Р Е Ш
Е Н И Е
№ 167
гр. Свищов, 4.07.2019
год.
Свищовският районен съд в публично
съдебно заседание на 3.06.2019
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 63/2019
год. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А.С.И. и Ц.И. П. - И. твърдят, че мужде тях и „У.Б.“АД *** бил сключен
договор за потребителски кредит № TR 2775 от
03.07.2007г. в размер на 30 000 лева, със срок на погасяване от
15.07.2007г. до 15.06.2017г.. Посочват, че към договора бил подписан погасителен
план за месечни анюитетни вноски и раздел II. Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по договор за банков кредит, които са сатнадртизирани, изготвени по образец от
Банката, имат характер на Общи условия и не са индивидуално уговорени.
Заявяват, че изпратили три последователни жалби до ответника в стремежа си да
получат отговори за увеличаването на ГЛП ко предита им през 2013 година, но от
отговорите на банката разбрали, че същата неправилно тълкува и аргументира
едностранно завишените лихви по кредита с цитати на две клаузи от разел II Точки т. 11.1 и т.11.1.3, а и в отговорите на банката не се съдържала
информация за намаляването на стойността на SOFIBOR 1 M, но банката признала за
допълнително въведен компонент премия с Решение на УС, документирано в протокол
38/14.10.2008г.. Бил заведен съдебен спор, като с решение от 26.10.2016г. по
в.гр.дело № 519/2016г. на ВТОС било потвърдено решение № 179/06.11.2015г. по
гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла, с което „У.Б.“АД била осъдена да им заплати
сума, представляваща възнаградителна лихва по процесния договор на основание
чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за периода 15.07.2007г. до 15.02.2014г.. След изпълнение на
съдебното решение и изплащане на дължимите суми, банката ответник продължила да
формира лихвения процент по договора с включен компонент премия до
окончателното изплащане на кредита на 15.06.2017г.. Основани за подаване на
иска било едностранното изменение в посока на увеличаване на годишния лихвен
процент от банката, което било нарушение на сключени ядоговор между страните.
Кредитор получил от кредитополучателя и солидарния длъжник процесната сума при
първоначална липса на основание. Твърдят, че дължимата лихва про процесния
кредит била оуговорена в т. 4.1 от договора
по следната методологолия за формиране на годишен лихвен процент/ГЛП/:
Базисен лихвен процент /БЛП/ по т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на
физически лица и надбавка или към 1-месечния SOFIBOR, който към момента на сключване на договора бил 4,396 се
прибави надбавка от 3,21 %, като по този начин се получава размера на лихвата
към този период от 7,606 % на годишна база. ГЛП по договора бил пряко обвързан
с промените в стойностите на 1-месечния SOFIBOR и при всяко негово увеличение или намаление с 1 пункт съгласно т. 10.5 от Условия по
керидити на физически лица, Банката служебно следвало да определя – увеличава
или намалява годишната лихва. Така с решение, обективирано в протокол №
38/14.10.2008г. на УС на банката, едностранно се изменя реда за определяна на
БЛП като освен обявения при сключването на договора SOFIBOR представляващ променлива величина/при специфичните
условия, про които се определя/, е добавила към него и премия, за каквато
страните по договора не били постигали съгласие. С последващи решения на УС на
Банката размера на премията бил последователно увеличаван от 1 до 3 %, като
дори и в това решение в т. 6 от протокал било посочено ,че промените спрямо
заварените договори за керидит следва да се прилагат едва след проведени с
кредитополучателите преговори и постигнато съгласие. В случая банката не ги
била уведомила за новите условия за формиране на базовия лихвен процент и п
отози начин се стигнало до едностранна промяна на договора, която била в
противоречие с постигнатото между страните съгласие при сключването на договор
аза банков кредите и действащите общи условия ,валидни към момента на
сключването му. С извършените дейстивя се поменени правилата за определяне на
лихвения процент с включване на нов компонент – премия, наред с първоначалните,
което променя реда ,начина, формулата за изчисляване на БЛП и съответно ГЛП.
Тази промяна нарушавала принципа на равнопоставеност на страните, противоречала
на закона и поради това не обвързвала кредитополучателя и солидарния длъжник. Посочва,
че в противоречие с подписаните от кредитополучателя Общи условия и с договора
за кредит банката едностранно била променила условията за формиране на БЛП по
кредита, като за да компенсира спада в стойността на договорения лихвен индекс
1 – месечния SOFIBOR е променила формулата, по която
се определя БЛП като е добавила нов компонент „премия“ през м. ноември 2008г.
Банката неправомерно прибавила трети компонент към лихвения модел за
изчисляване на годишната лихва с цел да компенсира спада на пазарния индекс. Счита,
че въвеждането на втори компонент премия в БЛП противоречал на т. 10.3 и т.
10.3.1 и 10.4.2 от Общите условия ,където БЛП е равен на SOFIBOR 1 м. Твърдят, че стойностите на 1-месечния SOFIBOR след м. август 2013 г. до края на договора
/15.06.2017г../ не се били променяли +–
с 1 %, поради което и с оглед т. 10.5 от ОУ по кредити на физически лица нямало
основание за увеличение или намаление на ГЛП, и при тези условия ГЛП по
договора за кредит е следвало да бъде на стойност 3,689 %, което включвало 1-месечния
SOFIBOR на стойност 0,479 % /стойността
към 15.08.2013г./ и 3,21 % надбевка по договора, вместо начисляваната от
банката лихва за този период от 6,689 % с включен компонент премия от 3 %.
Заявява, че не били уведомини , не били давали съгласие за изменение на
методиката на формиране на БЛП по договора. Твърдят, че последната клауза на
Условията по кредити на физически лица, която дава право на Банката да
актуализира същите, като при изменения същите оставата валидни и запазвата и
продължават действието си в последната и актуална редакция е нищожна. Същите не
били индивидуално уговаряни между страните, а посочената клазуа давала право на
банката едностранно да измени общите условия по договора, без да са посочени
каквито и да било критерии за това и при пълна липса на основание –
неравноправни клаузи на основание чл. 143 т. 10 ЗЗП. Твърдят, че клаузата на т.
11.1.3 от II.Условия е неравноправна, тъй като предвиждала възможност за банката
едностранно да измени ГЛП по кредита, ако пазарните условия водели до
необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт, а липсвала
възможност за намаляване на лихвата при обратна промяна на пазарните условия.
Липсвало и уточнение на съдържанието на пазарните условия, което я правело
неясна и двусмислена; съществувало значително неравновесие между правата на
банката и тези на кредитополучателя. Същата по тази причина била нищожна и не
пораждала действие между страните по договора. Не била уговорена възможност на потребителя да
се откаже от договора и посочените клаузи не били индивидуално уговорени,
поради което същите бии нижощни. Механизма за определяне на лихвата, описан т.
11.1.3 от II Условията също бил нищожен, поради което и нищожна била
и разпоредбата на т. 11.1.2 от същия раздел, предвиждаща реда за приемането и
прилагането вв отношенията между страните, която бил апряко свързана с т.
11.1.1. По този начин кредитополучателят и солидарния длъжник оставали
обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в т. 4.1а. Тази
част от клаузата не била неравноправна ,тъй като била формулирана изрично и не
подлежала на промяна. Твърдят, че размерът на ГЛП по договора следвало да бъде
определян само както първоначално е било уговорено – като сбор от базовия
лихвен процент, съставляващ едномесечния SOFIBOR и договорената надбавка, без въведения с решенията на УС
трети компонент – т.нар. премия. Претенцията им била за получената повече и без
първоначлна липса на основание от банката сума, която е разлика от реално
заплатените лихви в анюитетните вноски за периода от 15.02.2014г. до
15.06.2017г. и дължимите такива, изчислени по реда на т. 4.1 от договора.
Отправили покана до ответника на 02.03.2017г. за доброволно плащане на сумата
,представляваща начислена и платена без правно основание лихва по договора за банков
кредит от 03.07.2007г., както и на 21.03.2017г. , последващи покани на
18.04.2017г. и на 17.07.2017г.., но не били предприети действия от страна на
банката, което обуславяло и задължение за заплащане на мораторни лихви за
периодите от поканите до завеждане на делото. Моли да бъде постановено решение,
с което ответинка да бъде осъден да им заплати сумата от 500 лева,
представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по
договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г. , счиано от 15.02.2014г. до
15.06.2017г.., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД; законна
лихва в общ размер на 109 лева, както следва: за периода от 03.03.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 100 лева, за сумата
представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по
договор за банков кредит от 03.07.2007г. , считано от 15.02.2014г. до
15.02.2017г.; за периода от 22.03.2017г. до подаване на исковата молба в размер
на 3,00 лева за сумата, представляваща неправомерно начислена и платена без
правно основание лихва по договор аза месец март 2017г. ; за периода от
19.04.2017г. до подаване на исковата молба в размер на 3,00 лева за сумата, представляваща
неправомерно начислена и платена без правно основани елихва по договора за
месец април 2017г. , за периода от 18.05.2017г.
до подаване на исковата молба в размер на 3,00 лева за сумата
,представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по
договора за месец май 2017г.. Претендира разноски.
С протоколно определение от 08.05.2019г.
по делото е допуснато изменение на предявените искове по чл. 55 ал. 1т. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, посредством изменение на размерите, като размера на
предявения иск за главница се увеличава от 500 лева на 961,09 лева, а искът за
лихва се намалява от общ размер 109,00 лева на 50,31 лева.
Ищците в хода на устните състезания не взеха
становище. Представят писмено
становище преди съдебно заседание, в която излагат подробни съображения за основателност на исковете, като допълнително освен
изложените мотиви в исковата молба се позовава, че банката не е следвала договорено, като не е
намалявала лихвата при спад на пазарния индекс SOFIBOR 1 M или и след решението по гр.дело
543/2014г. на РС Бла продължила да формира лихвения роцент по договора с
включен допълнителен компонент „премия“ до окончателното изплащане на кредита
на 15.06.2017г.. Банката едностранно била изменила реда за определяне на ГЛП ,
като го е увеличила и е добавила допълнителен компонент премия. Позовава се, че
размерът на годишния лихвен процент по процесния потребителски кредит следва да
бъде определян само както първоначално било уговорено между страните,, а
извършената едностранно промяна на ГЛП след м. 11.2008г. нарушавала принципа на
равнопоставеност на страните. Взема становище, че възражението за изтекла
погасителна давност се явявало неоснователно, тъй като везмането произтичало от
фактическия състав на чл. 55 ЗЗД и се погасявало с изичането на петгодишна
давност по чл. 110 от ГПК. Моли исковете да бъдат уважение в размерите,
изчислени от вещото лице, след направеното изменение на размерите им. Претендират разноски.
Ответникът „У.Б.“АД ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен
отговор, с който взема становище за недопустимост на предявения
иск по чл. 55 от ЗЗД, тъй като ищците разполагали с иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за
неизпълнен договор. Счита, че иска е неоснователен, тъй като банката не дължала
претендираните от ищците сума и не били налице твърдяните от ищците нарушения
от страна на банката. Оспорва изцяло всички изложение в исковата молба
обстотяелства, с изключение на факта на сключения между страните договор за
банков потребителски кредит № 2775 от 03.07.2007г., с неговите приложения , по
силата на който банката предоставила на ищците кредит в размер на 30 000
лева ,със срок на погасяване до 15.06.2017г.., с индивидуално договорени клаузи
между страните, както и погасяването на
сумата по договора за кредит се извършвало на анюитетни вноски/равни всеки
месец/ включващи главница и лихва. Осторва твърдението, че разпоредбата на т.
11.1.3 е неравноправна клауза по смисъла на чл.1 43 от ЗЗП. Считат, че в слуачя
бил аналице хипотезата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Предвидената в т. 11.1.3 от доовора възможност за банката едностранно
да увеличава договорения лихвент процент, съставляващ цената на предоставяната
финансова услуга, била обусловена от обективни факти на финансовия пазар
/промеени едновременно пазарни условия и лихвена политика, водещи до
увеличаване на базовия лихвент процент на банката/, от което следвало ,че бил
осъществено изключението на чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП. Позовава се, че банката не
била имала задължнеие да понижава договорения лихвент процент при понижаването
на ОЛП под минимално уговорения размер при сключването на договора. Счита, че
от сключването на договора за кредит, банката е коригирала лихвения процент на
договореното между страните валидно правно основание. Оспорва се твърдението,
че банката не е имала право едностранно да променя договорения лихвент процент
по договора, тъй като това било в нарушение на сключения между страните
договор. Единственият начин за промяна на уговорената лихва страните договорили
в т. 11.1.3 от договора. Посочва, че договора бил сключен при предварително
установени от банката общи условия ,които са станали задължителни за
кредитополучателите, с обективиране на неговото писмено изявление за риемането
на условията на банката по кредити на физически лица. Твърди, че след влизане в
сила на решението по гр.дело 543/2014г. на РС Бяла, включително и
допълнителното съдебно решение, банката го е изпълнила, като е коригирала
годишния лихвен процент на договора съгласно решението. Съобразно решението,
ГЛП е станал 6,689 %, в резултат на преизчисленията от страна на банката при
изпълнение на влязлото в сила решение била възстановена на ищците надвзета за
периода 15.02.2014г. до 15.11.2016г. лихва в размер на 208,61 лева, която била
преведена по банковата им сметка. На основание чл. 111 от ЗЗД прави възражнеие
за изтекла давност на претенцията на ищците за периода от 15.02.2014г. до
15.06.2017г., тъй като с исковата молба се претендирало връщането на определена
сума за която се твърди, че била заплатена без правно основание, касаело се а
периодчини плащания през посочения период, които съгласно чл. 111 б. в от ЗЗД
се погасявали с тригодишна давност. В условията на евентуаност прави възражнеие
за изтекла давност на основание чл. 110 от ЗЗЗД на претенцията на ищците за периода
от 15.02.2014г. до 15.06.2017г.. В хода на устните състезания не взема
становище. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на
иска, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало,
че банката не била включвала трети компонент, каквито твърдения навеждали
ищците, като спазвайки договореното между страните банката била въвела фиксиран
минимален лихвент процент в размер на 6,689%. Счита, че през процесния перидо
банката е събирала възнаградителна лихва от ищциет съобразно договореното между страните, поради
което иска бил неоснователен, което обуславяло неоснователност и на акцесорния
иск за лихва. Счита, че при договора за банков кредит намирала приложение
кратката тригодишна давност, касаело се за периодични плащания, поради което
ищцовата претенция за периода от 15.02.2014г. до 15.08.2018г. била погасена по
давност . Претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г. между У.Б. АД, в качеството на
кредитор, ищецът А.С.И., като кредитополучател и Ц.И. П. – И., като солидарен
длъжник, същият е сключен с предмет
предоставяне на кредитополучателя
на кредит – потребителски без поръчители в размер на 30000 лева. Видно
от чл. 4 на договора, годишния лихвен
процент за съответния период на олихвянане
за периода по лихвения план е
базисния лихвен процент по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически
лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на договора и надбавка. В чл.
4.1. било уговорено, че изплащането че се извършва чрез анюитетни /равни всеки
месец/ погасителни вноски, съответно лихвен план от 15.07.2007г. до
15.06.2017г.. е SOFIBOR
1 м и надбавка 3,21 или 7,606 . Крайният падеж на договора е
15.06.2017г., като месечните вносик се заплаща ежемесечно до 15-то число.
Неразделна част към договора за кредит са погасителен план и Условия по кредити
на физически лица – Потребителски кредити. В т. 11.1 от Условия за усвояван,
обслужване на кредита и изпълнения на задължнеията по договор за банков кредит
№ 2775 от 03.07.2007г. е посочено, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на керидота лихви, изчислявани при
годишна заба 365/360 дни – за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни
вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез анюитетни /равни всеки
месец/ погасителни вноски , съответно дългът по заемната сметка се олихвява с
годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка,
определени в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване. Според т. 11.1.1 от същите Условия, приложимия към
съответния период на олихвяване от действието на договора базисен лихвен
процент по смисъла т. 11.1 за различните валути и различните кредити продукти
се определя от УС на банката или оторизирани от него органи и/или лица въз
основа на конкретно посечения индекс, установен в т. 10.3 и 10.4 от Условията
на У.Б. АД по кредитите на физически лица, неразделна част от договора, с които
кредитополучателят е запознат. Посочено е още, че кредиторът уведомява
кредитополучателя за определения от УС приложим Базисен лихвен процент към
съотвтения перидо на действие на договора за кредит и олихвяване чрез
обявяванте ому на интернет страницата на банката, изричното му посочване в
извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по
пощата. Видно от т. 11.2 от условията, с промяната на десйтващия към съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на банката и/или
оторизиран орган , лихвените условия по Раздел I, т. 4.1 и 4.5 от договора се считат за автомачитно променени в
съответствие с приетите изменения, коит оса зъджлителни за страните по
договора, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите
изменения. В т. 11.1.3 от Условията е
посочено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски/еднакви всеки
месец, включващи главница и лихви към падежа на задължнеието за плащане на
съответната анюитетна вноска/, годишният лихвен процент по кредити за
съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не
е променя освен, когато пазарните условия довят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 пункт.
Видно от Протокол №
38/14.10.2008г. са взети решения, сред
които и по т. 2 – за всеки ползван кредит банката начислява, а
кредитополучателят заплаща годишна лихва, като общ лихвен процент в размер
равен на действащия и прилаган от бастата към датата на начисляването базов
лихвен процент, определен в съответствие планилата приети от УС по т. 1 плюс надбавка
,установена по размер в договора за кредит. Взетото от УС решение по т. 1 от
същия протокол е ,че цената на всеки банков кредит се определя като сбор от
променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договоре лихвен индекс или друг договорен лихвен индекс и премия,
определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта
според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се
прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото
състояние на клиента ,вида, срока на кредита, обезпеченията и други
обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащи от
нея кредитен риск.
С жалба от 27.08.2013г. ищцата
настояла изчисленията на лихивте да се коригират в съответствие с т. 4.1а ,
като се изключи т. 11.1.3 /за чиито условия не била информирана при сключване
на договар, която била неравноправна и нищожна/. С писмо изх. № 47 /8500 от
17.09.2013г. банката ответник отговорила
на ищцата, че според движението на лихвите, съгласно справка, банката правилно
и законосъобразно била приложила договореното по взаимно съгласие и установено
в т. 11 от договора за банков кредит . Посочено е, че промяната в лихвата била
в резултата на реализирани на договорена и изяснена методология за определяне
на приложимия към всяка конкретна дата на олихвяване ГЛП , като сбор от обявения и действащ за
периода на олихвяване БЛП и фиксираната в договора за кредит непроменяема
надбавка за редовен дълг. Посочено е още в писмото ,че всяка промяна на БЛП
била отразена в лихвените условия на банката за съответния лихвен период,
разпространена на гишетата, на интернет страницата и била сведена до знанието на
кредитополучателите, както и в качеството на кредитополучател с подписването на
договора за кредит били предоставили на банката правото на едностранна преценка
за наличието на обективно настъпила пазарна промяна, която при суовията на
договора за кредит, намира съответно стойностно изражение върху размера на
дължимите лихви. Указано е, че с Решение на УС на банката, считано от
28.11.2008г. допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс/
1-месечния SOFIBOR/ е завишена текущата стойност на
БЛП с 1 пункт, считано от 15.04.2009г. е направено второ завишение, както и
трето завишени на 15.06.2009г., тай като на тази дата бил преминат прага на
промяна от 1 п.п. Указано е, че било
установена неточност, като е начислена и събрана лихва с по – висока стойност
от договорената по договора в размер на 1101,78 лева, която да бъде
възстановена по сметката й. С жалба от 07.10.2013г. ищцата , във връзка с възстановянане на
сумата 1101,78 лева поискала подробно извлечение/погасителен план за
приспаднатите суми за всеки месец/. С писмо от 25.11.2013г. банката ответник
уведомила ищцата, че във връзка с претенцията за начисляване на законна лихва
върху възстановената й сума, е начислена лихва и е преведена в размер на 1,23
лева, като прилагат таблица с исканата информация – лихвен лист за кредит от
03.07.2007г. до 03.09.2013г..
С жалба до КЗП , ищцата възразила
срещу едностранна промяна в условията по договор 2775/03.07.2007г. за банков
кредит на физическо лице.
С покана от 02.03.2017г. ищецът поискал от банката ответник преизчисляване на
дължимата лихва по договор за банков кредит от 03.07.2007г. за периода
15.02.2014г. до 15.06.2017г. , в съответствие с решение по гр.дело 543/2014г.
на РС Бяла и за възстановяване на надвзети /недължимо удържани суми по кредита
от 15.02.2014г. до 02.03.2017г.. , уведомявайки , че и след влизане в сила на
съдебното решение по циираното дело, банката удържа лихва в размер на ГЛП
-7,606% , при дължим ГЛП 3,689 %. Посечено е , че за периода след 15.02.2014г.
банката ежемесечно им удържа с 77,43 лева повече, а общата сума за периода
15.02.2014г. до 02.03.2017г. била в размер на 2767 лева. С писмо изх. № 16-001034 от 15.03.2017г.
банката ответник уведомила ищците по делото, че банката е изпълнила влязлото в
сила решение на РС Бяла, включително допълнителното съдебно решение, като ГЛП
по договара бил коригиран според влязлото в сила решение и към момента бил
6,689 %, като е възстановена и надвзетата за периода 15.02.2014г. –
15.11.2016г. лихва размер на 208,61 лва.
С покана от 21.03.2017г. ищецът отново поискал преизчисляване на дължимата
лихва по договора за същия период и възстановйяване на надвзети , недължимо
удържани суми по кредита от 02.03.2014г. до 15.03.2017г., в размер на 76 лева.
Твърдят, че не е отпаднал компонент премия в размер на 3 процентни пункта. В
отговор от 24.03.2017г. банката посочила, че е изпълнила влязлото в сила
съдебно решение. С покана от 18.04.2017г. до банкат, ищците поискали
преизчисляване на дължимата лихва по договора за кредит от 03.07.2007г. за периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г. и възстановяване на надвзета недължимо
удържана сума по керидат на 15.04.2017г. в размер на 76,29 лева . С приложеното
писмо от 24.04.2017г. , банката ответник отговорила, че вече е изразила
становище по поставените въпроси . С покана от 17.05.2017г. ищците отново поискали
от банката ответник преизчисляване на дължима лихва по същия договор за същия
период, възстановяване на надвзета , недължимо удържана сума по кредита на
15.05.2017г. в размер на 76,29 лева.
С Решение № 179/06.11.2015г. по
гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла, на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД „У.Б. „АД ***
била осъдена да заплати на ищците по настоящото дело сумата 3 377,68 лева
, ведно със законната лихва от 25.03.2014г. до окончателното й плащане –
платена от ищците на ответника без основание сума за периода от 15.07.2007г. до
15.02.2014г.., представляваща възнаградителни лихви по договор за банков кредит
№ 2775/03.07.2007г.. С допълнително решение № 55 от 29.02.2016г. по гр.дело №
543/2014г. на РС Бяла, е допълнен на основание чл. 250 ГПК диспозитива на
Решение № 179/06.11.2015г. постановено по гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла, със
следния текс: Прогласява нищожността на
клаузата по т. 11.1.3 от II Условията по договор № 2775 от
03.07.2007г. сключен между А.С.И. и Ц.И. П. – И. и У.Б. АД. С решение № 411 от
26.10.2016г. по в.гр.дело 519/2016г. на ВТОС е потвърдено решение № 179/06.11.2011г. в частта, с която
е уважен иска по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Приложено по делото е писмо на КЗП изх.
Ц-03-1884 от 16.06.2012г. до Уникредит Булбанк , в което е посочено, че в
съответствие с решене, отразено в т. 22 от Протокол № 25/06.07.2012г. от
заседание на Комисият, КЗП приема направените от банката предложения и счита,
че с осъществяване на предложениет промени, установените от КЗП неравноправни
клаузи са отстранени. В писмо от 13.08.2013г. на КЗП, приложено по делото е
описано, че на заседание на КЗП е взето решение , отразено в протокол № 30 от
26.07.2013г. , че в ОУ при които банката ответник предоставя потребителски
кредити на физически лица, в сила от 14.12.2012г. не се съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Представен от ответника и приложен по
делото е погасителен план към договора за кредит, видно от който договорената
сума е 30 000 лева ,договорен годишен лихвен % е 7,608 , договорен брой
месеци - 120.
Съгласно протокол № 9 от26.02.2009г. от
заседание на УС на банката ответник, е взето решение за одобряване
предложението за повишаване на надбавката към основния лихвен процент от 1 на 2
% за група непогасени кредити на физически лица в евро и швейцарски франкове,
считано от 09.03.2009г. след предварително уведомяване на клиентите. Съгласно протокол № 14 от 01.04.2009г.
от заседание на УС на банката ответник,
е взето решение за одобряване предложената политика за промяна в
ценообразуването на кредитите на физически лица, а именно да се повиши премията
като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица,
считано от 01.04.2009г. , а решение на
УС по протокл № 25 от 05.06.2009г. е взето решение, с което са одобрени
предложения за промяна ценообразуването на кредитите на физически лица и за
малки и средни предприятия, съответно за физически лица да се повиши премията
кото компонент на базовия лихвен процент със 100 базисни пункта за посочените непогасени кредити н афизически
лица, за което клиентите да бъдат информирани. Приложен по делото е и лихвен
лист за кредит от 20.02.2019г. за периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г., в която
са посочени задължения главница и лихва, както и БЛП като стойност, надбавка,
ГЛП, мин.лихвен процент, праг на промяна на действащ БЛП.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, процесния договор за банков кредит е за
предоставен кредит при годише лихвен процент равен на базисен лихвен процент
/СОФИБОР/ плюс надбавка, съгласно т.4.1.а, като вещото лице е посочило, че към
датата на подписване на договора ГЛП е равен
на : 1м Софибор – 4,396 %, надбавка 3,21, ГЛП % - 7,606 %. Вещото лице е
представило в табличен вид формирането на ГЛП по кредита за периода
15.02.2014г. до 15.06.2017г., според представен лихвен лист от страна на
банката, като е заключило, че за процесния период базовия лихвен процент едномесечн СОФИБОР не е променян, а е запазена
стойността му към 15.07.2007г. /датата на първоначално отпускане на кредита/ в
размер на 4,396%, както и, че считано от 15.11.2016г. стойността на БЛП
едномесечен СОФИБОР посочен в таблицата е в размер на 3,479 и ГЛП по кредита е
в размер на 6,989%. Вещото лице е представило в табличен вид начина на
олихвяване на кредита за периода 07.07.2007г. до 15.06.2017г., съгласно лихвен
лист представен от ответника, като е описало взетите решения от УС на Банката,
като е описало, че считано от 28.11.2008г. УС на Банката, поради намаляване
размерите на пазарните индекси, СОФИБОР, ЮРИБОР и ЛИБОР въвежда включването на
трети компонент /премия/ при формиране на ГЛП по кредита, който е в рамките от
1 до 3 процента, като за процесния период
е представена разликата в ГЛП по кредита, при съобразяване ,че в
лихвения лист на банката стойността на БЛП /едноменесичния Софибор/ не е
променян ежемесечно и съгласно представените протоколи на УС на бнката е
включен трети компонент при неговото формиране. Заключило е, че за процесния
период последното намаление на едномесечния Софибор с повече от 1 пункт от
предходе период е от 1.08.2013г., при който размерът на едномесечния
Софибор се променя на 0,479 пункта, а на
02.05.2012г. е бил в размер на 1,484 пункта, като има намаляване на
едномесечния Софибор с 1,005 пункта. Според вещото лице за процесния период
направените вноски по кредита са в размер на 13 565,13 лева главница и
1873,64 лева лихва. , като лихвата в анюитетната вноска е формирана с ГЛП
посочен в Таблица 1 – до 15.11.2016г. стойността ГЛП по кредита е в размер на
7,606 % , а след това е 6,989%. На въпрос 4 вещото лице е посочило размера на
ГЛП като сбор между него /едномесечния Софибор/ и надбавка по договора за
периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г.. като е посочило, че ако се вземе предвид
т. 10.5 от Условията по кредити на физически лица, част от договора за кредит,
последната промяна, когато има намаление на едномесечния Софибор с повече от 1
пункт от предходен период е 01.08.2013г., при който размера на едномесечния
Софибор се променя на 0,479 пункта. Вещото лице в табличен вид е дало разликата
между платената сума над договорено, поради въведен трети компонент за
процесния период , като в първи варинат при промяна на едномесечния Софибор за
всеки месец разликата между платената
сума над договореното , поради въвеждането на трети компонент при формирането
на ГЛП за процесния период е 1005,16 лева; втори вариант: при фиксиран
едномесечен Софибор към 01.08.2013г. в размер на 0,479 пункта, разликата между
платената сума над договореното, поради въвеждането на трти компонент при
формирането на ГЛП за периода от 15.02.2014г. до 15.06.2017г. е в размер на
961,09 лева. Вещото лице е изчисливо в
два варианта сумите за законна лихва, съответно първи варинат за периода от
15.02.2017г. до 15.02.2017г. разликата между платената лихва по т. 4.1 а от
договора е в размер на 994,47 лева, законната лихва от 03.03.2017г. върху
сумата 994,47 лева до 07.09.2017г. е в размер на 52,21 лева, за месец март
2017г. разликата между платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 4,27
лева, законната лихва от 22.03.2017г. до 07.09.2017г. е 0,20 лева, за месец април 2017г. разлиата
между платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 3,21 лева, законната
лихва от 19.04.2017г. до 07.09.2017г. е 0,13 лева и за месец май 2017г.
