СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
05.08.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 09.07.20г /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 6523/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от С. Т.
против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с правно основание чл. 226 от КЗ за
сумите: 50 000 евро - обезщетение за имуществени вреди: разход за лечение
в клиника в Москва – Русия през периода 17.04.15г. – 17.06.15г. /претендира се
и законната лихва върху посочената сума за периода след 14.04.15г./;
3 583, 5 лева - обезщетение за имуществени вреди: разходи за пътуване до
Москва /претендира се и законната лихва върху посочената сума за периода след
09.04.15г./; 6 153, 6 лева – обезщетение за имуществени вреди: разходи за
покупка на мотопед /претендира се и законната лихва върху посочената сума за
периода след 25.06.15г./; 14 487 евро – обезщетение за имуществени вреди:
разходи за лечение в Солун – Гърция през периода 07.10.16г. – 02.12.16г. /претендира
се и законната лихва върху посочената сума за периода след 07.10.16г./;
21 112 евро – обезщетение за имуществени вреди: разходи за лечение в Солун
– Гърция за периода 06.02.17г. – 16.04.17г. /претендира се и законната лихва
върху посочената сума за периода след 13.03.17г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 12.03.14г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищцата е получила физически увреждания
/травми/. Произшествието е причинено от Д. К.. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на
деянието, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на Д. К./ са удостоверени със събрания по делото
доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при условията на
чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Същите
обстоятелства са установени и с влезли в сила съдебни решения /на граждански съдилища - СГС и САС/. Към
датата на ПТП-е – Д. К. е имала действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Главните искове са
основателни:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен и експертен – преценен в съвкупност/
удостоверява, че:
Ищцата е сторила /през
периодите – посочени в исковата молба, съответно - конкретизирани и от приетите
по делото експертизи/ разходи за: лечение и рехабилитации в клиники /в Русия и
в Гърция/, пътуване /със самолет/ до Москва /с оглед провеждане на посоченото
лечение/, покупка на мотопед /специален уред за изпълнение на рехабилитационни
процедури/. Удостоверените от счетоводната експертиза разходи – съвпадат по
размер с претендираните по делото /разлика е констатирана само спрямо разхода
за пътуване до Москва, който е установен от вещото лице до размера на сумата 3
517, 95 лева/. С оглед горното – главните искове следва да се приемат за
установи по размер. Претенциите се явяват удостоверени и по основание. В тази
връзка:
Всички процесни разходи
/представляващи за пострадалата имуществена вреда по смисъла на чл. 51 от ЗЗД –
принципно подлежаща на обезщетяване при условията на чл. 226 от КЗ/ са били
направени с оглед /с цел; във връзка с/ лечение /рехабилитиране/ на травмите
/уврежданията/ получени от ПТП-е. Разходите /съгласно констатациите на приетата
по делото комплексна – разширена медицинска експертиза; в това число и –
обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ са довели до реално
/фактическо/ подобрение в здравословното /физическо/, съответно /което
обстоятелство в случая следва да се презумира/ и психологическо състояние на
пострадалата. С други думи – в случая може да се приеме /обосновано/, че
проведените лечебни и рехабилитационни интервенции /процедури/ са били –
необходими за стабилизиране /и поддържане/ на здравето на ищцата /от друга
страна – в същата връзка: вещите лица констатират изрично, че проведената в
Москва лечебна процедура принципно не е могла да бъде извършена в България,
предвид липсата на технологична и процедурна обезпеченост за това/.
С оглед изложеното
/предвид това, че предпоставките на чл. 226 от КЗ се явяват удостоверени в
процеса/ главните искове следва да бъдат уважени до заявените /съответно –
установени от счетоводната експертиза/ размери.
Действително:
Събраният по делото доказателствен материал /писмен
и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверява /а това обстоятелство не е и
спорно между страните/, че: в полза на ищцата е била открита /във връзка с
договор от 28.03.14г./ дарителска банкова сметка. *** /е била набрана/ сума в
размер на общо 162 597,
49 лева, която след извършване на съответни разходи е била редуцирана до
наличен остатък в размер на 2 340,
38 лева. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от горния договор постановява изрично
/на практика такава е логиката на тази клауза/, че – набраната сума се
предоставя /постъпва/ изцяло и безусловно в патримониума /в собственост; в
полза; в разпореждане/ на пострадалата. С оглед това /предвид този договорен
текст/ и поради обстоятелството, че преводите по сметката са били правени от
дарителите единствено по лични - емоционални /нравствено – етични/ съображения
/а не в изпълнение на законово задължение за обезщетяване на вреди – каквото
задължение е регламентирано императивно само в тежест на застрахователя/ в
случая /и в подобни хипотези/ следва да се приеме, че: покриването на
процесните разходи за лечение и рехабилитация със средства от дарителската
сметка – не погасява /не дерогира; не изключва/ нормативно скрепеното
задължение на дружеството да репарира причинените на пострадалата имуществени
вреди. В същата връзка:
Принципно /такова е законовото правило/ всяка вреда
/имуществена или неимуществена/ подлежи на еднократно обезщетяване. Този
принцип обаче е приложим само в хипотеза – когато две или повече лица носят /на
различно основание/ отговорност /имат възложена от закона тежест/ да обезщетят
съответната вреда. Само тогава – извършено от едно от лицата плащане ползва и
останалите /т.е. – погасява изцяло или частично и техните задължения спрямо
пострадал от ПТП-е; а отношенията между длъжниците подлежат на допълнително
уреждане/. Настоящата хипотеза не е такава: в случая /както е посочено по-горе/
само застрахователят е натоварен с подобно задължение /но не и дарителите/.
Основателни са и
акцесорните искове:
В полза на ищцата следва
да бъде присъдена /при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху
претендираните главници за периодите – визирани в исковата молба, съответно –
удостоверени от приетата по делото счетоводна експертиза /в случая процесната
законна лихва се следва за времето от извършване на съответните разходи до
цялостното изплащане на заявените главници/.
С оглед правилата на Наредба № 1 и предвид
фактическата /съответно – правна/ сложност на процесния правен спор, преценена
в контекста на: вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални
действия – в полза на адв. Г. следва да се присъди възнаграждение /адвокатски
хонорар/ при условията на чл. 38 от ЗА в минимален размер. Фактът, че ищцата
разполага с парични средства /заради получени от застрахователя предходни
обезщетения/ - не изключва правото на С. Т. /като тежко пострадало от ПТП-е
лице/ да ползва безплатна правна помощ. Възраженията на ответника в последната връзка
са - неоснователни.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на С.Г.Т. ЕГН ********** сумите:
50 000 евро - обезщетение за имуществени вреди: разход за лечение в
клиника в Москва – Русия през периода 17.04.15г. – 17.06.15г.; законната лихва
върху тази сума от 14.04.15г. до цялостното й изплащане; 3 517, 95 лева - обезщетение
за имуществени вреди: разходи за пътуване до Москва; законната лихва върху тази
сума от 09.04.15г. до цялостното й изплащане; 6 153, 6 лева – обезщетение
за имуществени вреди: разходи за покупка на мотопед; законната лихва върху тази
сума от 25.06.15г. до цялостното й изплащане; 14 487 евро – обезщетение за
имуществени вреди: разходи за лечение в Солун – Гърция през периода 07.10.16г.
– 02.12.16г.; законната лихва върху тази сума от 07.10.16г. до цялостното й
изплащане; 21 112 евро – обезщетение за имуществени вреди: разходи за
лечение в Солун – Гърция за периода 06.02.17г. – 16.04.17г.; законната лихва
върху тази сума от 13.03.17г. до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226
от КЗ /заявен в размер на 3 583, 5 лева/ за сумата над 3 517, 95 лева/.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на СГС 7 083 лева - държавна
такса и 850 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на адвокат Г. 5 072 лева
– адвокатски хонорар /на основание чл. 38 от ЗА/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: