О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София,
31.01.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Ад.Иванова внчд № 42/20г.
по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.251 ал.5 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 20.01.2020г.,
постановено по НОХД № 2734/19г. по описа на СпНС, 10-ти състав, с което
определение по реда на чл.251 ал.1 вр.чл.26 НПК е спряно наказателното
производство против подс.В. С. Н..
Срещу определението е постъпила частна жалба от
защитата на подс. Н., в която са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, като се отправя искане за неговата отмяна.В своята
обосновка на горното искане защитата акцентира на липсата на изложени фактически
съображения, формирали вътрешното убеждение и мотивирали първостепения съд при
постановяване на обжалваното определение.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната
жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Хронологията по делото е правилно очертана в
процесната жалба и се изразява в следното: НОХД № 2734/19г. по описа на СпНС е
образувано по повод депозиран на 02.08.19г. ОА на СП срещу подсъдимите В.К.и В.Н.
за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК. В рамките на две проведени
разпоредителни заседания, съответно на 13.08.19г. и на 06.11.19г.
първоинстанционният съд прекратява съдебното производство по делото на осн.чл.249
ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК, като и двете така постановени съдебни определения
са отменени от АСпСН с нарочни определения (внчд с №№ 447/19г. и 594/19г.).От
фактическа страна е необходимо е да се посочи, че подс.В.Н. не се е явил за
нито едно от двете проведени заседания пред СпНС, като същият дори не е бил
редовно призован.В тази вр. е установено, че още на фазата на ДП с
Постановления на разследващия орган от 14.10.16г. и от 01.08.19г. настоящият жалбоподател е привлечен в
качеството на обвинено лице задочно.Според наличните официални данни,
подсъдимият е напуснал пределите на РБ още на 03.02.16г., като на 19.01.17г. е
задържан от правохранителните органи в гр.М..В последствие и по изрично искане
на Гл.прокурор на РБ е отпочнато екстрадиционно производство, като Р.ф.отказва
предаването на българските власти на подс.В. Н..При тези обстоятелства
първоинстанционният съд и в двете коментирани по-горе разпоредителни заседания
постановява разглеждане на задочно наказателно производство против подс.Н. на
осн.чл.269 ал.3 т.4 б.„б“ НПК.Тук следва обаче изрично да се подчертае, че подсъдимото
лице притежава знание за воденото против него наказателно производство,
доколкото още на 15.02.17г. лично подписва пълномощно за процесуално
представителство по делото на адв.В.С. и посредством последният редовно е
уведомяван за движението на делото.
След като АСпНС отменя второто по ред определение
на първостепенния съд за прекратяване на
съдебното производство и връща делото с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия, е проведено ново разпоредително заседания на
10.01.20г. с изслушване на процесните страни по отношение на останалите
визирани в чл.248 ал.1 НПК въпроси.В тази вр. подс.К.и неговата защитата
изразяват становище за разглеждане на делото по особените правила на гл.29 НПК,
което становище е подкрепено и от участващия по делото прокурор.По повод
направено от адв.С. искане съдът е отложил делото, предоставяйки възможност на
подс.Н. да изрази становище по горното, като на 16.01.20г. е депозирана по
делото нотариално заверена декларация от него, в която той излага мнение за
разглеждане на делото по общия ред и не дава съгласие за сключване на
споразумение от другото подсъдимо лице.В проведеното на 20.01.20г. с.з. СпНС е
спрял наказателното производство по отношение на подс.Н. с довод за наличие на
визираните в чл.26 НПК предпоставки, след което е разгледал и одобрил
сключеното между подс.К., неговата защитата и СП споразумение.
При горната фактическа обстановка въззивната инстанция
намира за правилен и законосъобразен акта на първостепенния съд, с който е
спряно наказателното производство против подс.Н., като изложените в тази насока
мотиви са ясни и недвусмислени, макар и изключително лаконични.
Атакувайки постановеното от СпНС определение, защитата
на подс. Н. не оспорва изложените по-горе факти, а по-скоро, позовавайки се на
същите, гради извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради очевидно
заобикаляне на процесуалния закон с цел одобряване на сключеното споразумение,
което обстоятелство косвено рефлектира върху подс.Н., поставяйки го в
неблагоприятно процесуално положение и въпрепятствайки правото му на
приключване на наказателното производство в разумен срок.
Горните доводи на защитата се приемат за неоснователни
такива. Безспорен е фактът на повдигнато против подс.Н. обвинение за тежко по
см. на чл.93 т.7 НК престъпление, поради което явяването му в с.з. съгл. чл.269
ал.1 НПК се явява задължително.Безспорен е и фактът, че неявяването на
подсъдимото лице както пред разследващия орган, така и пред първоинстанционния
съд се дължи на уважителни причини, доколкото е задържан на територията на Р.Ф..В
тази вр. и в заседанието на 10.01.20г. СпНС първоначално е постановил
разглеждане на делото касателно подс.Н. в условията на чл.269 ал.3 т.4 б.„б“ НПК, респ. приел е, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване
на обективната истина.В последствие обаче първоинстанционният съд явно е
ревизирал това си становище, което имплицитно се извежда от факта на
постановяване на обжалваното определение за спиране на наказателното
производство.Именно поради този подход на СпНС, въззивната инстанция намира за
необходимо да отбележи на първо място, че възможността за разглеждане на делото
в отсъствие на подсъдимото лице следва да бъде реализирана само и единствено в
изключителни случаи и всякога, когато това е в интерес на правосъдието, тъй
като задочното производство (макар и законово регламентирано) допуска известно
накърняване правата на подсъдимия, лишавайки го от възможността за лично
участие.Т.е. с оглед конкретиката по делото, изразяваща се в отправено от
подсъдимото лице изрично искане за разглеждане на делото по общия ред и
невъзможност за присъствие, дължимо на причини, извън волята на самото лице,
задочното производство би довело до нарушаване на неговите процесуални права.
В същото време съдът следва да охрани правата и на
другото подсъдимо лице, което обективира едно примерно процесуално поведение и
се е явявало на всяко едно с.з., проведено до настоящия момент, и което лице
притежава правото на разглеждане на делото по особените регламентирани в НПК
правила, включая и по реда и условията на гл.29 НПК. Съдебният акт за
одобряване на сключеното между страните споразумение е окончателен такъв
съгл.чл.382 ал.9 НПК и същият не подлежи на въззивен контрол.Подобен довод не
се твърди и в процесната частна жалба, но според същата именно сключеното
споразумение поставя подс.Н. в неблагоприятно процесуалноправно положение,
преграждайки пътя на съдебното производство и създавайки предпоставки за
несправедлив съдебен процес.Тези съображения на защитата, които в случая са
лишени от конкретика, не се споделят от въззивния съд – не се установява в
какво се изразява неблагоприятното процесуалноправно положение на подсъдимия,
чието процесуално качество по делото не се променя.От друга страна и доколкото
наказателното производство е спряно на осн.чл.26 НПК, следва да се посочи, че
тази законова норма предвижда една специална предпоставка за спиране на
производството, насочена към създаването на процесуални гаранции за осигуряване
на справедлив процес за другите подсъдими в хипотезата на вменено им
престъпление за съучастническа престъпна деятелност.В случая и с оглед
конкретиката по делото е безспорно, че процесното престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр.ал.2 НК се ползва с характеристиките на задружна престъпна дейност,
извършвана в условията на необходимо съучастие, респ. попада в хипотезата на
чл.26 НПК. Последната също така предвижда, като задължително условие, спирането
на наказателното производство само досежно един от подсъдимите да не създава
затруднения за разкриване на обективната истина – такова съображение изрично е
отразено в мотивационната част на атакуваното определение, като настоящият съд
подчертава, че само и единствено съдът, оправомощен да разгледа по същество
процесния спор (в случая СпНС), разполага със суверенното право на преценка в
горния смисъл; вътрешното убеждение на решаващият по същество съд, формирано на
база фактите по делото, не може да бъде изместено от преценката на въззивната
инстанция.От друга страна и доколкото наказателното производство се намира в
своята съдебна фаза, то е безспорно, че съдът не разполага с правомощие за
разделяне на делото.Т.е. налице са всички предпоставки, визирани в разп. на
чл.26 НПК, поради което въззивният съд приема за основателно и законосъобразно
обжалваното определение на СпНС.
На последно
място и за изчерпателност на настоящото изложение, АСпНС подчертава, че е
запознат с цитираната в частната жалба съдебна практика, но фактическите
обстоятелства по така посочените дела се различават от тези по настоящото дело
– т.напр. по внчд № 199/19г. по описа на АСпНС е проконтролирано определение на
СпНС за спиране на наказателното производство на осн.чл.25 ал.1 т.2 НПК, а
предмет на разглеждане по н.д.№ 1189/17г. на ВКС е протоколно определение на
АСпНС, който в рамките на въззивна проверка по реда на гл.21 НПК на постановена
присъда за първи път спира наказателното производство по отношение на едно от
подсъдимите лица.
Съобразявайки всичко горепосочено, АСпНС приема
процесната частна жалба за неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.01.2020г. по НОХД № 2734/19г.
по описа на СпНС, 10-ти състав, с което е спряно наказателното производство по
отношение на подсъдимия В.С.Н..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.