Решение по дело №10502/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3000
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110210502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3000
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, представлявано от управителя ***, против
наказателно постановление № 437951-F447309/23.05.2019 г. на Началника сектор
„Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност във
връзка с нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във
връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, поради това, че при
проверка в обекта е установена промяна в касовата наличност, която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването, с точност до минута, с което
дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба, да отбележи
всяка промяна на касовата наличност /въвеждане/извеждане на пари в касата/ на фискалното
устройство чрез операцията „служебно изведени“.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
1
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е
свидетелят ИВ. ЛЮБ. З..

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е изцяло основателна.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, видно от
приетата Заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган. В наказателното
постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на
нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната
му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е
направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво
именно нарушение да организира защитата си.
Видно от протокола за извършена проверка е обстоятелството, че деянието е установено на
15.11.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
23.11.2018 г. Наказателното постановление е издадено на 23.05.2019 г., тоест след изтичане
на преклузивния 6 – месечен срок от издаване на акта. Изложеното мотивира извода, че е
налице абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при
издаване на атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
категорична, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Съобразявайки датите на съставяне на АУАН и НП е очевидно, че административно –
наказващият орган като не е прекратил административното производство е допуснал
абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила.
Именно поради тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено
при допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което на
самостоятелно основание води до неговата отмяна.
2
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
именно в дружеството - жалбоподател е извършено нарушението, за което е наложено
наказанието в обжалваното постановление.

От показанията на свидетеля З., както и от приетите писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:

На 15.11.2018 г. в гр. София, бул. „***, свидетелят З., заедно с колегата си *** извършил
проверка в търговски обект – магазин за алкохол и цигари, стопанисван от „***“ ООД.
Проверката била извършена около 10:31 часа по повод постъпил в НАП сигнал за
неиздаване на касов бон, а търговският обект работел. Свидетелят З. извършил контролна
покупка, за която бил издаден касов бон. След покупката, контролните органи се
легитимирали и извършили проверка на касовата наличност, при която установили, че има
разминаване в същата – минус 149.98 лева. Намиращият се в обекта касов апарат имал
функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“. За проверката и констатациите на
място бил съставен протокол, който бил връчен на намиращото се на място лице от
дружеството, с който била отправена покана да изпрати представител в НАП за съставяне на
акт. На 23.11.2018 г. в ТД на НАП се явил управителят на Дружеството, на когото било
разяснено извършеното нарушение и му бил връчен акт за установяването на същото. Актът
бил предявен на управителя и той го подписал без възражения. В законоустановения срок
не били представени писмени възражения от страна на Дружеството. След преценка на
събраните по преписката доказателства, административно-наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което определил имуществена санкция в
минималния размер на дружеството – 500 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля З., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка.
Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото. Показанията му
установяват всички елементи от състава на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно в
стопанисвания от „***“ ЕООД търговски обект е извършено на посочената дата и място
административното нарушение, за което е съставено наказателното постановление, а именно
– при направена проверка е установена разлика между фактическата наличност в касата и
тази, разчетена от фискалното устройство в размер на - 149,98 лева, която представлява
извеждане на пари от касата, което не е отразено във фискалното устройство в момента на
3
извършването и с точност до минута. Нарушението се доказва по категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства.
Извършеното нарушение не е малозначително, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. Напротив, касае се за търговско дружество,
което обичайно и по занятие осъществява търговската си дейност. Определената санкция не
се явява несъразмерно тежка на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл
без значение е обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото
самото нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици.
Наложеното наказание е изцяло съобразено с разпоредбите на ЗДДС, предвидено за
хипотезата на извършеното нарушение и е правилно определено в минимален размер
предвид неговата тежест и обществената опасност на нарушителя. Именно поради това не са
налице основания за намаляване на наложената от административния орган санкция с оглед
обстоятелството, че тя е адекватна на тежестта на извършеното нарушение.
Предвид обаче констатираното абсолютно съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление, съдът намира, че то следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.

По разноските:

Направеното искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство с оглед изхода на делото се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен
съд

Р Е Ш И :


РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 437951-F447309/23.05.2019 г. на
Началника сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална
агенция по приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на административно – наказващия орган, за
присъждане на направените деловодни разноски за процесуално представителство в
настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Венипе консулт“ ООД, представлявано от управителя ***,
против наказателно постановление № 437951-F447309/23.05.2019 г. на Началника сектор
„Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция по
приходите, упълномощен със Заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност във
връзка с нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във
връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, поради това, че при
проверка в обекта е установена промяна в касовата наличност, която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването, с точност до минута, с което
дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба, да отбележи
всяка промяна на касовата наличност /въвеждане/извеждане на пари в касата/ на фискалното
устройство чрез операцията „служебно изведени“.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е
свидетелят Иво Любенов Зарев.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е изцяло основателна.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган, видно от
приетата Заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган. В наказателното
постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на
нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната
му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е
направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво
именно нарушение да организира защитата си.
Видно от протокола за извършена проверка е обстоятелството, че деянието е установено на
15.11.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
1
23.11.2018 г. Наказателното постановление е издадено на 23.05.2019 г., тоест след изтичане
на преклузивния 6 – месечен срок от издаване на акта. Изложеното мотивира извода, че е
налице абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при
издаване на атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
категорична, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Съобразявайки датите на съставяне на АУАН и НП е очевидно, че административно –
наказващият орган като не е прекратил административното производство е допуснал
абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила.
Именно поради тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено
при допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, което на
самостоятелно основание води до неговата отмяна.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
именно в дружеството - жалбоподател е извършено нарушението, за което е наложено
наказанието в обжалваното постановление.

От показанията на свидетеля Зарев, както и от приетите писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:

На 15.11.2018 г. в гр. София, бул. „*** свидетелят Зарев, заедно с колегата си Марина
Иванова, извършил проверка в търговски обект – магазин за алкохол и цигари, стопанисван
от „Венипе Консулт“ ООД. Проверката била извършена около 10:31 часа по повод постъпил
в НАП сигнал за неиздаване на касов бон, а търговският обект работел. Свидетелят Зарев
извършил контролна покупка, за която бил издаден касов бон. След покупката, контролните
органи се легитимирали и извършили проверка на касовата наличност, при която
установили, че има разминаване в същата – минус 149.98 лева. Намиращият се в обекта
касов апарат имал функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“. За проверката и
констатациите на място бил съставен протокол, който бил връчен на намиращото се на
място лице от дружеството, с който била отправена покана да изпрати представител в НАП
за съставяне на акт. На 23.11.2018 г. в ТД на НАП се явил управителят на Дружеството, на
когото било разяснено извършеното нарушение и му бил връчен акт за установяването на
същото. Актът бил предявен на управителя и той го подписал без възражения. В
законоустановения срок не били представени писмени възражения от страна на
Дружеството. След преценка на събраните по преписката доказателства, административно-
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което определил
имуществена санкция в минималния размер на дружеството – 500 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Зарев, тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка.
Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото. Показанията му
установяват всички елементи от състава на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно в
стопанисвания от „Венипе Консулт“ ЕООД търговски обект е извършено на посочената дата
и място административното нарушение, за което е съставено наказателното постановление,
а именно – при направена проверка е установена разлика между фактическата наличност в
2
касата и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на - 149,98 лева, която
представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено във фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута. Нарушението се доказва по категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства.
Извършеното нарушение не е малозначително, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. Напротив, касае се за търговско дружество,
което обичайно и по занятие осъществява търговската си дейност. Определената санкция не
се явява несъразмерно тежка на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл
без значение е обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото
самото нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици.
Наложеното наказание е изцяло съобразено с разпоредбите на ЗДДС, предвидено за
хипотезата на извършеното нарушение и е правилно определено в минимален размер
предвид неговата тежест и обществената опасност на нарушителя. Именно поради това не са
налице основания за намаляване на наложената от административния орган санкция с оглед
обстоятелството, че тя е адекватна на тежестта на извършеното нарушение.
Предвид обаче констатираното абсолютно съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление, съдът намира, че то следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.

По разноските:

Направеното искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство с оглед изхода на делото се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
3