Решение по дело №4466/2018 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№     

гр. П., 28.12.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4466 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от В.И.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д.Д., в качеството й на майка и законен представител на детето Й.А.Ш.ЕГН ********** срещу А.А.Ш., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.132, ал.1, т. 2 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетното дете Й.А.Ш.ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са родители на малолетното дете Й.А.Ш.ЕГН **********. Излага се, че около година след раждането на детето страните се разделили, а ответникът отишъл да работи в Х.. Сочи се, че първоначално той се обаждал и интересувал от детето си, но че интересът му секнал. Твърди се, че ищцата се установила да живее при майка си в гр. Д.Д., а в последствие започнала работа като шофьор на международни превози. Излага, че на 30.04.2018 г. сключила граждански брак с лице, с което живее на съпружески начала. Твърди, че бащата на сина й, след заминаването му в чужбина, с изключение на периода посочен по горе не се е интересувал от сина си и не е търсил контакт с него. Излага, че детето й в момента е на шест години и, че няма никакъв спомен за баща си и, че не го познава. Твърди, че след заминаването му в чужбина същият не е давал издръжка на своето дете. Сочи, че в момента не знае къде се намира той. Счита, че доколкото ответникът не полага трайно грижи за своето дете и не му дава издръжка и то без основателни причини за това са налице предпоставките визирани в закона за уважаване на предявения иск. Навежда доводи, че неизпълнението на родителските задължения от страна на ответника следва да се квалифицират като трайни по смисъла на закона. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да лиши от родителски права ответника по делото, както и да му се определи режим на лични отношения и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменяне или отменяне. Претендира присъждане на разноски. 

В проведеното по делото о.с.з. ищцата лично и чрез процесуалния си представител моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски. В нарочни писмени бележки моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е доказало, че ответникът от 5 години не е плащал издръжка на детето си и не е търсил контакт с него. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките визирани в закона за лишаване от родителски права на ответника по делото. Моли съда при постановяване на решението да определи режим на лични контакти на детето с бащата, както и последният да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лева.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Сочи, че, ако се установят твърденията в ИМ, искът би бил основателен. Счита, че на този етап иска е неоснователен.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно представените доказателства.

В проведеното по делото о.с.з. контролиращата страна РП П., представлявана от прокурор Г. изразява становище за основателност на иска, поради което моли съда да го уважи.

В проведеното по делото о.с.з. контролиращата страна ДСП Д.М.моли съда да уважи иска, доколкото същия е изцяло в интерес на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото удостоверение за раждане на детето Й.А.Ш.се установява, че негови родители са страните по делото.

видно е от представената по делото служебна бележка с изх. № 64/10.05.2018 г., издадена от *** гр. Д.Д. се установява, че детето Й. през учебната 2017/2018 г. посещава подготвителна група - 5г.

По делото е представено доказателство, че майката на детето Й. е сключила граждански брак на 30.04.2018 г. с Д.С.Д..

От представените по делото приходни квитанции се установява и, че таксите на детето за детската градина са заплащани.

Видно е от служебно изисканите от съда доказателства, че ответника по делото не е осъждан, че срещу него няма заведени преписки или образувани наказателни дела в РП и ОП П., както и, че не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в психиатричните клиники на ***

 От служебно изисканата справка за родствени връзки на ответника се установява, че същият освен детето Й. има сестра и майка, които имат адресна регистрация на територията на РБ.

Установява се приложения по делото ТД, че майката полага труд по трудово правоотношение в чужбина.

В представения по делото Социален доклад от ДСП Д.М.сочи, че основни грижи за детето в момента полага неговата баба, като връзката на Й. с майката не е прекъсната, тъй като тя всеки ден комуникира с него чрез социалната мрежа и осигурява средства за задоволяване на ежедневните му нужди.

Социалният работник Ю.П., изготвила социалния доклад сочи, че при среща с детето и при въпросите, познава ли своя баща, то отговорило, че никога не го е виждал, тъй като Й. е бил на 1 г., когато бащата е напуснал семейната среда, поради което и то спомени за него. Излага, че детето не би могло да го разпознае, при условие, че има двама мъже срещу него. Твърди, че детето си задава често въпроси „Защо другите бащи взимат децата от детската градина, а неговия баща никога не се е появявал“. Сочи, че майката на детето е на територията на друга страна, работи и ежемесечно изпраща издръжка за детето в размер на 400 лв., като с тези финансови средства детето е записано на извънкласни дейности.  Твърди се, че емоционалната връзка между детето и майката е силна.  Излага, че непосредствени грижи за детето в момента полага бабата по майчина линия, поради отсъствието на майката, която по време на платен годишен отпуск посещава Д.Д., на адреса на бабата, като Й. е запознат,  че майка му работи далече и поради тази причина не е ежедневно до него.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите З.И.В.и Д.С.Д..

Свидетелката ***, сестра на ищцата свидетелства, че не е виждала ответника от приблизително 5 години, време през което той не се е интересувал от детето си, не е давал пари за издръжка и не е изпращал пари. Твърди и, че неговите роднини също не се интересуват от детето. разказва, че Й. не говори за баща си, като преди години само е питал „Защо нямам татко?”. Сочи, че детето няма спомени за баща си, той като когато той си е тръгнал Й. е бил много малък.  Излага, че отношенията между детето и майката са много близки, обичат се. Твърди, че сестра й не възпрепятства детето да се вижда с баща си. Сочи, че не знае къде е ответникът, както и, че сестра й не познава неговите близки.

Свидетелят Д.С.Д.,  съпруг на ищцата разказва, че тази година с се оженили, но че от 5 години живеят заедно, време  през което ответникът не е идвал да търси Й., не се е обаждал, не е давал издръжка. Твърди и, че през това време никой от роднините му не се е опитвал да се свърже с майката и детето. Сочи, че Й. не пита за баща си, не го възприема като такъв, тъй като той не го познава. Разказва, че той е  заживял с ищцата непосредствено след като е изчезнал ответникът. Твърди, че първоначално са знаели, че А. е в чужбина, но не знаели в коя държава , като в началото го търсели, да дойде да си види детето, но той не се отзовал на тези техни покани. Излага, че той е отгледал детето.

По делото е изслушана и майката на детето. Твърди, че с ответника не живеят заедно от края на 2012 г., като в самото начало правила опити да се свърже с него, но впоследствие не могла. Разказва, че комуникацията им била онлайн, но той не отговарял и прекратили връзката. Твърди, че не познава неговите роднини, като нито сестра му, нито майка му са ги търсели - нея и детето. Сочи, че Й. преди  е питал за баща си, като това сега става по - рядко. Излага, че работи в чужбина, като се връща в Б. по време на отпуските си. Твърди, че на Й. му е обяснено и той разбира, че тя работи в чужбина, като се чува постоянно с него. Твърди, че заплатата, която получава като международен шофьор не може да получи в Б.. излага, че преди години е знаела, че ответникът работи в строителството в Х., но че оттогава няма връзка с него. сочи, че сегашният й съпруг е искал да се срещне с ответника, да му обясни, че той не е пречка да се виждат с детето, но той не откликнал на обажданията им.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.125, ал.1 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Като санкция за неизпълнение на родителския дълг, с оглед всестранна защита интересите на детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен от родителски права. Изрично посочените основания за това са без основателна причина трайно родителят да не е полагал грижи за детето, както и да не му дава издръжка.

Установи се безспорно по делото, че родители на детето Й. са ищцата и ответникът А.А.Ш.. От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни, логични и събрани от свидетели с непосредствени впечатления, безпротиворечиво се установява, че от около пет години бащата се е дезинтересирал цялостно от детето.

Безспорно се установи от събраните доказателства, че бащата не заплаща безусловно дължимата на детето издръжка. Ответникът е в трудоспособна възраст, без данни за наличие на обективни пречки да полага труд и подпомага финансово детето си.

От гореизложената фактическа обстановка е видно, че ответникът не само трайно не полага грижи за детето, но и не търси контакт и не участва по какъвто и да е начин в живота му. Т.е, той няма нито финансов, нито морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на сина си и изцяло е пренебрегнал родителските си задължения.

          Установяването на горното, налага извода за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 132, ал.1, т.2 СК и основателност на предявения иск за лишаване на бащата от родителски права.

          Императивната разпоредба на чл.134 СК предвижда при лишаване на родителя от права, да бъдат определени издръжката на детето, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето.

           По отношение на режима на лични отношения:

Съдът като взе предвид, че ответникът по делото трайно се е дистанцирал и дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на детето си, както и, че от години не е общувал с него и като съобрази възрастта на детето намира, че следва да бъде дадена възможност на бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 11:00 до 15.00 часа.

По отношение на издръжката:

  За да определи размера на нужната на детето издръжка съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я дължат. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете, което всеки родител дължи, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 127,50 лева, а от 01.01.2019 г. е в размер на 140 лева.     

          От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката на детето, чрез своята майка упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на Й.. Същата получава доходи от трудово правоотношение. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът съобрази, че не са представени доказателства за факта какви са неговите доходи. Отчитайки обстоятелствата, че именно майката полага постоянни и непосредствени грижи за Й. и поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът намира, че бащата следва да поеме издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на причини за нейното изменяне или отменяне, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.  

Ответника следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи, по арг. за противното от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК в размер на 216, 00 лева.                                                                     

На ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски в размер на 1150 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

 Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ЛИШАВА А.А.Ш., ЕГН ********** *** ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на детето Й.А.Ш.ЕГН ********** поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

ОПРЕДЕЛЯ мерки относно личните отношения между бащата А.А.Ш., ЕГН ********** *** и детето Й.А.Ш.ЕГН **********, като дава възможност на бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 11:00 часа до 15:00 часа, на основание чл. 134, т. 2 СК

 ОСЪЖДА А.А.Ш., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА  В ПОЛЗА НА детето Й.А.Ш.ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.И.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д.Д. издръжка считано от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на причини за нейното изменяне или отменяне, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА А.А.Ш., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на П.ски районен съд държавна такса в размер на 216.00лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА А.А.Ш., ЕГН ********** с адрес *** да заплати В.И.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д.Д. сума в размер на 1150,00 лева, представляващи сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на ПлРП, както и на Общината по постоянен адрес на ответника, за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права, на основание чл.136  СК.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: