Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201
гр.
Горна Оряховица, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1972 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България основава исковите си претенции на твърдения, че
между него и ответницата Т.С.И. е сключен договор за револвиращ потребителски
кредит № CARD- 16291831/05.08.2018 г., по силата на който на последната е
предоставен кредитен лимит в размер на сумата от 1000 лв. Посочва, че
ответницата преустановила плащанията по кредита на 01.11.2018 г. като дължимата
сума била 739,44 лв.-главница. Претендира обезщетение за забава в размер на
38,77 лв. за периода 04.01.2019 г. до 11. 07. 2019 г. В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск за горепосочените суми. За процесните
суми се е снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1396/2019г. на ГОРС,
но поради ненадлежно връчване на заповедта при условията на чл. 415, ал. 2 ГПК,
предявило настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за установено, че
ответницата му дължи сумата от 739,44 лв. - главница, обезщетение за забава в
размер на 38,77 лв. за периода 04.01.2019 г. до 11. 07. 2019 г. и в условията
на евентуалност ответницата да бъде осъдена да му плати горепосочените
суми. Претендира присъждане на сторените
разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата чрез назначения особен представител е представила писмен отговор на
исковата молба. Оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество, както
и процесуалната власт на лицето упълномощило юрисконсултите подали исковата
молба. Въвежда възражения за недействителност на договора поради противоречие
на ЗЗП и чл. 11, чл. 11, т. 6 и т. 10,
чл. 12, чл. 19, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК. Намира, че след като ищецът не е представил
доказателства въпросната кредитна карта да е предоставена на ответницата, то
искът е неоснователен. Намира, че договора за заем е реален, а ищцовото
дружество не доказва предаване на сумата или на кредитната карта. Възразява, че
в договора не е посочен срок за връщане на заема, поради което няма как да се
приеме в кой момент настъпва изискуемостта на задължението.
Особеният представител е
направил възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, т.к. не отговарял на законоустановения шрифт. Счита, че
заплатената от ищеца държавна такса е неправилно изчислена, поради което
възразява да се възлага в тежест на ответницата. С оглед изложеното иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 1396/2019
г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите,
предмет на установителните искове против длъжника Т.И.. Заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и постоянния си адрес,
поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата
молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 05.08.2018 г. в гр. Перник е сключен договор
за потребителски кредит с номер CREX-16291823 между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и ответника по делото. По силата на договора на И. е предоставен револвиращ
кредит за потребителски цели в размер на 709,56 лева със срок и начин на
погасяване – 5 равни месечни вноски всяка по 141,91 лв. с падеж на плащанията
от 01.10.2018 г. до 01.02.2019 г., при годишен лихвен процент 35 %, годишен
процент на разходите 44,90 % и общ размер на плащанията от страна на
потребителя 709,56 лева, както и дневен лимит за тегления в брой до 1000
лв./стр.15-21/
С исковата молба е представено заверено за
вярност копие от договора, условията по същия, сертификат за застраховка
сключен с "Кардиф Животозастраховане", общи условия на застрахователя
и извлечение за дължими и постъпили плащания по договора за кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта, фактура-копие №
7012949/05.08.2018 г. с получател Т.И. и доставчик „Техно комерс“ ООД за
закупуване на стока - хладилник със сума за плащане 679 лв., месечно извлечение
по кредитна карта CARD-16291831.
За изясняване фактическата страна на спора
е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице
посочва, че по договора за кредит ответникът не е извършвал плащане, както и че
на 14.12.2018 г.(датата на която е отчетен последния оборот по картата и на
която е издадено последното месечно извлечение), както и към датата на подаване
на заявлението – 25.07.2019 г., задължението на ответницата по договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит е в размер на 709,56 лв. (усвоен
кредитен лимит), като впоследствие за периода 01.10.2018 г. до 14.12.2018 г. от
страна на кредитора са начислени, както следва: на 15.10.2018 г. сума от 4,85
лв. - застрахователна премия и месечна такса за обслужване, 9,81 - договорна
лихва, застрахователна премия и месечна такса за обслужване и на 14. 12. 2018
г. са начислени общо 15,22 лв. - договорна лихва, застрахователна премия и месечна
такса за обслужване. Вещото лице посочва, че общият размер на начислените
договорна лихва, застрахователни премии и месечна такса за обслужване възлиза на 29,88 лв. В
експертизата е посочено, че общият размер на обезщетението за забава за периода
04.01.2019 г. до 11.07.2019 г. е в размер на 38,77 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като подробно, мотивирано и компетентно дадено /л. 110-115/.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените
искове се установява от ч. гр. д. № 1396/2019 г. по описа на ГОРС. С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем CREX-16291823 от 05.08.2018 г.; изправността си
по договора – предаването на заемната сума на кредитополучателя; както и
размера на исковите си претенции. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 240, ал. 1,
вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница:
Според заключението на вещото лице
дължимата от ответника главница по договора за кредит е в размер на 709,56 лева.,
която включва сумата от 679 лв. за закупуване на хладилник-фризер, както и
сумата пот 30,56 лв. застраховка CREX-16291823. Съдът намира, че исковата претенция за
главница се явява основателна до този размер. За остатъка от задължението до
739,44 лв. ищцовото дружество е начислило застрахователна премия, месечна такса
за обслужване и договорна лихва. Видно от обстоятелствената част на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба е, че дружеството не е
предявявало иск за тези вземания, поради което е и неоснователно искането да се
признае за установено между страните, че се дължи към главницата допълнително и
общата сумата от 29,88 лв. В тази част искът за главница от 709,56 лв. до 739,
44 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, т.к. за тези вземания не са
предявявани искове.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 04.01.2019 г. до 11.07.2019
г.:
Съгласно чл. 17 от договора между страните
кредитополучателят дължи при забава на една или повече месечни погасителни
вноски обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Първата падежирала и незаплатена вноска според заключението
на вещото лице е настъпила 01.10.2018 г. Ищцовото дружество претендира
обезщетението си за по-късна дата и съгласно диспозитивното начало искът следва
да се разгледа така както е предявен, а именно за периода - 04. 01. 2019 г. до 11.07.2019
г., за който размерът на задължението възлиза на сумата от 38,77 лв. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният от
ищеца иск за обезщетение за забава е основателен изцяло.
По възраженията въведени от особения
представител назначен на ответника:
Ищецът е регистрирано юридическо лице и
това е видно от служебно направената справка от търговския регистър, находяща
се на страница 78 от делото.
Неоснователно е възражението, че липсвал
договорът сключен между страните. Същият се намира на страница 15 от делото.
Неоснователно е възражението, че липсвали
доказателства за надлежно учредена представителна власт за лицето действало от
името на ищцовото дружество при сключването на договора. Такова възражение може
да се отправя само от ненадлежно представляваната страна против лицето, което я
е представлявало. В този смисъл единствено ищецът може да се позове на липса на
представителна власт на лицето подписало договора от името и за сметка на
дружеството, каквото възражение по делото няма. Ето защо и това възражение на
ответната страна следва да се отхвърли.
Възражението, че договорът между страните
е недействителен, т.к. не отговарял на чл. 22 от ЗПК е общо, поради което няма
как да се отговори на същото.
На следващо място действително договорът
за заем е реален, но видно от
представените доказателства е, че ищцовото дружество основава предаването
на сумата с представената фактура за закупуване на хладилник от трето лице
„Техно комерс“ ООД. Вещото лице в обстоятелствената част на отговора на втори
въпрос от експертизата посочва, че при изпълнение на договор CREX-16291823/06.08.2018
кредиторът-ищец е извършил
плащане в полза на „Техно комерс“ в общ размер на 679 лв., като основанието за
плащането е фактура 7012949/05.08.2018 г., издадена на името на ответницата за
покупка на хладилник. Без значение за изхода на спора, с оглед възраженията на
ответната страна, е дали третото неучастващо лице е предало закупената вещ. В
случая ищецът е изпълнил задължението си да финансира задължението на ответника
по заплащане на цената, като спорът дали продавачът е прехвърлил собствеността
на продадената вещ и я е предал на ответника, подлежи на разрешаване в
отношенията между ответника - купувач и продавача. Този въпрос обаче, стои извън
предмета на спора по настоящото дело.
На следващо място неоснователно е
възражението, че договорът между страните
не бил изискуем, т.к. кредитът нямал срок. Видно от договора между
страните е, че същият е отпуснат за погасяване на пет равни месечни вноски,
всяко от които по 141,91 лв. като последната месечна вноска е на дата 01.02.2019
г. В този смисъл договорът има срок за изпълнение, а въпросът за предсрочната
изискуемост на вземането въобще не е поставян при разглеждане на делото, а и
такава реално не е обявявана на длъжника.
Видно от назначената съдебно техническа
експертиза е, че не е основателно и следващото възражение на ответната страна,
а именно, че договорът бил нищожен, т.к. бил напечатан на шрифт по-малък от 12
пункта(чл. 10, ал. 1 от ЗПК). В заключението си вещото лице посочва, че договорът
е изпълнен с букви с размер 12 пункта, като погасителния план е изписан с букви
14 пункта. Ето защото и това възражение следва да се отхвърли като
неоснователно.
Неоснователно е и възражението въведено от
особения представител назначен на ответника, че ответникът е починал, което е
видно от представеното удостоверение за липса на съставен акт за гражданско
състояние (стр. 121) за ответника да има данни да е бил съставен акт за смърт. Лицето
не е и пенсионер, няма данни да е постъпило в ТП на НОИ експертно решение за
ТЕЛК или НЕЛК, видно от представената справка от НОИ (стр.119).
Неоснователно е и искането на особения
представител назначен на ответника, че производството по делото се отличавало с
фактическа и правна сложност. Съдът намира, че т.к. по делото е проведено само
едно съдебно заседание, касае се за потребителски спор, който е масов в
българските съдилища, практиката по този род дела е утвърдена, а и реално се
иска произнасяне по две вземания - главница и лихва, то няма основание да се
задължава ищцовата страна да внася по – високо от първоначално определеното
възнаграждение за особения представител. Въвеждането на многобройни и като цяло
неотносими към предмета на делото възражения не могат да обосноват твърдяната
фактическа и правна сложност на производството по делото. Поради изложеното искането
на особения представител назначен на ответника за увеличаване на възнаграждението
му следва да се остави без уважение.
Неоснователно е и останалото възражение,
че договорът е недействителен, т.к. не било отбелязано мястото на сключането
му, което било императивно изискване на чл. 11 от ЗПК. Видно от титулната част
на договора е, че същият е сключен в гр. Перник на 05.08.2018 г.
Неоснователни са поради неотносимост към
настоящия правен спор и останалите въведени от особения представител назначен
на ответника възражения за действителността на процесния договор.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. С оглед частичното уважаване на исковете в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв. за заплатена
държавна такса, 100 лв. за процесуално представителство по предявения
установителен иск – юрисконсултско възнаграждение определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 300 лв. разноски за възнаграждения на вещи лица,
както и 150 лв. възнаграждение на особения представител. С оглед изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в
размер на общо 552,92 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от
ТР по тълк. Дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 75
лева. Предвид частично уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски по съразмерност в
размер на 72,12 лева.
Мотивиран от горното, Горнооряховският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Т.С.И.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, следните суми:
- СУМАТА
от 709,56 лв. (седемстотин и девет лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит № CREX-16291823
от 05.08.2018 г.
сключен между страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до изплащане на
вземането, като отхвърля иска
до целият предявен размер сумата от 739,44 лв. като неоснователен,
- СУМАТА от 38,77 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет
и седем стотинки) за периода от
04.01.2019 г. до 11.07.2019 г., представляваща обезщетение за забава, всички
суми предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1687/26.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1396/2019 г. по описа
на ГОРС.
ОСЪЖДА Т.С.И.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София сумата от 72, 12 лв. разноски по
ч. гр. д. № 1396/2019 г. по описа на ГОРС и 552, 92 лв., представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения
представител назначен на ответника адв. П. Г. Г. –А. от ВТАК за увеличаване на
размера на депозита за процесуалното ѝ представителство, като
неоснователно.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1396/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане на решението в сила
надвнесената от ищцовото дружество държавна такса в размер на 100 лв. да му се
върне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: