Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ....06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР ГЕРГАНА
ЦВЕТКОВА,
ПРОКУРОР М.АЛЕКСАНДРОВ,
като разгледа докладваното от с.Колева в.н.о.х.д.№ 1402
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 21.11.2017г., постановена по
н.о.х.д.№ 15 063/2017г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав е съдът е признал подсъдимата И.Й.Н.-
Д. за виновна в това, че за времето от 18.03.2016г. до 25.03.2016г. в гр.София,
в условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват по
отделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшествещите, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала у И.Д.П.от гр.София заблуждение, че ще й достави в
Република България до края на на месец март 2016г. от Република Германия лек
автомобил марка „БМВ“, срещу продажна цена в размер на 3 000,00 лева и с това
й причинил имотна вреда в размер на общо 2050,00 лева, както следва:
На 18.03.2016г. в гр.София, пред
вход „Б“ на блок № 34 А, в ж.к.“Свобода“ с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила заблуждение у И.Д.П.от гр.София, че ще й достави в Република
България до края на месец на март 2016г. от Република Германия лек автомобил
„БМВ“ срещу продажна цена в размер на 3 000,00 лева и с това й причинил
имотна вреда в размер на 600,00 лева
На 21.03.2016г. в гр.София, ж.к.“Надежда“
с цел да набави за себе си имотна облага поддържала възбуденото на 18.03.2016г.
в гр.София заблуждение у И.Д.П.от гр.София, че ще й достави в Република
България до края на месец на март 2016г. от Република Германия лек автомобил
„БМВ“ срещу продажна цена в размер на 3 000,00 лева и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1 000,00 лева
На 25.03.2016г. в гр.София, на
паркинга на магазин „СБА“ в ж.к.“Свобода“ с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото на 18.03.2016г. в гр.София заблуждение у И.Д.Решение по ВНОХД № 1402/2018г.,
СГС, НО, ХVI- ти въззивен състав,
2 стр.
П.от гр.София, че ще й достави в Република България до
края на месец на март 2016г. от Република Германия лек автомобил „БМВ“ срещу
продажна цена в размер на 3 000,00 лева и с това й причинил имотна вреда в
размер на 450,00 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.58а от НК и чл.373, ал.2 от НПК й наложил наказание „Лишаване от
свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
изтърпяването му с изпитателен срок от три години.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимата И.Д., чрез адв.К.К., в която са изложени доводи, че същата е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като съдът не е анализирал всички събрани
по делото доказателства. Поддържа се, че се касае за облигационни отношения и
делото е подсъдно на граждански съд. Прави се искане атакуваната присъда да
бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимата И.Д. за
невиновна по повдигнатото й обвенение в извършване на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. Алтернативно моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Защитата на подсъдимата И.Д., адв.К.К., моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена, тъй като се касае за гражданско- правни отношения.
Моли първоинстконционната присъда да бъде потвърдена, а алтернативно съдът да
намали наложеното наказание.
В последна дума подсъдимата И.Д. моли присъдата на СРС
да бъде отменена, алтернативно наложеното наказание да бъде намалено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като съобрази
изложените доводи, взе предвид доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна районният съд е
приел, че на 17.03.2016г. подсъдимата отишла на адрес в гр.София, ж.к.“*******,
обитавано от свидетелката И.П.. Подсъдимата закупила предлаган от свидетелката И.П.употребяван
гардероб. В жилището била и свидетелката К.П.. Подсъдимата споделила със
свидетелките, че се занимава с внос на употребявани леки автомобили от
Република Германия и в тази връзка свидетелката И.П.споделила, че търси да
закупи лек автомобил „БМВ“, серия „Компакт“, произведен през 2001г. Подсъдимата
заявила, че може да достави подобен автомобил.
На следващия ден подсъдимата
позвънила на свидетелката И.П., споделила, че в края на седмицата заминава за
Германия и нейни познати продават лек автомобил „БМВ“, какъвто свидетелката искала
да закупи. Подсъдимата посочила цена в размер на 3 000,00 лева и срещу тази
сума може да достави автомобила в България до края на месец март 2016г. За
целта подсъдимата поискала капаро в размер на 600,00 лева. Свидетелката И.П.се
съгласила, въведена в заблуждение от подсъдимата относно бъдещата доставка на
автомобила.
Решение по ВНОХД № 1402/2018г.,
СГС, НО, ХVI- ти въззивен състав,
3 стр.
На 18.03.2016г. подсъдимата и свидетелките И.П.и Кина П.се
срещнали пред вход „Б“ на блок 34А в ж.к.“Свобода“, където подсъдимата получила
от свидетелката И.П.сумата от 600,00 лева за доставка на лекия автомобил.
За времето от 18.03.2016г. до 21.03.2016г. свидетелката И.П.и
подсъдимата се чували ежедневно по телефона, като в разговорите подсъдимата
твърдяла, че се намира на територията на Германия и поддържала заблуждението,
че ще достави автомобила.
На 21.03.2016г. отново в телефонен разговор подсъдимата
заявила на свидетелката И.П., че преди пристигането й в Германия автомобилът е
бил продаден, но открила същия модел, произведен през 2002г. за същата цена от
3 000,00 лева. За целта подсъдимата поискала от свидетелката И.П.още
1 000,00 лева по банковата й сметка в „ПИБ“ АД. Свидетелката И.П.се
съгласила и заедно с майка си превела на подсъдимата сумата от 1 000,00
лева. В последствие свидетелката и подсъдимата провели телефонен разговор, в
който подсъдимата потвърдила, че е изтеглила сумата от 1 000,00 лева и е
закупила лекия автомобил „БМВ“, както и че е намерила лак автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ за сумата от 600,00 лева, която цена може да й се
заплати, когато има възможност.
На 24.03.2016г. отново в телефонен разговор подсъдимата
заявила на свидетелката И.П., че автомобилът пътува за България и се намира в
Сърбия. На 25.03.2016г. отново в телефонен разговор подсъдимата заявила на
свидетелката И.П.и я помолила да й предостави паричнната сума от 500,00 лева от
уговорената цена на автомобила, след пристигането му в България. Свидетелката И.П.събрала
наличните си в дома пари в размер на 450,00 лева и заедно с майка си- свидетелката
К.П., се придвижили до магазин „СБА“ в ж.к.“Свобода“, където се срещнали с
подсъдимата и й предали сумата.
В телефонен разговор, проведен на 04.05.2016г.
подсъдимата казала на свидетелката И.П., че няма да й достави автомобилите, но
ще й върне платените суми в размер общо на 2 050,00 лева. Подсъдимата не
доставила автомобилите, нито върнала на свидетелката И.П.дадената парична сума.
Производството пред първоинстанционния съд се е провело
по реда на чл.372, ал.4 от НПК.
Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно
изяснена от районния съд. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства,
значими за правилното му решаване. Досежно значимите за правилното решаване на
делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната
страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е
извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния
съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за
напълно доказани.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства- самопризнанията на подсъдимата И.Д., показанията на
свидетелите И.П., К.П., протокол за доброволно
Решение по ВНОХД № 1402/2018г.,
СГС, НО, ХVI- ти въззивен състав,
4 стр.
предаване, справка за съдимост на подсъдимата, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК доказателства, относими към предмета на доказване по
делото.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на
подсъдимата И.Д., съдът е приел за установено, че същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства
районният съд правилно е приел, че подсъдимата И.Д. от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. За да е
налице престъпление по чл.209, ал.1 от НК е необходимо измамливите действия на
дееца да са повлияли на волята на пострадалия поставяйки го така, че от своя
страна да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които не би
извършил без заблуждението, в което е въведен. Преследваната цел- имотна
облага, трябва да съществува към момента, когато започва изпълнителното деяние-
възбуждане или поддържане на заблуждението. От друга страна, осъществяването на
заблуждението не е достатъчно, а необходимо да настъпи последицата- имотна
вреда за заблудения. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства по
безспорен начин се установява, че в случая подсъдимата за времето от
18.03.2016г. до 25.03.2016г. в гр.София, в условията на продължавано
престъпление, с три деяния, които осъществяват по отделно един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествещите, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у И.Д.П.от гр.София заблуждение,
че ще й достави в Република България до края на на месец март 2016г. от
Република Германия лек автомобил марка „БМВ“, срещу продажна цена в размер на
3 000,00 лева и с това й причинил имотна вреда в размер на общо 2050,00 лева,
т.е. с действията си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по
чл.209, ал.1 от НК.
Правилни и обосновани са изводите на съда при определяне
на наказанието. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са
преценени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимата,
оказаното съдействие и критичното отношение към стореното, а като отечгаващи-
тежестта на деянието и механизмат на извършване на деянието, поради което
въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо е приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и наложеното наказание „Лишаване от свобода“
е отложено с изпитателен срок за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Налице са предпоставките за проложение на цитираната
разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало и активния социален живот на
подсъдимата позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни
положителни промени в съзнанието й към спазване на законите не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното й наказание от осем месеца „Лишаване от свобода“. Ето
защо, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за
Решение по ВНОХД № 1402/2018г.,
СГС, НО, ХVI- ти въззивен състав,
4 стр.
справедливост при определяне на наказанието, съдът
правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание. Наказанието би
допринесло, със своята неизбежност, а не голкова със своята строгост, за
преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин.
Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода
е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото
предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни
прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към
такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно
възражението, че деянието не е доказано. Така в показанията си свидетелите И.П.и
К. П.са категорични относно възбуденото и поддържано от подсъдимата заблуждение,
че ще достави лек автомобил от Германия за сумата от 3 000,00 лева. Изводите
на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по
делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени
убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК
служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира
основания за нейното отменяне или изменяне.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334,
т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.11.2017г. постановена
по н.о.х.д.№ 15 063/2017г. по описа на СРС, НО, 8- ми състав,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.