Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка И. гр. дело № 10219 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 3229/25.03.2016 г., постановено по гр. д.
№ 28835/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, е признато за установено по
отношение на И.Й.П., че А.М.Л. и К. С.Л. не са собственици на 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо
се в с. ***********, цялото с площ 1 782 кв. м., съставляващо УПИ
ХІІІ-338, в кв. 37 по плана на гр. София, местност с. Казичене, при съседи:
улица, УПИ-ІХ-328, УПИ-ХV-1284, УПИ І-1367, УПИ ХІ-337, УПИ ХІІ-339,
съставляващ, съгласно влязлата в сила кадастрална карта, имот с идентификатор
35239.6102.338. Отменен е констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение и наследство №180, т.V,
рег. №7444, нот. д. №322/2008г. на нотариус С. Тютюнджиев, с рег. № 065 в НК, с район на действие СРС,
издаден в полза на А.М.Л.. Признато е за установено по отношение на А.М.Л. и К.
С.Л., че И.Й.П. е собственик на 1/3 ид.ч. от горепосоченото дворно място, както и на 1/3 ид. ч. от триетажна жилищна сграда в североизточната част
на дворното място, състояща се от 1 етаж – 173 кв. м., състоящ се от 2
едноетажни пристройки и един гараж; 2 етаж – 105 км.; 3 етаж- 105кв. м.,
съставляваща сграда с идентификатор 35239.6102.338.1. А.М.Л. и К. С.Л. са
осъдени да предадат на И.Й.П. владението на
1/3 ид.ч. от горепосоченото дворно място,
както и на 1/3 ид. ч. от описаната по – горе триетажна
жилищна сграда. Ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 1 261 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение са депозирани въззивни жалби от ответниците А.М.Л.
и К.С.Л.. Излагат съображения, че постановеното съдебно решение е частично
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен от ищеца иск. Предявеният ревандикационен
иск е по отношение на 1/3 ид. ч. от едноетажна
жилищна сграда, застроена върху 50 кв. м., а съдът се е произнесъл по отношение
на 1/3 ид. ч. от триетажна жилищна сграда. Посочената
в исковата молба жилищна сграда е построена в североизточната част на
поземления имот. По този начин считат, че съдът е излязъл извън спорния
предмет. Поддържат, че предявеният ревандикационен
иск е недопустим по отношение на едноетажната жилищна сграда, застроена върху
50 кв. м., тъй като тази сграда не съществува като реален обект още от 1995 г.
Излагат съображение, че по делото е доказано упражняването на фактическата
власт върху целия поземлен имот и построената през 1997 г. жилищна сграда. Фактът
на недопускането на ищеца недвусмислено обективира
спрямо него намерението на ответниците да своят собствената на ищеца идеална
част. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през 1995 г. са съборили
сградата от 50 кв. и са построили на нейно място 3 – етажната жилищна сграда,
която да владеят само ответниците. Съдът се е позовал на съдебна практика,
която няма отношение на спорното право. Считат, че успешно са доказали придобИ.ето на процесните имоти
по давност за периода 1997 г. – 2013 г.
При предявен ревандикационен иск съдът не разполага с
правомощието ри уважаването му да отмени нотариалния акт за сделката, от която
произтичат претенциите на ответника върху предмета на спора. Молят съда да
отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове и им присъди
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца И.Й.П., с който я оспорва. Счита, че с обжалваното решение съдът
не се е произнесъл свръх петитум. По делото е установено,
че е извършено пристрояване и надстрояване на съществуващата в имота сграда, за
което няма издадени строителни книжа и същите не са въведени в експлоатация по
установения в закона ред. Също така ответниците не разполагат надлежно учредено
право на строеж. Съдът е приложил института на приращението
по отношение на претендираната 1/3 ид. ч. от
жилищната сграда. При наличие на съсобственост по отношение на дворното място и
липса на учредено в полза на ответниците право на строеж, обоснован е изводът
на първоинстанциониня съд, че собствеността върху
постройката се разпределя при същите квоти. Процесната
сграда е построена през 1957 г., като понастоящем е ремонтирана и укрепена без
наличието на строителни книжа за това. С оглед установяване на реалния вид на
сградата, по отношение на която е предявен ревандикационния
иск, е изслушана съдебно – техническа експертиза. По тази причина счита, че
съдебното решение е процесуално допустимо, като не е налице произнасяне свръх петитум. С обжалваното съдебно решение е отменен
констативен нотариален акт, не такъв за правна сделка. Изводите на решаващ съд
относно установяването на придобивна давност счита,
че изцяло са съобразени със задължителната съдебна практика.Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и
субективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.
ч. от дворно място, находящо се в с. Казичене, СО - район
„***********, цялото с площ 1 782 кв. м., съставляващо УПИ ХІІІ-338, в кв.
37 по плана на гр. София, местност с. Казичене, при съседи: улица, УПИ-ХІV-328,
УПИ-ХV-1284, УПИ І-1367, УПИ ХІ-337, УПИ ХІІ-339, съставляващ, съгласно
влязлата в сила кадастрална карта, имот с идентификатор 35239.6102.338, както и
1/3 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда, застроена
върху 50 кв. м. в северозападната част на имота, състояща се от две стаи, кухня
и антре и сутеренен етаж със същото разпределение, при съседи: улица : „Т.С.“,
братя С., Г.и наследниците на П.Н., съставляваща сграда с идентификатор
35239.6102.338.1. Придобил е правото си на собственост въз основа на дарение от
1975 г. С нотариален акт за покупко - продажба от
1983 г. ответницата е придобила 2/3 ид. ч. от
поземления имот и жилищната сграда. През 2008 г. ответницата са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост и по отношение на притежаваните от
него 1/3 ид. ч. от поземлени имот и жилищната сграда.
Към момента на съставяне на констативния нотариален акт ответницата е бил в
граждански брак с ответника. Към момента на завеждане на делото ответниците
неоснователно владеят притежаваните от ищеца ид. ч.
от имотите. Счита, че ответниците не са изменили основанието на упражняваното
от тях държане на притежаваните от ищеца ид. ч.,
поради което не са ги придобили въз основа на давностно
владение. Живеенето в постройката и обработването на дворното място счита, че
не съставляват демонстрация на владение по отношение на останалите
съсобственици, в какъвто смисъл е и съдебната практика. С оглед получаване на
пълен обем на защита, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск срещу ответниците,
които като са се снабдили с констативен нотариален акт претендират отричаното
от ищеца право на собственост върху притежаваната от него 1/3 ид. ч. Моли съда да признае за установено, че ответниците
не са собственици на 1/3 ид. ч. от горепосоченото
дворно място, да ги осъди да му предадат владението на дворното място, както и
на 1/3 ид. ч. от едноетажната жилищна сграда, както и
да отмени нотариалния акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 180, том V, рег. № 7444, нот. д. № 322/2008 г. на нотариус С.Т., рег. № 605 в НК и
район на действие СРС, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответницата оспорва иска. Счита, че е недопустим ревандикационния
иск по отношение на жилищната сграда, която е разрушена още през 1995 г.
Твърди, че е упражнявала фактическа власт върху имотите, като от 1975 г. насам
ищецът не е допускан в тях. Той никога не е имал ключ от външната входна врата
към двора, както и от вратата на жилищната постройка, поради което никога не е
влизал в имотите. Фактът на недопускането му счита, че явно обективира
спрямо ищеца намерението й, както и на баща й, да своят притежаваната от ищеца ид. ч. от имотите. Твърди, че към момента на съставяне на
нотариалния акт, с който се легитимира ищеца цялата жилищна сграда се е
владеела от бащата на ответницата. След неговата смърт същата е продължила да
осъществява фактическата власт върху цялата постройка. През 1989 г. заедно с
ответника са отворили кафе – аперитив в същата сграда, а останалите помещения
ги използвала като складови. През 1995 г. съборили жилищната сграда. Въз основа
на упражняваното владение за периода от 1975 г. до 04.07.2008 г., когато е
съставен констативния нотариален акт са придобили правото на собственост върху
притежаваните от ищеца ид. ч. от имотите. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като й присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му
по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв.
П.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа
заявените от ответницата доводи във връзка с допустимостта и основателността на
предявените искове, като се позовава на придобивна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том
ХLV, дело № 8283/1975 от 06.06.1975
г. Григорица Стоянова Батулийска е дарила на сина си М.С.Б.,
както и на внука си И.Й.П. по 1/3 ид. ч. от
собственото си дворно място, съставляващо имот пл. № 810 от кв.37, по
отменената дворищна регулация за този квартал, целият с 1 885 кв. м.,
заедно с по 1/3 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда,
застроена върху 50 кв. м.в североизточната част на имота, състояща се от две
стаи, кухня и антре и сутерен със същото разпределение, при съседи: улица, Т.С.,
братя С., Г.и наследниците на П.Н..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том
ІІ, дело № 205/1983 от 26.01.1983 г. М.С.Б. дарява на дъщеря си А.М. Батулийска
1/3 ид. ч. от горепосочената едноетажна жилищна
сграда.
С нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 111, том ІІІ, рег. _ 9467, дело № 486/2007 г. от
16.05.2007 г. Р.Д.К.и Д.П.К.са продали на съсобственика си А.М.Л. 1/3 ид. ч. от процесния поземлен
имот, заедно с 1/3 ид. ч. от построената в
северозападната му част едноетажна жилищна сграда.
Съгласно представените удостоверения от Агенция по
вписванията в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за ответниците
към 03.07.2013 г. не е регистриран режим на имуществени отношения
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 180, том V, рег. №7444, нот. д. № 322/2008 г. от 04.07.2008 г., съставен от
нотариус С.Т., ответницата е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на 1/3 ид.
ч. от дворно място, находящо се в с. Казичене, СО –
район „Панчарево“, ул. „Цар Борис ІІІ № 29, цялото с площ 1 782 кв. м.,
описано по – горе.
Ищецът е ангажирал по делото квитанции за платени
данъци относно процесните имоти за 2007 г., 2008 г.,
2009 г., 2011 г., 2012 г.
От заключението на вещото лице инж. В.Д.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че процесната
двуетажна жилищна сграда, описана в представените по делото нотариални актове,
към момента на придобИ.ето й през 1975 г. е нанесена
в кадастралния план на местността с. Казичене от 1957, в кадастрален лист № 6
(стар).Тази сграда е описана в нотариалните актове като едноетажна жилищна
сграда, застроена на 50 кв. м., построена в североизточната част на имот пл. №
810. В кадастралния план от 1957 г., потвърден с регулационния плат от 1980 г.
на с. Казичене, сградата е отразена като 2МЖ (двуетажна жилищна сграда)По
действащия регулационен план на местност с. Казичене 2МЖ е нанесена в УПИ
ХІІІ-338, който е отреден за ПИ пл. № 338, кв.37, идентичен с имот пл. № 810 по
КРП на местност с. Казичене от 1957 г. и 1980 г. След извършен оглед на място
вещото лице е установило, че видимо процента жилищна сграда, находяща се в североизточната част на ПИ пл. № 338 (810
стар), кв.37 по действащия ПР на местност с. Казичене, находящ
се на ул. „Цар Борис ІІІ“ № 29, е ремонтирана. По данни на обитателите й
ремонтът е започнал през 1995 г. и продължавал до днес. На основание вида на
нанесената сграда в старите КРП на с. Казичене и видът на сградата към момента
на огледа вещото лице е установило, че към основната част на сградата, нанесена
в КРП на местността, е пристроен търговски обект – кафене. Върху втория етаж е
изградена дървена тераса, която е закрепена на южната фасада на сградата. Към
ул. „Цар Борис ІІІ“ е изградена масивна ограда с два входа, единият от които
води до сградата, а другият е към гаражните клетки в имота и дворното място.
Към момента описаният в исковата молба недвижим имот не съществува в стария си
вид. За сградата, обозначена с идентификатор 35239.6102.338.1, не е представена
скица от кадастралната карта на с. Казичене.
В проведеното на 30.10.2015 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че вероятно е допусната грешка в кадастъра
относно броя на етажите на жилищната сграда. Към момента сградата е видимо
ремонтирана, счита, че е укрепена, тъй като е измазана. Към основната сграда
има пристрояване. Построената през 1957 г. сграда е подновена. На вещото лице
не са предоставени строителни книжа относно ремонта и пристрояването. То е
извършено само на първия етаж с изграждането на кафенето, а на втория етаж има
тераса, подпряна с конзолна греда, която излиза извън границите на
съществуващата сграда.
От допълнителното експертно заключение се установява,
че общата застроена площ на процесната сграда,
изградена в УПИ ХІІІ-338, кв.37 по действащия регулационен план на местността
с. Казичене, е 383 кв. м., разпределена по етажи: етаж първи: 173 кв. м.,
състоящ се от две едноетажни пристройки и един етаж от триетажната сграда;
втори етаж – 105 кв. м. и трети етаж – 105 кв. м. Сградата е изградена на три
етажа с масивна конструкция, с три входа. Пристройките към първия етаж са също
масивни. За сградата, гаража и оградата няма издадени строителни книжа. За
същите няма и данни дали са въведени в експлоатация по установения ред.
От показания на разпитания пред СРС свидетел И.М.Г.се
установява, че познава страните по делото. Бащата на ответницата и майката на
ищеца са брат и сестра. Свидетелят живеел в съседния имот, с който ги дели една
ограда. Бабата на ответницата е дарила по 1/3 от имота – на нейните две дъщери
– М.и В., както и на сина й М.– баща на ответницата. Свидетелят е казал на
ответницата, когато е започнала да строи в имота, че М.и В. също имат дял. Тя
му отговорила, че се е оправила с тях. Затова повече не се е интересува В. била
майката на ищеца. М.садяла лехи в градината. Свидетелят не е виждал В. и ищеца
да работят в имота. М.Б.и Г.Б.също са живеели в този имот. След като се
омъжили, В. и М.не са живеели в имота. М.живеел до последно в имота.
Отношенията му с ищеца били добри. Ищецът му идвал на гости. Р.К.бил син на М.,
а Д.К.– баща на Р.К.. Те не са живеели в имота заедно с М.. Земята била
обработвана от майката на ответницата за периода 1975 г. – 2007 г. Свидетелят
не е виждал ищецът да идва постоянно в имота, виждал го е само понякога, рядко.
На свидетеля не му е известно ответницата да се е противопоставяла ищеца да
влиза в имота. Не е виждал ищецът и ответницата да спорят. Виждал е ищеца
отдавна в имота, изпращали го. Ответницата започнала да строи през лятото на
2015 г., а преди 6 – 7 години започнали строежа на къщата, която отдолу е кафе.
От показанията на разпитаната свидетелка И.А.П.се
установява, че познава повече от 30 години ответниците. Ищецът го е виждала
много рядко на събития, селски събори и др. Не е виждала ищеца в къщата на
ответниците години наред. Постройките, които съществували преди 20-30 години,
към момента не съществували, не били същите. Някога имало стара къща, порутена,
за имотни, която понастоящем я нямало. Къщата, която била построена, вече я
нямало, построена била нова къща на нейно място. Къщата в имота била нова, а
предишната била съборена. Откакто свидетелката познава ответниците, те живеели
там. Поне двадесет и няколко години те владеели имота. Същият бил заключен.
Свидетелката познавал Г., която била баба на ответницата. Нямала много добри
отношения с децата и внуците. Г. живеела с М.. Свидетелката не познавала Д.и Р.К.,
само била чувала имената им. Цялата къща била на ответниците. Те живеели на
втория етаж, но не била сигурна. Старата къща била съборена преди повече от 20
години.
Пред СГС е разпитана свидетелката Й.Н.Й.. От
показанията й се установява, че познава ответниците от 2002 г., откогато работи
в тяхната фирма, а от 2003 г. живеела в тяхната къща – процесната
жилищна сграда. Откакто свидетелката се настанила в имота, ответниците, дъщеря
им, както и майката на ответницата, заедно със свидетелката и приятеля й се
грижили за имота. В него имало триетажна сграда, гаражи, дърварник,
винарна, зеленчукова градина, градина
с цветя. Нямало останала стара сграда. Къщата била оградена с двуметрова
масивна тухлена ограда. Имало входна врата и гаражна врата, които винаги били
заключени. Свидетелката е виждала няколко пъти ищеца в кафето. Освен в кафето
ищецът не е влизал в имота, нито в къщата. Ищецът идвал 2-3 пъти в кафето,
търсил ответниците. Понеже те не си били в къщи, ищецът чакал ответниците в
кафето, след което си тръгвал. Свидетелката нямала право да допуска външни лица
в имота. Познавала И.Г.. Имотът му граничил с процесния.
Той не живеел там, а само стопанисвал храна за животни, паркирал трактор, имал
градина с насаждения. Идвал поне веднъж на ден, привечер, когато прибирал
уредите, с които работи. Той обработвал земя. Не посещавал заведението. От
неговия имот, както и от улицата нямало видимост към процесния
имот заради високата ограда. Когато свидетелката отишла в имота през 2002 г.,
едноетажната постройка си личало, че не е стара къща, а е новопостроена. От
собствениците знаела, че старата къща била съборена и на нейно място била
построена нова къща. Тогава къщата била на един етаж – кафето и стая, в която
предложили на свидетелката да живее. След това построили втория и третия етаж.
