Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………… 10.03.2023 г., София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през 2022 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя
Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия
Ангелова, гражданско дело № 3921 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г.Н.П., молител в първоинстанционното
производство, срещу постановеното по гражданско дело № 46452/2020 г. от СРС,
117 състав Решение№ 20257875/23.11.2020 г., изменено в частта относно
разноските с определение № 20046146/18.02.2021 г., с което бил постановен отказ
за издаване на заповед за защитата й. В жалбата си твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като е постановено при допуснати нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, като излага подробно съображенията
си за наведените оплаквания. Моли да се отмени обжалваното решение, като се
издаде заповед за съдебната й защита от ответницата, като й присъдят сторените
пред двете съдебни инстанции разноски.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената въззивна
жалба и пледира за уважаването й.
В срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН В.С.С. е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна, излага
подробни съображения в подкрепа на заявеното становище и моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде оставено
в сила.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото,
поддържа заявеното в отговора становище и пледира за оставяне на обжалвания
съдебен акт в сила. Претендира присъждане на сторените по водене на делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.3 ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК във връзка с чл. 17
от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Г.Н.П., в която се
сочело, че на 23.09.2020 г., около 19.25 часа, след като по-рано същия ден, по
молба на дъщеря си, взела внука си от детска градина и й го предала, на входната врата на жилището й
започнало да се звъни настойчиво и след като отворила в дома й нахлул
ответника, нейн зет, който я избутал за да влезе, затворил врата, след което се
надвесил над нея и започнал да й крещи, да я обижда и псува, блъснал я с две
ръце в мишниците и тя паднала на стол, който се оказал зад нея, след което
станала, взела телефона си и се обадила на съпруга си. Зет й отново я бутнал и
я ударил с двете си ръце в мишниците, при което тя отново паднала на стола,
който бил зад нея. Когато отново се изправила й нанесъл силен шамар по лявата
буза с дясната си ръка, като продължавал да я псува и да се заканва на нея и на
съпруга й, без да разбира, че разговора не е прекъснат и съпруга й го чува.
Твърдяла, че след нанесения й удар тя много се изплашила и набрала тел. 112,
като операторката едва я чувала от виковете и заплахите на зет й. Пред това
време дошъл съпругът й, като до пристигането на полицаите зет й продължил да се
държи ужасно и нагло, като ги заплашвал с инцидент като случайно падане от
шестия етаж. Последното много я притеснило, защото дъщеря й живеела на шестия
етаж. Твърди, че подобни заплахи зет й отправял нееднократно през последните
месеци, като бил заявил на дъщеря й, че е готов да лежи в затвора, ако е
необходимо. Определя зет си като отмъстителен и се страхувала, че той щял да
продължи да я тормози, тъй като я считал за отговорна за разпада на брака си. Твърдяла,
че се страхувала от зет си и те можела да живее и спи спокойно в жилището си. Съобразно
изложеното моли съда да постанови предвидените в ЗЗДН мерки за защитата й, а
именно – зет й да се задължи да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо нея, да му се забрани да я приближава на разстояние по-малко от 150
метра, както и до дома й на посочения в молбата адрес, както и да се задължи да
посещава специализирани програми. С молбата е направено искане за издаване на
заповед за незабавната й защита, като е представена подписана от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и съдебно медицинско удостоверение,
издадено й при преглед на 25.09.2020 г.
С оглед наведените твърдения, на 12.10.2020 г. първоинстанционният съд
издал заповед за незабавна защита в полза на молителката, с която задължил
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, забранил
му да се приближава до нея и до сградата на адреса й на разстояние по-малко от
сто метра, с изключение на съдебни и полицейски сгради и го задължил да
посещава специализирана програма в Център за превенция на правонарушенията в
определен от същия център обем, предмет и срок.
Ответникът, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорил твърденията на
молителката. Твърдял, че на посочената дата около 19 часа отишъл на адреса на
молителката за да вземе сина си от нея, след като тя го била взела от детска
ясла. Позвънил, молителката му отворила и му казала да влезе, затворила вратите
след него (жилището имало две врати - една метална и една интериорна), след
което започнала да му обяснява защо е взела детето от детската градина и къде
го е оставила. Когато я попитал защо е взела детето, след като е трябвало той
да го вземе, тя му заговорила на висок тон и започнала да го провокира.
Твърдял, че запазил самообладание и й предложил да повика съпруга си, за да се
разберат с него. Тя приела, но преди да се обади на съпруга си се обадила на
тел. 112 с думите „сега ще се обадя и ще кажа, че ме биеш“ и направила това,
без да й е дал никакво основание. Твърди също, че от влизането в жилището
молителката започнала да го нагрубява и обижда, а след това се обадила на тел.
112 и излъгала, че е нахлул в жилището й, че е започнал да вика и крещи и да я
бие. 10-на минути по-късно дошъл съпругът на молителката П.П.,
като непосредствено след неговото идване ответникът набрал по телефона баща си,
който до този момент го изкачвал пред жилищната сграда в паркиран автомобил и
след като баща му приел разговора включил телефона си на високоговорител.
Твърди, че не могъл да говори с П.П., който с
идването си започнал да го обижда, заплашва и да му се заканва. Скоро след това
дошли двама униформени полицаи от ІХ РУ при СДВР, които след като установили
самоличността им, разговаряли с всички и не установили никакви следи от насилие
или побой върху молителката. На следващия ден молителката подала жалба до ІХ
РУ, а той тъй като не бил извършил нищо и бил несправедливо обвиняван- подал
сигнал до прокуратурата за набеждаване. Сочи, че на подобни провокации бил
подложен и от съпругата си, с цел да се ограничи достъпа му до детето им.
С обжалваното решение първоинстанционният съд оставил без уважение молбата
на Г.Н.П. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство и съобразно приложимия закон, приема за установено
следното :
От събраните в първоинстанционното производство доказателства, се
установява, че към процесната дата 23.09.2020 г. въззивницата
Г.Н.П. е имала качеството на тъща на въззиваемия В.С.С. и е баба по майчина линия на сина на последния –
малолетният В.В.С., роден на *** г., които
обстоятелства освен това се установяват от представените по делото
удостоверения за раждане на В.П.П. и на В.В.С..
Не е спорно също, че по-рано, на процесната дата – 23.09.2020 г.
въззивницата взела внука си от посещаваното от него детско заведение и го
предала на майка му. По делото са изложени насрещните, но съвпадащи по смисъл
твърдения на страните, че въззиваемият е бил уведомен от съпругата си, че майка
й ще прибере детето от детското заведение. Липсват обаче доказателства същият
да е бил уведомяван, че детето е било предадено на майката от въззивницата.
Няма спор също относно обстоятелството, че на посочената дата – 23.09.2020
г. въззивницата се намирала в дома си в гр. София, ж. к. „****, като около
19.25-19.30 часа въззиваемия позвънил на входната врата на жилището й и
въззивницата му отворила.
Съгласно представеното съдебно медицинско удостоверение № 664/2020 г., при
прегледа на въззивницата, извършен на 25.09.2020 г., било установени установено
кръвонасядане на дясната мишница, които увреждания
били причинени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и можело да се
получи по времето и начина, съобщен от прегледаната. За обстоятелствата, при
които получила уврежданията, пострадалата обяснила, че на 23.09.2020 г., около 19.30
часа, била нападната от познат мъж, който я стискал и блъскал за ръцете и й
нанесъл един удар с отворена длан (шамар) в областта на лицето в ляво, с което
й са й причинени болка и страдание.
Представената декларация, въззивният съд не обсъжда, като негодно
доказателствено средство. Същата не съдържа
всички необходими белези, индивидуализиращи твърдения акт на домашно
насилие – така например не е посочен часът, в който се твърди да е осъществено
същото, както и конкретно описание на действията, в които се е изразило.
По делото е представен доклад, изготвен от психолог от Център за превенция
на нарушенията, според който въззиваемият се свързал с центъра, като на 21.10.2020
г. бил запознат с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН и работната методика на
програмата като продължителност, теми, формат на провеждане и взел участие в
групова среща на същата дата, като участвал активно. Също така било проведено
тестово изследване на лицето, включващо набор от тестове за измерване на
самооценка, агресивност и по отношение насилието над другия пол. Резултатите от
изследването били в насока, че въззиваемият е с добро себепознание, като е
критичен към себе си и е склонен да потърси помощ, когато това се налага. Учи
се от случващото се и смята, че живота си за хубав. По отношение на
агресивността същата е в норма до лека
степен, като резултатите от теста показвали нисък риск от проява на високорисково
агресивно поведение. При изследване на различните форми на насилие към другия
пол, при него са отчетени положителни резултати при вербално насилие,
изразяващи се в наказване на партньора с мълчание и оттегляне, когато е ядосан.
Отчетен бил един положителен отговор за икономическо насилие, тъй като е
отбелязано, че именно той се грижи за финансите. В заключение е посочено, че
докладът е изработен на базата на едно посещение от общо 24 и резултати от
входящо тестово изследване, което не дава възможност за становище изразяващо
психологическо прогнозиране. Посочено е също, че към датата на изготвянето му
на 10.11.2020 г., поради промяна в епидемиологичната обстановка, груповите
занимания, които се провеждат присъствено, са били отменени за две седмици в
периода 28.10 -11.11.2020 г., включително, като с
въззиваемия и всички участници в специализираната програма се поддържа връзка и
се следи възможността за продължаване на изпълнението й.
По делото са събрани и гласни доказателства с разпита на свидетелите П.И.П.,
съпруг на въззивницата, и С.Л.С., баща на въззиваемия,
чиито показания въззивният съд преценява по реда на чл. 172 от ГПК, като
кредитира показанията им в частите им дадени в резултат на лично възприети
обстоятелства и факти, попадащи в предмета на доказване по делото.
Свидетелят П.с показанията си установява, че на процесната дата, около
19.30 часа съпругата му се обадила по телефона и му съобщила, че въззиваемия е
в дома им, посяга й и й вика, като по време на този разговор той чувал
крясъците и на двамата. Свидетелят си тръгнал и докато пътувал към дома им,
съпругата му отново му позвънила и когато приел разговора той отново чул
скандал. Когато пристигнал в дома си, съпругата му го уведомила, че е повикала
полиция, а въззиваемият се държал провокативно – казал му да го удари.
Съпругата му била разстроена и разтреперана и въпреки поведението на
въззиваемия, свидетелят не му посегнал. Той обаче казал на зет си да не стъпва
повече в дома му, да изчезне, да изхвръкне и от апартамента на дъщеря им, на което
последният отговор, че и някой друг може да изхвърчи от там. П.разбрал, че зет
му и съпругата му се карат заради това, че тя взела внука им от детска градина
и го предала на дъщеря им.
На свой ред свидетелят С. установява, че за процесната дата синът му се бил
разбрал със съпругата си да вземе детето от детска градина и тримата да останат
у свидетеля в дома им в Суха река. Съпругата и майката на сина му обаче решили
друго – детето било взето по-рано от детска градина и в 16.30 часа синът му бил
уведомен с SMS от съпругата си, че детето е при
майка й, като по-късно той отишъл да го вземе от там. Свидетелят знаел, че
отношенията на сина му с родителите на съпругата му са напрегнати, те го
заплашвали да му вземат детето, и решил да го придружи. Пристигнал пред
жилището на тъстовете си и се свързал със сина си, който пуснал
високоговорител. Така С. чул заплахите, които свидетелят П.отправял към сина
му. Не чул синът му да отправя заплахи, искал само П.да престанат да се месят в
семейството му. Свидетелят решил да изчака пред сградата и видял, че
междувременно пристигнал полицейски патрул. Сина му слязъл с полицаите, като
нямало напрежение. Впоследствие, от сина си разбрал, че полицаите са го
посъветвали да не се поддава на провокации.
Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, а именно
– молба, подадена от въззивницата до Началника на ІХ РУ СДВР на 24.09.2020 г. и
обяснение от същата дата; сведение от въззиваемия от 25.09.2020 г., докладна
записка от 29.09.2020 г. и протокол за предупреждение от 25.09.2020 г.; решение
№ 110 от 25.01.2022 г. постановено по въззивно гражданско дело № 6506/2021 г.
по описа на СГС, Гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав.
От анализа на тези документи се установява следното :
С молба, вх. № 338400-9105824.09.2020 г. по описа на ІХ РУ СДВР,
въззивницата потърсила съдействие от полицията, като обяснила, че на 23.09.2020
г., около 19.30 часа зет й нахлул в жилището й и започнал да й крещи и ударил
шамар, а причина за това бил фактът, че била взела внука си от детска градина.
Обадила се на 112 и на място пристигнал патрул, като полицаите предупредили зет
й да не се саморазправя с нея. Молела за съдействие. Същите обстоятелства
заявила и в обяснението си.
В даденото по този повод сведение въззиваемият пояснил, че поради намесата
на тъща му в семейните им работи, отношенията със съпругата му се влошили. Все
пак, на 22.09.2020 г. те се разбрали на следващия ден той да вземе детето им от
ясла и да остане да преспи с нето при
родителите му в Сухата река. Твърди, че още в 16 часа на 23.09.2020 г. тъща му
взела детето от ясла и той бил поставен пред свършен факт. След работа отишъл
до дома на Г. и П.П.и, за да изясни с тях защо се
бъркат в семейството му и не го зачитат като родител. Позвънил и му отворила
въззивницата, която му казала, че съпруга й го няма и той я помолил да го
повика. Влезли в апартамента и той я питал защо им се месят и тогава тя
започнала да вика и да го бута, двамата започнали да спорят, тя продължила да
го бута и когато за пореден път се опитала да го блъсне той отстъпил назад и
махнал ръцете й от тялото си, като й казал, че няма право да го пипа. Това я
афектирало-тя започнала да крещи колкото може, обадила се на тел. 112, на мъжа
си и на сина си. Скоро след това дошъл П.П. и
започнал да го заплашва. Дошли полицаите и установили, че не е влязъл със сила
и не е бил никого от присъстващите, след което взели личните им данни и си
тръгнали.
На 25.09.2020 г. бил съставен протокол за предупреждение на въззиваемия В.С.С., като същият
бил предупреден да не се саморазправя с въззивницата, да не я обижда и
заплашва, да не нарушава обществения ред и законите на Република България.
Протоколът бил подписан от въззиваемия, младши полицейски инспектор М.Н.К.и
свидетеля С.О.С..
По делото е представен снимков материал на лявата част на лицето и на дясната мишница на въззивницата,
който не е част от доказателствения материал по делото, като негодно
доказателствено средство по ГПК. Представени са и два „скрийншот“-а
на телефона на въззивницата, с които според собствените й твърдения в жалбата
заснела себе си съответно на 23.09.2020 г. в 19.34 часа (лицето) и на
24.09.2020 г. в 18.21 часа (горната част на дясната й мишница), които са в
подкрепа на тези й твърдения.
Съобразно с така установената
фактическа обстановка, въззивния съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Настоящият съд напълно споделя изцяло направените от първоинстанционния съд
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях
по реда на чл. 272 от ГПК.
Допълнително въззивният съд намира за необходимо да обоснове следното : Описанието на въззивницата за
осъществения спрямо нея акт на домашно насилие противоречи на правната и
житейската логика и практика и описва практически невъзможна ситуация, а не касае акт на домашно насилие.
На първо място, в молбата си до съда, подадена на 29.09.2020 г., същата твърди,
че въззиваемият е пристигнал в дома й в 19.25 часа и след като му отворила
нахлул вътре със сила, избутвайки я, започнал да й крещи и да я блъска, при
което тя паднала на намиращ се зад нея стол, успяла да се изправи да вземе
телефона си и да набере съпруга си, при което въззиваемият отново я бутнал на
стола, а при повторното й изправяне й нанесъл удар с отворената си дясна ръка
по лявата страна на лицето й, без да разбере, че разговорът със свидетеля П.не
е прекъснат. След това тя се уплашила и
потърсила помощ на тел. 112, докато въззиваемият й продължавал да й крещи. За
същия инцидент тя потърсила съдействие от полицията на 24.09.2020 г., като в
молбата си и в даденото пред полицията сведение обяснила, че въззиваемият е
пристигнал в дома й в 19.30 часа. Същият час е посочила и при прегледа си на 25.09.2020
г. от съдебен лекар. Описаните действия на страните – нахлуването на
въззиваемия, размяната на реплики, отправянето на заплахи към нея, описаните
агресивни действия, засегнали физическата й цялост-избутване, блъскане, удряне
на шамар, в това число провеждането на два телефонни разговора практически
отнема много повече време от времето, посочено от въззивницата за пристигане на
въззиваемия и началото на агресията му към нея до момента, в който тя е
направила първата снимка на лицето си в 19.34 часа. Въззивният съд приема за
несъмнено, че към този момент тя е била в безопасност и агресивните действия
към нея вече са преустановени, в противен случай тя би била заета със защита си
и не би имала възможност да си прави снимки. Освен това, правенето на
посочената снимка е целенасочен, съзнателен акт, който задължително е бил
предхождан от други действия (оглеждане), породили у нея убеденост, че лявата й
буза е зачервена. Освен това, въззивният съд приема, че твърденията на
въззивницата за по-късното пристигане на въззиваемия, дадени пред полицията и
при прегледа й в Клиника по съдебна медицина и деонтология, представляват
неизгодно за нея извънсъдебно признание, като поради приема, че именно това е
часът на пристигането на въззиваемия в дома й. Съобразно това, твърденият акт
на домашно насилие следва да се е развил за по-малко от три минути, което е
практически невъзможно, предвид обема на уж извършените от двете страни
действия и разменените между тях реплики. На следващо място, показанията на
свидетелят П.не подкрепят твърденията й, дори напротив. Според показанията му,
на процесната дата въззивницата му се обадила около 19.30 часа и му казала, че
въззивникът е дома им, посяга й и й вика, като същевременно чувал виковете и на
двамата. Този разговор приключил и след известно време тя отново му позвънила
(такова позвъняване не е посочено от въззивницата), а при приемането на
разговора той отново чул скандал. Това описание на събитията не кореспондира с
твърденията на самата въззивница, според които тя се обадила на съпруга си
еднократно преди да потърси помощ на телефон 112, но съвпада с обясненията на
въззиваемия, дадени в депозирания по делото отговор, както и пред полицията,
според които по време на спора им с нея, тя провела разговори не само със
съпруга си и на тел. 112, но и с други лица. Показанията на този свидетел, че
при първия си разговор със съпруга си чул и двете страни да си крещят, не са
достатъчно конкретни за извод, че именно въззиваемият, крещейки на въззивницата
е осъществил вербално насилие спрямо нея. Извън това, в тази си част
показанията на този свидетел будят недоумение – от една страна въззивницата
успяла да му каже какво се случва, а от друга страна двете страни, в това число
въззивницата, продължавали да си крещят. Също така от анализа на
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че въззиваемият бил
негативно повлиян преди разговора си с въззивницата, предвид убеждението си, че
последната също е отговорна за разпада на брака му с дъщеря й, като не го
зачита като родител и се намесва грубо в семейния му живот и в отглеждането на
сина му. В този смисъл, действията му по изясняване на отношенията му с
родителите на съпругата му са в рамките на житейски оправданото реагиране, още
повече при липсата на убедителни доказателства за осъществяването на акт на
домашно насилие от него, като описанието му на случилото се помежду им на
процесната дата кореспондира с доказателствата по делото и по убеждение на
настоящия съдебен състав не съставлява негова защитна теза.
Извод за извършено от въззиваемия домашно насилие не следва и от
представената от въззивницата декларация. Същата, както се посочи и по-горе, е
негодно доказателствено средство, доколкото не съдържа ясно, точно и конкретно
описание на твърдения акт на насилие, поради което не може да породи ефектите,
които разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН свърза с представянето й-като
послужи като самостоятелно и достатъчно основание за издаване на заповед за
защитата на въззивницата. Такива изводи не могат да се изведат и от
представеното съдебно медицинско удостоверение, доколкото доказателствената му
стойност се разпростира единствено по отношение на установените при прегледа на
въззивницата травми, но не и по отношение на самоличността на лицето, което й е
ги причинило. Също така, сам по себе си, съставения протокол за предупреждение,
също не установява по категоричен и несъмнен начин осъществяването на акт на
домашно насилие от въззиваемия спрямо въззивницата, а в случая се явява резултат
от молбата от 24.09.2020 г. на самата въззивница до полицията, с която тя
правела искане зет й да бъде предупреден да не се саморазправя с нея. В този
смисъл, в производствата пред двете съдебни инстанции, не са събрани
доказателства за осъществяването на твърдения акт на домашно насилие от страна
на въззиваемия, при което първоинстанционния съд правилно е приел молбата за
недоказана и постановил отказ за издаването на заповед за съдебната защита на
въззивницата.
С оглед доводите в жалбата, въззивният съд намира следното :
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни, като се основават на собствен и
произволен анализ на доказателствения материал, който не се споделя от въззивния
съд. Неоснователни са доводите, касаещи оценката на доказателствения материал
от първоинстанционния съд в частност анализът на доклад от 10.11.2020 г. на
Център за превенция за правонарушенията, гр. София и на показанията на
свидетелят С.. Въззивният съд също приема, че посоченият доклад е като цяло
положителен за въззиваемия, а фактът, че е проведена само една от необходими 24
сесии не може да му се вмени във вина. В същият доклад ясно е посочено, че
присъствените занятия са преустановени за известно време предвид
епидемиологичната обстановка в страната и към датата на изготвянето на доклада
не са възобновени. Същевременно, въззиваемият предприел всички необходими
действия за участието си в програмата, като при него не е установен при
първоначалните тестове повишен риск от агресивни действия. Що се касае до
показанията на свидетелят С., по делото липсват основания, поради което същите
да не бъдат ценени, като те не се оборват от каквито и да е други доказателства
по делото. Следва да се отбележи, че възприятията на този свидетел са
ограничени до възприетото при телефонен разговор със сина му и до извеждането
на последния от сградата от пристигналия на място полицейски патрул, като
кореспондира с изнесеното пред съда от свидетеля П.(който заявил на зет си да
не стъпва повече в дома му, да изчезне, да изхвръкне и от апартамента на дъщеря
му, и потвърдил идването на полиция) и с твърденията на самата въззивница, че е
потърсила помощ на телефон 112.
Следователно, въззивницата не е доказала по безспорен начин твърдението си
за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемата, а постановеното решение
е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства, като при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила или на закона, които да налагат отмяната му. Решението е валидно и
допустимо, а по същество правилно.
Предвид горното, обжалваното решение на Районния съд следва да се остави в
сила.
Претенция за разноски е направена само от страна на въззиваемия, като при
този изход на делото същата не е лишена от основание, но е недоказана. По
делото липсват доказателства въззиваемият да е сторил разноски за процесуалното
си представителство пред въззивната инстанция, а в първоинстанционното производство
вече са му били присъдени сторените деловодни разноски. При това положение,
претенцията на въззиваемия като недоказана, поради което и неоснователна следва
да се отхвърли.
При условията на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, на въззивницата следва да се възложи
дължимата държавна такса по жалбата в размер на 12,50 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20257875/23.11.2020 г., изменено в частта относно
разноските с определение № 20046146/18.02.2021 г., постановени по гражданско
дело № 46452/2020 г. от СРС, 117 състав.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемия В.С.С. за присъждане на деловодни разноски, като недоказана,
поради което и НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА въззивницата Г.Н.П., с ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………