№ 128268
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110165222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] (с оглед настъпилото правоприемство
от първоначалния заявителя [фирма], считано от 25.11.2022 г.) против Л. Й. Б. с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
663,16 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем ******* от
25.05.2021 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 45,41 лева, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от
11.06.2021 г. до 29.10.2021 г., 263,43 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/, 60 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, 71,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.10.2021 г. до
22.11.2022 г., както и за разноските по делото.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 263,43 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/ и сумата от 60 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 25.05.2021 г., като възникналото въз
основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
При преценката по чл. 143 ЗЗП съдът намира, че уговорената между длъжника и
заявителя клауза за предоставяне на обезпечение по договора чрез одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, предоставящ гаранционни сделки и за заплащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер от 321,97 лева (разсрочено на
вноски за периода на действие на договора за заем) срещу задължението на лицето –
поръчител /в случая [фирма] да сключи договор за поръчителство със заемодателя [фирма],
1
по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за
изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 321,97
лева се равнява почти на ½ част от предоставената в заем парична сума в размер от 800 лева.
Ето защо, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази
клауза е неравноправна и искането в тази част следва да бъде отхвърлено.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на
сумата от 60 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е
претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 60
лева. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за
забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против Л. Й. Б. за сумата от 263,43 лева, представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/ и за сумата от 60,00 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2