Почти никакъв контакт нямала с ищеца. Представил се, казал, че търси
ответницата. Това се случило 2 -3 пъти преди 8 – 9 години.
Във въззивното производство
са ангажирани разрешение за електрическа мощност от 28.04.1995 г. за кафене на
ул. „Цар Борис ІІІ“ № 29 в полза на СД „А. - Л. и Сие“,
издадено въз основа на писмена молба от 11.04.1995 г.Представено е и
удостоверение от 26.11.1992 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
Обжалваното съдебно решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение:
В случая в предмета на делото са включени обективно и
субективно, кумулативно съединени искове. Тъй като предметът на отрицателния установителен иск за собственост, както и на ревандикационния иск е различен, налице е процесуална
възможност за кумулативното предявяване на тези искови претенции. Основанието
на ревандикационния иск включва твърдения за
собственост на ищеца на заявеното в исковата молба правно основание, както и за
нарушение на правомощието му да владее имота от ответниците. Същевременно при
отрицателния установителен иск освен твърдение за
собственост на ищеца, основанието съдържа отричане на правото на собственост на
ответника, а искането е да се установи, че то не съществува (решение №
122/18.04.2012 г. по гр. д. № 345/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК). Правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск произтича от това, че посредством съставения
констативен нотариален акт ответниците оспорват правата на ищеца, както и чрез
него могат да се легитимират като собственици на притежаваните от ищеца идеални
части. Тъй като съставеният констативен нотариален акт засяга правата на ищеца,
който е трето за охранителното производство лице, на основание чл.537, ал.2, ГПК породеният от това граждански спор се решава по исков ред, а при евентуално
уважаване на този иск, констативният нотариален акт подлежи на отмяна.
В исковата молба жилищната сграда, по отношение на
която е предявен ревандикационния иск, е
индивидуализирана съобразно представените по делото документи за собственост. С
оглед установяване актуалното състояние на имота, обект на правото на
собственост, е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните. Също така ищецът не е заявил
твърдения, че предявява ревандикационния иск само по
отношение на част от съществуващата в имота жилищна сграда. Такива твърдения
липсват в исковата молба, както и не са уточнявани във въззивното
производство. Ето защо следва да се приеме, че като се е произнесъл по
отношение на съществуващата към момента на постановяване на съдебното решение
жилищна сграда, съдът не е надхвърлил пределите на решаващата си дейност, не е
нарушил диспозитивното начало в гражданския процес и
съответно не се е произнесъл свръх петитум.
Не се установи възражението на жалбоподатателката,
че през 1995 г. съществуващата в имота жилищна сграда е унищожена и на нейно
място да е изградена процесната жилищна сграда.
Свидетелката Й.дава показания в тази насока, но същите не са свързани с лично
възприети от нея обстоятелства. Показания в тази насока са ангажирани и от
свидетелката П.. Свидетелката не е уточнила дали лично е възприела факта на
разрушаването на старата постройка. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че показанията на посочените свидетелки не кореспондират със
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза,
което е установило извършването на укрепване, пристрояване и надстрояване.
Отделно от това не са ангажирани строителни книжа, въз основа на които да се
обоснове извод за извършване на строителство на нова жилищна сграда в процесния имот. Ето защо съдът не кредитира показанията на
свидетелките Й.и П.в тази им част, като приема релевираното
от жалбоподателката възражение в тази насока за
неоснователна.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
съдебно решение е процесуално допустимо, поради което следва да се разгледат
релевираните доводи относно неговата правилност.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че ищецът се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч.
от процесния поземлен имот и построената в него
жилищна сграда. Същевременно ответницата, през време на брака й с ответника, се
е снабдила с констативен нотариален акт относно притежаваните от ищеца идеални
части от поземления имот и жилищната сграда в него.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато двете страни в производството обаче се легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота – констативни или такива за правна сделка, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право – фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Ето защо в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат, че са придобили правото на собственост по отношение на 1/3 ид. ч. от имотите въз основа на на упражнено давностно владение от страна на ответниците за заявения период,
по – дълъг от 10 години.
При извършване на преценка дали ответниците са
придобили 1/3 ид. ч. от поземления имот и сградата
въз основа на давностно владение, следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът и ответниците са съсобственици на имотите, като
съсобствеността помежду им е възникнала от правни сделки.
От ангажираните по делото гласни доказателства,
обсъдени по – горе, се установи, че ответниците са упражнявали фактическа власт
върху поземления имот и жилищната сграда, която е била пристроена и надстроена
от тях.
Предвид задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК,
презумпцията на чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването, какъвто е и
разглеждания случай – съсобствеността е възникла от
правни сделки. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал за
упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му са своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чужди идеални части,
може да се позове на придобивна давност, ако докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението за владее техните идеални части за
себе си.
По делото не са ангажирани доказателства, че
ответниците са започнали да упражняват фактическата власт върху притежаваните
от ищеца идеални части на основание, изключващо владението на ищеца, за на
намери приложение презумпцията за своене. Свидетелят Г.,
който живее в съседния имот, дава показания, че за периода 1975 г. – 2007 г.
ищецът е посещавал имота, макар да не е живял там, като е виждал когато са го
изпращали. Тези негови възприятия не могат да бъдат възпрепятствани от
построената висока ограда в процесния имот, доколкото
фактът на влизането и излизането от имота и изпращането на ищеца не се
осъществява зад оградата в имота. За да има тези наблюдения не е необходимо също
така посоченият свидетел непрекъснато за пребивава в неговия имот и да не
излиза от него, поради което показанията на свидетелката Й., че свидетелят Г.
идва поне веднъж на ден в своя имот не разколебават доказателствената стойност
на неговите показания. Ето защо съдът ги възприема, доколкото отразяват преките
му лични впечатления.
След като ищецът е посещавал имота, макар и рядко, без
противопоставянето на ответниците, следва да се направи извод, че основанието
на което първоначално е установената фактическата власт показва съвладение, поради което ответниците са държатели на
идеалните части на ищеца.
Съгласно ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г.,
когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е
възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да
владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява
изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на
останалите съсобственици, а техен владетел. С оглед на това в доказателствена
тежест на ответниците е да докажат, че са владеели изключително за себе си
имота, без да зачитат правата на ищеца. По делото доказване в тази насока не е
проведено. Показанията на свидетелките Й.и П., че ищецът не може свободно да
влезе в имота, защото той е заключен, но води до обоснован извод, че ищецът не
е имал ключ от имота. Дори това да е така, липсват данни от кой момент ключът
от имота му е отнет и съответно от кои лица, с оглед преценка периодът, през
който е отблъснато владението на ищеца.
След като основанието, на което ответниците са
придобили фактическата власт върху вещта признава правата на ищеца, за да
придобият по давност неговите идеални части, ответниците следва да превърнат с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на ищеца. В хода на производството пред първата и въззивната инстанция ответниците не са установили, че са
престанали да държат идеалните части от поземления имот и жилищната сграда,
като са започнали да ги държат за себе си с намерението да ги своят, като тези
действия са доведени до знанието на ищеца. При това положение не би могло да се
приеме, че ответниците са придобили идеалните части на ищеца от поземления имот
и жилищната сграда въз основа на давностно владение,
продължило повече от 10 години.
По изложените съображения съдът счита, че ответниците
не са изпълнили доказателствената си тежест да установят фактическия състав на
удостоверено от нотариуса придобивно основание – давностно владение. Този извод следва от анализа на всички ангажирани по
делото доказателства, след преценка на ангажираните свидетелски показания в
съвкупност с писмените доказателства, както и при ползване правилата на
логиката (решение № 266/29.06.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на ВКС, ГК, І
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). В
съответствие с нормата на чл.537, ал.2 ГПК и съобразно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, правилно с обжалваното решение е отменен съставеният
констативен нотариален акт, с който неправилно е удостоверено правото на
собственост на ответниците върху 1/3 ид. ч. от процесния поземлен имот и жилищна сграда. Същевременно
ищецът е доказал, че е придобил правото на собственост по силата на правна
сделка – договор за дарение, сключен на 06.06.1975 г.
По отношение на извършеното пристрояване и
надстрояване на жилищната сграда следва да се отбележи, че по силата на чл.92
ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея по силата на приращението, съобразно участието му в съсобствеността.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата – ищец не е
ангажирал доказателства относно размера на сторените в настоящото производство
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3229/25.03.2016 г.,
постановено по гр. д. № 28835/2013
г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.