разликата между платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 2,14 лева
,като законната лихва от 18.05.2017г. до 07.09.2017г. е 0,07 лева и втори вариант: вещото лице е изчислило,
че за периода 15.02.2014г. до 15.02.2017г. разликата между платената лихва по
т. 4.1 от договора е в размер на 951,81 лева, като законната лихва от
03.03.2017г. върху сумата 951,81 лева до 07.09.2017г. е в размер на 49,97 лева,
за месец март 2017г. разликата между платената лихва по т.4.1 от договора е в
размер на 3,70 лева, законната лихва от 22.03.2017г. до 07.09.2017г. е в размер
на 0,17 лева, за месец април 2017 г. разликата между платената лихва по т. 4.1
от договора е в размер на 2,78 лева, като законната лихва от 19.04.2017г. до
07.09.2017г. е в размер на 0,11 лева и за месец май 2017 г. разликата между
платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 1,86 лева, като законната
лихва от 18.05.2017г. до 07,09.2017г. е
в размер на 0,06 лева. Вещото лице е
дало в таблица 7 размера на едномесечния софибор за периода от 14.02.2014г. до
15.06.2017г. , като е посочило, че няма увеличение на едномесечния софибор за
процесния период. Според заключението, имайки предвид т.4.1 от договора за
кредит, ГЛП=БЛП/размера на едномесечния
СОФИБОР/ + надбавка/3,21%/, като от таблица 7 било видно, че размерът на
променливия пазарен индекс на едномесечния софибор не се бил променял с +-1%,
поради което ГЛП по кредита би следвало да бъде равен на посочения в таблица 8 . Вещото лице е заключило, че за периода от
15.02.2014г. до 15.11.2016г. банката е олихвявала кредита с ГЛП в размер на
7,606%, а за периода от 15.12.2016г. до 15.06.2017г. с ГЛП в размер на 6,689 %.
На въпрос 8 вещото лице е отговорило, че приложеният годишен лихвен процент,
съгласно представен от банката лихвен лист за периода от 15.02.2014г. до
15.06.2017г. е 7,606% до 15.11.2016г., а от 15.12.2016г. – 6,689%. Вещото лице
е заключило, че приложимият лихвен процент, съгласно договорения в т.4.1 , а и
влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла за периода
от 14.02.2014г. до 15.06.2017г. следва да бъде равен на 3,689 пункта. Вещото
лице е заключило, че съгласно клаузите на договора за банков кредит от
03.07.2007г. уговорения ГЛП по кредита не е фиксиран, а същия е сбор от БЛП
/едномесечн Софибор/, който е пазарен индекс и се променя всеки месец, съгласно
публикуваната му стойност в интернет страницата на REUTERS и съгласно т. 10.5 от Условията по кредити на физически лица, неразделна
част от Договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г., която гласи, че При
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски/еднакви всеки месец/, годишния лихвен
процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора
за кредит и остава такъв до промяна на лихвения индекс +- 1 %, съответно до
поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената. Вещото лице е дало ГЛП
по който е олихвяван кредита и платената възнаградителна лихва за периода
14.02.2014г. до 15.06.2017г. в Таблица 10, като платената възнаградителна лихва
за този период е 1873,64 лева. Според
вещото лице, дължимата възнаградителна лихва за процесния период, ако се
приеме, че ГЛП е сбор от БЛП/едномесечнеия Софибор/, който се променя всеки
месец е в размер на 1005,16 лева, а дължимата възнаградителна лихва за
процесния период, акот се приеме, че БЛП /едномесечния Софибор / е 0,479 пункта
към 1.08.2013г. – датата на която пазарния индекс е намален с повече от 1 пункт
е в размер на 961,09 лева. Вещото лице е изчислило, че при първия варинта за
периода 14.02.2014г. до 15.06.2017г. общо надплатена лихва 1005,16 лева, като
за периода до 15.08.2014г. е изтекла три годишна давност за надплатени лихви в
размер на 292,77 лева, а при втория варинта за същия период общо надплатената лихва
от ищеца е 961,09 лева, като за периода до 15.08.2014г. е изтекла кратка
тригодишна давност за надплатени лихв в размер на 289,82 лева. Вещото лице е
посочило, че за пет годишна лихва следвало да се вземе датата 07.09.2012г.. В
съдебно заседание вещото лице заяви, че в базовия лихвен процент, който е
посочен от лихвения лист, представен от банката, е посочила стойностите,
съгласно представената информация от банката, като базовия лихвен процент,
както е ключен договора, следва да бъде пазарният индеск, едномесечния софибор,
който в тази таблица не бил в размера, в който следва да бъде. Обясни, че не
може да каже точно в базовия лихвен процент банката какво е включва. Заяви ,че
разликата, между лихвения процент, който следва да бъде сбор от едномесечния
софибор и надбавката било видно, че в базовия лихвен процнет е включен трети
компонент, който е възможно да бъде и тази премия, която е приета от УС на
банката, но не можела да го твърди категорично, тъй като такава премия в
лихвения лист не била посочена. Заяви, че извода, до който е достигнала е, че
от годишния лихвен процент, по който е олихвяван кредита, става видно, че
същият не е сбор от едномесечен Софибор плюс премия, а кредитът се
олихвява с по-висок лихвен процент плюс
надбавка, откъдето идва и разлика, която обаче, че не можела да твърди, че е
премия, тъй като не го била виждала в лихвения лист, представен от банката, но
било възможно премия да е включена в базовия лихвен процент. Обясни, че към
момента на всяка една погасителна вноска, това, което е дадено като стойност на
БЛП не е стойността на БЛП, посочен от банката в лихвения лист. Заяви още ,че
по лихвения лист, представен от банката, БЛП, посочен за голяма част от периода
на кредита, е БЛП какъвто е бил валиден към момент ана сключване на договора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника
да даплати процесната сума, като получена от него без основание. Ищецът по
делото прави искане за връщане на сумата 961,09 лева/след направено изменение
на иска чрез увеличаване на размера му/ , като платена без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Приложима в случая е нормата на чл. 55
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, поради което в негова тежест е да докаже факта на
плащане, а в тежест на ответника – да установи, че е налице основание за
получаване, респективно за задържане на получената сума.
В процесният случай, безспорен между
страните е факта, че между страните по делото е
сключен договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г. , по
който банката е качеството на кредитор,
ищецът А.С.И., като кредитополучател и Ц.И. П. – И., като солидарен длъжник, с
предмет предоставяне на
кредитополучателя на кредит –
потребителски без поръчители в размер на 30000 лева. Видно от чл. 4 на договора, годишния лихвен процент за
съответния период на олихвянане за
периода по лихвения план е базисния
лихвен процент по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица,
определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на договора и надбавка. В чл. 4.1.
било уговорено, че изплащането ще се извършва чрез анюитетни /равни всеки
месец/ погасителни вноски, съответно лихвен план от 15.07.2007г. до
15.06.2017г.. е SOFIBOR
1 м и надбавка 3,21 или 7,606 . Крайният падеж на договора е
15.06.2017г., като месечните вносик се заплаща ежемесечно до 15-то число. Не се
спори, че на 15.06.2017г. кредитът е изплатен. Установи се, че с влязло в сила
решение по гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла , потвърдено от ВТОС, на основание
чл. 55 ал. 1 ЗЗД „У.Б. „АД *** била осъдена да заплати на ищците по настоящото
дело сумата 3 377,68 лева , ведно със законната лихва от 25.03.2014г. до
окончателното й плащане – платена от ищците на ответика без основание сума за
периода от 15.07.2007г. до 15.02.2014г.., представляваща възнаградителни лихви
по договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г.. С допълнително решение № 55 от
29.02.2016г. по гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла, е допълнен на основание чл.
250 ГПК диспозитива на Решение № 179/06.11.2015г. постановено по гр.дело №
543/2014г. на РС Бяла, със следния текс:
Прогласява нищожността на клаузата по т. 11.1.3 от II Условията по договор № 2775 от 03.07.2007г. сключен
между А.С.И. и Ц.И. П. – И. и У.Б. АД. Именно с оглед на това съдебно решение
не следва отново съдът да коментира направените в исковата молба възражения за
нищожност на клаузата т. 11.1.3 от Условия по договор от 03.07.2007г.. , тъй
като вече има произнасяне по този въпрос и е прогласена нищожността на същата с
цитиранато решение на РС Бяла, което не се спори между страните, че е влязло в
сила. Съгласно постигнатите договорки в договора за банков кредит от
03.07.2007г. между страните, кредитът е предоставен при ГЛП = БЛП/Софибор/ + надбавка,
съгласно т. 4.а, като към датата на подписване на договора за кредит размерът
на ГЛП е рален на 1м СОФИБОР – 4,396%, надбавка 3,21 % или ГЛП е 7,606 %. Както
е посочило и вещото лице в заключението на съдебно-икономическата експертиза,
считано от 28.11.2008г. банката, поради намаляване размерите на пазарните
индекси Софибор въвежда включването на трети компонент/премия/ при формиране на
ГЛП по кредита, който е в рамките от 1 до 3 процента. Вещото лице е изчислило
разлика между платената сума над договореното, поради въведен трети компонент
за периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г. , като следва да се вземе предвид
именно дадения от вещото лице втори вариант при фиксиран едномесечен Софибор
към 01.08.2013г. в размер на 0,479 пункта , в който случай разликата между
платената сума над договореното, поради въвеждането на трети компонент при
формиране на ГЛП за процесния период е в размер на 961,09 лева ,колкото се
претендира от ищците с исковата молба. В съдебно заседание вещото лице заяви с
категоричност, че БЛП, както е сключен договора, следва да бъде пазарният
индекс, едномесечния софибор, който в таблицата не е в размера, в който следва
да бъде, като не може да каже какво точно банката е включвала в БЛП, но е
възможно тази разлика която се получава в последната колона – разликата межу лихвения
процент, който следва да бъде сбор от едномесечния софибор и надбавката, ва е
премия, приета от УС на банката, но категорично заяви ,че в БЛП е включен трети
компонент. Вещото лице заяви, че от ГЛП, по който е олихвяван кредита е видно
,че същия не е сбор от едномесечен СОФИБОР плюс премия, а кредитът се олихвява
с по-висок лихвен процент, който според лихвения лист на банката е сбор от БЛП
плюс надбавка, а оттам идвала и разликата. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като пълно, неоспорено от страните. Исковата претенция се явява
основателна именно в размера изчислен от вещото лице . Фактът на плащането от
ищците в полза на отвеника на процесната сума – възнаградителни лихви по
договора за процесния период се установи от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, но и по това обстоятелство няма спор между
страните. Спорно по делото е дали банката е имала основание за начисляването на
тази сума. Съдът приема, че съгласно постигнатите в договора условия, при които
е подписан, начина, по който е постигнато съгласие между страните в т. 4.1 от
договора за определяне на ГЛП, приема, че иска се явява основателен , тъй като
ищците са внесли в полза на банката сума, която надвишава дължимата по договора
като възнаградителна лихва. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Годишния лихвен процент по договора за кредит е пряко обвързан с промените в
стойностите на 1-месечния Софибор, като при всяка прпомяна на пазарния индеск
Софиобр 1 м +- 1 пункт, банката е следвало служебно да увеличава/намялав
лихвата, съгласно т. 10.5 от Условията по кредити на физически лица. Вещото
лице е заключило ,че за процесния период БЛП едномесечен Софибор не е променян,
запазена е стойността му към 15.07.2007г.
в размер на 4,396%, считано от 15.11.2016г. стойността на БЛП посочен в
таблица 1 е в размер на 3,479 и ГЛП по кредита е 6,989%. За процесния
перидо в лихвения лист на банката БЛП
едномесечен софибор не е променян ежемесечно, и съгласно представени протоколи
на УС е включен трети компонент при неговото формиране, видно от заключението
на вещото лице, какъвто елемент от формиране на лихвата не се уговарян между
страните. Вещото лице е изчислило ,че платената от ищците лихва за процесния
период е 1873,64 лева, Вещото лице е изчислило още, че при фиксиран едномесечен
Софибор към 01.08.2013г. в размер на 0,479 пункта разликата между платената
сума над говореното, поради въвеждането на трети компонент при формиране на ГЛП
за периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г. е в размер на 961,09 лева, в който размер
съдът счете иска за основателен и доказан, тъй като размерът на ГЛП про
договора за кредита, е следвало да бъде определян само както първоначално е
било уговорено между страните – като сбор от БЛП , съставляваща 1м Софибор и
договорената надбавка, без въведен допълнителен трети компонент, предвид и
прогласяването на нищожността на цитираната клауза от Условията на банката . Предвид
гореизложеното настоящият състав намира, че ответникът не установи и доказа при
условията на пълно и главно доказване наличието на правно основание на което е
получил от ищците исковата сума, поради
което последната подлежи на връщане съгласно чл.55,ал.1 пр.1 – во ЗЗД. Предвид
горното искът следва да бъде уважен в претендирания размер - 961,09 лева – главница, представляваща
неправомерно начислена и платена от ищците без правно основание лихва по
договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г.
за периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното плащане.
Неоснователно се явявява възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, тъй като в случая главницата е разлика между реално
изплатени лихви по договора и дължими такива по чл. 4.1а от договора, като вземането произтича от фактическия
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД и се погасява с изтичането
на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
С оглед уважаване на главния иск по
чл. 55 от ЗЗД, основателна се явява и исковата претенция за законна лихва в
претендирания размер и за претендираните периоди. Установи се, че ищците са
поканили с цитираните покани ответникът да им заплати надвзети суми лихва.
Установи се, че е налице разлика между реално изплатена лихва от ищците и
дължима такава по договора, която разлика не е върната на ищците и върху сумата
се дължи лихва за забава. Претендираната от ищците лихва е в размер на 50,31
лева, след допуснато изменение на иска посредством намаляване на размера на
тази претенция, който размер съвпада с изчисления от вещото лице по втория
вариант в задача № 6 на заключението. Вещото лице е изчисло, че за периода 15.02.2014г. до 15.02.2017г.
разликата между платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 951,81
лева, като законната лихва от 03.03.2017г. върху сумата 951,81 лева до
07.09.2017г. е в размер на 49,97 лева, за месец март 2017г. разликата между
платената лихва по т.4.1 от договора е в размер на 3,70 лева, законната лихва
от 22.03.2017г. до 07.09.2017г. е в размер на 0,17 лева, за месец април 2017 г.
разликата между платената лихва по т. 4.1 от договора е в размер на 2,78 лева,
като законната лихва от 19.04.2017г. до 07.09.2017г. е в размер на 0,11 лева и
за месец май 2017 г. разликата между платената лихва по т. 4.1 от договора е в
размер на 1,86 лева, като законната лихва от 18.05.2017г. до 07,09.2017г. е в размер на 0,06 лева или общо 50,31 лева.
В този размер исковата претенция за лихва за забава следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищците сумата 50,31 лева законна лихва.
При
този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна
претенцията на ищците за присъждане на направените по делото разноски / 100 лева - внесена ДТ , 400 - заплатено адвокатско възнаграждение, 270,00 лева – възнаграждение на вещо лице, 15,00
лева – ДТ частна жалба, общо в размер на 785,00 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, ***, седалище и адрес на
управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И. с ЕГН ********** и Ц.И. П. – И. с ЕГН
**********,***, съдебен адрес ***, ***, чрез адв. М.Б. сумата 961,09 лева
/деветстотин шестдесет и един лева и девет стотинки/– главница, представляваща
неправомерно начислена и платена от А.С.И. и Ц.И. П.-И. без правно основание лихва по договор за
банков кредит № 2775/03.07.2007г. за
периода 15.02.2014г. до 15.06.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„У.Б.“АД, ***, седалище и адрес на управление ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И. с
ЕГН ********** и Ц.И. П. – И. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, ***,
чрез адв. М.Б. сумата 50,31 лева /петдесет лева и тридесет и една стотинки/–
законна лихва.
ОСЪЖДА „У.Б.“АД, ***, седалище и адрес
на управление ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И.
с ЕГН ********** и Ц.И. П. – И. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, ***,
чрез адв. М.Б. сумата от 785,00 лева/седемстотин осемдесет и пет лева/ -
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: