Р Е Ш Е Н И Е
№ 4631, 04.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 01.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12930 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление – бул. „Пещерско шосе“ № 66, представляван от *** ****, а
също и от пълномощника му адвокат Р. В., твърди, че на 07.10.2016 г. С.А.Б.
посетил лечебното заведение по спешност след ****, като поради обстоятелството,
че спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет се наложило
болнично лечение, поради което той бил хоспитализиран на същата дата в 18:15 ч.
в Клиниката по ортопедия и травматология, в което му била оказана болнична
помощ по клинична пътека № *** стойността на която според действащия към
07.01.2016 г. Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. П. възлиза на 1138
лева. Тъй като към 07.10.2016 г. ответникът бил с прекъснати
здравно-осигурителните права, които не възстановил до датата на
дехоспитализацията му - 12.10.2016 г., то по силата на чл. 109, ал. 1 от Закон
за здравното осигуряване, той следва да заплати сам стойността на оказаната му
помощ. За това вземане ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 12930 по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. с. за 2018 г., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански процесуален
кодекс /ГПК/, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи тази сума
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 12930/18 г. в съда – 18.04.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 109, ал. 1 Закон за здравното осигуряване ЗЗО/.
Назначеният по делото особен
представител на ответника С.А.Б. с ЕГН **********, адвокат И.К.К., оспорва
Продължение на
решение по гр. д. № 12930/18 г. на РСПд – стр. 2/4
предявения иск, като твърди, че тъй като
оказаната на ответника медицинска помощ представлява услуга, която е
предоставена при условията на спешно състояние, която попада извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване, то в този случай ответникът не следва да
възстановява стойността на предоставената му медицинска услуга съобразно
действащото законодателство, поради което моли съда да го отхвърли като
неоснователен.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от приложеното за послужване
към настоящото дело ч. гр. д. № 6207 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр.
с. за 2018 г. на 25.04.2018 г. е издадена Заповед № **** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.А.Б. да
заплати на кредитора „УМАЛ „Свети Георги““ ЕАД сумата от 1138 лв.,
представляваща цена на предоставена на последния медицинска помощ за периода
07.10.2016 г. 12.10.2016 г., през който е бил с прекъснати здравноосигурителни
права ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
18.04.2018 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата от 25 лв. разноски
за заплатена по производството държавна такса, която заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова
молба за установяване на вземането си по заповедта.
Не е налице спор, а и
се установява от представените с исковата молба и неоспорени писмени
доказателства, че на 07.10.2016 г. в 18.15 ч. С.Б. е хоспитализиран по спешност
в „УМАБЛ „Свети Георги““ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология с диагноза „****“,
в която за времето от 07.10.2016 г. до 12.10.2016 г., когато е изписан в
следното състояние отразено в издадената от лечебното заведение епикриза : „с
подобрение“, му е предоставена медицинска помощ по Клинична пътека „****“,
стойността на която съобразно изменението на Ценоразпис на платените услуги,
предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД със Заповед № **** г. на ***** на
„УМБАЛ „Св. Георги““ ЕАД, заверен препис на която е приет като доказателство по
делото, възлиза на 1138 лв.
В унисон с твърденията
на ищеца констатира се от изпратеното от НАП – ТД – Пловдив въз основа на
издаденото на страната съдебно удостоверение писмо изх. № ***** г., в което се
съдържат данни от информационната система на НАП актуални към 01.07.2019 г., че
за периода 07.10.2016 г. - 12.10.2016 г., т. е. за времето на проведеното му
болнично лечение ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, т. е.
последният не е бил здравно осигурен, като налице е спор дали в този случай той
следва да възстанови на лечебното заведение за болнична помощ стойността на
предоставената му медицинска помощ, възлизаща на 1138 лв.
Продължение на
решение по гр. д. № 12930/18 г. на РСПд – стр. 3/4
Отговорът на този въпрос се корени в разпоредбите на чл. 109, ал. 1 Закон за здравното осигуряване ЗЗО/, постановяващ, че : „Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.“, а също и на чл. 52 ЗЗО, който в редакцията му към периода на процесната хоспитализация /ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г./ предвижда, че : „Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.“
В обобщение предвид установената по-горе фактическа обстановка, че за времето от 07.10.2016 г. – 12.10.2016 г. ищецът е оказал болнична помощ на стойност 1138 лв. на ответника и през посочения темпорален отрязък последният е с прекъснати здравноосигурителни права, то предвид действащата към този момент нормативна уредба, съобразно която неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени определени от самото лечебно заведение, то в съответствие с твърдението на ищеца съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, поради което предявеният установителен иск като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 699.66 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. довнесена държавна такса по производството, 5 лв. държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение, 360 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 309.66 лв. депозитни разноски за възнаграждение за особен представител.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 25 лв. разноски по заповедното производство за заплатена държавна
такса.
По изложените съображения съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Б. с ЕГН **********, дължи на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Пещерско шосе“ № 66, представляван от ****, сумата от 1138 лв., представляваща стойност на оказана медицинска помощ по клинична пътека № ****и“ в Клиника по ортопедия и травматология на „УМБАЛ „Св. Георги““ ЕАД през периода 07.10.2016 г. – 12.10.2016 г., през който Б. и бил с прекъснати здравноосигурителни права ведно със законната лихва от
Продължение на
решение по гр. д. № 12930/18 г. на РСПд – стр. 4/4
18.04.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане дружеството се е снабдило със Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6207 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2018 г.ОСЪЖДА С.А.Б. с ЕГН **********, да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Пещерско шосе“ № 66, представляван от ***** : сумата от 699.66 лв. разноски по производството по гр. д. № 12930 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 25 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6207 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2018 г.Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ :/п/ Т. БУКОВА Вярно с оригинала.Р.М.