Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 16952 по
описа на РС-Варна
за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от
„А.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, действащ чрез адв. Г. П., срещу „Б.О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
ПИ * /срещу бл. */,
действащ чрез адв. Е. Е., положителен
установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр.
с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер на 24 000.00 лева, представляваща неизплатени
месечни възнаграждения за периода от
01.07.2017 г. до 02.10.2017 г. по
договор за възлагане на управление
от 01.12.2015 г. на обект – бензиностанция, находяща се
в ***, за което обстоятелство са издадени следните фактури: Фактура № 22/01.07.2017 г.; Фактура
№ 23/08.08.2017 г.; Фактура
№ 24/01.09.2017 г. и Фактура
№ 25/02.10.2017 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
са издадени две заповеди за
изпълнение, а именно с №
6555/27.08.2019 г. – основна /за сумата в размер на 2400.00
лева/ и с №
8565/08.11.2019 г. – допълнителна /за сумата в размер на
21 600.00 лева/ и двете по ч. гр. д. № 12348 по описа за
2019 г. на РС-Варна, ГО,
21-ви съдебен състав.
Твърди се
в исковата молба, че
ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, в
резултат на което е издадена една основна и една допълнителна заповед, срещу
които е подадено възражение в срок. Ищецът
поддържа, че между него и ответника
е сключен договор за възлагане на управление
от 01.12.2015 г. По силата на този
договор ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява
необходимите действия по мениджмънт на
обект Бензиностанция и Газстанция, находящ се на адрес: ***. Сочи се, че страните се
договорили месечно възнаграждение в размер на 10 400.00 лева с ДДС, считано от
01.12.2015 г. с падеж всяко 10-то число от месеца. Към м.07.2017 г. ответникът
е преустановил плащанията, като към 27.06.2019 г. ответникът се твърди да има
просрочени плащания към ищеца по процесния договор за управления в общ размер
на 24 000.00 лева, за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2017 г., за които
са издадени Фактура № 22/01.07.2017 г.; Фактура
№ 23/08.08.2017 г.; Фактура
№ 24/01.09.2017 г. и Фактура
№ 25/02.10.2017 г.,
всяка от които за сумата в размер на 6000.00 лева.
По същество се моли
съдът да уважи предявения иск, както и да присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения
за неоснователност на молбата. Искът
се оспорва както по основание, така и по размер. Поддържа се, че процесните
фактури не кореспондират с представения договор. Ответникът твърди, че за
процесния период не са извършвани никакви действия от страна на ищеца за
изпълнение на приложения към исковата молба договор, не е предоставяна договорената услуга, поради което се твърди,
че за ответника не съществува задължението да плати претендираната сума.
Оспорва се и подписът, положен върху договора от името на посочения управител и
едноличен собственик на капитала на изпълнителя. Поддържа се, че договорът и
всички документи са подписани от лица без представителна власт. Излага се, че
плащанията, извършени от възложителя, се дължат на пропуск и/или заблуждение от
страна на служителите на ответното дружество, без да са представяни отчети за
извършената работа и без да са съгласувани с управителя, както и без да е
налице изпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество.
Твърди се, че претендираните суми не се дължат поради липса на насрещна престация по договора. Твърди се, че ищецът не е имал наети
лица, които да извършват посочената в договора дейност. Сочи се, че е липсвало
какъвто и да е кадрови капацитет за изпълнение на поетите по договора
задължения. Ответникът излага, че в бензиностанцията е назначен персонал на
ответника, в т.ч. изпълнителски и управленски. Функциите на управител/мениджър
се изпълняват от нарочно назначено лице – служител на „Б.О.“ ООД, а не от
външен изпълнител, което се отнася и за процесния период. Категорично се
поддържа, че ищецът не е изпълнявал своите задължения по договора, поради което
и не му се дължи възнаграждение по учредената облигационна връзка.
По същество се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обективирано е искане
и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез адв. Г. П. поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез
адв. Е. Е. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство,
очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
От ангажирания
по делото договор /л. 5/
се установява по несъмнен
начин, че между страните на 01.12.2015 г. е сключен договор за възлагане на управление.
Видно е от вписванията по партидата на ответното дружество в публичния
Търговски регистър, че към датата на сключване на договора фирмата на ответника
е „Б. О. Т.“. От съдържанието на договора се констатира, че по възлагане на
ответника ищецът се задължил да изпълнява необходимите действия по мениджмънт
на обект Бензиностанция и газстанция, находящ се на
адрес в ***, собственост на „Д. *“ ЕАД, който е отдаден под наем на ответното
дружество. Ищцовото дружество се задължило да осъществява възмездно лично или
чрез упълномощено от него лице постоянна консултация по цялостната дейност на
обекта, като периодично информира ответника за състоянието и дейността на
бензиностанцията. Уговореното възнаграждение е 10 400.00 лева с ДДС,
считано от 01.12.2015 г. срещу представена фактура с падеж всяко 10-то число на
месеца.
По делото са ангажирани 4 бр. фактури
№ 22, 23, 24 и 25, издадени респективно на 01.07.2017 г., 08.08.2017 г., 01.09.2017 г. и 02.10.2017 г. всички за сумата
от по 6 000.00 лева с доставчик „А.2.“ ЕООД и получател „Б. О. Т.“ ООД и с
правно основание „Договор за управление“. Няма спор между страните, че
фактурите са доставени от ищеца и приети от ответника.
От представеното нотариално заверено
общо пълномощно от 19.11.2015 г. е видно, че ищцовото дружество е овластило Р. П. – дъщеря на управителя на „А.2.“ ЕООД – от
името и за сметка на последния да води преговори, подписва договори, да следи
за изпълнението на договорите, да получава плащания по тях, да прави изявления
за разваляне, прекратяване, допълване и прочие на договорите, да извършва
всякакви други необходими действия.
По делото е представена и молба за
потвърждение /л. 88/, адресирана до ищцовото дружество от ответното, от която е
видно, че към 31.12.2017 г. задълженията на „Б. О. Т.“ ЕООД към „А.2.“ ЕООД е
30 000.00 лева.
От ангажираната имейл кореспонденция
от 27.06.2019 г. /л. 42/ се констатира, че сумите по процесните фактури не са
заплатени от ответника поради липса на протоколи за извършена дейност от страна
на ищцовото дружество.
По делото е приобщен трудов договор №
199/16.05.2017 г., от който се констатира, че лицето Я. Х., разпитан и като
свидетел по настоящото дело, е назначен от ответника на длъжност „Организатор,
експедиция/тоаро-разтоварна и спедиторкса
дейност“.
От приобщената справка актуално
състояние на всички действащи трудови договори и справка – данни за осигуряване
в „А.2.“ ЕООД, изискани от ТД на НАП – гр. В., се констатира, че в периода от
01.06.2017 г. до 31.10.2017 г. в „А.2.“ ЕООД единственото лице, което е било
назначено на трудов договор е било Р. П., като трудовото правоотношение е
учредено на 01.09.2016 г. и преустановено на 01.07.2017 г., а осигурените лица
са Т. М. С., която видно от вписванията по партидата на търговеца в ТР от
16.11.2015 г. до 31.05.2018 г. е била едноличен собственик на капитала и
законен представител на „А.2.“ ЕООД, и Р. П..
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свид. Р. П. – дъщеря на
управителя на ищцовото дружесто, която е била
овластена от последния да изпълнява задълженията по процесния договор за
управление. От показанията на свид. П. се констатира,
че същата е работила в „Д. *“ ЕООД, чийто обект – процесната бензиностанция,
бил отдаден под наем на отвтеното дружество. Същата е
била управител и на самата бензиностанция през периода от 2005 г. до 2011 г.
Функциите на ищцовото дружество по този договор за управление се осъществявали
чрез свид. П., която била овластена изрично от
изпълнителя-ищец и се състояли в консултиране на ответника по отношение на съораженията, като се има предвид, че свид.
П. е била запозната със самото стрителство на
бензиностанцията, знаела всички подземни съоражения,
резервоари, връзки между резервоарите, колонките и самата търговска част.
Същата е следяла и това как персонала си изпълнява служебните задължения.
Давала е консултации и за подреждането на стоките и относно цените на горивата.
Услугите по договора се предоставяли периодично – веднъж месечно, когато свид. П. е посещавала офиса на отвтеника,
за да остави фактурите. Същата се срещала с И. Б., Г. К. или В. Е., с които е
обсъждала въпросите свързани с управлението на бензиностанцията. Констатира се
още, че свид. П., доколкото добре познава наетия от
ответника обект, чийто управител е била от 2005 г. до 2011 г., не се е налагало
да получава насоки за работата си от управителите на ищцовото дружество.
От показанията на свид. К. К. – син на свид. Р. П.
– се констатира, че услугите по процесния договор са предоставяни на ответника
от свид. П.. Задълженията на последната са били да
отговаря относно поддръжката на системите, които се намирали под повърхността,
като помпи на самите колонки, където се влива горивото от самите съоражения. Същата е отговаряла и за поведението на
персонала. Давала е съвети и за цените на горивата. Свид.
К. е присъствал на срещите между свид. П. и И. Б. по
повод предаване на закъсняващи фактури, но не знаел за конкретните препоръки,
които свид. П. е давала за поддръжката на колонките и
системите, които се намират под земята.
От показанията на свид. Я. Х. – служител при ответното дружество – се
констатира, че от 01.05.2017 г. до края на 2019 г. същият бил назначен като
управител-мениджър на процесния обект. Изпълнявал е всичко, което е свързано с
организацията на дейността на обекта – подбор, контрол, обучение на персонала,
работа с доставчици, зареждане на стока, на горива, ревизии, всичко което е
свързано с нормалната работа на обекта. Нареждания и оперативни разпореждания
във връзка с работата свид. Х. е получавал от
управителя на фирмата – В. С. и от собственика на фирмата – И. Б.. Свид. Х. сочи, че
не знае други лица да са били натоварени с управлението на бензиностанцията
освен наетия персонал /15 души с него/. В дейността си свид.
Х. бил подпомаган от помощник-управител, като се сочи, че е нямало нужда при
постъпването си на работа някой да му укаже да представи работата на
бензиноколонките, на системата за зареждане и т. н., доколкото е бил с опит на
сходни позиции. Сочи, че е виждал свид. П. като
клиент на бензиностанцията, като последната не се е била информирала за
дейността на обекта, за наличността на стоките и за други функции в
бензиностанцията.
От показанията на свид. М. К. – служител в ответното дружество – се
констатира, че през м.май 2017 г. е имало смяна на управителя на обекта, като
такъв бил назначен свид. Х., който при изпълнеине на своите задължения бил подпомаган от свид. К., която успоредно с това продължила да работи и
като касиер в бензиностанцията. Свид. К. е правила
всички заявки към фирмите, следяла сроковете на годност, ежемесечно е правила
заявки, подреждала е стоки по рафтовете и е следяла за тяхната наличност.
Техническата поддръжка на съораженията на подземните
системи се извършвала от дружеството „Е.“ и по-късно „С.“. Във всеки един
момент, в който е имало нещо да се отремонтира или да
се прави се докладвало на свид. К., за да може същата
да отреагира при подпомагането на управителя. По нареждане на свид. Х. и със съдействието на свид.
К. била направена цялостна планопрограма на магазина,
като не са били ползвани услугите на трети лица. Относно цените на горивата и
политиката на управление на бензиностанцията свид. К.
сочи, че не са получавали нареждания или някакви съвети от трети лица. Такава
информация са получавали само от собствнеика на дружеството
– И. Б.. Познавала свид. П. като клиент на
бензиностанцията.
От заключението по назначената и
изготвена ССчЕ се установява по несъмнен начин, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. При ответното дружество
по фактура № 22 от 01.07.2017 г. са осчетоводени две плащания по 2 000.00
лева, респективно на 12.02.2019 г. и 15.03.2019 г. Плащането от 12.02.2019 г. е
записано като основание по фактура № 22/01.07.2017 г., като това плащане е
отчетено и при ищеца като плащане по същата фактура. Докато в основанието на
плащането от 15.03.2019 г. е записано „по ф-ра“ и в
счетоводството на ищеца е отнесено за погасяване на фактура № 27/01.12.2017 г. В
хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
За да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника,
ищецът следва да установи в процеса на доказване по несъмнен начин в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи
от фактическия състав на предявения установителен иск: 1./ учреденото между страните облигационно
правоотношение по договор за управление от 01.12.2015 г.; 2./
своята
изправност по договора, а именно че е консултирал лично или чрез друго овластено от него лице ответника за цялостната дейност на
обекта, включително периодичното информиране на ответника за състоянието и
дейността на бензиностанцията; 3./ изискуемостта на главното вземане и
изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на предявените граждански притезания, които са предмет на издадените заповеди за
парично изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по тези факти,
а при установяване на горното – да докаже, че е погасил задълженията си по договора, включително и всички свои възражения.
Не се спори по делото,
че в полза на ищеца срещу
ответника са издадени по реда
на чл. 410 от
ГПК заповеди за изпълнение /основна и допълнителна/ за претендираната сума, които в преклузивния срок по чл.
414 от ГПК са
оспорени от ответника и в изпълнение указанията на съда ищецът в законоустановения фатален срок е предявил иск за
установяване дължимостта на вземанията,
което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
От приобщения договор /л. 5/ се установява по несъмнен начин,
че между ищеца и ответника е учредено облигационно правоотношение с предмет мениджмънт на обект
– бензиностанция и газстанция, находящ се на адрес ***. Възраженията на ответника, за
това че договорът е подписан от лица без представителна власт са несъстоятелни,
доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
противопоставянето на кое да е от търговците на правната сделка след узнаването
ѝ, поради което по арг. от чл. 301 от ТЗ съдът
приема, че сделката е потвърдена с конклудентни действия от двете дружества и
същите са обвързани от нейните клаузи.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е за това дали ищецът-изпълнител
е изправна страна по договора, т.е.
дали е изпълнил поетото задължение да осъществява
лично или чрез упълномощено от него лице постоянна консултация по цялостната
дейност на обекта, като периодично информира ответника-възложител за
състоянието и дейността на бензиностанцията.
Ответникът възразява,
за това че липсва насрещна непарична престация
по договора от страна на изпълнителя, поради което и за него не
е възникнало задължение за изпълнение на паричното задължение – плащане на уговореното възнаграждение. Ангажираните гласни доказателства, посредством които страните се домогват да
установят, респективно да опровергаят, изправността на ищеца са
противоречиви. Свидетелите, водени от ищцовото дружество, сочат, че същото е
изправна страна, доколкото е изпълнила поетите задължения чрез нарочно овластено лице, което е консултирало и давало препоръки на
управителите на ответника във връзка с мениджмънта на обекта, а тези водени от
последния сочат, че са виждали овластеното лице само
като клиент на бензиностанцията и че е нямало нужда някой да дава препоръки и
консултации на ответника с оглед на обстоятелството, че същият е обезпечен с
квалифициран персонал, способен да задоволява потребностите на бензиностанцията
в управленско и организационно отношение.
Показанията на свид.
П. и свид. К. обаче са в унисон с писмените и с експертните
доказателства, поради което съдът дава вяра на тях. От ангажираната молба
потвърждение се констатира, че ответникът във връзка с изготвянето на
финансовия му отчет за 2017 г. признава, че към 31.12.2017 г. задълженията на „Б.
О. Т.“ ЕООД към „А.2.“ ЕООД възлизат на 30 000.00 лева. Мобата е косвено доказателство, имайки предвид, че не е
посочено основанието на тези вземания, но същата се подкрепя от заключението по
назначената ССчЕ, което съдът кредитира, като пълно, ясно, обективно,
компетентно изготвено и неопсорено от страните. Видно
от заключението ответникът е осчетоводил процесните фактури, издадени за
периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2017 г., т.е. същите са били включени в
неговите дневници за покупки и в изготвените от него справки декларации. С
осчетоводяването на фактурите съдът приема, че възложителят – ответник е узнал
за изпълнението по договора и неговото приемане, тъй като е търговец. Вписването
на фактурите в дневниците доказва приемане на изпълнеинето
и пораждането на неговото задължение за заплащане на насрещната цена. Към
момента на узнаване на изпълнението и пораждането на неговото задължение за
заплащане търговецът-ответник не е оспорил изпълнението предложено от ищеца. Не се прави по делото
възражение и за неточно изпълнеине на задължението на ищеца в качествено
отношение. С оглед на това съдът
следва да приеме, че по
делото не е въведено спорно обстоятелство
за точно изпълнение на договорното
задължение на ищеца в качествен аспект. В издадените 4 бр. фактури като основание е посочено „договор за
управление“ и по този начин той е бил наясно какво му е предложил като
изпълнение ищецът. Не се установява така предложеното изпълнение да е оспорено
от ответника, с което той е приел и потвърдил изпълнението, още повече, че от
заключението се констатира, че ответникът е заплатил и част от сумата по
фактура № 22 от 01.07.2017 г. В този смисъл е и каузалната съдебна практика на
ВКС, обективирана в множество решения /Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС; Решение №
30/2011 г. по т. д. № 416/2010 г.; Решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. №
60140/2016 г. на ВКС; Решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на
ВКС/.
В обощение
съдът счита, че осчетоводяването на процесните фактури от ответното дружество и
извършените частични плащания по фактура № 22 от 01.07.2017 г., представляват
недвусмислено признание както за съществуването на облигационното
правоотношение по договора, така и за изпълнение и приемане на насрещното задължение
по него за процесния период.
С оглед на изложеното съдът
счита, че предявеният иск за
признаване
дължимостта на възнаграждението по договора е доказан по основание.
В тежест на ищеца е да
докаже предявените
граждански притезания и по размер, като
ответникът изрично е
инвокирал възражение и в тази
насока. Общата сума на приобщените към материалите по
делото фактури е 24 000.00 лева. От заключението се констатира, че
ответното дружество на 12.02.2019 г. и на 15.03.2019 г. е платило по
2 000.00 лева или общо 4 000.00 лева, който факт не се оспорва от
ищцовото дружество. Плащанията при възложителя-ответник са осчетоводени по
фактура № 22/01.07.2017 г. и именно това е правнорелевантното
осчетоводяване, което следва да се отчете от съда.
Предвид изложеното и при съвкупния
анализ на доказателствата съдът приема, че по делото е установено по несъмнен
начин, че ищецът е изпълнил своето задължение поето по договора от 01.12.2015
г. и неговото изпълнеине е прието от ответника за
периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2017 г., като искът следва да бъде уважен до
размера от 20 000.00 лева, а за разликата до предявения размер от 24 000.00
лева следва да бъде отхвърлен.
По делото няма спор относно
изискуемостта на вземанията и забавата на длъжника, а същите се констатират и
от съда с оглед на клаузата на чл. 7 от договора и експертното заключение по ССчЕ,
поради което основателността на главното вземане до сумата от 20 000.00
лева обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 2 008.34
лева, от които: 400.00 лева – държавна такса; 166.67 лева – депозит за вещо
лице по ССчЕ; 1041.67 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 400.00
лева – разноски по ч. гр. д. № 12348 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 21-ви
съдебен състав по арг. от т. 10в от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В полза на ответника следва да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чийто общ размер възлиза на 209.16
лева, от които: 208.33 лева – адвокатско възнаграждение и 0.83 лева – държавна
такса за съдебно удостоверение.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „Б.О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ПИ * /срещу
бл. */ дължи на „А.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата в общ размер
от 20 000.00
лева /двадесет хиляди лева/, представляваща остатък
от неизплатени месечни
възнаграждения за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2017 г. по договор за възлагане
на управление от 01.12.2015 г. на обект – бензиностанция, находяща се
в ***, за което обстоятелство са издадени следните фактури: Фактура № 22/01.07.2017 г.; Фактура
№ 23/08.08.2017 г.; Фактура
№ 24/01.09.2017 г. и Фактура
№ 25/02.10.2017 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
са издадени две заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно
с № 6555/27.08.2019 г. – основна /за сумата в размер на 2400.00
лева/ и с №
8565/08.11.2019 г. – допълнителна /за сумата в размер на
21 600.00 лева/ и двете по ч. гр. д. № 12348 по описа за
2019 г. на РС-Варна, ГО,
21-ви съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** против „Б.О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
ПИ * /срещу бл. */ специален
положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 4 000.00 лева /четири хиляди лева/, представляваща разликата над уважения размер
от 20 000.00 лева до предявения от 24 000.00 лева - неизплатени месечни
възнаграждения за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2017 г. по договор за възлагане
на управление от 01.12.2015 г. на обект – бензиностанция, находяща се
в ***, за което обстоятелство са издадени следните фактури: Фактура № 22/01.07.2017 г.; Фактура
№ 23/08.08.2017 г.; Фактура
№ 24/01.09.2017 г. и Фактура
№ 25/02.10.2017 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума
са издадени две заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно
с № 6555/27.08.2019 г. – основна /за сумата в размер на 2400.00
лева/ и с №
8565/08.11.2019 г. – допълнителна /за сумата в размер на
21 600.00 лева/ и двете по ч. гр. д. № 12348 по описа за
2019 г. на РС-Варна, ГО,
21-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ПИ * /срещу
бл. */ да заплати на „А.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** сумата в общ размер на 2 008.34
лева /две хиляди и осем лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които:
-
разноски по настоящото исково производство – 400.00
лева, представляваща държавна такса; 166.67 лева – депозит за вещо лице по
ССчЕ; 1041.67 лева – адвокатско възнаграждение;
-
разноски по ч. гр. д. № 12348 по описа за 2019 г.
на РС-Варна, ГО, 21-ви съдебен състав - 400.00 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „А.2.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** да
заплати на „Б.О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ПИ * /срещу
бл. */
сумата в общ размер от 209.16 лева /двеста и девет
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които: 208.33 лева – адвокатско възнаграждение и
0.83 лева – държавна такса за съдебно удостоверение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: