстановените суми е извършено на 04.10.2017 г. тука няма как да
определим кои вноски са погасени. … Това е симулативен погасителен план, изготвен от
мен, но той не отговаря на реално извършените плащания и на извлеченията от сметка,
както казах, той е преизчислен съобразно решението по предходното дело, така че той е
преизчислен, самите реални плащания са извършени преди да има дело, преди да има
решение, и съответно плана е бил различен, по който е погасяван. На 02.10.2017 г. банката е
възстановила на ответника сумата от 16 576,75 швейцарски франка с основание посочените
дела, като не мога да кажа какво включва тази сума. Сметката е заверена с тази сума, какво
включва не мога да кажа, аз съм казал какво е станало с тази сума. … Сторнирано е, след
това отново е заверено и са извършени погасявания по кредита, без да се посочват
конкретни вноски, да. Тук са посочени конкретни суми. Разбирам какво е погасила банката,
като нямам информация конкретно кои вноски са погасени, това го пише в самото
извлечение от разплащателната сметка, какво точно е погасено, там пише суми за съответни
задължения, не пише вноски. Пише общ размер на сумите, но не става ясно какви вноски…
затова съм направил цялостно преизчисление на погасителния план и съм погасил вноските
с реално платените суми, затова съм направил цялостно преизчисляване на кредита.
от правна страна:
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430 от ТЗ).
Ответниците са потребители по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1
от ДР на ЗЗП), а ищецът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП).
Не отговаря на изискването за добросъвестност създава значително неравновесие между
7
правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на потребителя (Директива
93/13/ЕИО – чл. 3, Пар. 1 ЗЗП – чл. 143, чл. 146, ал. 1 / Решение от 14.03.13г. по дело С-
415/11 – Испания).
Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 / Решение № 98/25.07.17г. по
т.д.№ 535/16г. на І т.о.).
Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора) да сподели
прогнозата за изменението на курса на франка с потребителя и анализът си на изменението
на курса от кризата до сключване на договора; че макар дълго време франкът да е бил
валута с постоянен курс постепенно и последователно от началото на кризата започва да
поскъпва спрямо лева. Това е така, тъй като не може на обикновен потребител да му се
вмени в задължение да познава тези обстоятелства без дори да му е разяснено
обстоятелствено, че има такива рискове. Степента на недобросъвестност се увеличава
колкото по-дълъг е периодът на постоянно увлечение на франка и то по време на
финансовата криза (която вероятно все още не е приключила). Изложеното е в контекста на
евентуалното внушение за сигурност.
Според C‑186/16: … относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на
естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на
правния и фактическия контекст, в който те се вписват, дали съответната клауза, според
която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява
законови разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от тази
директива. В противен случай националният съд трябва да приеме, че тази клауза попада в
обхвата на понятието „основен предмет на договора“, което я изключва от разглеждането
на нейния евентуално неравноправен характер. Такъв би могъл да е случаят на клауза,
включена в договор за кредит, съгласно която кредитополучателят трябва да върне сумата в
същата валута, в която тя е предоставена.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език
предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да бъде разбрана
от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по
отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е
договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна
клауза върху финансовите му задължения. Това изискване въпреки това не би могло да
стигне дотам, че да наложи на продавача или доставчика да предвиди и информира
потребителя за последващите непредвидими развития, като тези, които характеризират
колебанията в обменните курсове на разглежданите в главното производство валути и този
продавач или доставчик да поеме последиците от това.
8
… че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и
задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които
продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора.
Тази неравнопоставеност обаче не може да се преценява в зависимост от развития,
настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които
продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди“
(допълнителна аргументация е изложена и в Решение от 20.09.18г. по дело С-448/17 –
Словакия).
Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори трябва да се тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит,
сключен между продавач или доставчик и потребител, която определя курс купува и курс
продава на чуждестранната валута, в която се индексира кредитът, трябва да позволи на
потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на
определяне на обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на
размера на погасителните вноски, така че този потребител да може да определи
самостоятелно във всеки един момент прилагания от продавача или доставчика
обменен курс.
Членове 5 и 6 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
националният съд, който е установил неравноправния характер на клауза от договор,
сключен между продавач или доставчик и потребител по смисъла на член 3, параграф 1 от
тази директива, да тълкува тази клауза, за да неутрализира нейния неравноправен характер,
дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.
С-118/17, т. 54: От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от 30
април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83 и 84), Съдът да
признава възможността за националния съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна
разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на договора, от практиката на Съда
следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на договора в
неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици,
които да му се отразят като наказание (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco
Santander и Escobedo Cortés, C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 74 и от 20 септември 2018
г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17, EU:C:2018:750, т. 61); в същия смисъл и С-260/18, т.
44-5, 56-7: Съдът впрочем вече е приел, че клаузите относно валутния риск определят
основния предмет на договор за кредит като разглеждания в главното производство, поради
което обективната възможност за запазване на договора за кредит, разглеждан в
главното производство, при тези обстоятелства се оказва несигурна (вж. в този смисъл
решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 48 и 52 и цитираната съдебна
практика); … че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска възможността национална юрисдикция, след като установи неравноправния
9
характер на някои клаузи от договор за кредит - индексиран в чуждестранна валута и
предвиждащ лихвен процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за
съответната валута - да счете в съответствие с вътрешното си право, че посоченият договор
не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело
до изменение на естеството на основния предмет на договора.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, от една
страна, че последиците за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на
договор в неговата цялост, така както са посочени в решение от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282), трябва да се преценят предвид съществуващите или
предвидимите обстоятелства към момента на спора и от друга страна, че за целите на тази
преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска запълването на празнотите в договор, образувани поради премахването на
съдържащите се в него неравноправни клаузи, само чрез национални разпоредби с общ
характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се допълват по-
специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите.
В Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2184/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Е.В. е прието, че: Доводът на касатора, че не дължи връщане на
платените без основание суми в евро, тъй като плащането е извършено от ищцата в
националната валута – лева, е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД се дължи връщане на даденото, когато е платено без основание. При положение, че
ищцата е платила на банката дължимите суми по кредита за процесния период в лева,
липсва основание за присъждане на суми в евро, а следва да й бъде възстановена платената
сума, която в конкретния случай трябва да се определи по фиксинга на БНБ – 1,95583 лв. за
1 евро. Следователно ответната банка дължи заплащане на ищцовата страна на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на сума в размер 28 861,71 лв. Поради това, че предявеният иск е в
размер 14 205,22 евро, то левовата равностойност, която трябва да бъде присъдена е в
размер 27 783 лв. Присъждането на платената недължимо в ответната банка сума в левове
при предявен иск за връщане на даденото на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с
искане за присъждане на сумата в евро, не променя предмета на делото и не се нарушава
диспозитивното начало в процеса съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК – не се присъжда друго, а
стойността, която е платена при начална липса на основание /аргумент от Тълкувателно
решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК/ - Решението
може би противоречи на ТР, на което се позовава, съобразно посоченото по-долу; също:
Решение № 155 от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Н.М.; и Решение № 67 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията В. Н.а. Страна в производствата е била отново „Ю.Б.“ АД.
Налице е и проблемът, въпросът повдигнат в Определение № 141 от 23.05.2022г.
на ВКС по т.д. № 657/2021г., II т.о., ТК, докладчик председателят К.Е.. Настоящият състав
приема, че клаузата също е недействителна.
10
Предвид изложеното по-горе като практика, най-вече тази на съда на ЕС,
решаващият орган намира, че клаузите относно валутите и начина на връщане на заема не
могат да се заместят от повелителни норми на закона (чл. 26, ал. 3 от ЗЗД). Те са опорочили
цялата сделка. Кредитната институция е предоставила в заем сума, като кредитния риск е
прехвърлен изцяло на по-слабата страна, която не притежава и професионални познания в
областта. Освен това, изначалната идея на банката при сключването на тези (типови)
договори вероятно е била да се генерира постоянна печалба от превалутирането, която,
именно и по тази причина, е крайно усложнено (Решение от 30.04.14г. по дело С – 26/13 –
Унгария: Според чл.4, пар.2 изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език
следва да се схваща като налагащо задължение не само клаузите да са ясни и разбираеми за
потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора прозрачно е изложен точният
механизъм за конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този
механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици). Следва да се има предвид, че е
предвидена възможност за плащане във CHF, € или лева, но след превалутиране. Това
означава, че при всяко плащане, освен в CHF (т.е. – това е малко вероятно да се случи),
който не е валута в обикновеното търговски обръщение в страната, ще има покупко-
продажба на валута, като банката ще има печала от курсовете при всяка отделна престация
(така т. 59 от решение по дело С-26/13 на СЕС). В резултат, видно от приетото в „от
фактическа страна“, между страните няма яснота дори относно дължимата валута.
Предходните производства са относно извъндоговорен източник на правото, като исковете
са уважени за CHF и € (или доводът за СПН относно дължимата договорна валута – л. 113, е
неоснователен). Видно от разпита на в.л. в о.с.з., дори то, като счетоводител, се затруднява
да прави категорични изводи относно клаузите на договора. Например, само от
първоначалното превалутиране, вместо 80 000 € ответниците са получили 78 743,99 €
(разликата възлиза на 1 256,01 €, като сумата въобще не е пренебрежима, още повече и
предвид таксата за усвояване – 1 976,81 CHF).
Блокираната банкова сметка не е сметка, а само начин на изчисляване (мисловна
конструкция). Потребителят е нямал достъп до CHF. Такива, в рамките на това договорно
правоотношение, никога не са постъпвали в негова реална сметка – такава, с която би могъл
да оперира. Валутата, предмет на задължението (in obligatione) е €. Както бе посочено,
клаузата относно валутата, с която се извършва плащането (in solutione) е недействителна
(самостоятелно – предвид предходното съдебно производство, а с оглед изводите на тази
съдебна инстанция относно целия договор).
78 743,99 € - 75 869,61 € (заплатена сума, като тук е включена и посочената
еднократна такса) = 2 874,38 €.
Договорът е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК (а и ЗЗП). Дължи се само
чистата сума на предоставените средства. Тук са необходими няколко уточнения, тъй като
отпусната сума надхвърля размера посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, то нормата на чл. 23 от
11
ЗПК е приложима по аналогия. Въпросът е какво означава недействителен. Терминът по
смисъла на ЗЗД е общ и обхваща няколко правни явления: нищожност (чл. 26; т. 59 от
C‑260/18), порокът е много тежък и не може да се санира – не е необходима съдебна или
друга намеса. Тя може да бъде пълна или частична; абсолютна (действие спрямо всички) и
относителна – спрямо определени лица. Отделно от това – окончателна, временна и висяща.
Унищожаемост (чл. 27 от ЗЗД) – при него правната сделка поражда действие, но по искане
на определено лице може действието да бъде отменено и сделката приравнена по последици
на нищожна („едностранна недействителност“).
Кодексът на труда – чл. 74 (трудовото право) не възприема гражданскоправното
деление на недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави
само с родовото понятие за недействителност, защото в областта на трудовото право
последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.
Както българският правопорядък, така и европейското право предоставя засилена
защита на уязвими обществени прослойки – най-вече потребители и работници – т. 14 от
преамбюла от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12
декември 2012 година; и например: Решение № 83 от 12.05.2022 г. по гр. д. № 2859/2021 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Изложеното е само, за да се обоснове тезата, че недействителността по чл. 23 от ЗПК
не е абсолютна нищожност. Тя зависи от волята на потребителя, като една клауза, макар и
неиндивидуално договорена и съответно неравноправна (т.е. недействителна) по искане на
по-слабата икономически страна (ако счете, че съответната уговорка може да му е полезна),
може да бъде санирана (Решение № 23 от 7.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията К.Н.: Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това). Същото
се отнася и до целия договор, предвид цитираната по-горе европейска практика (т. 58 от
C‑260/18). Тази „едностранна недействителност“ може да се релевира само от потребителя.
От гледна точка на банката подобен довод не може да се наведе основателно. Например, ако
ответникът се позове на клаузата за блокираната сметка и може да черпи права от нея, то
това позоваване следва да се зачете – в случая тя би могла да има значение относно
давността. Ако банката счита, че сметката е реална, то това означава, че до закриването ù, по
отношение на признатите за „вложени“ в нея средства, давност не тече.
Според ТР № 4 от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, всяко
законово платежно средство представлява "пари", независимо от това коя държава ги е
емитирала. Съответно, задълженията за чуждестранна валута са задължения за стойност,
пълното им неизпълнение е изключено, и е възможно единствено забавеното им
изпълнение.
Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от
съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни нещо
различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона случаи. …
Когато при сключването на договора страните уговарят да получат плащане в една
12
валута, те са постигнали съгласие на падежа да получат плащането в същата валута като
държат сметка за принципа на номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на
неблагоприятна промяна на обменните курсове. Няма законово основание да се приеме, че
когато се уговаря задължение в определена чуждестранна валута, страните са се съгласили
да получат на падежа нейната левова равностойност. Отсъствието на връзка между
стойността на различните валути като всеобща мярка за стойност, от една страна, и
непрекъснатите /и непредвидими от страните по един договор/ промени в техния обменен
курс, изключва присъждането от съда на дължимото в една чуждестранна валута в нейната
равностойност в лева към определен момент. От разпоредбата на чл. 20а ЗЗД следва, че
договорът не може да бъде изменен от друго лице или орган на власт, в т.ч. и от съда освен
при наличие на основания за това, предвидени в закона /напр.чл. 307 ТЗ/.
