Р Е Ш Е Н И Е
№ 755
28.02.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9670 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба
от П.М.Г., ЕГН **********,*** против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ,
с която са предявени кумулативно
съединени искове с правна квалификация по и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД във
вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК за връщане на сумата от 43,34 лв.-
платена без основание сума по недействителна клауза за възнаградителна лихва по
договор за заем от 02.11.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба -10.06.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 246,33 лв.- платена без основание сума по недействителна
клауза за неустойка по договор за заем от 02.11.2016 г., ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба -10.06.2019 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 02.11.2016 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен, по силата на който му е
предоставена в заем сумата от 500 лв.
Бил договорен годишен процент на разходите в размер на 49,887 %, а
възнаградителната лихва била фиксирана на 40,08 %. Съгласно договореностите,
общата сума за плащане по договора била в размер на 543,34 лв. Съгласно чл. 6 и
чл. 8 от договора, в тридневен срок от подписването му, следвало да бъде
учредено обезпечение на задълженията по него, измежду запис на заповед, банкова
гаранция или поръчител. В противен случай се дължала неустойка в размер на
246,33 лв. Общата сума за заплащане на неустойка в размер на 246,33 лв.
следвало да бъде заплатена с погасяване на 21 седмични вноски, всяка в размер
от 37,60 лв. за периода от 07.11.2016 г. до 27.03.2017 г. Посочва, че е изплатил изцяло сумите по
договора.
Посочва се, че договорът е недействителен,
поради специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не са спазени разпоредбите на
чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК – не са посочени
условията за прилагане на договорния лихвен процент , не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка
една погасителна вноска. Сочи се нарушение и на разпоредбата на чл. 11, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР) и от тук общата дължима сума.
На основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗКП договорът се сочи, че е недействителен, тъй като не е посочено в
разпределителния план разпределението на всяка измежду дължимите по договора
суми.
Твърди се, че неустойката предвидена
в договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е
прекомерна, както поради поставените условия, които са нереално изпълними, така
и поради обстоятелството, че същата излиза извън присъщата й функция. Твърди
се, че клаузата за неустойка е недействителна и на допълнително основание – чл.
21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по същество се
покриват от ГПК и по този начин се надвишава максимално допустимия размер по
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Освен това неустойката се сочи, че е
в противоречие и с чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК.
На основание изложените доводи се
сочи, че клаузите за неустойка и
договорна лихва са нищожни, както на основание недействително на договора,
съгласно чл. 22 ЗПК, така и на самостоятелните основания, подробно изложени в
исковата молба. На основание подробно изложените доводи се моли исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор на исковата
молба от ответника. Не се оспорва
сключването на процесния договор за заем, размера на предоставената в заем
сума, уговорените условия за връщането й и договорените неустойка и
възнаградителна лихва. Оспорват се
твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем на сочените в
исковата молба основания. Посочва, че в договора е отразен годишният лихвен
процент, като същият е фиксиран и не подлежи на промяна или преизчисляване през
целия срок на договора. Посочва се, че
се счита исковата молба за допустима , но изцяло неоснователна, като се
оспорват всички заведени с исковата молба и допълнителната молба твърдения ,
както и че твърденията са неоснователни и недоказани.Моли се да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноските по делото и
адвокатското възнаграждение в полза на ответника. Не се
спори относно сключването на договор за паричен заем № 93831/02.11.2016 г., по
силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лв.,
която е получена от ищеца. Несе спори, че договореният годишен процент на разходите
е 49,887 % , а фиксирания годишен лихвен процент е в размер на 40,08 %, както и
че общата сума за плащане по договора е 543,34 лв.
Не се спори, че в договора се съдържа
клауза, съгласно която ищецът следва да представи обезпечение в полза на
ответника, което не е сторено.
На основание подробно изложените
доводи се моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представените
доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е
сключил на 02.11.2016
г. с ответника – финансова институция договор за
потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 500 лв., която е следвало да върне ведно с
договорна лихва или общо сумата от 543,34 лв. чрез заплащане на 21 вноски за
периода от 07.11.2016 г. до 27.03.2017 г. Видно от приетия договор, уговореният
ГЛП е в размер от 40,08 %, а ГПР е в размер на 49,887 %. Ищецът не спори, че е
получил отразената в договора за заем сума в размер от 500 лв., като това е
изрично посочено в договора.
В чл.6 от договора страните се
споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора, е отразено, че в
случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл.
6 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на чл.9, ал.2, т. 1 и
т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 246,33 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение 2 към договора за заем.
В чл.9, ал. 2, т. 1 от Общите
условия е предвидено, че поръчителите следва
да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и
финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход. В чл. 9, ал.2, т. 4 от Общите условия са
предвидени предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на
банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане
по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
Неразделна част от договора за заем е и
подписан от страните погасителен план, в който са посочени размерите на
вноските, включените в тях компоненти и падежите на всяка от вноските. Отразени
са 20 вноски от по 25, 87 лв. и 21 - ва вноска в размер от 25,94 лв., неустойка
по чл. 8 от договора в размер от 11,73 лв. , както и общ размер на вноските с
включена в тях неустойка.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно
изготвено и обективно, се установяват платените от ищеца сума по договора за заем. Вещото лице установява, че ищецът е платил по
договора за заем обща сума в размер от 821,81 лв. за периода от 01.12.2016 г.
до 06.08.2018 г., като с тази сума са погасени обезщетение за забава в размер
от 32,14 лв., главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер от 43,34
лв., както и неустойка в размер от 246,33 лв. Общият размер на заплатената
сума, с която е погасена неустойката и възнаградителната лихва е 289,67 лв.,
което представлява 35 % от платената сума.
Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по
договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски
кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на
потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите
членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и
ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба
е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране
на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и
практиката на Съда на европейския съюз. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г.
по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се
приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48
(съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК)
трябва да се тълкува в смисъл, че
в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази
директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на
падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да
позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези
вноски. Аналогично е разрешението и в
Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10,
параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
Налице обаче е нарушение на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съдът намира, че посочените в договора годишен
процент на разходите от 49,887 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 543,34
лв. не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора,
че неустойката по чл.8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска
по договора, като към вноската се добавя сума от 11,73 лева., като общият
размер на неустойката представлява 49 % от предоставената в заем сума. Така
въведените изисквания в чл.4, ал.1 от договора за вида обезпечение и срока за
представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на
условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният
договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на
част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно
измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви
като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и СИТИ
КЕШ ООД съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на това
основание.. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи
връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
На основание гореизложените съображения
исковете се явяват доказани по основание
и размер и следва да се уважат.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски. Ищецът претендира разноски за платени държавни такси в размер
на 100 лв. – държавна такса и 100 лв. – депозит за вещо лице, които следва да му се присъдят изцяло. Представен е договор за правна защита
и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на осн.чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизащо на стойност 720 лв. с ДДС
съобразно цената на двата обективно съединени иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на П.М.Г., ЕГН **********,*** сумата от 43,34 лв.- платена без основание
сума по недействителна клауза за възнаградителна лихва по договор за заем от
02.11.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба -10.06.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от
246,33 лв.- платена без основание сума по недействителна клауза за неустойка по
договор за заем от 02.11.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба -10.06.2019 г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7 да
заплати на *** Д.Г.Б., личен номер ***,
със служебен адрес: ***, сумата от 720 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ с
включено ДДС.
Присъдените суми да се преведат
по банковата сметка: ***, IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