Мотиви към присъда по НЧХД № 4623/2020г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Делото е образувано въз основа на тъжба на Е.Г.К. *** по повдигнато обвинение срещу Л.А.Г. ***,
досежно твърдение за нанесена лека от него спрямо тъжителката лека телесна
повреда без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК на дата
17.04.2019г. в гр.Пловдив.
В хода на делото бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител К. за сумата
от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на престъплението
по чл. 130, ал.2 от НК.
Съдът е
квалифицирал описаното деяние като престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Частният тъжител по делото,
чрез редовно упълномощения си защитник адв.К. поддържа обвинението и иска от съда подсъдимият
да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бъде наложено наказание по справедливост, както и да бъде
уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди.Моли за разноски.
Подсъдимия Г. редовно уведомен се явява лично, с
упълномощени защитници П. и Б..В хода на производството дава обяснения и не
признава вината си, не споделя оплакването на тъжителя, че е бутнал по стълбите.
Защитниците на подсъдимия подържат
изложената от него версия и молят да бъде оправдан, тъй като липсват
доказателства, да е нанесъл каквато и да е телесна повреда на частния тъжител.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия Л.А.Г. е роден на ***г***, живущ ***, б., български
гражданин, женен, неосъждан, **, с основно образование, ЕГН **********.
Тъжителя Е.К. ***.Неин съсед бил
подсъдимия Л.Г..На 17.04.2019г. К. била в домът си и около 19.30 часа вечерта
чула силно викане идващо от коридора на входа на блока.Излязла от апартамента
си и слязла по стълбите, където на третия етаж видяла подсъдимия Г., дъщеря му
св.В. Г., както и ***на
входа св.З.П., както и ** св.Й. Т..Близо се намирала и съпругата на Г., Д. Г., но тя била на
стълбите водещи към четвъртия етаж и нямала пряка видимост към площадката на
третия етаж.Между св.Т., св.П. от една страна и подсъдимия Г. имало скандал на
висок глас за това, че последния и неговото семейство не плащат такса за
асансьор.Това продължавало дълго време и според Т. и П. следвало Г. да не
ползва асансьора след като не плаща такса.Озовала се в центъра на скандала К.
извадила мобилен телефон с който започнала да снима събитията.Г. поискал от К.
да спре да го снима, но К. продължила и тогава св.В. Г. бутнала телефона от
ръцете на К..След като телефона паднал на земята К. се навела да го вземе, но в
този момент била бутната от подсъдимия Л.Г. с ръце и паднала по
стълбите.Вследствие на падането К. си ударила коляното на десния крак и
получила кръвонасядане
и охлузване по кожата и на дясната коленна област, с което и била причинена
лека телесна повреда без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.След падането на К. спорът продължил и на място пристигнали други съседи от
входа, а именно св.Г.Т. и св.Н.Л., които успокоили Г. като Т. го хванал и през
кръста за да го отдели на страни.В този момент К. вече се опитвала да се
изправи, но имала болка в десния крак.Когато тя се забавила по стълбите слязъл
и съпругът й св.В.К., който видял как св.Т. още държи подс.Г., заварил
съпругата си да плаче от болка и незабавно я качил на автомобила си за да и
бъде указана медицинска помощ.На 18.04.2019г. К. била прегледана и в УМБАЛ
св.Георги-Пловдив от** Ш. и било издадено медицинско удостоверение с номер
350/2019г. в което било констатирано, че вследствие на инцидента от
17.04.2019г. на К. е причинена контузия в поясно-кръстната област, без видими
увреждания по кожата, както и кръвонасядане и охлузване по дясната коленна
става.
Съда прие описаната горната фактическа
обстановка от събраните по делото гласни доказателства – св.П. и св.Т., св.К.,
св.Л., св.Т., св.Е.А., изготвената съдебно медицинска експертиза, както и
всички писмени доказателства приети по реда на чл.283 от НПК, най-вече медицинско удостоверение с
номер 350/2019г. издадено от УМБАЛ св.Георги-Пловдив, свидетелство за съдимост,
амбулаторни листове и др.,
вкл. и изисканите от РП-Пловдив преписки.Съдът кредитира горепосочените гласни
доказателства, като единни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи по между
си, изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза приета от съда и
писмените доказателства прието по реда на чл.283 от НПК.Съдът не кредитира
показанията на св.В. Г. и обясненията на подс.К., което ще обоснове защо
по-долу.
По делото са налице трима преки
свидетеля на инцидента.От една страна това св.П. и св.Т., които потвърждават
тезата на тъжителя и от друга св.В. Г., според която баща й подс.Г. не е бутал тъжителя
К..Съдът както вече отбеляза кредитира показанията на св.П. и св.Т..
Показанията на двете свидетелки се явяват дадени от изцяло независими спрямо
страните лица.Същите както вече бе отбелязано изцяло кореспондират по между си,
подробно описват инцидента, липсва каквото и да
противоречие по между им.Диаметрално различни са показанията на св.В. Г.,
но съдът няма да кредитира показанията на тази свидетелка, които единствено
обслужват защитната теза на нейния баща.Св. Г. се явява заинтересована от
изхода на делото, като дъщеря на подсъдимото лице.Разбира се само на това
основание не следва да бъдат изключвани показанията на един свидетел.Но в
случая освен, че изцяло противоречат на двама други преки независими свидетели
същите се оборват и от обясненията на подсъдимия Г..В обясненията си същия не
твърди никъде К. да му се е нахвърлила с юмруци или да го е ритала, каквото
твърди дъщеря му св.Г..Подсъдимия заяви, че с коленете си К. искала да удари
неговите колене, след което се завъртяла и паднала.Тоест показанията на св.В. Г.
се явяват напълно изолирани дори и от обясненията на подсъдимия, поради което
съдът не ги кредитира.Тук е мястото съдът да отбележи, че не кредитира и самите
обяснения на подсъдимия, които също изразяват една напълно изолирана от всички
свидетелски показания версия, оборват се от показанията на кредитираните от
съда показания на св.П. и св.Т. и сами по себе си явяват чисто защитна теза,
некореспондираща с нито едно доказателство по делото.Съдът кредитира косвените
свидетелски показания на св.К., св.Т., св.Л., които също потвърждават наличието
на тежък съседски конфликт на инкриминираната дата и място.Самия факт, че св.Т.
се е наложило физически да държи подс.Г. и косвено доказателство, че последния
е осъществил агресия спрямо тъжителката К..В таза връзка са и кредитираните от
съда показания на св.Е.. А. които също потвърждават наличието на съседски
конфликт.От показанията на св.К. става ясно и че по време на инцидента, така и
след него съпругата му е изживяла стрес, дълго време е изпитвала болка в кракът
си и това е довело и до промяна в обичайния и начин на живот за продължителен
период от време.
По
делото бе назначена изготвена съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от** Т. и от заключението на която се установява телесно
увреждане получено от тъжителката отговарящо на лека телесна повреда без
разстройство на здравето по смисъла на НК, изразяваща се в нанесени на тъжителя:кръвонасядане и охлузване по
кожата в дясната коленна област.Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, като компетентно изготвено,
отговорило на поставените въпроси и същото бе прието по делото, без забележки и
от двете страни.Вещото лице е категорично, че увреждането е получено от
падането по стълбите, а не от физическото съприкосновение изразяващо се в
самото бутане осъществено от Г. вследствие на което се е стигнало до падането
по стълбите.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка по делото съдът е на становище, че
подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК , именно на 17.04.2019г. в гр.
Пловдив е причинил на Е.Г.К. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда без
разстройство на здравето, с която е причинена болка и страдание, изразяващи се
в кръвонасядане и охлузване по кожата и на дясната коленна област.
От
субективна страна престъплението по чл.130, ал.2 от НК е извършено от подсъдимия
при форма на вина евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената опасност и противоправност на действията си, като е допускал че с
блъскането на една лице по стръмно стълбище, а именно на частния тъжител К. под
силата на физическите закони ще настъпи падане, което вероятно ще доведе до
телесно увреждане и се е съгласявал с настъпването на такова.
С оглед
изложеното дотук подс.Г. бе признат за виновен за
извършеното от него престъпно деяние по чл.130, ал.2 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Според
съдебния състав са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, т.е.
за освобождаване на подсъдимия Г. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Видно от приложената справка съдимост подс.Г.
е неосъждан. Същевременно за това престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева. От
изложеното дотук се установява, че са налице всички изискуеми от закона
положителни предпоставки за приложението на привилегированата разпоредба на чл. 78а от НК. От материалите по делото не се
установява наличието на някоя от пречките по чл. 78а, ал.7 от НК – причиненото увреждане да е
тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, както и
при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
С оглед изложеното дотук то подс.Г. след като бе
признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по чл. 130, ал.2 от НК съдът присъди да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, като същата следва да бъде определена в минималния размер предвиден в
закона – 1000 лв. Като за да наложи този размер, съдът прецени следните
обстоятелства - липсата на осъждания, добрите характеристични данни, факта че Г.
е извършил деянието в по-лека форма на вина-евентуален умисъл, същият е в
напреднала възраст над 70г. Според съдебния състав именно това наказание се
явява справедливо и би способствало за изпълнение на целите на наказанията,
като съда основно съобрази факта, че Г. в момента е ** и по-висок размер на
глобата би го поставило в затруднено положения да я заплаща.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По
отношение на предявения граждански иск съдът счита същия за частично
основателен с оглед извършения деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в
случая стоят установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимия,
които едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за
което Г. е предаден на съд. Според съда от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесена
телесна повреда на частния тъжител, поради съображения изложени по-горе и
съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия,
с които на тъжителя да са причинени неимуществени вреди. За да присъди обезщетение
в размер на 1000 /хиляда/ лева съдът отчете нанесените телесни увреждания на
пострадалата К., срокът за възстановяване от тях, причинените болки и
страдания, както и обстоятелствата че оздравителните процеси са протекли без
усложнения, по време на лечението тъжителя не е бил подложен на значителни по
сила и прекалено продължителни болки и
страдания, същите не са довели до остатъчни болестни явления и възстановяването
на пострадалата, включително от психическата и травма се е случило сравнително
бързо. За да не уважи изцяло предявения граждански иск в размер на 4000 лева
съдът отчита обстоятелството, че претенциите са значително завишени от страна
тъжителя.Все пак не се събраха доказателства за странични последици, които да
се довели и до по-продължителни и тежки психически травми и до значителни
нарушения в общуването с околните и социалния живот на тъжителя.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, направеното искане
от страна на защитата на частния тъжител и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати
на тъжителя К. направените от нея по делото разноски за адвокатски
възнаграждения, експертиза и държавна такса за завеждане на делото в общ размер на сумата от 512 /петстотин и дванадесет/ лева.Съдът присъди направените разноски за
експертиза, 300лв., държавна такса 12лв. и защитник 200лв.Не бяха присъдени
сумите по списъка с разноски представен от защитника К., тъй като за настоящото
НЧХД са заплатени 200лв. и е ирелевантно какви суми са заплащани за прекратените
прокурорски преписки, каквито бяха претенциите на процесуалния представител на
тъжителя.Съдът счита, че заплатените по тях хонорари няма как да бъдат
присъдени в настоящото производство и следва да останат за сметка на заплатилия
ги, които щяха да му се следват ако бяха образувани досъдебни производства и
впоследствие НОХД по което е приет и уважен граждански иск или К. е била частен
обвинител.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Г. бе осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева, изчислена въз основа на уважената част от предявения граждански иск и
съобразена с минимума, който не може да бъде под 50лева съгласно тарифата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.