Мотиви към
присъда по НОХД № 2413 по описа за 2016г. на ШРС
На
03.10.2016г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 93/2016г. по описа на ШРП, по който на 03.10.2016г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу М.Е.С. с ЕГН **********,*** за извършени от нея
престъпления от общ характер наказуеми по чл. 276 ал.1 от НК във вр. с чл.26
ал.1 от НК и по чл. 209 ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с 26 ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: в периода от
неустановена дата на м. април 2016г. до 04.05.2016г. включително в гр. Шумен в
условията на продължавано престъпление подправила официални удостоверителни
знаци – 2 /два/ броя билети от „Националната лотария – моментни игри“ –
„Специален тираж на Лото +“, а именно – билет със серия А 2016г. и №
28-036443-047 и билет със серия А 2016г. и № 28-036595-037. И за
това, че на 30.04.2016г. и на 04.05.2016г. в гр. Шумен в
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага
, възбудил и поддържал заблуждение у К.Х.А. и С.И.Х. – служители на магазин за
смесени стоки, собственост на „И.А.“ ЕООД гр. Шумен, като представила на всяка
от тях по един преправен билет от „Националната лотария – моментни игри“ –
„Специален тираж на Лото +“ на който бил предаден вид, че е печеливш и ги
убедила, че са налице основания да й изплатят печалбата посочена във всеки от
преправените билети и по този начин причинила на „И.А.“ ЕООД гр. Шумен имотна
вреда в размер на 120 лв. и случаят е маловажен.
Преди
началото на съдебното следствие пострадалия от деянието заяви, че желае да се
конституира като гр. ищец и е конституиран като такъв.
Съдебното заседание е насрочено
по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимата С. на основание чл. 371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази че самопризнанието на подсъдимата по чл. 371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
12.12.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата за деянието описано в обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата. Предлага на съда да и наложи
наказание “пробация” в размер на една година за първото престъпление и „пробация“
също в размер от една година, с приложението на първа и втора задължителни пробационни
мерки, при условията на чл. 54 от НК. Предлага на основание чл. 23 от НК и бъде
определено общо наказание до размера на по тежкото от двете.
В хода на съдебното следствие
подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, че
е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна
с тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че се признава за виновен и съжалява
много за постъпките си. Защитника на подсъдимата в хода на съдебните прения
изразява становище, че наказанието което следва да наложи съда трябва да бъде справедливо.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.С. не е криминално проявено лице, но е трайно безработна
многодетна майка и често изпада в остра финансова нужда.
На неустановена дата през м. април
2016г.подсъдимата закупила лотариен билет от „Национална лотария – моментни
игри“ – специален тираж на „Лото+“ с № 28-036595-037. Подсъдимата установила,
че този билет е печеливш, но сумата която можело да се спечели с него ѝ
се сторила малка. За да получи по-голяма парична сума подсъдимата взела решение
да подправи билета. Тя изрязала от друг лотариен билет от същата серия игри на
националната лотария правоъгълник с изписан в него текст „100лв. /сто лева/“,
отстранила от изрязания правоъгълник долната част от хартията и залепила горния
слой хартия с надписа върху лотарийния билет от „Националната лотария“ с №
28-036595-037 под цифрата 41, т.к. предварително била видяла, че за този билет
в игра №2 са печеливши числата 20, 18, 37 и 41. С тези действия тя придала на
билета от „Национална лотария – моментни игри“ – специален тираж на „Лото+“ с №
28-036595-037 вид, че осигурява печалба от 100 лв., т.к. под едно от посочените
като печеливши числа /а именно 41/ след подправката, направена от подсъдимата,
била изписана сумата от 100 лв.
На 30.04.2016г., вечерта подсъдимата посетила магазин
за смесени стоки, находящ се в гр. Шумен, ул. „Северна“ № 21 и стопанисван от
ЕООД „И.А.“ гр. Шумен. Тя представила на свид. К.А.- служител в магазина
подправения лотариен билет от Националната лотария – моментни игри – специален
тираж на „Лото+“ с № 28-036595-037. Свидетелката А. прегледала съдържанието на
билета, не забелязала подправката и била въведена в заблуждение, че въз основа
на представения официален удостоверителен знак следва да изплати на подсъдимата
сумата от 100 лв. Свидетелката А. се разпоредила със сумата от 100 лв.от касата
на магазина в полза на подсъдимата, а подправения лотариен билет останал на
съхранение в търговския обект. Подсъдимата вземала парите и ги
изразходвала за собствени нужди.
След няколко дни подсъдимата решила отново да
подправи билет от „националната лотария – моментни игри“, специален тираж на
„Лото+“ с № 28-036595-047 след като установила, че билетът не е печеливш.
Подсъдимата изрязала от друг лотариен билет от същата серия на националната
лотария правоъгълник с изписан в него текст „17 седемнадесет“, отстранила от
изрязания правоъгълник долната част от хартията и залепила горния слой хартия с
надписа върху лотарийния билет от Националната лотария с № 28-036595-047 над
посочена печалба от 20 лв. Тя предварително била установила, че за този билет в
игра №2 са печелив6ши числата 43, 49, 46 и 17. С тези свои действия тя придала
на билета вид, че печели 20лв. т.к. под едно от посочените като печеливши числа
/а именно-17/ е изписана сумата от 20 лв.
След като подправила лотарийния билет от
Националната лотария с № 28-036595-047, на 04.05.2016г. вечерта подсъдимата го
отнесла в магазина за смесени стоки стопанисван от ЕООД „И.А.“. Подсъдимата
представила подправения официален удостоверителен знак на служителя на магазина
– С.Х..Свидетелката Х. разгледала и не и направило впечатление, че същият е
подправен. От подправеното съдържание на официалния удостоверителен знак тя била въведена в заблуждение, че билетът е
печеливш. След това свид. Х. изплатила сумата от 20 лв. на подсъдимата от
касата на магазина. Подсъдимата взела парите и ги похарчила за собствени нужди.
След разкриването на престъпленията управителят на
ЕООД „И.А.“, което стопанисвало магазина за смесени стоки находящ се на ул.
„Северна“ № 21, предал доброволно диск със записите, отразяващи изплащането на
съответната сума въз основа на представените от подсъдимата подправени
лотарийни билети. Управителят на ЕООД „И.А.“ предал също и двата подправени
билета, които са приобщени към материалите по делото.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата С.
в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, която признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по чл. 371т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл. 276 ал.1
от НК, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК., възведено с обвинителния акт по отношение
на нея, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за участие в
национална лотария – моментни игри;
* от обективна страна подсъдимата чрез своите
действия е подправила официални удостоверителни знаци, без съгласието на
оторизирания им собственик и разпостранител:
Квалификацията
по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени от началото
на месец април 2016г. до 04.05.2016г., осъществяват поотделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и
следващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на
първото деяние.
* субект на престъплението е
пълнолетно лице;
* от
субективна страна първото престъплението е извършено от подсъдимата с внезапно
възникнал пряк умисъл – тя е съзнавала, че това което върши е противозаконно,
но въпреки това го е извършила - т.е. съзнавала е обществено опасния характер
на деянието и е целяла настъпването на обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на облаги по лесен,
но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е
изпаднала подсъдимата и което я е мотивирало за извършването на деянието.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна и състава на престъплението от общ характер по чл. 209 ал.3
във вр. с ал.1 от НК, възведено с обвинителния акт по отношение на нея, защото:
* обект
на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимата чрез своите действия
е възбудила и поддържала у пострадалото ЮЛ, чрез неговите представители
заблуждение, че представените лотарийни билети са печеливши и дадените суми ще
бъдат възстановени от упражняващия играта;
Квалификацията
по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени в периода
от месец април 2016г. до 04.05.2016г., осъществяват поотделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и
следващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на
първото деяние.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл и
с користна цел- тя е съзнавала, че предмета на престъплението са чужди пари,
които тя получава след като е извършила действия, които не са и позволени да
върши по закон. Тя е предвиждала, че вследствие на нейното въздействие върху
представителите на пострадалото ЮЛ, у тях ще възникнат неправилни представи и
ще се поддържат тези неправилни представи и че те ще извършат акт на
имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде
увредено; наред с това, субектът е целял имотна облага за себе си, като е
съзнавала че е неизбежно настъпването на имотната вреда - т.е. подсъдимата С. е
съзнавала обществено-опасния характер на деянието и е целяла настъпването на
обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъпленията се свеждат до незачитане на правото на собственост и стремеж към
придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подсъдимата за извършените от нея престъпления съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на
дееца – данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимата С..
* смекчаващи вината обстоятелства
– с добросъвестно поведение в наказателния процес, прави самопризнания, изказва
съжаление за стореното от неи, майка на пет деца.
* отегчаващи вината обстоятелства
– не се констатираха.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата С., като наказанието бъде определено при условията
на чл.54 от НК, при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагане на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НК, а именно:За престъплението по чл. 276 ал.1 от НК е предвидено
наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация. За престъпление по
чл. 209 ал.3 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година.
Съдът съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание “пробация” за срок от една година с приложението на първа
и втора пробационна мярка за първото престъпление и „пробация“ за срок от една
година с приложението на първа и втора пробационна мярка за второто
престъпление.
На осн.
чл.23 ал.1 от НК съдът счита, че трябва да определи на подсъдимата едно общо
наказание по произнесената присъда в размер на по тежкото от двете, а именно
“пробация” за срок от една година с приложението на първа и втора пробационна
мярка.
По този начин и с това наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По
отношение на предявения от процесуалния представител на ЕООД „И.А.“ граждански
иск за претърпените имуществени вреди, съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният
от пострадалия граждански иск за претърпени имуществени вреди е допустим по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
вреди в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за
вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона и от КРБ. Съобразно Решение № 21/1994гг. по н.д. № 780/1993г.
на І н.о. гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е
настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение.
Обвинението по настоящото дело е за причинени от подсъдимата С. имуществени
вреди на ЮЛ и поради това е допустим граждански иск в настоящото наказателно
производство. Той има право да претендира претърпени имуществени вреди в
резултата на деянието на подсъдимия.
В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс. С., в резултат
на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
имуществените вреди следва да бъде съответен на невъстановената част от
нанесените имуществени вреди в съответствие с оценката по заключението на
вещото лице. Стойността на отнетото от ЮЛ е 120.00 лв. След разкриване на
деянието на пострадалия не са били върнати или възстановени парите. Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законна лихва определена от
Министерски съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта, а
именно 04.05.2016г.
Съдът
възложи на подсъдимите на основание чл. 189 ал3 от НПК и направените разноски
по делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: