Решение по дело №15666/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3132
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20183110115666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………./09.07.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15666 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на М.М.М., ЕГН **********,*** съдебен адрес: адв. Н.Г.-***, оф.1, против Х.И.М., с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., представляващо обезщетение за нанесени нематериални вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството и доброто й име в обществото и в личен план, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от депозиране на исковата молба – 18.10.2018г., до окончателното им изплащане.

В исковата си молба ищцата М.М.М. излага, че с ответника са собственици на апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „****и от дълги години са съседи и в това си качество са членове на етажната собственост. Твърди, че от 2015г. била избрана за домоуправител, като през периода, в който била домоуправител се отнасяла с отговорност, грижа и коректност към задълженията, вменени й със закона. Твърди, че не е злоупотребявала с наличните финансовите средства в касата на етажната собственост, а към съседите си проявявала отзивчивост, съпричастност, добронамереност и готовност да окаже помощ на всеки съсед, при необходимост. Твърди, че ответника многократно се е обръщал към нея за помощ и най-често във връзка с електрозахранването на неговото жилище, като по негова молба направила анализ на сметките му за електропотребление, тъй като той считал, че плаща необосновано високи смети за ел. енергия, поради което често със служители на Енерго-Про проверявала електромерите, но до момента не била констатирана кражба на ел. енергия между съседите. Твърди, че ответника инциирал общо събрание на етажните собственици, което се провело на 20.09.2018г. Твърди, че пред съседите им ответника си позволил да я оклевети и обиди, като я набедил в кражба на елнергия, нарекъл я манипулатор и мошеничка, като се обърнал със следните изрази: „Вие и двете се мошенички и манипулирате електромерите, крадете ток, и **** М. е по-голяма мошеничка и ****изпълнява каквото й каже **** М.". Твърди, че тези думи много я засегнали, тъй като специално към този възрастен човек винаги се отнасяла с добронамереност, уважение и съпричастност, винаги му помагала, когато я е молил за помощ. Твърди, че много се разтревожила, изпитала голяма болка, премесена с възмущение и гняв, моментално вдигнала кръвната си захар. Твърди, че е болна от диабет, станало й зле, с усилие се прибрала у дома си. Твърди, че от този момент не се чувства добре, счита се за обидена, унизена пред всички съседи, уличена в престъпление, което не е извършила. Загубила спокойствие на духа. Станала неспокойна, започнала да отбягва общуването със съседите, тъй като се превърнала в единствената тема за обсъждане. Твърди, че с това злонамерено клеветническо набеждаване в престъпление „кражба на ел. енергия" ответника целял да подрони доброто й име и да срине авторитета й, които изграждала през целия си съзнателен живот. Твърди, че отбягва срещите със съседите, за да няма коментари и излишни полемики, които се отразяват негативно на настроението и душевния й комфорт и работоспособност. Твърди, че домоуправителката ****ми връчила жалба от ответника до Кмета на район Младост - Община Варна, която била насочена и срещу нея, като този път била набедена за съучастник в кражбите с ел. енергия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.И.М., чрез процесуален представител. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява да е извършил оклеветяване или нанасяне на обиди спрямо ищцата. Заявява, че чрез подадената до кмета на кметство „Младост“ е с цел да се защитят права и законните му интереси, като в нея липсва набеждаване в престъпления, споделя свои съмнения и възмущението си, че към него се държат неподобаващо и счита, че са налице данни за злоупотреба с електромера му. Счита, че в исковата молба липсват доказателства за изнесените твърдения. Оспорва представени писмени доказателства. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В проведеното в настоящото производство на 11.06.2019 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Н.Г., която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от адв. Р.Е., който поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Всяка от страните представя писмена защита по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: протокол от ОС на ЕС от 20.09.2018 г., списък на присъствалите на ОС на ЕС на 20.09.2018 г., жалба от Х.М. рег.№ СИГ 18003342МЛ от 26.09.2018 г.,  Писмо на Заместник-кмета на район Младост от 10.10.2018 г;  Отговор от Енерго-про Мрежи АД от 13.01.2017 г; Епикриза от 12.09.2005 от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД; Епикриза от 06.02.2015 от СБАЛОЗ „****- Варна"; Извлечение за фактури и плащания за период м.11.2015 - 10.2018 г., Отговор от „*" АД от 25.09.2018 г., Констативен протокол № 11267713 от 21.08.2018 г., Протокол № М 1255543 от 30.10.2017 г., Искане вх. № 1962414/17.10.18 г., Искане № 4965780/22.10.2018 г., Медицинско удостоверение № 4/12.11.2018 г., Амбулаторен лист № 002868/12.11.2018 г., Амбулаторен лист № 004400/12.11.2018 г., Амбулаторен лист № 004953/13.11.2018 г., Амбулаторен лист003994/14.11.2018 г., Амбулаторен лист№ 003995/14.11.2018 г., Експертно решение № 2413 от зае. № 113 на 28.09.2006 г., аудиометрично изследване на слуха от 09.11.2018 г., три броя лабораторни изследвания от 12.11.2018 г., протокол от ОС на ЕС от 20.09.2018 г. и медицинско удостоверение издадено от МБАЛ, Света Анна – Варна“ АД – представени от ищцата и определение на ВРС 39 състав по гр.д. № 16345/2018 г. от 28.01.2019 г.,  заверено копие от жалба до кмета на Район Младост с рег.№ СИГ 18003342МЛ от 26.09.2018 г.

По делото е представен протокол от проведено на 20.09.2018г. ОС на ЕС на ул. ****, в който е отразено, че събранието е проведено във връзка с постъпило искане от Х.И.М., живущ в ап.33, като на него са присъствали 65 % от съкооператорите. Протоколът е съставен и подписан от ****- домоуправител и **** М. - протоколчик.

По делото бе безспорно установено, че ищцата и ответника са присъствали при провеждане на събранието.

Представена е жалба от 26.09.2018г. от Х.М.,***, във връзка със заплащаните от него високи сметки за консумирана ел. енергия и отнемане достъп до електромера му, който се намира в стаичка в мазето на блока, от страна на **** М., ****и съпругът й, ведно с отговор от район Младост.

По делото е приложен отговор от Енерго - про мрежи АД във връзка с постъпила жалба от М. относно начислени количества ел. Енергия, както и множестгво документи от издваршвани от електропреносното дружество проверка във връзка с подавани сигнали от ответника, в които се заявява, че се краде ток от електромер №33 и не му се осигурява достъп до него от настоящата и бившата домоуправителки.

Ответникът представя медицински документи, удостоверяващи здравословното му състояние.

В полза на ищцата са събрани гласни доказателства за установяване вида и размера на претърпените неимуществени вреди, посредством разпит на свидетелите ****и Пена Димитрова Петкова.

Св. ****заявява, че познава страните, съседи са. Заявява, че е присаствала на събранието проведено на 20.09.2018 г., което е било инициирано от отв.Х.М.. Той се жалвал, че ищцата **** М. е мошеничка, чуди се как да ги излъже с ток, с пари. Категорично заявява, че в присатвието на всички участващи в общото събрание Х. обвини ****, че е мошеничка. Твърдял, че **** М. е мошеничка и Янка също, че се стараят да крадат ток, да излъжат с пари и с каквото и да било. Свидетелят твърди, че Х. не харесва М. и тези думи били насочени конкретно за нея. Твърди, че след произнасяне на думите от ответника, ищцата се притеснила, изчервила се, започнала да трепери. Категорично заявява, че тези твърдения на ответника не са истина. След това **** ходила на нкакви медицински процедури.

В показанията си св. Пена Димитрова Петкова заявява, че познава страните, съседи са от 2004г. Заявява, че събранието от 20.09.2018 г. е било организирано от ответника, който разлепил по всички врати съобщение, като темата била, че той платил много ток, че някой му краде от тока и че трябва да се открие кой краде. Заявява, че още в началото на събранието ответникът започнал да се оплаква, че има хора които крадат и това били **** и Янка, които крадат от тока. Твърди, че на събранието присъствали около 20 души. Всички се възмутили от думите му, че двете са мошеничкщи и крадат ток. Ищцата и Янка също били там. Заявява, че **** е била домоуправител и по нейно време всичко в блока е било наред. Твърди, че при думите на Х. на събранието, **** се разтреперила, цялата се зачервила. Заявява, че преди не е чувала **** да страда от някакви заболявания, но сега често започнала да ходи на изследвания, правила си някаква операция.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът квалифицира исковата претенция по чл. 45 ЗЗД.

Основателността на иска за репариране на вреди от непозволено увреждане предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на вредоносното деяние, неговата противоправност, настъпилите вреди и връзката им с процесното деяния. При непозволено увреждане е въведена оборима презумция относно вината на деликвента, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема за установено, че на посочената от ищцата дата 20.09.2018 г., ответникът е осъществил твърдените в исковата молба деяния – изричане на обидни и клеветнически думи по отношение на М.М.. Може да бъде направен и обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между тези деяния и настъпилия вредоносен резултат – претърпените от ищцата М. болки и страдания /психически и емоционален дискомфорт, нервно напрежение/. Съдът намира, че понесените вреди са доказани по основание посредством събраните гласни доказателства.

Следва да се отбележи още и че понесеното унижение в резултат на изречените думи се предполага. Налице е трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.

Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен случай.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че обидни изрази са използвани с адресат ищцата. Установява се, че същите са станали пряко достояние както на ищцата, така и на всички присастващи на събранието.

Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: изречените думи пред трети лица по повод ищците, съответно нанесената обида, сравнително ниския интензитет на претърпените болки и страдания, изразяващи се в емоционален дискомфорт, чувство на неудобство от съседите, които са възприели клеветническите думи по неин адрес /…Вие и двете сте мошенички и манипулирате електромерите, крадете ток и **** М. е по-голяма мошеничка/, нервно напрежение, безпокойство, чувство на унижение, съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените на **** М. неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 300 лв. за деянието от 20.09.2018 г., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 300 лв. до претендираната сума 1000 лв. искът за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието от 20.09.2018 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че така определеният размер е съобразен и с характера на разгледаното деяния на ответника. Неприемливо е от житейска гледна точка да разпространяваш клевети за твой съсед пред други лица, които клевети са в състояние да засегнат, както собственото ти чувство за себестойност и самоуважение, така и респекта, което възприелите изреченото изпитват към теб като личност. В състояние е да урони доброто ти име сред обществото. Неприемливото обръщение от страна на ответника към ищцата, по своя характер не се отличава с дързост и вулгарност. Ето защо и отчитайки обстоятелството, че то също засяга достойнството на личността, съдът приема, че обезщетението за претърпените от него вреди следва да бъде в по-малък размер.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и направените от ищцата М. разноски в производството, съобразно уважената част от иска. Същата е направила разноски в общ размер на 350 лева/50 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/. Съразмерно с уважената част от иска следва да й се присъдят разноски в размер на 105 лева.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът е направил по делото разноски в общ размер от 400 лева за заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

Своевременно от ищцата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, тъй като производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като съобразно чл.7, ал.2, т.1 вр. ал.8 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, минималния хонорар е 300 лева. Съдът приема, че именно в границите на предвидения от Наредбата минимум следва да бъде определено дължимото на процесуалния представител на ответнвика възнаграждение. Редуцирани съобразно уважената част от исковете, разноските в общ размер на 210 лева следва да се възложат в тежест на ищцата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Х.И.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН **********,*** сума в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й, в резултат на отправени обидни и клеветнически изявления към нея на 20.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 18.10.2018 г. до окончателното погасяване, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300 лева до предявения размер от 1000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х.И.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН **********,*** направените в настоящото производство разноски, включващи заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 105 /сто и пет/лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото разноски  за  защита и съдействие от един адвокат в размер на 210 /двеста и десет/ лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: