Решение по дело №4/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 38
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700004
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№.............., град Шумен, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                  Председател: Кремена Борисова

                                             Членове: 1.Снежина Чолакова

                                                                      2. Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова КАНД №4 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от “С.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.С., срещу Решение №411/13.11.2020 г. по АНД №20203630201547/2020 г. по описа на Районен съд град Шумен.

   В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че в настоящата хипотеза не са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин наличието на трудовоправни отношения между дружеството и работника, а е бил сключен граждански договор за изпълнение на определена работа. Като е приел обратното според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на това основание, касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени НП №27-0001101/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, както и за присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Дирекция “ИТ” град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юрисконсулт Д. В., с което се оспорва касационната жалба като неоснователна и се отправя искане да бъде оставено в сила решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде оставено в сила Решението на Районен съд Шумен като правилно и законосъобразно.

   Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното:

   С атакуваното решение Районен съд град Шумен е изменил НП №27-0001101/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на касатора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, като е намалил размера на санкцията от 2500.00 лв. на 1500.00 лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0001101/08.07.2020 г. от длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.

   За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, че лицето П.Р.С.към момента на извършване на проверката на 18.06.2020 г. в обект – строеж „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи“ град Шумен, бул. В. Преслав, местността „Сакарка“, изпълняван от касатора, е извършвал кофражна работа на строежа, без трудов договор с писмена форма. Въз основа на това и доколкото към момента на извършване на проверката между дружеството и работника не е бил подписан трудов договор в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, въззивният съд е приел, че касаторът ,като работодател е нарушил посочената разпоредба и правилно му е ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл.414 ал.3 от КТ, но е намалил размера на наложената имуществена санкция към минимума предвиден в закона.

   Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, респективно до законосъобразни правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.

   Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно установяват наличие на трудово правоотношение между лицето П.С.и касатора  в качеството му на работодател. Мотивите на съда са обстойни и изцяло са изградени въз основа на събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти. Безспорно са установени елементите на трудовото правоотношение – вида на работата /кофражна работа/, работно време от 8.00 до 17.00 ч. само в делничен ден,фиксиран  размер на възнаграждението, както и че са му е били проведени всички инструктажи -начален, на работното място, периодичен, ежедневен, каквито се изисквали за работещите по трудово правоотношение. В този смисъл и при тези факти се налага извода, че лицето С.на 18.06.2020 г. на процесния обект е полагал труд – извършвал кофражни работи на строежа, без да има сключен трудов договор в писмена форма, какъвто изисква разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Извършваната дейност от работника не може да се квалифицира като гражданскоправни отношения между работника и работодателя, въпреки наличието на сключен граждански договор, тъй като възложената работа не е с еднократно изпълнение и за определен период. Следователно в настоящата хипотеза работникът е престирал своя труд по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ.

   С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че изводите на решаващият съд за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на материалния закон, както и правилно е намален размера на имуществената санкция в минимален размер, поради което атакуваното Решение №411/13.11.2020 г. на Районен съд град Шумен по АНД №20203630201547/2020 г. следва да бъде оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно. В обстоятелствената част на касационната жалбата има твърдение за неправилно присъдено юрисконсултсто възнаграждение от въззивната инстанция в полза на ответната страна, но в петитума на касационната жалба липсва конкретно искане в тази част, поради което не се дължи произнасяне от настоящия касационен съд.

   С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 80.00 лв.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №411 от 13.11.2020 г., постановено по АНД №20203630201547/2020 г. на Районен съд град Шумен.

 

    ОСЪЖДА “С.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.Р.С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

   Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                   2

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.02.2021 г.