От изложеното следва, че кредиторът - ищец не може едностранно да определя и да търси
левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по
курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ.
След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност. В
случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато
съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл.
6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата
стойност, която се претендира от ищеца.
Преди постановяването на това ТР, доктрината (проф. К. - Облигационно право, обща
част) приемаше, че прихващане на вземания е възможно само след като и двете задължения
се трансформират в една и съща валута. Заместването на уговорката за плащане в чужда
валута с уговорка за плащане в лева се обосноваваше с обстоятелството, че чуждата валута
(освен когато плащането с нея е разрешено от законодателя) е стока, която има стойност в
местна валута.
Към настоящия момент следва да се счете, че чуждата валута е пари, но това не
означава, че може да се принуди съконтрахент да заплати в различна от договорената
валута. Съдът не може да измени подобна договорка. След като плащане е невъзможно, то
същото се отнася и до прихващането.
Предмет на ТР е само сгрешена валута, дължимата по силата на договорно, а не
извъндоговорно основание; и когато се претендира националната валута, а не договорената.
В случая е сгрешена чужда валута (евро) с друга такава – швейцарски франка.
Или, ако ответниците желаеха да запазят договора изцяло или при абстрахиране от
нормата на чл. 6 от договора, би могло да се прихване с CHF, € или лева, но по курса към
момента на усвояване на кредита, съобразно практиката, цитирана в отговора, или дори и в
тази хипотеза в която се констатира недоплащане (но отново – при изразено желание за
13
връщане на остатъка от дълга /гланицата/ в CHF). Възраженията за прихващане обаче са
евентуални – ако искът или част от него е основателен и то във валутата, в която се
претендира (арг. от стр. 1 от отговора, т. I.1 и най-вече 2 – л. 115).
Или, исковете са неоснователни. Дължи се евро, но се претендира нещо различно.
Това, което се дължи не е предмет на иска, поради което не може да се прихване с което и да
е от евентуално наведените възражения за прихващане.
Така, поради несбъдване на вътрешното процесуално условия – уважаване на
исковете изцяло или частично, съдът не дължи произнасяне по възраженията за прихващане.
Ако исковете (основните) бяха в евро, съдът би счел, че следва да се прихване за
неплатения остатък, макар и сделката да е изцяло недействителна. Решаващият орган е
наясно, че има две становища относно това, дали в тази хипотеза следва да се уважи някаква
част от иска, но на различно основание (чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 55 от ЗЗД), доколкото,
както бе посочено, порокът не е равнозначен на абсолютна нищожност, а и с оглед
принципа на процесуална икономия (например: Опр. № 372/26.07.2010г., по ч.гр.д. №
292/2010г., на I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и ТР № 4/2014г. от
14.03.2016г. на ВКС ОСГК).
за пълнота следва да се уточнят и още няколко проблема:
1. Претендира се такса/цена за застраховка. Според класическото облигационно право
(това по отношение на което се прилага основно ЗЗД), увреденият (финансовата
институция, предоставила кредита) може да избере от кого да претендира: делинквент
(недобросъвестен длъжник) или застраховател, който го замества в правоотношението;
потребителите обаче са социална прослойка, която се ползва със завишена защита, както
вече бе посочено. Така, съобразно тълкуване принципите на цитирания регламент, а и на
ЗЗП и ЗПК, ако не се потърси плащане от застрахователя (длъжникът) в хипотеза на
неизпълнение (което се случва често), то това предполага излишност на разхода за
застраховане (или поредната неравноправна клауза), който вероятно/често е следствие от
икономическа свързаност на двата субекта (заемодател и застраховател). Следва да се
приеме, че вече съществува изискване за поредност (арг. по аналогия от чл. 411, ал. 1 от КЗ,
където правилото вече е уредено изрично, като и там става въпрос за потребител).
Потребителят няма и пряк иск по отношение на застрахователя.
Установи се, че е сключена застраховка. Отделен е въпросът обаче защо се
претендира в чужда валута, като важи изложеното по-горе. Ако искът бе основателен, съдът
следваше да присъди в лева.
2. Клаузите на договора, както бе установено, са некоректно редактирани.
Доктрината приема (проф. К., същия труд), че Договорът при общи условия (като се
има предвид, че ОУ, предоставени на различен материален носител, и такива
инкорпорирани в теста на договора, юридически е едно и също) се тълкува по общите
14
правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от
страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва
да е ограничително и във вреда на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при
тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните
(която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху
обичаите в практиката и добросъвестността.
Според вещото лице, а и установеното по делото, няма погасителен план. Такъв е
представен (изготвен) от него, но само с оглед нуждите на експертизата.
Прихващането от страна на банката, което всъщност не се е случило, би следвало да
се осъществи по реда на чл. 76 от ЗЗД, освен, ако страните не изразят воля за нещо
различно. Част от сумата е върната, а част е била вкарана в блокираната сметка.
Волеизявление по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, до момента на депозиране на иска не е било
отправено. При действителна сделка, исковата молба би породила такова действие (ако
задълженията са в еднаква валута или в хипотезата на чл. 6 от договора /липсващо
възражение от страна на ответниците/). Съгласие не е необходимо, а само уведомяване.
Все пак е безспорно, че, установената от в.л., сума е предоставена на ответниците. От
своя страна, те би следвало да са наясно с това какви суми са заплащали.
Съобразно изложеното (множество неравноправни и нищожни клаузи),
счетоводството на ищеца относно този договор е нередовно. Това обаче, с оглед нормата на
чл. 23 от ЗПП и невъзможността да се прихване, е ирелевантно.
3. ликвидността на задължението не е проблем относно прихващането (т. 2 от
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, докладчици
съдия Геника Михайлова и съдия В. Н.а). При спор точният размер на вземанията би се
установил от съда.
4. Според Р. № 66 от 29.07.2019г. на ВКС, т.к., II т.о., № 1504/2018г. и Решение №
101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.
Хорозова се сочи: Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез
прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна
лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Действително е налице
уговорка за анатоцизъм - например чл. 6 от ДС (л. 18). И двете решения са постановено по
отношение на този ищец.
5. исковете, което са посочени като сума, част от по-голяма такава, всъщност са
15
пълни претенции, ограничени до определена дата. За целия, дължим според банката период,
се дължи по-голяма сума, чиято горница (най-вече като период) не е предмет на това
производство.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответниците, сторените разноски –
16 344 лева.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Това включва кумулативно, но и субективно съединяване. Нормално е при двама солидарно
отговорни ответници защитата да е еднотипна. Как фактически ще се разпредели тя между
двамата процесуални представители е ирелевантно. Отделен е въпросът, че делото е с
изключителна фактическа и правна сложност, което предполага приложението на т. 3 от ТР
от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, представлявано от М.В. - прокурист и
П. Н.а Д. - изпълнителен директор, съд.адр: гр. София, ул. “****, тел.: ****,чрез
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П. И И.“, БУЛСТАТ 1****, представлявано от адвокат
Х. И., САК, e-mail: ****************@***********.**, срещу Д. Й. Б., ЕГН **********, и М.
К. Н., ЕГН **********, общ адрес: гр. София, иск. ****, общ съд.адр.: гр. София, бул.
„****“ № **, чрез адв. Д. Д., e-mail: **********@*****.***, искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:
- сумата от 116 795,18 (сто и шестнадесет хиляди седем деветдесет и пет швейцарски
франка и осемнадесет сантима) CHF, от която 3 327,55 CHF - падежирали вноски за
16
периода от 03.02.2017г. до 03.03.2018г., и 113 467,63 CHF - предсрочно изискуема
главница;
- сумата от 50 071,39 (петдесет хиляди и седемдесет и един швейцарски франка и
тридесет и девет сантима) CHF, мораторна лихва периода от 03.02.2019г. до 13.01.2022г.,
представляваща част от непогасената мораторна лихва по кредита в общ размер на 65 789,07
CHF;
- сумата от 161,82 (сто шестдесет и един швейцарски франка и осемдесет и два сантима)
CHF, представляващи част от дължимите застраховки по кредита в общ размер на 206,88
CHF за периода от 05.07.2019г. до 13.01.2022г.; и
- сумата от 1 045,99 (хиляда четиридесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) лева,
нотариални разноски за периода от 20.02.2018г. до 13.01.2022г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, представлявано от
М.В. - прокурист и П. Н.а Д. - изпълнителен директор, съд.адр: гр. София, ул. “****, тел.:
****,чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П. И И.“, БУЛСТАТ 1****, представлявано от
адвокат Х. И., САК, e-mail: ****************@***********.**, да заплати на Д. Й. Б., ЕГН
**********, и М. К. Н., ЕГН **********, общ адрес: гр. София, иск. ****, общ съд.адр.: гр.
София, бул. „****“ № **, чрез адв. Д. Д., сумата от 16 344 (шестнадесет хиляди триста
четиридесет и четири) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17