О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 10.08.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело
1615/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.60 ал.5 от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Филвик“
АД срещу заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна. В жалбата има
искане за отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на оспорения административен акт.
Действително, в заповед №1928/28.06.2022г.
на кмета на община Варна има разпореждане по чл.60 от АПК, което гласи: „с цел защита на особено важни държавни или обществени
интереси, разпореждам предварителното ѝ изпълнение“.
Въпреки многократните съдебни указания,
единственото доказателство за съобщаване на заповедта е протокол от
28.06.2022г., според който на 28.06.2022г. на таблото за обявления на община
Варна е поставена заповед №1928/28.06.2022г.
на кмета на община Варна.
С процесната заповед е наложена временна
строителна забрана до първи октомври 2022г. като се спират всички видове
строителни и монтажни дейности, забранено е ползването на тежка строителна
механизация и всякакви превозни средства, извозващи строителни материали в
обхвата заключен между площад „Славейков“, по ул.“Преслав“, ул.“Одесос“,
ул.“Шипка“, бул.“Осми Приморски полк“ до бул.“Цар Освободител“ и
бул.“Приморски“ включително.
Със същата заповед са задължени
възложителите и строителите в срок до 15 юли 2022г. да оградят и обезопасят
строителните обекти, да демонтират временно поставените/монтирани обслужващи
обекти, разположени извън строителните площадки, да почистят и възстановят
тротоарите, разрушени от извършените СМР, да почистят зелените площи от
строителни отпадъци. В същия срок е разпоредено строителните отпадъци да се
изнасят в часовете от 8 до 10 часа сутринта и от 16 до 18 часа следобед.
Обжалваната заповед е издадена на
основание чл.15 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие във
връзка с Постановление №21/10.06.1921г. на Варненската управа, според което
град Варна е обявен за „специален курортен кът“. Съгласно нормата на чл.15 ал.1
от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие: „Забранява се извършването на строителни и монтажни
работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1
октомври.“.
Разпоредбата на чл.15 ал.2 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие
гласи: „Извън случаите по ал. 1 периодът и
териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на
строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на
кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно
от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на
общината.“. Макар, че
срокът е посочения в ал.1 на чл.15 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, няма достатъчни доказателства и цитираното постановление не е такова,
удостоверяващо, че описаната в заповедта територия е национален курорт по
смисъла на приложения закон. Ако все пак се приеме, че съобщаването на акта
включително включеното в него разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК трябва да бъде
извършено по реда на чл.15 ал.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, то тогава следва
да е налице обявление на интернет страницата на община Варна. В тази връзка съдът
не може да приеме за достоверно съобщаването на таблото за обявления в сградата
на община Варна, за което е представен протокол от 28.06.2022г., защото такъв
вид съобщаване не е предвидено от закона.
По делото е приложено извлечение от
интернет страницата на община Варна за публикуване на заповед
№1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна от 25.07.2022г. Следователно от
тази дата започва да тече тридневния срок по чл.60 ал.5 от АПК за обжалване на
разпореждането за предварително изпълнение. Жалбата на „Филвис“ АД с искане за
отмяната му е от 18.07.2022г. Към датата на съобщаване на заповедта и към
датата на подаване на жалбата е изтекъл срока по т.2 и т.3 от заповед
№1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна, поради което е недопустимо
искането за спиране на предварителното изпълнение относно дейности, които е трябвало да бъдат извършени
до 15 юли 2022г. Смисълът на правната възможност за спиране на допуснатото
предварително изпълнение касае само тази част от заповедта, чийто разпоредени
действия са все още текущи, т.е. валидни.
Искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение по т.1 от оспорения административен акт е направено в
срока по чл.60 ал.5 от АПК, поради което е процесуално допустимо.
На разглеждане подлежи допуснатото по реда
на чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение по т.1 от заповед
№1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна от 25.07.2022г., което съдът
намира за незаконосъобразно, при следните съображения:
Разпоредбата на чл.15 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие не предвижда допуснато по силата на
закона предварително изпълнение, поради което такова е разпоредено от
административния орган по реда на чл.60 от АПК. Съгласно ал.1 на цитираната
разпоредба: „В административния
акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.“.
В
разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, включено в заповед
№1928/28.06.2022г., кметът на община Варна е посочил единствено, че допуска предварително
изпълнение „с цел защита на особено важни държавни или обществени
интереси“. Разпореждането не е мотивирано, не са конкретизирани държавните или
обществените интереси, които са застрашени и липсват доказателства за наличието на предпоставки изобщо за допускане
на предварително изпълнение, което според трайната съдебна практика на
административните съдилища и Върховния административен съд винаги води до
незаконосъобразност на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, защото нарушава
правото на защита на засегнатото лице. Административният орган е длъжен да се позове на точно и ясно
определено и обосновано основание в
защита на държавен или обществен интерес, и посочването на общо основание се
приравнява на липса на мотиви, които са задължителни и специфични за
разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК.
Следователно, когато допуска предварително
изпълнение на административен акт, органът има задължение не само да изпише в
акта нормата на чл.60 ал.1 от АПК, но и да изложи обстоятелства, които в
дадения случай изискват да
се предприемат неотложни действия за промяна на съществуващото до
издаване на акта фактическо положение /стр.525 – 551 от Систематичен коментар,
Проблеми на правоприлагането и Анализ на
съдебната практика“ по АПК, ИК „Труд и право“ 2013г./.
С оглед на изложеното,
съдът счита, че следва да бъде отменено разпореждането за предварително
изпълнение на т.1 от заповед №1928/28.06.2022г., кметът на община
Варна. В останалата част, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран
от горното и на основание чл.60 ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане по
чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на от заповед
№1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна в частта на т.1 от нея.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на „Филвик“ АД срещу заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна за
отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на от заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община
Варна в частта на т.2 и т.3 от нея.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: